Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 06.01.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на тринадесети септември, две хиляди и шестнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова,

при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 2346 по описа на съда за 2015 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск по чл. 108 ЗС.

Предявени са искове от Кооперация ..., ЕИК ..., с адрес на управление: ..., чрез ликвидатора Т.М.В., срещу ... – Е.Н., ЕИК ..., с адрес на управление: ..., представлявано от Е.Ц.Н., ЕГН **********.

В исковата молба се твърди, че по силата на Договор за замяна на недвижим имот от 28.12.1999 год., ищецът е собственик на дворно място и асфалтова площадка в землището на гр..., обл. Монтана, надлежно вписан на 12.01.2000 год. Имотът, придобит от ищеца по силата на този договор е парцел V, парцел VІ, парцел ХХІ в гр....

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.10.2005 год., по изп.д. № 553/2004 год. на ДСИ при ЛРС на ответника е възложен следният имот: Складови помещения №№ 6, 7, 8, 9 и свързан с тях склад с две клетки, както и дворно място от 820 кв.м., в имот № 923017, с обща площ от 1,559 кв.м., идентичен с парцел ХХІ в землището на гр..., като е отреден терен от 281 кв.м. за достъп до тези помещения. Постановлението е влязло в сила на 09.11.2005 год. и е надлежно вписано на 10.11.2005 год.

С аргументи, че са извършени нарушения на процедурата по провеждане и извършване на публичната продан от страна на съдебния изпълнител, ищецът счита, че ответникът владее имота без правно основание.

Иска се от съда:

- да постанови решение, с което да бъде обявено за нищожно разделянето на имот № 923017 /идентичен с парцел ХХІ/ в землище ЕКАТТЕ 12543, гр..., въз основа на което са образувани два нови имота – съответно № 923018 и № 923019 в същото землище;

- да признае ищеца за собственик на дворно място от 820 кв.м., от които – 281 кв.м. асфалтова площадка, образуващо имот № 923018, получен от разделянето на имот № 923017 /идентичен с парцел ХХІ/, с обща площ от 1,559 кв.м., ведно с построеният в него недвижим имот при граници и съседи: северозапад – парцел ІІІ, североизток и югоизток – земеделски земи за възстановяване, югозапад – парцел VІ и парцел V по землищния план на гр... и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението на така описаният имот.

Ответникът ... – Е.Н.,***, чрез пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, е подал писмен отговори в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, като оспорва исковете.

Счита, че исковата молба като цяло следва да се остави без движение, като на ищеца се укаже да довнесе следващата се държавна такса, в общ размер на 1688,98 лв., както и да уточни искането си за прогласяване нищожността на индивидуалния административен акт, с който е разделен имот № 923017, тъй като не е уточнен индивидуалният административен акт, чиято нищожност се иска да бъде прогласена – какъв е този акт, от коя дата и от кого е бил издаден.

Отделно счита това искане за недопустимо, тъй като индивидуалният административен акт за разделяне на имота не се противопоставя на ищцовата страна, поради което и не са налице предпоставките на чл. 17, ал. 2 ГПК в случая.

По отношение на основателността на основния иск по чл. 108 ЗС, ответникът счита, че същият е неоснователен, като развива подробни съображения за това – на първо място се позовава на обстоятелството, че имотът е придобит от него на валидно правно основание – влязло в сила постановление за възлагане на недвижим имот, издадено от съдебен изпълнител и на второ място – при условията на евентуалност, че имотът е придобит и по давност, доколкото в негова полза са изтекли както кратката, така и общата давност.

Моли да бъдат отхвърлени предявените искове като неоснователни. Претендира разноски.

В с.з. ищецът Кооперация ..., ЕИК ... се представлява от ликвидатора Т.М.В., който поддържа предявените искове и моли да бъдат уважени. Развива съображенията си в писмена защита. Претендира разноски.

Ответникът ... – Е.Н., ЕИК ..., се представлява от адв. Р. Б., МАК, който моли искът по чл. 108 ЗС да бъде отхвърлен като неоснователен, а по отношение искането за обявяване на нищожност на индивидуален административен акт, застъпва становище, че същият е недопустим. Подробни съображения излага в писмена защита. Претендира разноски.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

С Договор за замяна на недвижими имоти № РД50-2017 от 28.11.1999 год., сключен на осн. чл. 45а, ал. 2 и ал. 5 ППЗСПЗЗ и Заповед № РД46-1923/23.11.1999 год., между Министъра на замеделието и горите и аграрната реформа Р.В от една страна и .... – гр..., представлявана от председателя Л.Й – от друга, министерството на земеделието и аграрната реформа е отстъпило на кооперацията правото на собственост по отношение на недвижим имот от 3,774 дка, земя – частна държавна собственост, в землището на гр..., обл. Монтана, представляваща по парцеларния план на АТП, прилежаща територия към обекти: „Ремонтна работилница – парцел V, с площ 1,400 дка, при съседи: северозапад – парцел ІV, североизток – парцел ІІІ и парцел ХХІ, югоизток и югозапад – асфалтови пътища, Технически кабинет – парцел VІ, с площ 0,814 дка, при съседи: изток – парцел VІІ – свободна земя за възстановяване и др. Застроени терени, запад – пацел V, север – парцел ХХV, юг – път, Навес за автомобили и гараж за автомобили – парцел ХХІ с площ 1,560 дка, при съседи: северозапад – парцел ІІІ, североизток – парцел VІ и парцел V.

В замяна, МЗАР е получило от кооперацията друг недвижим имот – земеделска земя.

Договорът е вписан в Сл.вписвания – Лом на 12.01.2000 год.

С Постановление за възлагане на недвижим имот от 26.10.2005 год., по изп.д. № 553/2004 год. на съдебен изпълнител при ЛРС Н. Николова, върху ответника ... – Е.Н., следния недвижим имот: Складови помещения № 6, 7, 8 и 9 и свързан с тях склад с две клетки и дворово място от 820 кв.м. – застроено и незастроено, намиращо се в имот № 923017 по землищния план на гр..., обл. Монтана, целият с площ от 1,559 дка, който е идентичен с парцел ХХІ при съседи: п. ІІІ на М.Г, на север свободни земи, на запад имот на М.Г и асфалтиран път съгласно парцеларния план, изготвен от МЗГАР. Според техническата служба на гр... имотът е извър ругулация. Складове 6,7,8 и 9 представляват общ склад без преградни стени, имат застроена площ от 368,00 кв.м. и са под един покрив със складове № 1,2,3,4 и 5, които не са предмет на публична продан, в сграда, изградена от метални колове и ферми със стени от тухлена зидария 25 см., с етернитов покрив, бетонова настилка по подове и саниран таван ъс стиропор. Има изградена силова и осветителна ел.инсталации и подкранов път за мостови кран. Със складове № 6,7,8 и 9 е свързан и се продава склад от две клетки с тухлени стени и таван от ж.б. плоча и застроена площ 171 кв.м. – общата застроена площ на складовете е 539 кв.м. Външните стени на складовете не са изчислени за поемане натоварване от насипни материали. Към складовете се отрежда и прилежащ терен за осигуряване достъп до тях от 281 кв.м., представляващ асфалтова площадка с лице към пътя ..... Имотът е собственост на .... – гр... и се възлага за сумата от 20 755 лв.

Постановлението е влязло в сила на 09.11.2005 год.

От приложената скица, издадена от ОСЗ Вълчедръм, обл. Монтана е видно, че имот № 923018 в землището на гр..., обл. Монтана, собственост на ответника по силата на Постановление на съдия изпълнител № 295/20.11.2005 год., е с площ от 0,820 дка, стопански двор.

От заключението на приетата по делото съдебно-техническа ескпертиза, изготвена от в.л. Д.А.Д. се установява, че имот № 923018 в землището на гр..., обл. Монтана, с площ от 0,820 дка, заедно с построения в него склад с площ от 539 кв.м. е идентичен с имота, подробно описан в Постановление за възлагане от 26.10.2005 год. по изп.д. № 553/2004 год. на ДСИ при ЛРС и е идентичен с част о т имота, от 3,774 дка, целият състоящ се от парцели V, VІ, ХХІ, описан в Договор за замяна на недвижими имоти № РД-50-2017/27.12.1999 год.

Имот № 923018 /оцветен на приложената скица в оранжев цвят/ е образуван от имот № 923017 след смяната на собствеността в следствие на публична продан.

Имот № 923017 е идентичен с парцел ХХІ по парцеларния план на гр....

Установено е по делото от приложените разрешения, издадени от МЗХ, че за периода от 2008 год. и до сега ответникът ползва складовете във връзка с дейността си по търговия с препарати за растителна защита.

От показанията на разпитаните по искане на ответника свидетели: Р.Г.Г., продавач във фирмата на ответника, без родство, Н.К.Д. и А.Л.Ч., земеделски производители, без родство, се установява, че ответникът ползва процесния имот от 2005 год., без прекъсване, като в складовата база съхранява там препарати за растителна защита.

От приложената преписка на ОСЗ Вълчедръм, обл. Монтана за имот № 923018, се установява, че имотът е образуван от разделянето на имот № 923017 – частна собственост. Преписката е образувана на 17.11.2005 год., по молба от ответника за изработка на скица-проект за разделяне на имот № 923017, към която молба е приложено Постановление за възлагане на ДСИ при ЛРС от 26.10.2005 год., по изп.д. № 553/2004 год. Въз основа на молбата, разделянето е отразено графично в КВС, открита е партида на имота и исканата скица е издадена, с което преписката е приключена.

От приложеното /още с определението на съда за насрочване на делото, поради което неоснователно се явява искането на ищеца за изключването му от доказателствата по делото/ изп.д. № 533/2004 год. на ЛРС, се установява, че изпълнителното дело е образувано на 09.12.2004 год., по молба на взискателя К.П /трето по делото лице/, срещу ищеца, за събиране на неизплатени трудови възнаграждения. Изпълнението е насочено към складови помещения № 6,738 и 9 в парцел ХХІ – в стопански двор на кооперацията-длъжник в гр..., обл. Монтана.

Призовката за принудително изпълнение е редовно връчена на служител на кооперацията на 14.03.2005год. и на 14.054.2005 год. е извършен опис на имотите. Обявена е публична продан, с протокол от 21.10.2005 год. ответникът е обявен за купувач и с Постановление от 26.10.2005 год. имотът му е бил възложен. Постановлението е връчено на председателя на .... – гр... на 02.11.2005 год., не е обжалвано и е влязло в сила на 09.11.2005 год. На 15.12.2005 год. имота е предаден на купувача.

Постановлението за възлагане е вписано в Сл. Вписвания при ЛРС на 10.11.2005 год., т. ХІ, № 295, вх.рег. № 6959.

При така установените факти, съдът достигна до следните правни изводи:

Иска се от съда:

- да постанови решение, с което да бъде обявено за нищожно разделянето на имот № 923017 /идентичен с парцел ХХІ/ в землище ЕКАТТЕ 12543, гр..., въз основа на което са образувани два нови имота – съответно № 923018 и № 923019 в същото землище;

- да признае ищеца за собственик на дворно място от 820 кв.м., от които – 281 кв.м. асфалтова площадка, образуващо имот № 923018, получен от разделянето на имот № 923017 /идентичен с парцел ХХІ/, с обща площ от 1,559 кв.м., ведно с построеният в него недвижим имот при граници и съседи: северозапад – парцел ІІІ, североизток и югоизток – земеделски земи за възстановяване, югозапад – парцел VІ и парцел V по землищния план на гр... и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението на така описаният имот.

І. Относно иска по чл. 108 ЗС:

Ищцовата претенция е съдът да постанови решение, с което да осъди ответникна да му предаде владението върху процесния имот, който владее без основание.

Искът по чл.108 ЗС включва в себе си и установителния иск по чл.124, ал.1 ГПК. За уважаването му е необходимо да са налице кумулативно три предпоставки: ищецът да е собственик, имотът/вещта/ да се владее от ответника и това владеене да е без правно основание.

Липсата на която и да е от горните предпоставки води до неоснователност на предявения иск с правно основание чл.108 ЗС.

За това, на първо място съдът е задължен да изследва въпроса, свързан с правото на собственост върху спорния имот, т.е. да се произнесе по установителния иск за собственост и едва след това да изследва останалите две предпоставки, които следва да са налице за уважаване на такъв иск, а именно, от кого се владее имота и на какво основание.

Не се спори по делото, че ищецът е бил собственик на процесния имот.

Ответникът е придобил собствеността върху същия по силата на осъществената публична продан. Съгласно разпоредбата на чл.384, ал.2 ГПК /отм./, от деня на възлагането купувачът придобива всички права, които длъжникът е имал върху имота. Необходимо изискване за настъпване на транслативния ефект на публичната продан е плащането на цената на закупения имот. Видно от приложената към изпълнителното дело вносна бележка, издадена от ЦКБ АД, на 26.10.2005 г., ответникът е заплатил сумата от 18 755,00 лева по сметката на съдебния изпълнител, изпълнявайки предвиденото в чл.384, ал.1 ГПК /отм./ задължение. Заедно с внесеният на 05.10.2005 год. задатък от 2020,00 лв., цялата цена на имота е заплатена.

Възлагането на недвижим имот от съдебен изпълнител има вещноправно действие и прехвърля върху купувача правата, които длъжникът /в случая ищецът/ е имал върху продадената вещ, дори постановлението да е обжалвано, което не е сторено в конкретния случай.

В случая постановлението за възлагане е влязло в сила на 09.11.2005 год.

Неоснователно е твърдението на ищеца, че ответникът не е станал собственик на имота, тъй съдебният изпълнител е допуснал процесуални нарушения при извършването на публичната продан.

Съгласно чл.108 ЗС е необходимо да се докаже: че ищецът е собственик на вещта, предмет на иска; че вещта се намира във владение или държане на ответника и че същият го владее или държи без основание.

В конкретния случай такова доказване не беше проведено.

Съгласно чл.154, ал.1 ГПК ответникът следва да докаже наличието на правно основание за упражняване на фактическа власт върху процесния имот. В случая, доказателствата за наличие на основание за упражняваната от него фактическа власт върху имота, беше доказана от ангажираните от ищеца доказателства, както и от приложеното по искане на ответника изп.д. № 553/2004 год. на ДСИ при ЛРС.

Публичната продан не е договор, а едностранен властнически акт на изрично натоварен за това орган, но тя може да прехвърли правото на собственост върху недвижим имот само ако длъжника е собственик. Затова е деривативен способ за придобиване правото на собственост. Стабилитета на публичната продан не важи за продажбата на чужд недвижим имот. В случая обаче не се спори по делото, че към момента на извършване на публичната продан, ищецът е бил собственик на процесния имот по силата на приложения от него договор за замяна.

За пълнота следва да се отбележи обстоятелството, че в полза на ответника е изтекъл и срокът по чл. 79, ал. 2 ЗС по отношение на спорния имот.

С оглед на горното, съдът приема, че от доказателствата по делото е установено по безспорен начин, че ответникът владее имота на валидно правно основание, като собственик, поради което и искът следва да се отхвърли като неоснователен и недоказан.

ІІ. Относно искането за обявяване нищожност на разделянето на имота:

Иска се съдът да постанови решение, с което да бъде обявено за нищожно разделянето на имот № 923017 /идентичен с парцел ХХІ/ в землище ЕКАТТЕ 12543, гр..., въз основа на което са образувани два нови имота – съответно № 923018 и № 923019 в същото землище;

Доколкото административният акт има значение за разрешаване на гражданскоправен спор, съдът може да извършва косвен съдебен контрол, но в този случай не се произнася със сила на пресъдено нещо по въпроса за нищожността на административния акт.

Нищожността на административния акт се установява със сила на пресъдено нещо в административно производство – чл. 37, ал.2 от ЗАП /отм/ и по реда на Административно процесуалния кодекс, който в чл. 172 и чл. 183 посочва и субективните предели на силата на пресъдено нещо в зависимост от вида на административния акт.

С нормата на чл. 302 от ГПК е предвидена задължителност на решението на административния съд за гражданския съд относно това дали административния акт е валиден и действителен, което означава че следва да се зачетат и последиците от това в гражданския процес. /ТР № 1/2009 год. от 02.06.2010 год., ОСГК на ВВКС/.

Едновременно с това, нормата на чл. 17, ал. 2, изр. 2 ГПК въвежда забрана за гражданския съд да се произнася инцидентно по законосъобразността на административните актове, освен когато такъв акт се противопоставя на страна по делото, която не е била участник в административното производство по издаването или обжалването му.

Настоящият случай не е такъв, тъй като липсва административен акт, чиято нищожност да бъде прогласена.

Касае се до действие по извършване на административна услуга, в резултат на която на ответника е издадена скица за придобитият от него имот.

Дори и да се приеме, че това е извършено с нарочен административният акт, прогласяването на чиято нищожност се иска, /макар такъв да не се установи и не се приложи по делото/, то той не се противопоставя от ответника на ищеца.

При тези мотиви, искането да бъде обявена нищожността на административен акт следва да бъде оставено без разглеждане като недопустимо.

ІІІ. Относно разноските:

И двете страни претендират разноски.

Предвид изхода от делото, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК ищецът ще следва да понесе направените от ответника разноски за процесуално представителство по делото пред тази инстанция, в размер на 2000 лв. за процесуално представителство и защита и 180 лв. за СТЕ, или общо в размер на 2180 лв.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ОТХВЪРЛЯ предявеният от Кооперация ..., ЕИК ..., с адрес на управление: ..., чрез ликвидатора Т.М.В., срещу ... – Е.Н., ЕИК ..., с адрес на управление: ..., представлявано от Е.Ц.Н., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 108 от Закона за собствеността – да признае ищеца за собственик на дворно място от 820 кв.м., от които – 281 кв.м. асфалтова площадка, образуващо имот № 923018, получен от разделянето на имот № 923017 /идентичен с парцел ХХІ/, с обща площ от 1,559 кв.м., ведно с построеният в него недвижим имот при граници и съседи: северозапад – парцел ІІІ, североизток и югоизток – земеделски земи за възстановяване, югозапад – парцел VІ и парцел V по землищния план на гр... и да бъде осъден ответника да предаде на ищеца владението на така описаният имот, КАТО НЕОСНОВАТЕЛЕН.

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ и прекратява производството по отношение на искането да бъде обявено за нищожно разделянето на имот № 923017 /идентичен с парцел ХХІ/ в землище ЕКАТТЕ 12543, гр..., въз основа на което са образувани два нови имота – съответно № 923018 и № 923019 в същото землище, като НЕДОПУСТИМО.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 78, ал. 3 ГПК, Кооперация ..., ЕИК ..., с адрес на управление: ..., чрез ликвидатора Т.М.В., да заплати на ... – Е.Н., ЕИК ..., с адрес на управление: ..., представлявано от Е.Ц.Н., ЕГН **********, сумата от 2180,00 лв. /две хиляди сто и осемдесет лева/, представляваща направени по делото разноски за тази инстанция.

Решението подлежи на обжалване пред ОС – Монтана в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :