Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр.Лом, 06.01.2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, четвърти наказателен състав, в открито съдебно заседание на шести декември две хиляди и петнадесета, година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

при секретаря Д.Ц., като се запозна с докладваното от съдията И АНД № 564/16г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

Административнонаказаното дружество „Д И Д Д. К.” ЕООД, с ЕИК .... с....., чрез законният представител на дружеството Д.В.К. обжалва издаденото от Директора на Дирекция „....” гр.Монтана Димитър Василев Петров Наказателно постановление № 12-000645 от 21.10.2016г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ.

В с.з. административнонаказаното дружество не изпраща процесуален представител.

Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С.К, която взема становище за неоснователност на жалбата.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

С Наказателно постановление № 12-000645 от 21.10.2016г. на Директора на Д „ИТ” гр.Монтана на „Д И Д Д. К.” ЕООД, с ЕИК .... с....., със законен представител на дружеството Д.В.К., на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, а именно за това, че при извършена проверка на място на 04.10.2016г. в 13ч. и по документи на 10.10.2016г. по спазване на трудовото законодателство от Д ”ИТ” гр.Монтана в заведение за бързо хранене –пицария .... находящо се в ...., обект на „ДиД-Д. *** се констатира, че дружеството в качеството на работодател, представлявано от Д.К. е допуснало да работи К.Д.И с ЕГН ********** като „пицар” с фиксирано работно време от 9ч. до 17ч. и уговорено трудово възнаграждение 100лв – седмично, почивни дни-събота и неделя, без отношенията по предоставяне на работна сила да се уредени като трудови правоотношения и без да има сключен трудов договор в писмена форма. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 10.10.2016г.

В с.з. административнонаказаното дружество не изпраща процесуален представител.

Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С.К оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

На 04.10.2016г. в 13ч. св.З. И и Б.Б.-*** извършили проверка на място в обект за бързо хранене-....” в гр.Лом, ...., обект на „ДиД-Д. ***, като по време на проверката установили, че като пицар в заведението работи лицето К.Д.И, с фиксирано работно време от 9ч. до 17ч., уговорено трудово възнаграждение и почивни дни. Лицето попълнило Декларация, в която посочило, че от 29.09.2016г. е на обучение.

Св.И на място съставила призовка и връчила същата на управителя на заведението Д.К., който присъствал по време на проверката, като с нея изискала редица документи, които работодателят следва да представи в Д„ИТ” гр.Монтана на 10.10.2016г.

На посочената в призовката дата на 10.10.2016г. в Д„ИТ” гр.Монтана се явил управителят на дружеството при което св.И в присъствието на св.Б.Б. и Л.Р. съставил АУАН № 12-000645, в който описала административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ. АУАН бил връчен и подписан от управителят на дружеството.

Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-000645 от 21.10.2016г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ наложил на дружеството „ДиД-Д. ***, в качеството на работодател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 2 000лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели З. И, Б.Б. и Л.Р., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.62, ал.1 от КТ във вр. чл.1, ал.2 от КТ, съгласно които отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма.

Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.второ от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това констатациите, съдържащи се в редовно съставения АУАН имат обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като не са опровергани от санкционираното дружество. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че административнонаказаното дружество в качеството на работодател е осъществило деянието, описано в АУАН и в наказателното постановление, с което е нарушен чл.62, ал.1 във вр.чл.1, ал.2 от КТ.

Нарушението на тези императивни разпоредби на закона е въздигнато в административно нарушение, за което в чл.414, ал.3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. на юридическо лице - работодател.

С оглед изложеното, с издаване на наказателното постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на „ДиД-Д. *** на основание чл.414, ал.3 от КТ. Съдът, обаче, намира, че при определяне на имуществената санкция, административнонаказващият орган не е съобразил обстоятелствата по чл.27, ал.2 от ЗАНН. В случая нарушението е първо за дружеството нарушител, не са налице данни за отегчаващи обстоятелства, поради което следва да му бъде наложена имуществена санкция в минимално установения в закона размер–1 500 лева, в каквато насока съдът измени издаденото НП.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ИЗМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-000645 от 21.10.2016г. на Директора на Дирекция „....” гр.Монтана Д.П, с което на „ДиД Д. К.” ЕООД, с ЕИК .... с....., със законен представител на дружеството Д.В.К., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 2 000лв /две хиляди лева/, за извършено административно нарушение на чл.62, ал.1 във вр. с чл.1, ал.2 от КТ, като НАМАЛЯВА размера на наложеното наказание на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/.

Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на Д „ИТ” гр.Монтана за сведение и изпълнение.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :