Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Лом, 28.10.2010 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и осми септември, две хиляди и десета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

 

при секретаря К.А., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 627 по описа на съда за 2010 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове от Б. С. Т., с ЕГН **********,*** П. № , против А.В.Я., като ЧСИ с рег № 747 в КЧСИ, район на действие – ОС – Монтана, с адрес на кантора: гр. Л., ул. П. Б. № , ет., с правно основание: - чл. 74, ал. 1 ЗСЧСИ, вр. Чл. 45 ЗЗД;   - чл. 86 ЗЗД.

В исковата си молба ищцата твърди, че като пълномощник на Н. Р. Т., взискател по изп.д. № 2/2008 г., по описа на ЧСИ А. Я., е заплатила такси и разноски в размер на 442,40 лв., които в последствие ответницата отказала да й присъди и събере от длъжника по делото – с резолюция от 02.06.2008 год. Този отказ ищцата обжалвала, след което ответницата продължила да й изпраща всички съобщения за дължими по изп.дело такси и разноски по изпълнението и по жалбите, които суми ищцата добросъвестно заплащала. Твърди, че ответницата неправомерно е събрала таксите от нея.  

Претендира да бъде осъдена ответницата на осн. чл. 74, ал. 1 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86 ЗЗД да заплати общо 442,40 лв. главници и 120 лв. лихви за периода от 07.03.2008 г., до датата на и.м., ведно със законната лихва върху главниците от датата на и.м. до окончателното издължаване.

В с.з. искът по чл. 86 ЗЗД е изменен в размера си на 68,53 лв.

Претендират се и разноски по делото..

В съдебно заседание исковата молба се поддържа от ищцата и пълномощникът й, адвокат Р. Б., МАК, който развива подробно съображенията си по иска. Твърди, че неправилно ищцата е  третирана като пълномощник на взискателя по изп.д. – Н. Р. Т., като същевременно не е могла да бъде страна по същото. Изпълнителният лист въз основа на който било образувано изпълнителното дело не представлявал годен изпълнителен титул, на чието основание да се пристъпи към принудително изпълнение, още повече теорията и практиката не предвиждат изпълнителен способ „разпределение право на ползване”, какъвто е случая. Твърди се, че по цитираното изп.дело ответницата е допуснала четири груби нарушения.  

В срока  по чл.131 от ГПК е постъпил отговор от ответницата по настоящото дело А.В.Я., в качеството й на частен съдебен изпълнител, която оспорва иска. В съдебно заседание процесуалният й представител, адвокат Н. А., МАК пледира съдът да отхвърли предявеният иск като неоснователен и недоказан, като развива подробни съображения за това, в насока, че законосъобразно са събрани от ответницата такси и разноски по изпълнителното дело, и след като по делото не са извършвани принудителни спрямо длъжника действия законосъобразно е отказала да му ги възложи. По отказа на ответницата да присъди разноските на длъжника (част от които – за държавни такси за подаване на въззивни и касационни жалби) са се произнасяли контролиращите съдебни инстанции и същият е потвърден. Оспорва и акцесорният иск за лихви като недопустим.

Съдът, след като обсъди събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и като взе предвид становищата и доводите на страните, намира следното :

От фактическа страна:

Не се спори между страните по делото, а това се установява и от приложените писмени доказателства, че по изп.д. № 2/2008 г., по описа на ЧСИ А. Я., са заплатила такси и разноски. Тези факти не се нуждаят от доказване.

Горното изпълнително дело е образувано по молба от 04.01.2008 год. от Н. ***,  въз основа на изпълнителен лист от  18.12.2007 г., издаден по гр.д. № 455/2005 г. по описа на РС – Лом, по което е допуснато разпределение на ползване върху недвижим имот, находящ се в гр. Л., ул. К. и М. № , а именно дворово място от 610 кв.м., подробно описано, между Н. Р. Т. и С. С. Р.

Към изп.д. е приложено и пълномощно от Н. Трифонов, с което заедно и поотделно упълномощава ищцата, Б.Т., С. П. и Б. П. да стопанисват и ползват имота, както и да го представляват във връзка с упражняване правата му по защита интересите му са имота. Пълномощното е с нотариална заверка на подписа рег. № 2762/18.03.2003 год. на нотариус Д. М.

За образуването на изп.д. взискателят Н. Т. е заплатил такса по т.т. 1, 4 и 16 ТЗЧСИ общо в размер на 80 лв., за което е съставена от ЧСИ сметка № 0000000165/04.01.2008 год.

С Писмо от 24.01.2008 год. ЧСИ 747 е поискала съдействие от началника на РПУ – Лом за насрочено за 07.03.2008 год., 11,30 часа разпределение на недвижим имот по изп.д. № 2/2008 год.

С Молба от 26.02.2008 год. (л. 52 от гр.д. № 1216/2009 г.), ищцата е поискала поради промяна в собствеността на имота, по изп.д. № 2/2008 год. да бъде търсена тя и с резолюция от 27.02.2008 год. на ЧСИ по същество е конституирана като страна – взискател по изпълнителното дело.

Към молбата си Бл. Т. е приложила копие от н.а. за дарение на недв.имот.

На 07.03.2008 год. е съставен Протокол за разпределение на ползването, който протокол е подписан ищцата Бл. Т. като взискател, вещото лице, инж. Р. Б. и ЧСИ. Констатирано е с този протокол, че имота се ползва от страните така, както е отразено в изпълнителния лист.

С Квитанция от същата дата, 07.03.2008 год., Бл. Т. е внесла сумата от 100 лв. – за възнаграждение на в.л.

С РКО от същата дата, 07.03.2008  год., сумата е изплатена на в.л. Р. Б.

С молба от 18.03.2008 год., Н. Т. и Бл. Т. са поискали да им бъдат присъдени направените по изп.д. № 2/2008 год. на ЧСИ А. Я. разноски. С резолюция от 02.06.2008 год. молбата е оставена без уважение.

С преводно нареждане от 20.03.2008 год., Бл. Т. е внесла сумата от 62,40 лв. по сметка на ЧСИ 747 А. Я. – за жалба по и.д. № 2/2008 год.

С преводно нареждане от същата дата, 20.03.2008 год., Н. Т. е внесъл за Бл. Т. по сметка на МОС сумата от 25 лв., д.т.

С Преводно нареждане от 06.06.2008 год., ищцата Бл. Т. е внесла по сметка на МОС 25,50 лв. д.т. за обжалване действията на ЧСИ по изп.д. № 2/2008 год.

С Квитанция от 12.06.2008 год., Бл. Т. е внесла на ЧСИ 747, такса в размер на 40 лв. – по т.т. 5 и 14 ТЗЧСИ.

С Определение на МОС от 25.07.2008 год., по ч.гр.д. № 120/2008 год., жалбата е оставена без разглеждане.

С преводно нареждане от 17.09.2008 год., Бл. Т. е внесла за Н. Трифонов д.т. – 10 лв. по сметка на САС, по д. № 120/2008 год.

С Определение от 07.11.2008 год. на САС по гр.д. № 2240/2008 год., е отменено определението на МОС по ч.гр.д. № 120/2008 год. и делото е върнато на същия съд за произнасяне по същество.

С Решение на МОС от 26.11.2008 год. по ч.гр.д. № 120/2008 год. жалбата е оставена без уважение.

С молба, озаглавена „жалба”, вх. № 19/10.01.2009 год. бл. Т. отново е поискала от ЧСИ 747 А. В. да й бъдат върнати направените по изп.д. № 2/2008 год. разноски.

Със съобщение изх. № 402/13.01.2009 год., ЧСИ А. В. е върнала жабата на Бл. Т. ***/2008 год. на МОС вече има произнасяне от съда по идентичен въпрос.

С молба, вх. № 298/29.01.2009 год., Бл. Т. отново е поискала от ЧСИ А. В. да й бъдат присъдени направените по изп.д. № 2/2008 год. разноски. Молбата е оставена без уважение с резолюция на ЧСИ от същата дата и е върната на жалбоподателката ведно с приложенията. Подадена е нова жалба, изпратена от ЧСИ на МОС, откъдето е върната обратно за администриране.

Със съобщение, изх. № 1276/14.03.2009 год. ЧСИ 747 е уведомила Бл. Т., че следва да представи копия от жалбата, вх. № А303 по описа на МОС, да внесе д.т. 25 лв., плюс такси за администриране на жалбата – общо 62,40 лв. с ДДС – по т.т. 5, 8 и 4 ТЗЧСИ.

С Решение от 19.06.2009 год. по гр.д. № 89/2009 год. на МОС е оставена без уважение жалбата  на Бл. Т. против отказа на ЧСИ А. В. от 20.03.2009 год. по изп.д. № 2/2008 да присъди разноски.

С Постановление от 27.04.2009 год. на ЧСИ рег. № 747 А. В. е прекратено. Бл. Т. е обжалвала пред МОС Постановлението за прекратяване на изп.д. и е поискала да й бъдат присъдени допълнително направените от нея разноски.

Жалбата е изпратена от МОС на ЧСИ 747 за администриране.

Със съобщение, изх. № 1993/26.05.2009 год. ЧСИ 747 е уведомила Бл. Т., че следва по жалбата си, вх. № Д-1334/15.05.2009 год. по описа на МОС да внесе д.т. 25 лв., плюс такси за администриране на жалбата – общо 62,40 лв. с ДДС – по т.т. 5, 8 и 4 ТЗЧСИ, както и да представи препис от жалбата и писмените доказателства към нея за другата страна.

С преводно нареждане от 03.06.2009 год., Бл. Т. е внесла сумата от 62,40 лв. по сметка на ЧСИ 747 А. Я. – за жалба по и.д. № 2/2008 год.

С преводно нареждане от същата дата, 03.06.2009 год., Бл. Т.  е внесла по сметка на МОС сумата от 25 лв., д.т. по и.д. № 2/2008.

С Решение на МОС от 21.07.2009 год. по гр.д. № 113/2009 год., жалбата е оставена без уважение като неоснователна.

По делото е назначена и изслушана  съдебно – икономическа експертиза, чието заключение не е оспорено от страните и съдът възприема същото като компетентно и добросъвестно изготвено.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на писмените доказателства по делото, представени с исковата молба,  както и писмените доказателства, съдържащи се в приложеното с определението за насрочване на делото гр.д. № 1216/2009 год. на ЛРС и приетата съдебно-счетоводна експертиза. 

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Относно иска по чл. 74 ЗЧСИ, вр. чл. 45 ЗЗД:

Съгласно чл.74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вреди, които е причинил при извършване на своята дейност.

Основните оплаквания на ищцата се свеждат до твърдението, че ответницата неправомерно е събирала от нея такси за образуване и администриране, както и разноски за вещо лице по изпълнителното дело, по което тя не е страна.

         Въпросите правилно ли е била конституирана като страна по изпълнителното дело ищцата, както и правилно ли е било образувано самото изпълнително дело са обсъдени в приложените по делото решения на МОС, влезли в сила. С влезли в сила съдебни решения е разрешен и въпросът за присъждането на разноските по изпълнителното дело. Видно от хронологията на изброените по-горе квитанции и вносни бележки, с изключение на разноските за вещо лице, всички останали разноски от ищцата представляват такси за администриране на жалби.

Съгласно чл.74 от ЗЧСИ частният съдебен изпълнител отговаря за вреди, които е причинил при извършване на своята дейност. Тази отговорност е аналогична на отговорността за обезщетяване на вреди от непозволено увреждане по чл.45 от ЗЗД.

Съобразно чл.45 от ЗЗД всеки е длъжен да поправи вредите, който виновно е причинил другиму. За да възникне задължението за обезщетяване на вреди, респективно правото на пострадалото лице да търси обезвреда, следва да се установят елементите на фактическия състав на непозволеното увреждане – наличие на деяние, което да е противоправно, да е извършено виновно, да е причинило вреди и тези вреди да са в причинно – следствена връзка с извършеното. По делото  не са установени законовите предпоставки за ангажиране на отговорността на ответницата – противоправно действие или бездействие, вина, вреда и причинна връзка между настъпилата вреда и противоправното поведение.

В случая не се установява от събраните по делото доказателства ответницата да е извършила противоправни действия при администрирането, събирането на разноски и отказа си да присъди разноски по изп.д. № 2/2008 год., нито същата виновно да е причинила твърдяната от ищцата вреда.  

По изложените съображения съдът намира предявения от ищеца иск с правно основание чл.74, ал.1 от ЗЧСИ във връзка с чл.45 от ЗЗД  за неоснователен и недоказан, поради което същия следва да бъде отхвърлен.

Относно иска по чл. 86 ЗЗД:

По предявения осъдителен  иск за мораторна лихва, доколкото той се явява акцесорен, съдът намира, че така предявения иск ще следва да се отхвърли като неоснователен, тъй като не се доказа в настоящото основателността на основния иск.

На основание чл.78 ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените по делото разноски но в случая такова искане не е направено, поради което съдът не дължи произнасяне.

Воден от горните мотиви, съдът

 

                                                Р   Е   Ш   И   :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявеният Б. С. Т., с ЕГН **********,*** П. № , против А.В.Я., като ЧСИ с рег № 747 в КЧСИ, район на действие – ОС – Монтана, с адрес на кантора: гр. Л., ул. П. Б. № , ет. , иск с правно основание чл.74 от ЗЧСИ във връзка с чл.45 от ЗЗД за заплащане на сумата от общо 442,40 лв. главници и 68,53 лв. лихви за периода от 07.03.2008 г., до датата на и.м., ведно със законната лихва върху главниците от датата на и.м. до окончателното издължаване, като неоснователен и недоказан.

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд – Монтана с въззивна жалба в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

Районен съдия :