Мотиви към присъдата по НОХД № 184/2009 г. на ЛРС

 

         Съдебното производство срещу В.Б.Д., с посочен в обвинителния акт настоящ адрес гр. Лом, ул. “Крайна” №11, с ЕГН **********, е образувано по обвинителен акт от 09.03.2009 г., с обвинение по чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, във връзка с чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК.

В обвинителния акт е изложено, че “Д. се признава за виновен при първоначалното си привличане, като впоследствие досъдебното производство е продължило по реда на чл. 206, във връзка с чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК”.

Разследването е проведено по реда на чл. 206 НПК в отсъствие на Д. като обвиняем, поради съображението, че това няма да попречи за разкриване на обективната истина, като на обвиняемия е бил назначен за защитник адвокат К.Й..

Делото е разгледано в съдебно заседание по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, тъй като в досъдебното производство подсъдимият Д. не е намерен на посочения от него адрес, както е изрично посочено и в постановлението за назначаване на адв. К.Т.Й. за служебен защитник, постановено на 18.02.2009 г., находящо се на лист 93 от сл. дело № 645/1993 г. на ТСС гр. Лом.

Независимо от разглеждане на делото по реда на чл. 269, ал. 3, т. 1 НПК, препис от обвинителния акт е бил изпратен за връчване на подсъдимия В.Б.Д. на последния му известен адрес, така както е посочен в обвинителния акт (гр. Лом, ул. “Крайна” № 11), за заседанието, насрочено за 30.04.2009 г.

Така изпратената призовка, заедно с препис от обвинителния акт, е била получена от съсед М. Юлианов Е., със задължение да я предаде на подсъдимия.

Това е наложило проверка дали съседът Е. е изпълнил задължението си да предаде призовката и как е станало това. За проверка на посоченото обстоятелство съдът е призовал М. Юлианов Е., който в съдебно заседание на 09.06.2009 г. е заявил пред съда, че е съсед на подсъдимия В.Б. Георгиев, че за последен път е виждал подсъдимия Д. през лятото на 2008 г. и че е имал намерение да му предаде призовката, но не можал да го осъществи, защото не видял никъде подсъдимия и не го намирал.

При това положение съдът е преценил, че действително в периода от 23.03.2009 г. (когато съседът М.Е. получил призовката за подсъдимия Д., със задължение да му я предаде) до 30.04.2009 г. включително (когато е проведено първото съдебно заседание и е даден ход на делото за разглеждане в отсъствие на подсъдимия), подсъдимият Д. не бил намерен на посочения от него адрес, при условията на чл. 269, ал. 1, т. 1 НПК.

В хода на делото до постановяване на присъдата не са настъпили промени относно ненамирането на подсъдимия Д. на посочения от него адрес ***) при привличането му като обвиняем и вземането на мярка за неотклонение на 27.04.1994 г.

За да приеме, че Д. не е намерен на посочения от него адрес, съдът е взел предвид и докладна записка от 12.02.2009 г. на л. 85 от досъдебното производство, в която е посочено, че “Д. ***) и на територията на гр. Лом от няколко години.

Извършено е и запитване до ОД на МВР гр. Монтана с отговор в писмо № 9949/22.05.2009 г., че считано към 21.05.2009 г. няма данни В.Б.Д. с ЕГН ********** да е напускал територията на Република България.

В съдебно заседание на 09.06.2009 г. съдът е съобразил и данните в писмо с рег. № 15529/08.06.2009 г. на РУ на МВР гр. Лом (с приложени докладна записка от 04.06.2009 г. и писмени обяснения, снети от лицето Лозина Петрова Алексиева), от които е видно, че считано към 04.06.2009 г. В.Б.Д. ***) от около 10 години.

На основание чл. 255, ал. 1 НПК, за насрочването на делото за разглеждане в съдебно заседание на 30.04.2009 г., е било съобщено на пострадалата Светлана Любенова Тодорова и на лицата Цветанка Борисова Павлова и Юлхем Б. Георгиев, като наследници на пострадалия Илчо Б. Митков.

Граждански искове не са предявени и не са постъпили искания за конституиране на лица като частни обвинители.

Съдът е разпитал свидетелите Светлана Любенова Тодорова, Цветанка Борисова Павлова, Юлхем Б. Георгиев и П.И.П., както и вещото лице Бойчо Бойчев, като е прочел заключението му на основание чл. 282, ал. 1 НПК.

На основание чл. 283 НПК са прочетени и огласени протоколите и другите документи, приложени към сл. д. № 645/93 г. на ТСС гр. Лом, както следва: 1/Постановление за образуване на предварително следствие от 18.06.1993 г. на л.1; 2/Протокол за оглед на местопроизшествие от 07.06.1993 г. на л.5–6; 3/Албум за посетено местопроизшествие на л.7-8; 4/Протокол за изземване от 21.07.1993 г. на л.9; 5/Протокол за изземване от 19.07.1993 г. на л.10; 6/ Разписка от Илчо Б. Митков от 05.08.1993 г. на л.15; 7/Постановление за назначаване на служебен защитник на л.19; 8/Постановление за привличане на обвиняем и вземане мярка за неотклонение от 26.04.1994 г. на л.20; 9/Акт за раждане № 506 на П.И.П. на л.23; 10/Постановление за привличане на обвиняем и вземане на мярка за неотклонение от 27.04.1994 г. на л.26; 11/Декларация за семейно и материално положение и имотно състояние на л.30; 12/Постановление за назначаване на експертиза на л.32; 13/Писмо изх. № 12/87/22.06.1994г. на л.35; 14/Постановление за изплащане възнаграждение на вещо лице от 08.06.1994г. на л.36; 15/Протокол за предявяване на предварително производство на л.37; 16/ Препис-извлечение от акт за смърт № 0085 от 19.02.2002г. на л.64; 17/Удостоверение за постоянен адрес № 001692 от 25.02.2009 г. на л.65; 18/Удостоверение за наследници № 000048 от 09.02.2009 г. на л.66; 19/Справка за съдимост от 06.02.2009 г. на л.78-80; 20/Уведомително писмо с изх. № 66-Л от 16.02.2009г. на 2; 21/Постановление за назначаване на служебен защитник собен представител) от 18.02.2009 г. на л.93; 22/Постановление за привличане на обвиняем от 18.02.2009 г. на л.94; 23/Протокол за разпит на обвиняем на л.95; 23/Удостоверение за настоящ адрес № 001475 от 25.02.2009 г. на л.96; 24/Удостоверение за постоянен адрес № 001691 от 25.02.2009г. на л.97; 25/Удостоверение за настоящ адрес №001473 от 25.02.2009 г. на л.98; 26/Протокол за предявяване на разследване л.99; 27/Протокол за предявяване на разследване от 27.02.2009 г. на л.100; 28/Протокол за предявяване на разследване от 27.02.2009 г. на л.101; и 29/Постановление за частично прекратяване на досъдебно производство от 12.02.2009 г. на л.102-103.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено следното:

На 06/07 юни 1993 г. подсъдимият В.Б.Д., заедно със свидетеля П.И.П., с ЕГН **********, който тогава бил непълнолетен, отишли в с. Ковачица, област Монтана и от магазина на Илчо Б. Митков, в който магазин имало стоки и на Светлана Любенова Тодорова, без тяхно съгласие, взели следните вещи: 1/Цигари “Дунав” – 450 бр. кутии; 2/Цигари “БТ” – 120 кутии; 3/Цигари “Арда-филтър” – 140 бр. кутии; 4/Близалки 50 бр.; 5/Обикновен шоколад – 450 бр.; 6/Царевични пръчки – 10 пакета; 7/Бисквити “Оазис” – 15 пакета; 8/Бонбони “Детска радост” – 100 пакета; 9/Марципани 160 бр.; 10/Лукчета – 10 кг.; 11/Найлонови пликове – 70 бр.; 12/Транзистор “ВЕФ” – 1 бр.; 13/Телешки консерви – 20 кутии; 14/Захар на бучки – 10 кутии; 15/Газена лампа – 1 бр.; 16/Фъстъци пликчета – 100 бр.; 17/Сухи пасти – 6 кутии; 18/Кухненски ножове – 2 бр.; 19/Плат за панталон – 1,20 метра; 20/Ръчен часовник – 1 бр.; 21/Часовник-будилник – 1 бр.; 22/Безалкохолни напитки – 2 бутилки; 23/Бутилка шампанско вино – 1 бр.; 24/Обикновено вино – 2 бутилки; и 25/Бутилка водка – 1 бр., на обща стойност 8919.60 лв. (неденоминирани).

Посочените вещи са оценени за 8919.60 лв. (неденоминирани) от вещото лице Бойчо Бойчев по пазарни цени, считано към момента на извършване на деянието (06/07.06.1993 г.).

При вземането на вещите подсъдимият В.Б.Д. се намирал вътре в магазина и ги подавал на стоящия отвън непълнолетен П.И.П., който ги поставял в каруца.

Това се установява от показанията на П.И.П., разпитан като свидетел в настоящето съдебно производство, по отношение на когото наказателното производство е било прекратено с постановление на прокурора от 12.02.2009 г. за частично прекратяване, на основание чл. 61, ал. 1 НК.

Тъй като в съдебно заседание на 19.05.2009 г. посоченият в обвинителния акт като свидетел П.И.П. е заявил, че не си спомня всичко и че не си спомня подробности, съдът по искане на прокурора и със съгласието на защитника, на основание чл. 281, ал. 3, във връзка с ал. 1, т. 1 НПК и във връзка с чл. 118, ал. 1, т. 1 НПК е прочел обясненията на П.И.П., дадени от него като обвиняем по сл. дело № 645/1993 г. по описа на ТСС гр. Лом (приложени на л.21-22 от следственото дело).

От посочените обяснения, които след прекратяването на наказателното производство срещу П. съдът възприема като свидетелски показания, се установяват следните обстоятелства, при които Д. и П. са извършили деянията:

Установява се, че когато двамата /Д. и П./ се намирали в “махалата в кв. Младеново” на гр. Лом, тогава Д. съобщил на П., че ще отидат с каруцата в с. Ковачица, където имало “магазин за разбиване”. Свидетелят П. възразил, че го е страх, но Д. го успокоил, че П. само ще поема “нещата” и ще ги “подрежда”, след което П. отново възразил, че се страхува, но Д. го успокоявал и П. се съгласил.

При това положение според съда е налице предварително сговаряне между Д. и П. за извършване на кражба от магазин, като уговорката е възникнала предварително, а не в момента на непосредственото извършване на деянията.

Съдът намира, че не е налице маловажен случай на кражба по чл. 93, т. 9 НК не само с оглед на установената чрез експертиза стойност на вещите в размер на сумата 8919.60 лв. (неденоминирани), но и с оглед на вида на отнетите вещи (25 разновидности), количествата на отнетите вещи по отделни пера и техните качества за потребление (потребителна стойност), поради което не може да се приеме липса или незначителност на вредните последици.

Установява се от показанията на свидетеля П.И.П. и това, че за да влезе в магазина в с. Ковачица, област Монтана, подсъдимият В.Б.Д. взел щанга и клещи със себе си. С щангата свалил решетката на прозореца, а след това извадил пирончетата на стъклото на прозореца и свалил стъклото, след което влязъл в помещението.

Поради това съдът намира, че със свалянето на решетката и свалянето на стъклото подсъдимият Д. е разрушил преграда, здраво направена за защита на имот, като за извършването на тези действия и за извършването на кражбата е използвал щанга и клещи, които инструменти са техническо средство.

Установява се , че с деянието си подсъдимият Д. е отнел вещите от владението на Илчо Б. Илков и Светлана Любенова Тодорова, което се потвърждава и от показанията на разпитаните свидетели Юлхем Георгиев, Светлана Тодорова и Цветанка Павлова, като свидетелят Светлана Любенова Тодорова сочи, че помогнала на Илчо Б. с парични средства, за да започне търговия и да отвори хранителен магазин.

Видно е от показанията на свидетеля П.И.П., че подсъдимият Д. отнел вещите с намерението противозаконно да ги присвои, което проличава от обстоятелството, че след отнемането на вещите подсъдимият Д. започнал да продава от тях, а част от тях дал на П., като негов дял. За дадените му от Д. вещи П. е заявил на досъдебното производство на 26.04.1994 г., че: “Нещата, които ми се паднаха нта мен, ги изядох и консумирах, а само с плата не съм правил нищо и съм го върнал”.

Що се отнася до обвинението срещу Д., че е извършил престъплението кражба при условията на опасен рецидив, съдът взема предвид осъжданията на В.Б.Д. преди 07.06.1993 г.

Видно е от справката за съдимост на л.79-80 от сл. дело, из-дадена на 06.02.2009 г., че Д. преди 07.06.1993 г. е осъждан три пъти - с присъда по НОХД № 584/1983 г. на ЛРС, с присъда по НОХД № 82/1986 г. на ЛРС и с присъда по НОХД № 97/1986 г. на МОС.

От тях с присъда по НОХД №97/1986 г. по описа на Окръжен съд гр. Монтана, влязла в сила на 23.01.1987 г., Д. е бил осъден освен на задължително заселване, още и на пет години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Видно е от справката на л.35 от сл. дело, с изх. № 12/87 от 22.06.1994 г. на Окръжна прокуратура гр. Монтана, че В.Б.Д. е изтърпял наложеното му наказание по НОХД № 97/1987 г. на МОС от 5 години лишаване от свобода “на 09.08.1990 г., съгласно писмо на Началника на Затвора София”.

При това положение на основание чл. 30, ал. 1 НК, съдът взема предвид, че не са изминали 5 години от датата на изтърпяването на наказанието по предишна присъда (09.08.1990 г.), до датата, на която Д. е извършил отново престъпно деяние, предмет на настоящето дело ( 6/7.06.1993 г.).

Осъждането му по НОХД № 97/1986 г. е за тежко престъпление, наказуемо с лишаване от свобода, като е бил осъден на лишаване от свобода не по-малко от една година, изпълнението на което наказание не е било отложено по чл. 66 НК. Осъден е бил на 5 години лишаване от свобода при първоначален строг режим.

Поради това съдът намира, че извършеното на 06/07.06.1993 г. деяние в немаловажен случай от подсъдимия Д. е извършено при условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал. 1, б. “а” НК.

Деянието е извършено от подсъдимия Д. умишлено, тъй като е съзнавал общественоопасния му характер, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на тези последици.

Ето защо съдът е признал подсъдимия В.Б.Д. за виновен в това, че на 06/07.06.1993 г. в с. Ковачица, област Монтана, при условията на опасен рецидив, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот и използване на техническо средство, отнел от владението на Илчо Б. Илков и Светлана Любенова Тодорова чужди движими вещи на обща стойност 8919,60 лева /неденоминирани/, без съгласието на собствениците, с намерението противозаконно да ги присвои.

При определяне на наказанието съдът е взел предвид следното:

Подсъдимият Д. е бил осъждан три пъти, преди да извърши престъплението на 06/07.06.1993 г.

Бил е осъден и след тая дата, с влязла в сила присъда на 25.04.2006 г. по НОХД № 11574/2004 г. на СРС, с наложено наказание шест месеца лишаване от свобода, за кражба, извършена през 2003 г. в гр. София, което показва, че той не е променил престъпните си навици и доста години по-късно след 1993 г.

Квалифициращите обстоятелства са включени в състава на престъплението, за което Д. е признат за виновен, поради което не могат да се разглеждат отделно и като отегчаващи обстоятелства.

От извършване на престъплението през 1993 г. до приключване на наказателното производство и постановяване на присъдата обаче е изминал един продължителен период от време от около 16 години, което според съда се явява изключително смекчаващо обстоятелство по смисъла на чл. 55 НК, свързано както с евентуални вътрешни промени, засягащи личността на дееца, така и с промени извън дееца, настъпили в обществената, политическа и икономическа среда.

Ето защо, след като взема предвид и стойността, вида, количествата и качествата на вещите, предмет на престъплението, съдът на основание чл. 196, ал. 1, т. 2 НК, във връзка с чл. 195, ал. 1, т.3, 4 и 5, във връзка с чл. 194, ал. 1 НК и чл. 55, ал. 1, т. 1 НК е определил наказанието под най-ниския предел, като е осъдил подсъдимия В.Б.Д. да изтърпи наказанието две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, в затвор по чл. 60, ал. 1 от Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража.

Съдът не е отложил изпълнението на това наказание при условията на чл. 66, ал. 1 НК не само поради съображението, че това не би превъзпитало подсъдимия, но и поради съображението, че не са налице законните предпоставки за отлагане на изпълнението на наказанието.

В тая насока съдът взема предвид, че първото осъждане на Д. е с присъда по НОХД № 584/1983 г. на ЛРС, влязла в сила на 01.10.1983 г., за деяние по чл. 149 НК, извършено на 30.05.1983 г. За него е бил осъден на една година лишаване от свобода, с изпитателен срок по чл. 66 НК от четири години, който изтича на 30.05.1983 г.

След влизане в сила на присъдата обаче и преди изтичане на изпитателния срок, Д. в периода от октомври 1984 г. до сепетември 1985 г., е извършил ново престъпление, за което с присъда по НОХД № 82/1986 г. на ЛРС (в сила на 24.06.1986 г.), е осъден на седем месеца лишаване от свобода при първоначален общ режим.

При това положение не може да се приеме, че Д. е реабилитиран по право за първото престъпление, предмет на НОХД № 584/1983 г. на ЛРС, щом в изпитателния срок е извършил друго престъпление и е следвало да изтърпи и отложеното наказание.

Съдът взема предвид, че реабилитацията по право не се извършва със съдебен акт, а е въпрос на конкретна преценка от страна на съда. При това положение и тъй като не е налице акт за извършена съдебна реабилитация по чл. 433 и сл. НПК, съдът намира, че условното осъждане за деянието (извършено на 06/07.06.1993 г.) е неприложимо, тъй като към 06./07.06.1993 г. Д. е бил вече осъждан на лишаване от свобода за престъпление от общ характер.

След като е определил и наложил наказанието две години лишаване от свобода, съдът в настоящия му състав е взел предвид, че подсъдимият Д. е извършил кражбата на 06/07.06.1993 г., преди да влезе в сила на 25.04.2006 г. присъдата по НОХД № 11574/2004 г. на Софийски районен съд, с която му е било наложено наказание шест месеца лишаване от свобода с приложение на чл. 66 НК, с изпитателен срок от три години, за извършена кражба на 06.02.2003 г.

При това положение двете деяния – през 1993 г. и през 2003 г., са извършени преди да е имало влязла в сила присъда за което и да е от тях, при условията на чл. 23, ал. 1 НК.

Затова съдът на основание чл. 25, ал. 1 НК и чл. 23, ал. 1 НК от определените две отделни наказания по настоящето НОХД № 184/2009 г. на ЛРС, в размер на две години лишаване от свобода и по НОХД № 11574/2004 г. на Софийски районен съд, в размер на шест месеца лишаване от свобода, е наложил на подсъдимия В.Б.Д. да изтърпи най-тежкото от тях, в размер на две години лишаване от свобода при първоначален строг режим, което да изтърпи в затвор по чл. 60, ал. 1 от Закона за изтърпяване на наказанията и задържането под стража.

При решаване на въпроса по чл. 25, ал. 4 НК за изпълнение на общото наказание съдът е преценил, че общото наказание следва да бъде изтърпяно ефективно, без приложение на чл. 66 НК, както поради съображение, че условното осъждане не би превъзпитало подсъдимия, както и поради съображението, че не са налице останалите предпоставки за приложение на чл. 66, ал. 1 НК, извън съображенията за постигане на целите на наказанието.

В съответствие с признаването на подсъдимия за виновен и осъждането му съдът е осъдил подсъдимия В.Б.Д. да заплати по сметката на Висш съдебен съвет гр. София сумата четиридесет и пет лева направени разноски по делото за оценителна експертиза, както и да заплати пет лева държавна такса за издаване на изпълнителен лист.

Водим от изложените съображения съдът е постановил присъдата.

 

Районен съдия: