Р Е Ш Е Н И Е
№
гр. Лом, 5 юни 2015г.
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
Ломският районен
съд, гражданска коллегия, VІ състав в публично заседание на 26 май, две хиляди и петнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при участието на секретаря В.М., като разгледа
докладваното от съдията административно дело № 1076 по описа на съда за
Производство с правно основание чл. 14, ал. 3 ЗСПЗЗ, вр. чл.
149, ал. 1 АПК.
Делото е образувано по
жалба от П.Л.К., с ЕГН **********,***,
чрез пълномощника си, адв. П. П., МАК, срещу Решение № 01/29.06.1998 год., по
преписка, образувана по заявление, вх. № 4880 ЛМ/19.06.1996 год., на ПК – Лом,
обл. Монтана.
Излага се в
жалбата, че жалбоподателят, като наследник на своите баща и чичо, които си го
поделили и обработвали самостоятелно всеки своята част. Твърди също че цялото лозе
е 3 941 дка, намиращо се в гр. Лом, м. Садовете. Твърди се още, че приживе
наследодателя на жалбоподателя е заявил в ОбСЗ/тогава ПК/ гр.Лом процесния
имот. С обжалваното решение правото на
собственост му било възстановено.
Твърди се, че
решението било връчено на жалбоподателя на
12.09.2014 год.
Твърди, че
едва на тази дата му било станало известно, че неправилно му е възстановен имот № 289007, целият от 1,492 дка, находящ се в землището на гр.
Лом, м. Садовете, при граници и съседи: - имот № 289011, имот 000910, имот № 289040 , имот № 289006 и
№ 289008, който не бил неговият имот. Неговият имот бил част от имот с
идентификатор 44 238.289.20, който сега се води като остатъчен поземлен
фонд, земи по чл. 19 ЗСПЗЗ.
За това се
иска от съда да бъде отменено обжалваното решение и да бъде задължена ОСЗ – Лом
да издаде ново, като възстанови имота на
правилното място, в реални граници.
В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован се явява лично и с
ангажирания от него адв. П. П., МАК, който поддържа жалбата и моли да бъде
уважена, като съдът отмени атакуваното решение като порочно и даде на
адинистративния орган да издаде ново, като възстанови имота там, където следва
да е.
Претендира разноски.
Ответникът, ОС “Земеделие” гр. Лом, редовно
призовани се представляват от Т. М., началник на службата, която оспорва деня
на узнаване от страна на жалбоподателя на атакуваното решение.
Доказателствата са
писмени.
Съдът, като като обсъди доводите
на страните и събраните по делото писмени доказателства, приема за установено следното:
Жалбоподателят е един
от наследниците на Л. П.К., б.ж. на гр.
Лом, поч. 19.06.1999 год.
С Решение № 01/29.06.1998
год., по преписка № 4880ЛМ от 19.06.1995 год., Поземлена комисия – Лом, в
състав: Председател инж. Й. К., Секретар Й. К. и Членове: М. П., С. Б. и А. М.е
възстановила правото на собственост на Л. п. К. в съществуващи /възстановими/
стари реални граници, на следният имот: нива от 1,492 дка, пета категория, м.
Садовете, имот № 289007 по картата на землището, при граници/съседи: - имот №
289011, имот № 000910, имот № 289040,
Имот № 289006 и № 289008.
В изисканата и приложена
преписка, образувана по заявление, вх. № 4880 ЛМ/19.06.1996 год. на ОСЗ – Лом,
няма доказателства кога е връчено решението.
При така установените
факти, съдът намира от правна страна следното:
Общинската служба по земеделие постановява решение за възстановяване правото на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници, в което се описват размерът и категорията на имота, неговото местоположение, границите, съседите, както и ограниченията на собствеността и основанията за тях. Към решението се прилага скица на имота, заверена от общинската служба по земеделие, а за имоти в границите на урбанизираните територии - и от техническата служба на общината. Влязлото в сила решение, придружено със скица, удостоверява правото на собственост и има силата на констативен нотариален акт за собственост върху имота, освен в случаите по чл. 10, ал. 7 ЗСПЗЗ.
За да е законосъобразен
административния акт е необходимо да е издаден от компетентен орган, при
спазване на установената форма и административно производствените правила, да
не противоречи на материално правни разпоредби и да съответства на целта на
закона.
При решаване на делото съдът
следва служебно да извърши проверка на
валидността на обжалвания индивидуален
административен акт.
Основанията за
прогласяване на нищожност на административен акт са следните: 1./ нарушаване
изискванията за компетентност, 2./ липса на форма, 3./ пълна липса на правно
основание, 4./ невъзможен предмет, 5./ несъществуващ адресат и др.
Другите основания за
оспорване на актовете, които по принцип налагат отмяната на порочния акт като
незаконосъобразен, могат да доведат също до нищожност, при особено съществена
тежест на нарушението.
Нищожни са онези актове
на администрацията, които поради
недостатъци, засягащи компетентността на органа, който ги издава, поради
формата, в която се издават или съдържанието, което трябва да имат, се определят
от правото като несъществуващи. Те от гледна точка на закона не могат да
породят, изменят или погасят каквито и да било правни последици.
В останалите случаи
порокът материална незаконосъобразност води до унищожаемост.
В оспореният акт липсват
подписи на членовете на състава на Поземлена комисия, постановили решението.
От представените по
делото доказателства не може да се направи извод, че решението е подписано от
председателя и секретаря на ПК в съответствие с изискванията на чл.15,ал.2,т.6
ЗАП(отм.) относно формата на индивидуалния административен акт, доколкото не е
представен оригинал от същото решение, а в представеният по делото препис от
атакуваното решение липсват подписи на председателя секретаря и членовете на
комисията. Неподписването на решението в съответствие с чл.15, ал. 2, т. 6 от
ЗАП (отм.) е нарушение свързано с изискванията относно формата на индивидуалния административен акт, при наличието на
което актът е незаконосъобразен, предвид това че липсва обективирана воля на
колективния орган за издаването му
Поради това съдът счита
че при този акт е налице съществен порок, който не маже да се санира в
настоящето производство, поради което е нищожен.
Жалбоподателят претендира
разноски поради което съдът дължи произнасяне. Видно от представеният по делото
договор за правна помощ, жалбоподателят е направил разноски в размер на 100 лв.
за процесуална защита и представителство. Съобразно нормата на чл. 78, ал. 1
ГПК, ответникът следва да бъде осъден му да заплати сторените разноски.
Водим от горното и на основание чл.172, ал.2, предл. първо АПК съдът
ОБЯВЯВА за НИЩОЖНО Решение № 01/29.06.1998 год., по преписка № 4880ЛМ от 19.06.1996
год., Поземлена комисия – Лом.
ОСЪЖДА ОБЩИНСКА СЛУЖБА ЗЕМЕДЕЛИЕ – ЛОМ, да
заплати на П.Л.К., с ЕГН **********,
сумата от 100 лв. – разноски пред тази инстанция.
ВРЪЩА делото като преписка на Общинска
служба по земеделие – Лом за разглеждане и решаване съобразно дадените в
мотивите на това решение задължителни указания по тълкуването и прилагането на
закона.
Решението подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд Монтана в 14 - дневен срок от съобщението му на страните с връчването на
препис от него.
След влизане в сила на решението, препис от него да се
изпрати на ОСЗ Лом.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: