Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 27.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломски районен съд, в публичното съдебно заседание на дванадесети октомври, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 581 по описа за 2014 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са искове от ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5 ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: *********, представлявано от управителя Л.В.П., срещу Б.С.Б., ЕГН **********,*** и В.А.Х.-Б., ЕГН **********,***.

Ищецът е твърди, че на 04.04.2013 год., с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, т. VІІ, рег. № 3264, д. № 426 от 04.04.2013 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, вписан в сл.вп. – Лом, вх. Рег. № 3179, акт № 10, т. І, д. № 612/2013 год., ответниците са учредили в негова полза договорна ипотека, за предоставен на отв. Б.Б. кредит в размер на 20 000 лв., с лихв в размер на 2400 лв., по който солидарен длъжник е вторият ответник, В.Х.-Б.. Получената сума, ведно с договорената лихва следвало да бъде върната в срок до 10.08.2013 год., но това не било сторено. Ипотеката била учредена върху недвижими имоти: 1./ НИВА от 19,797 дка, трета категория, имот № 218050 и 2./ НИВА от 401866 дка, трета категория, имот № 218060.

На падежа задължението не било изпълнено.

За това, по заявление на ищеца били издадени заповед за изпълнение и изпълнителен лист на осн. чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1110/2013 год. на ЛРС и било образувано изп.дело.

По заповедното производство ответниците се възползвали от правото си на възражение, поради което и за ищеца е налице интерес от предявяването на настоящия иск.

Иска се от съда: да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 22 400 лв., по издадената запис на заповед /представляваща главница по паричен заем в размер на 20000 лв. и договорна лихва до 10.08.2013 год. в размер на 2400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума съгласно издаденият изпълнителен по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1110/2013 год. на ЛРС, /11.11.2013 год./, както и разноските в процеса.

В отговора си, ответниците считат исковете за допустими, но неоснователни. Оспорват твърдението на ищеца, че между страните има договор за заем, поради което и за ответниците не е възникнало задължението да плащат сумата от 22400 лв.

Твърдят, че договорната ипотека е нищожна, поради което същата не може да бъде основание за установяване на валидно вземане за ищеца /за което е образувано гр.д. № 283/2014 год. на РС – Монтана/.

В съдебно задание ищецът не се представлява. В писмена молба моли да бъде уважен предявеният иск и претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на заплатеното от ответника адвокатско възнаграждение.

Ответниците се представляват от адв. К. Б., МАК, оспорва исковете и моли да бъдат отхвърленик като неоснователни. Претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По ч.гр.д. № 1110/2013 г. по описа на РС – Лом е издадена на осн. чл.417 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ от 19.11.2013 г. в полза на кредитора ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5 ЕООД, ЕИК *********, против солидарните длъжници, ответниците Б.С.Б., ЕГН ********** и В.А.Х.-Б., ЕГН **********, за сумата от 22 400 лв. – главница по паричен заем, ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на заявлението – 11.11.2013 год., до изплащане на вземането.

Посочено е в заповедта, че вземането е установено от Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, т. VІІ, рег. № 3264, д. № 426 от 04.04.2013 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК.

Издаден е въз основа на горната Заповед и Изпълнителен лист от 19.11.2013 год.

Образувано е изп.д. № 728/2013 год. на ЧСИ М.И., рег. № 748 КЧСИ, като поканите за доброволно изпълнение, ведно с издадените заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 417 ГПК са връчени на двамата ответници на 21.02.2014 год.

На 06.03.2014 год., ответниците са подали възражения по чл. 414 ГПК против издадената Заповед по чл. 417 ГПК.

Възраженията са подадени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК.

Съдът, с разпореждане от 25.04.2014 год., получено от заявителя на 07.05.2014 г., му е указал правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението.

Исковата молба на ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5 ЕООД, ЕИК ********* е подаден на 29.05.2014 год. /видно от вх.печат/.

От доказателствата по приложеното ч.гр.д. № 1110/2013 год. на ЛРС се установява, че с Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, т. VІІ, рег. № 3264, д. № 426 от 04.04.2013 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК е учредена договорна ипотека, по силата на която кредиторът е отпуснал на първия ответник, Б.Б. кредит в размер на 20 000 лв., с лихва в размер на 2400 лв., която последният се задължил да изплати най-късно до 10.08.2013 год., а за обезпечаване на задължението е учредена договорна ипотека от двамата ответници /отв. В. Х.-Б. като ипотикарен и солидарен длъжник/ върху описаните по-горе два земеделски имота, намиращи се в землището на гр. Вълчедръм, обл. Монтана.

В т. І е посочено, че кредиторът/ищец е отпуснал на първия ответник кредит в размер на 20 000 лв., с лихва в размер на 2400 лв.

В т. ІV кредитополучателят заявява, че е съгласен и получава отпуснатия и описан по-горе кредит при условията на този договор, а страните заявяват, че отношенията помужду си относно кредита ще уредят и в допълнителен договор за кредит.

Такъв допълнителен договор не е представен по делото.

По молба на двамата ответници срещу настоящия ищец е образувано гр.д. № 283/2014 год. по описа на РС Монтана, с искане за обявяване нищожността на сделката за учредяване на договорна ипотека, обективирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, т. VІІ, рег. № 3264, д. № 426 от 04.04.2013 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК.

По молба на ответниците, с Определение от 21.10.2014 год., настоящото производство е спряно, на осн. чл. 229, ал. 1, т. 4 ГПк, до приключването с влязъл в сила съдебен акт на гр.д. № 283/2014 год. на РС Монтана.

С Решение от 24.06.2015 год. на РС Монтана по гр.д. № 283/2014 год., съдът е уважил предявените от Б.С.Б., ЕГН **********,*** и В.А.Х.-Б., ЕГН **********,*** срещу ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5 ЕООД, ЕИК ********* установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 2, предл. 2-ро и чл. 26, ал. 1, предл. 1-во ЗЗД, вр. чл. 170 ЗЗД, като е обявил за нищожна сделката за учредяване на договорна ипотека, материализирана в Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, т. VІІ, рег. № 3264, д. № 426 от 04.04.2013 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, като сключена в противоречие със закона – на осн. чл. 26, ал. 1, предл. 1 ЗЗД, вр. чл. 170 ЗЗД.

Със същото Решение е отхвърлен искът за обявяване на същата сделка за нищожна, като сключена при липса на съгласие – чл. 26, ал. 2, предл. 2 ЗЗД.

Горното Решение е потвърдено с Решение № 65/16.10.2015 год., по в.гр.д. № 240/2015 год. на МОС.

С Решение № 199/12.07.2016 год., по гр.д. № 583/2016 год. на ВКС, ІV ГО, въззивното решение е обезсилено в частта, в която е потрвърдено първоинстанционното решение в отхвърлителната му част.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Иска се от съда: да бъде постановено решение, с което да бъде прието за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 22 400 лв., по издадената запис на заповед /представляваща главница по паричен заем в размер на 20000 лв. и договорна лихва до 10.08.2013 год. в размер на 2400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума съгласно издаденият изпълнителен лист по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1082/2013 год. на ЛРС, /11.11.2013 год./, както и разноските в процеса.

Исковете са допустими, т.к. са предявени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице, притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.

В тази си част решението е влязло в сила.

В производството по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПк, ищецът тследва да установи съществуването на вземането си. Доколкото посочената разпоредба очертава процесуалния ред, а вземането следва да се основава на материалноправна разпоредба, то в тежест на ищеца е да установи наличието на основанието, от което произтича неговото вземане.

Въпреки, че ипотечният акт е сред документите, въз основа на които може да се иска издаването на Заповед по реда на чл. 417 ГПК, то същиятсам по себе си не е основание за възникване на договорни задължения.

Според разпоредбата на чл. 149 ЗЗД, ипотеката се учредява само за да бъде обезпечено вземането на кредитора, а не е основание за неговото възникване.

За това, и предвид твърдението на ищеца, че вземането му произтича от договор за кредит, предоставен на първия ответник, то предявеният иск намира материално-правното си основание в разпоредбата на чл. 240 ЗЗД – както съдът е приел в доклада си поделото, с който страните са се съгласили.

В тежест на ищеца беше да установи, при пълно и главно доказване съществуването на действителен договор за кредит и точният размер на заетата сума. Доколкото договорът за заем е реален договор, то в тежест на ищеца беше да установи, че е предал сумата на първия ответник.

По делото е представен Нотариален акт за учредяване на договорна ипотека № 117, т. VІІ, рег. № 3264, д. № 426 от 04.04.2013 год. на Нотариус С.С., рег. № 577 в РНК, като в т. І е посочено, че кредиторът/ищец е отпуснал на първия ответник кредит в размер на 20 000 лв., с лихва в размер на 2400 лв., а в т. ІV - че отношенията помужду си относно кредита страните ще уредят и в допълнителен договор за кредит.

От друга страна, както се посочи по-горе, договорът за заем е реален договор и се счита за сключен в момента, в който заемодателят предаде, съответно заемополучателят получи заетата вещ /в случая сума/, а не от момента на писмения договор или от постигането на съгласие за сделката, независимо от формата на волеизявлението. Т.е., наличието на съгласие безспорно е необходимо, но не е достатъчно условие за да се приеме, че е налице сключен договор за заем. Още повече, в случая от обявената за нищожна сделка за учредяване на договорна ипотека не се установява реалното предаване на сумата по заема.

Ето защо съдът, в този си състав счита, че ищецът не е доказал наличието на договор за заем и че той е изправната страна по него – т.е., че сумата, предмет на този договор е реално предадена на ответника-кредитополучател.

По изложените съображения, предявеният установителен иск по чл. 422 , ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД следва да бъде отхвърлен като неоснователен.

Относно разноските:

И двете страни претендират разноски.

Видно от представеният от ответната страна списък по чл. 80 ГПК и представените писмени доказателства, действително сторените от ответниците разноски в хода на производството пред тази инстанция са в общ размер на 1205,75 лв., от които: 1202 лв. – адвокатско възнаграждение и 3,75 лв. – пощенски разходи.

Ищецът възразява прекомерност на заплатеното от ответниците адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно, тъй като размерът на договореното и заплатено от ответниците адвокатско възнаграждение е изцяло съобразено с чл. 7, ал. 2, т. 4 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела с определен материален интерес.

Предвид изхода от делото, на ответниците следва да се присъдят направените разноски пред тази инстанция.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5 ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: *********, представлявано от управителя Л.В.П., срещу Б.С.Б., ЕГН **********,*** и В.А.Х.-Б., ЕГН **********,***, искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 240, ал. 1 и 2 ЗЗД, вр. чл. 149 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД: да бъде прието за установено, че ответниците дължат на ищеца сумата от 22 400 лв., по издадената запис на заповед /представляваща главница по паричен заем в размер на 20000 лв. и договорна лихва до 10.08.2013 год. в размер на 2400 лв., ведно със законната лихва върху тази сума съгласно издаденият изпълнителен по чл. 417 ГПК по ч.гр.д. № 1110/2013 год. на ЛРС, /11.11.2013 год./, като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА, на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, ИНФРАСТРОЙМОНТАЖ-5 ЕООД, ЕИК *********, със седалище/адрес на управление: *********, представлявано от управителя Л.В.П. ДА ЗАПЛАТИ на Б.С.Б., ЕГН **********,*** и В.А.Х.-Б., ЕГН **********,*** направените за водене на делото пред тази инстанция съдебно-деловодни разноски в размер 1205,75 лв. /хиляда двеста и пет лв., 75 ст./

Решението подлежи на обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.

Районен съдия: