Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 16.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, пети състав, в публичното съдебно заседание на осми ноември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията Миронова гр.д. № 1256 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове е с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, *****, представлявано от Р.И.М.-Т., управител, чрез пълномощника, адв. Н.К.,***, редовно преупълномощена, срещу ЛОК ГЕЙМ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.М. И., като правоприемник на ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК *********, за заплащане на дължими суми по договор.

Ищецът посочва, че ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК *********, е сключила Договор за Кредитна карта за бизнес клиенти № 005/03.09.2009 год. с третото лице УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, по силата на който едноличният търговец е получил кредит от 4000 лв. Физическото лице Е.Г. Д. е солидарен длъжник по договора за кредитна карта. Кредитът е следвало да бъде погасен до 02.09.2011 год., но е останала непогасена част – 3946,55 лв. главница и 3026,18 лв. – договорна лихва.

От 2011 год. ответникът, ЛОК-ГЕЙМ ЕООД е универсален правоприемник на първоначалния длъжник.

На 08.12.2014 год. между първоначалния кредитор и ищеца бил сключен договор за прехвърляне на вземания, като цедента упълномощил изрично цесионера да уведоми длъжниците за прехвърлянето.

Вземането на първоначалния кредитор към ответника е индивидуализирано в Приложение № 1 към договора за цесия.

На ответника е изпратено, по реда на чл. 99, ал. 3 ЗЗД уведомление за цесията, което той е получил.

По заявление по чл. 410 ГПК от ответника, по ч.гр.д. № 679/2016 год. на ЛРП била издадена заповед за изпълнение срещу ответника, като той се възползвал от правото си на възражение.

Иска се: да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата от 3946,55 лв. главница и 1000 лв. договорна лихва върху просрочена главница за периода от 16.05.2012 год. до 08.12.2014 год., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /19.05.2016 год./, до окончателното изплащане на задължението,.

Претендират се и направените разноски по заповедното /139,45 лв./ и в исковото производство.

Писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК не е постъпил от ответника.

В с.з. ищеца, редовно призован, се представлява от ю.к. А.К., редовно упълномощена. Поддържа исковата претенция по съображения, изложени в писмена защита.

Ответникът Лок Гейм ЕООД, се представлява от адв. Р. Б., МАК, редовно упълномощен. Оспорва исковете, като твърди, че исковата претенция като недоказана по размер. Оспорва материално-правната легитимация на ищеца със съображения, че уведомлението по чл. 99, ал. 3 ЗЗД не е достигнало до ответника, доколкото изхожда от трето лице – адв. Ж. Д., преупълномощен от цесионера да извърши уведомяването.

И двете страни претендират разноски.

Страните са се съгласили със съобщеният им предварителен доклад по делото и същият е обявен за окончателен.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

По ч.гр.д. № 679/2016 г., на ЛРС е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на парично задължение от 19.05.2016 г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника ЛОК ГЕЙМ ЕООД, ЕИК *********, представлявано от управителя М.М.И., като правоприемник на ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК *********, както и срещу физическото лице Е.Г. Д. от ******, като солидарни длъжници, за сумите: главница от 3946,55 лв., представляваща непогасено парично задължение по договор за кредитна карта от 2009 год., лихва от 3026,18 лв. за периода 09.09.2009 – 08.12.2014 год., ведно със законната лихва от 19.05.2016 год. до изплащане на вземането, както и сумата от 139,45 лв. – разноски по делото за държавна такса.

Заповедта е връчена на ответника чрез управителя М. И. на 30.05.2016 год. По заповедното производство от ответника е подадено Възражение от 01.06.2016г. и съдът, с Разпореждане от същата дата е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото производство на 10.06.2016 г.

Искът на Заявителя, основан на чл. 415 ал.1 вр. чл. 422 ГПК е подаден в указания срок /на 07.07.2016 год./.

На 03.09.2009 год., между ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК ********* и солидарния длъжник Е.Г. Д., ЕГН **********, като физическо лице, от една страна и УНИКРЕДИТ БУЛБАНК АД, ЕИК ********* от д руга, е сключен Договор № 005/03.09.2009 год., по силата на който договор банката е открила по искане на клиента картова сметка и е издал бизнес кредитна карта тип VISA Buisiness, с разрешен базов кредитен лимит в размер на 4000 лв. и фиксиран месечен лихвен процент върху усвоения лимит от 1,6% и минимална погасителна вноска 120 лв.

Срокът за ползване на разрешения лимит е уговорен до 02.09.2011 год.

В т 12.2 от договора е уговорено, че в случай, че клиентът изрично писмено не поиска прекратяването му, и е бил изправен в изпълнението на задълженията си по него, включително погасяване на дължимите суми, такси и лихви, банката може по своя преценка да продължи действието на договора, съответно срока за ползване на разрешения кредитен лимит автоматично, за нов двугодишен период.

Видно от отбелязването в електронния търговски регистър по партидата на ЕТ Рококо – Е.Г., ЕИК *********, на 10.10.2011 год. е вписано прехвърляне на търговското предприятие, с правоприемник ЛОК ГЕЙМ, ЕИК *********.

С Договор за продажба и прехвърляне на вземания от 08.12.2014 год., първоначалният кредитор УниКредит Булбанк АД като цедент е прехвърлил на настоящия ищец ЕОС МАТРИКС ЕООД – цесионер, свои необслужени вземания. Задължението на ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК ********* фигурира под № 129 в Приложение № 1, неразделна част от договора.

На същата дата, 08.12.2014 год., банката е потвърдила цесията.

В т. 4.3 от Договора за продажба и прехвърляне на вземания, цедентът се е съгласил да упълномощи изрично цесионера, с нарочно нотариално заверено пълномощно /Приложение 3/, по силата на което цесионера от името на цедента да изпраща писмени уведомления до длъжниците за извършеното прехвърляне.

С Приложение № 3 към договора, банката-цедент е упълномощила цесионера да уведоми, съгл. чл. 99, ал. 3 ЗЗД длъжниците, за цесията, както и /в т. 5 от Пълномощното – да упълномощава и преупълномощава трети лица, адвокати и/или адвокатски дружества да осъществяват процесуално представителство, като защитават интересите на банката във връзка с нейни вземания от длъжниците, описани в приложение № 1.

В т. 15 от пълномощното пък е посочено, че същото е безсрочно и следва да се тълкува изцяло в полза на упълномощения.

На свой ред, цесионера преупълномощил Адвокатско дружество «И. и Д.», ЕИК *********, Старозагорска АК, с правото да уведомяват всички длъжници към съответните договори за цесия, сключени между УниКредит Булбанк АД и ЕОС МАТРИКС ЕООД.

С писмо, изх. № 2401/28.09.2015 год., адв. Ж. Д., в качеството си на пълномощник на УниКредит Булбанк АД е уведомил ЛОК ГЕЙМ ЕООД, като правоприемник на ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК *********, за сключеният на 08.12.20104 год. между банката и настоящият ищец договор за цесия. Съобщенето е върнато в цялост, с отбелязване, че лицето е непознато на адреса: ********. /това е адресът, на който ответникът е получавал книжа по заповедното производство, а и настоящото дело/.

При така установеното се налагат следните правни изводи:

Предявени са установителни искове по чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.

Претендират се и направените разноски по заповедното /139,45 лв./ и в исковото производство.

Исковете са допустими, т.к. са предявени в срока по чл. 414, ал. 2 ГПК, от лице, притежаващо процесуална и материалноправна легитимация.

За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото да бъде установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно облигационно отношение между третите лица ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК ********* и УниКредит Булбанк АД – Договор № 005/03.09.2009 год., размера на този кредит, както и че същият е усвоен, настъпването на изискуемост на кредита, уговорената с него възнаградителна лихва, както и нейният размер за процесния период, валиден договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено от УниКредит Булбанк АД – цедент на ЕОС МАТРИКС ЕООД – цесионер, настъпилото универсално правоприемство между първоначалния длъжник ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК ********* и правоприемника-ответник ЛОК ГЕЙМ ЕООД, получено от длъжника/ответник уведомяване за извършената цесия, както и че цедента е упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжника за цесията от негово име.

Съгл. т. 11.а от ТРОСГТК, ВКС № 4/2013 год, в производството по иска, предявен по реда на чл. 422, респ. чл. 415, ал. 1 ГПК, е допустимо да се разгледат обоснованите във възражението на длъжника по чл. 414, ал. 1 ГПК оспорвания за вземането на кредитора, дори ответникът да не е подал отговор на исковата молба или да не е направил подобни възражения в срока за отговор. Именно такъв е настоящия случай и за това в доклада си по делото съдът изрично е указал на ищеца, че следва при условията на пълно и главно доказване да установи основанието, размера и изискуемостта на претенцията си.

В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се установява наличието на валидна облигационна връзка между УниКредит Булбанк АД и ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК *********, за сумата от 4 000 лв., въз основа на Договор № 005/03.09.2009 год., за издаване на кредитна карта.

Не се установява от доказателствата по делото обаче, какъв е размерът на усвоения кредитен лимит от третото лице-кредитополучател, който да не е бил възстановен в уговорените между страните срокове и към момента.

Не се установява и твърдението, че претенцията се основава именно на този договор, доколкото видно от изхождащият от банката-цедент списък на длъжниците, ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК ********* има задължение към цедента в размер на 9 972,73 лв., от които главница по кредит № 957L912111160401 – 3946,55 лв. и лихва към 08.12.2014 год. 3026,18 лв.

Това са и сумите по издадената Заповед по чл. 410 ГПК по чл.гр.д. № 679/2016 год. на ЛРС.

По делото не са представени или ангажирани никакви доказателства в тази насока извън твърденията на ищеца и.

Предвид изложеното, претенцията се явява недоказана по основание и размер.

Отделно от горното, съдът приема, че в случая липсват доказателства ответникът да е бил редовно уведомен за извършената цесия от ищеца-цесионер въз основа на изричното му упълномощаване, тъй като не се установява по безспорен начин, че известието за доставяне, с което изпратеното до ответника писмо и е върнато на 07.10.2015 год. като невръчено с отбелязване, че получателят е непознат на адреса /л. 15-17/ е съдържало именно приложеното на л. 13 известие за извършена цесия, датирано от 28.09.2015 год.

С оглед константната съдебна практика, такова уведомяване не може да бъде извършено с връчването на издадената заповед за изпълнение на парично задължение.

Независимо от горното, съдът намира, че с подаването на исковата молба, в която е обективирано такова искане и към която е приложено известието за цесия, както и пълномощното от цедента, има характер на съобщаване по смисъла на чл. 99, ал. 3 ЗЗД.

За това следва да се приеме, че ответникът като универсален правоприемик на кредитополучателя е надлежно уведомен за извършеното прехвърляне на вземането от банката в полза на ищеца/цесионер с получаването на исковата молба и приложените към нея доказателства.

В този смисъл е задължителната практика на ВКС, постановена по реда на чл. 290 ГПК /Р. № 78/09.07.2014 год., по т.д. № 2352/2013 год., ІІ ТО, Р. № 3/16.04.2014 год., по т.д. № 1711/2013 год., І ТО/.

Без значение е и обстоятелството, че уведомлението е извършено от цесионера, а не от цедента, тъй като това е направено въз основа на изрично упълномощаване от страна на цедента. Такова упълномощаване е допустимо.

В този смисъл е съдебната практика, постановена по реда на чл. 290 ГПК /Р. № 137/02.06.20105 год., по гр.д. № 5759/2014 год., ІІІ ГО/.

В тази връзка, неоснователни са възраженията на процесуалния представител на ответника за липса на надлежно упълномощаване по отношение на адв. Ж. Д. да извърши това уведомление. Видно от доказателствата по делото, цесионерът е изрично упълномощен от цедента да извърши уведомяването, като в пълномощното е предвидена възможност за преупълномощаване на адвокатски дружества или отделни адвокати, какъвто е настоящия случай.

При тези съображения, съдът приема, че Договорът за цесия от 08.12.2014 год. е валиден, а ищецът ЕОС МАТРИКС ЕООД, като носител на процесното вземане е процесуално и материално-правно легитимиран да води настоящия иск срещу ответника, като универсален правоприемник на длъжника ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК *********.

Тъй като цесията не е изрично потвърдена от длъжника, последният разполага с всички свои възражения срещу първоначалния кредитор. Цесионерът не би могъл да има повече права от своя праводател.

Така на практика заявителят ЕОС МАТРИКС ЕООД, макар да установява правото си на кредитор, не успя да докаже претенцията си по размер.

Доколкото установителният иск по чл. 422 ГПК има за предмет установяване само на притезанието, за което е издадено вече изпълнителното основание, извън предмета му остават всички други правопораждащи факти, посочени извън заявлението.

С оглед отхвърлянето на главния иск, следва да се отхвърли и претенцията за лихви, които са акцесорно задължение спрямо главното.

Ответникът претендира разноски и видно от представеното пълномощно, е сторил такива за процесуално представителство и защита в размер на 1000 лв. .

При този изход на спора разноските ще следва да останат за ищеца, който следва да бъде осъден да заплати на ответника сторените разноски пред тази инстанция в размер на 1000 лв.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявените от ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, *****, срещу ЛОК ГЕЙМ ЕООД, ЕИК *********, ****** искове с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД – да бъде признато ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответника /като правоприемник на ЕТ РОКОКО – Е. Д., ЕИК *********/, че дължи на ищеца сумата от 3946,55 лв. главница и 1000 лв. договорна лихва върху просрочена главница за периода от 16.05.2012 год. до 08.12.2014 год., ведно със законната лихва за забава от датата на входиране на заявлението по чл. 410 ГПК в съда /19.05.2016 год./, до окончателното изплащане на задължението, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение на осн. чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № 679/2016 г., на ЛРС като НЕОСНОВАТЕЛНИ.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, ЕОС МАТРИКС ЕООД, ЕИК *********, ***** да заплати на ЛОК ГЕЙМ ЕООД, ЕИК *********, *****, сумата от 1000 лв. /хиляда лева/ – разноски за разглеждане на делото пред тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред Монтански окръжен съд в двуседмичен срок от съобщението.

Районен съдия: