Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр.
Лом, 04.01.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломски районен съд, в публичното
съдебно заседание на двадесет и трети ноември, две хиляди и шестнадесета година
в състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 628 по описа за
2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Искове с правно основание чл. 45, ал. 1 от ЗЗД
Предявен е иск от Н.Д.Н., ЕГН **********,***, срещу
К.П.Т. ***, за имуществени и неимуществени
вреди в резултат от непозволено
увреждане.
Твърди се в исковат амолба, че ответникът работи като водач на автобус във фирма Монтана АТ ЕАД.
На
08.11.2015 год. същият бил водач
на автобус, движещ се по автобусна
линия № 5 в гр. Лом.
Същия ден ищцата пътувала
по тази линия към м. Садовете, с автобус, управляван
от ответника. Поради
неправомерно поведение на ответника – движейки се по ул. Хан Аспарух в
гр. Лом, без да има причина за това,
натиснал рязко спирачки и в резултат ищцата паднала върху двигателя, като от това получила множество наранявания:
предимно в лявото бедро, сакралната област, както и хематоми, подробно описани от лекаря в издаденото на
02.12.2015 год. медицинско свидетелство. Уврежданията били причинени от множеството твърди елементи върху капака на двигателяна автобуса.
Уврежданията били такива, че болките не са отшумели и до сега. Отделно от физическите страдания,
ищцата получила страх от пътуване
с автобус. За това от тогава
пътува до вилата си в м. Садовете с такси, като за изминалите шест месеца, при пътувания до там и обратно два пъти
седмично е заплатила около 1152 лв. за таксиметрови услуги. /при цена около 10-12 лв. за едно пътуване/.
Ищцата счита, че всички тези вреди са в резултат от виновното поведение
на ответника.
За това се иска: да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата
сумата от 5 000 лв., от които 4000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди
– болки и страдания, вкл. психически такива – в резултат на причиненото ѝ от него телесно увреждане,
1000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи и направени разходи за пътуване до имота й в м. Садовете за периода
08.11.2015 – 05.05.2016 год., заедно със законните лихви
върху тези суми, считано от датата на увреждането – 08.11.2015 год., до окончателното
изплащане на сумите.
Претендира и разноските по водене на делото.
Писмен отговор от ответника
е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът оспорва
исковете по основание.
Признава, че работи като автобусен
шофьор и то на автобусна
линя № 5 в гр. Лом, както и, че познава
по физиономия ищцата, т.к. е пътувала
в автобуса, управляван от него.
Оспорва всички
останали фактически твърдения
в исковата молба.
Отрича да е имало
инцидент с падане на пътник
в автобуса на датата, посочена
в исковата молба.
Счита, че е възможно месец след посочената дата /откогато е медицинското/ ищцата да е имала нараняванията, констатирани при прегледа, но счита, че по никакъв начин не се установява причинно-следствената връзка, която се твърди от нея.
В съдебно заседание ищцата се явява
лично и с адв. Ц. П., МАК, поддържа иска, като счита
същият за доказан по основание и моли да претенцията да бъде уважена в предявения
размер. Претендира и направените по делото
разноски.
Ответникът, редовно призована се явява
лично и с адв. Н. К., МАК, който моли исковете да
бъдат отхвърлени като недоказани.
По делото е приета неоспорената от
страните съдебнно-медицинска експертиза, изготвена от
в.л. д-р И.Д.И., приобщени са писмени доказателства.
Ангажирани са от страните и гласни
доказателства, чрез разпита на свидетелите В.К.А. и Я.Г.Г.
– допуснати по искане на ищцата, както и свидетелите С. Д.Д.
и П.Т.Д, допуснати по искане на ответника.
Съдът, като прецени събраните по
делото доказателства, приема за установено следното:
От
фактическа страна:
Не се спори по делото, че ответникът е
автобусен шофьор и управлява автобус от градския транспорт, по линия № 5 на гр.
Лом – до м. Садовете и с. Долно Линево. Не се спори и
относнотова, че ищцата притежава вилен имот в м. Садовете и е пътувала относително редовно по тази линия.
От гласните доказателства, ангажирани
от ищцовата срана не се
установяват релевантни факти.
Свид.
В. А. – без родство със страните също ползва тази автобусна линия, т.к.
притежава имот в м. Садовете. Познава по физиономия
ищцата и свидетелите на ответната страна, но не си спомня за инцидент, станал с
ищцата през миналата година.
Свид. Я. Г. е полицейски служител, но не е свидетел на инцидента, а и не се е занимавал
служебно със случая, т.к от
2007 год. не води полицейски преписки,
нито досъдебни
производства.
Свидетелките С. Д. и П.Д.,
допуснати до разпит по искане на ответната страна са редовни пътницки
по автобусна линия № 5 в гр. Лом. За това познават по физиономия както ищцата, така
и ответника, но и двете не са били свидетелки на инцидент, станал с ищцата през м. Ноември, 2015 год. И двете свидетелки изясняват маршрута и разписанието
на автобуса, кога обичайно го ползват, но твърдят, че не винаги се виждат с ищцата.
Приложената като доказателство пр.пр. № 1976/2015 год. на ЛРП е образувана
по жалба от 12.11.2015 год. от ищцата,
в която се описва инцидент
в автобусна линия № 5, станал
между 14 и 15 часа на 08.11.2015 год.
В хода на проверката са снети
обяснения от ищцата и ответника, приложени са приобщените и в хода на настоящото производство писмени доказателства. С Постановление от 18.12.2015 год. на
прокурор при ЛРП, е отказано да бъде образувано досъдебно
производство, поради липса
на достатъчно данни за извършено престъпление от общ
характер. С Постановление от 08.01.2016 год. на ОП Монтана, постановлението
на ЛРП е потвърдено. Постановлението
на МОП е потвърдено на свой ред
с Постановление от 18.02.2016 год. на прокурор при Апелативна
прокураура София.
Видно от приложеното Медицинско свидетелство,
издадено на 02.12.2015 год. от д-р В. Р., орд. ДКЦ
-1, при прегледа на ищцата са установени и описани стари хематоми.
От Заключението
на приетата по делото съдебно-медицинска експертиза, изготвена от в.л. д-р И. Д.,
което съдът кредитира като обективно, се установява, че при извършен от
специалист – хирург на 02.12.2015 год. преглед на ищцата Н.Д.Н. са установени
следните увреждания: 4 бр. стари подкожни хематоми с диаметър 1,5 см. В задната
част на лявото бедро и стар подкожен хематом с дължина 2-3 см./0,5-1 см. В
областта на кръстеца /областта на таза отзад – сакралната област.
Увреждания от такъв характер се
получават по механизма на удари със или върху твърди тъпи или тъпоръбести предмети, като е възможно и да са получени по
време и начин, описани в исковата молба – при падане върху капака на двигател
на автобус, но описанията на уврежданията в медицинското удостоверение,
издадено на 02.12.2015 год. е непълно /не са описани като цвят/ и това не дава възможност за по-точна преценка за давността на получаването им и свързването
им с инцидент, станал на 08.11.2015 год. В с.з. вещото лице уточнява, че по
посочената причина, не може уврежданията да бъдат свързани с инцидента, станал
на 08.11.2015 год.
Уврежданията са от естество да
причинят болки и страдание, които обикновено са с по-изразен интензитет в
първите дни на получаването на увреждането и с напредване на времето постепенно
намаляват до изчезване при оздравяването им.
За лечение обикновено се прилагат компреси, обезболяващи и съдоукрепващи медикаменти, като оздравителния период, при
условие, че не настъпят усложнения е около 10 – 20
дни и обикновено оздравяват
напълно без остатъчни
явления. При възрастните хора оздравителният
период е малко по-дълъг.
По делото са приложени
автобусни билети на стойност 1 лв., без дата и
направление, както и касови
бележки, вероятно за ползвани
таксиметрови услуги.
От
правна страна:
За да се ангажира отговорността на ответника по чл. 45, ал. 1 ЗЗД е
необходимо наличието на няколко
кумулативни предпоставки – противоправно поведение, действие или бездействие с
установено авторство; осъществено виновно; вреди и причинно-следствена връзка
между тях.
Наличието им
следва да е доказано несъмнено, не чрез предположения, тежестта за което е за ищцата, т.е.,
необходимо е провеждане на пълно и главно доказване на релевантните за спора
факти, като единствено вината се предполага до доказване на противното по
изричното разпореждане на закона – чл. 45, ал. 2 ЗЗД.
Неустановяването
на която и да е от изброените предпоставки води до неоснователност на иска.
В настоящето производство, безспорно
се установи, че към датата на издаване на медицинското свидетелство –
02.12.2015 год., ищцата е имала причинени описаните в него увреждания, имащи
характер на лека телесна повреда по смисъла на чл. 130, ал. 1 НК.
В случая обаче, въз основа на събраните по делото
доказателства не би могъл да се направи категоричен и еднозначен извод, че причиненият
вредоносен резултат е резултат от виновно противоправно поведение от страна на ответника, изразяващо се било в
действие или бездействие от негова страна.
От писмените и гласните доказателства, ангажирани в хода на производството
не се установява причинно-следствена
връзка между уврежданията и
поведението /действие или бездействие/ на ответника на процесната дата
08.11.2015 год.
Предвид
изложеното съдът приема, че исковете по чл. 45, ал. 1 ЗЗД, предявени от ищцата
срещу ответника се явяват неоснователни и недоказани и следва да се отхвърлят изцяло.
Предвид
горните изводи, съдът не намира за необходимо да коментира размерът на претенцията,
нито диференциацията й на такава за имуществени и неимуществени вреди. Само за
пълнота следва да се отбележи, че тази претенция също не е доказана – нито по
основание, нито по размер.
Като
акцесорна, следва да бъде отхвърлена и претенцията за
лихви.
Предвид изхода от делото, в случая са
налице предпоставките на чл. 78, ал. 3 ГПК за присъждане на ответника направените
разноски по делото, но в случая такова искане не е направено, поради което и
съдът не дължи произнасяне и разноските ще следва да останат така, както са
направени.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ
предявените от Н.Д.Н., ЕГН **********,***, срещу
К.П.Т. *** искове с правно
основание чл. 45, ал. 1 и
чл. 86, ал. 1 от ЗЗД, да бъде осъден
ответника да заплати на ищцата
сумата от 5 000 лв., от които 4000 лв. обезщетение за претърпените неимуществени вреди
– болки и страдания, вкл. психически такива – в резултат на причиненото ѝ от него телесно увреждане,
1000 лв. – обезщетение за пропуснати ползи и направени разходи за пътуване до имота й в м. Садовете за периода
08.11.2015 – 05.05.2016 год., заедно със законните лихви
върху тези суми, считано от датата на увреждането – 08.11.2015 год., до окончателното
изплащане на сумите, КАТО
НЕОСНОВАТЕЛНИ И НЕДОКАЗАНИ.
Решението подлежи на обжалване пред Окръжен
съд – Монтана в 14-дневен срок от съобщението до страните че е изготвено.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ: