О П Р Е Д Е Л Е Н И Е

гр. Лом, 25.01.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, в закрито съдебно заседание на 25 януари две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:Боряна Александрова

при секретаря В.Младенова, като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 264 по описа на съда за 2016г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производство по реда на чл. 248, ал. 1 от ГПК, образувано въз основа на молба от „ЧЕЗ Електро България” АД, чрез адв.Е.Д.-процесуален представител с искане за изменение на решението в частта за разноските , постановено настоящето дело.

Наведените от молителя твърдения, обосноваващи основателността на молбата се свеждат до съображения за неправилност на решението, в частта касаеща за разноските.

Копие от молбата е изпратено на другата страна, за становище. В срок пълномощника на ответника адв.Н.Г. не е изразила писмено становище в предоставения от съда срок – за неоснователност на искането.

Молбата за изменение на решението е депозирана в законоустановения срок, от легитимирано лице, поради което е процесуално допустима, а разгледано по същество – неоснователна, като съображенита на съда са следните:

Допускането на поправка на очевидна фактическа грешка е предпоставено от кумулативното наличие на предпоставките, визирани в хипотезата на чл.247, ал.1 ГПК а именно: несъответствие между формираната от съда воля по съществото на спора, обективирана в мотивите на съдебния акт и изразената в диспозитива на съдебния акт.

В хипотезата на чл. 248 ГПК са предвидени две възможности, а именно допълване, когато съдът изобщо не се е произнесъл по поисканите от страната разноски, и изменение на постановения съдебен акт в частта за разноските. В конкретния случай е налице произнасяне на съда по въведения спорен предмет, поради което и следва да се приеме, че се касае за изменение на решението в частта за разноските.

Правото на страна в процеса да иска изменение на съдебен акт в частта за разноските е предпоставено от депозиране на списък по чл. 80 ГПК, какъвто не е приложен по делото.

Отговорността по чл.78 ал.1 - 3 от ГПК е право на едната страна да иска от другата да плати направените от нея разноски, ако е постановен съдебен акт в нейна полза, като се дължат реално направените разноски. Противната страна, която с поведението си е предизвикала предявяване на иска следва да бъде задължена да репарира направените от другата страна разноски. В постановеното съдебно решение, съдът е приел, че в тежест на ответника следва да бъдат възложени направените в производството разноски. Ответникът би бил освободен от това задължение, ако с поведението си не е дал повод за завеждане на делото и ако признае иска. В случая съдът е приел, че предявените искове са доказани, което налага и извода, че ответникът с поведението си е дал повод и е станал причина за завеждане на делото, ето защо в негова тежест следва да бъдат възложени направените от ищеца разноски по делото.

Изложеното обосновава неоснователност на искането, поради което и същото следва да бъде отхвърлено, на основание чл. 248, ал. 1 ГПК.

Водим от горното, съдът

О П Р Е Д Е Л И:

ОТХВЪРЛЯ обективираното в Молба вх.№ 17043 от 02.11.2016г от „ЧЕЗ Електро България” АД, чрез адв.Е.Д. –процесуален представител Искане за изменение на Решението от 16.09.2016г., постановено по гр.д. № 264/2016г. по описа на ЛРС, в частта за разноските, като разноските да бъдат възложени на ищцовата страна по делото, като неоснователно.

Определението подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението на страните за изготвянето му.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :