Р
Е Ш Е Н И Е
Гр.Лом,
03.01.2017г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, наказателна колегия, VІ състав, в открито заседание на 14 декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
Районен съдия: Боряна Александрова
при участието на съдебен секретар В.М., като разгледа а.н.д. № 583/2016 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 59-63 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), вр. Глава
21 от Наказателно-процесуалния кодекс (НПК), вр. чл. 84
от ЗАНН.
С наказателно постановление (НП)№ПО-05-61/14.08.2015 г., издадено от д-р Е.Б.М. – директор на РЗИ Монтана, е наложил на „Адис про” ЕООД на основание чл. 210, ал.1 от Закона за здравето (ЗЗдр) имуществена санкция в размер на 500,00 лева за нарушение на чл. 49, ал.2 и чл. 51, ал.1 от ЗЗдр и чл. 3, глава ІІ б.”б” от Регламент 1223/2009 относно козметичните продукти
НП е обжалвано от наказаното ЮЛ в срока по чл. 59, ал.2 от ЗАНН с твърдения, че същото е неправилно и незаконосъобразно. Моли да бъде отменено.
Административнонаказващият орган не изразява становище по жалбата (в съпроводителното писмо по чл. 60, ал.2 от ЗАНН .
Съдът, като взе предвид направените доводи и събраните доказателства по делото, преценени поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно с вътрешното си убеждение, намира за установено следното:
От фактическа страна:
Жалбоподателят е едноличен собственик на капитала на "Адис-про" ЕООД, вписано в Търговския регистър (ТР) с ЕИК: 201305738.
На 30.06.2015 г. свидетелките В.Л. и Л.Ф.-***, извършили проверка в търговски обект – магазин за козметични продукти находящ се в гр.Лом, ул. "Г.Манавски" №9 стопанисван от "Адис про" ЕООД. Проверяващите установили, че в обекта се предлагат за проверка козметични продукти с изтекъл срок на годност. Съставили и списък на продуктите с изтекъл срок на годност, неразделна част от протокола за извършената проверка: тоалетна вода СН-НС 2 бр., тоал.вода Amor Amor – 2 бр., тоал.вода Replay- 2 бр., тоал.вода Gucci guilty – 2 бр., парфюмна вода Gucci guilty - 3 бр., парфюмна вода gucci – 1 бр., др. парфюмни вода – 3 бр. , гланц за устни – 5 бр. внос от ЕС, със срок на годност до 2012, 2013г.,2014г. Констатираното било отразено в нарочен протокол (л.8 от съдебното дело), връчен на свидетелката М.К., с който било указано на управителката на обекта , предписание за спиране реализацията на процесните продукти, за издаване на заповед за унищожаването им., и съставяне на АУАН. Свидетелката В. Л. съставила на 15.07.2015 г. и акт за установяване на административно нарушение (АУАН) №ПО-05-06/15.07.2015 г., връчен на 15.06.2015 г. на пълномощника на управителката, в който горепосочените фактически констатации били квалифицирани като нарушение на чл. 49, ал.1 и и чл., глава ІІ, б.”б” от регламент 122382009г..
Въз основа на АУАН, при идентично описание на обстоятелствата и посочване на правна квалификация, на 14.08.2015 г. било издадено и атакуваното НП, връчено на нарушителя/незнайно защо една година и тли месеца след издаване на НП/ на 18.11.2016 г.
По доказателствата:
Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на събраните по делото доказателства и доказателствени средства: гласни – показанията на свидетелите В.Л. и Л.Ф. – и от писмените такива – протоколи от 30.06.2015 г. (л.5-8 от съдебното дело).
Показанията на свидетелките са обективни, логични, вътрешно и взаимно безпротиворечиви и не се опровергават от останалите събрани по делото доказателства, поради което съдът им дава вяра. Въз основа на същите се установява по категоричен начин фактът на наличие на козметичните продукти с изтекъл срок на годност в проверения обект.
От правна страна:
I. По допустимостта на жалбата: Същата е процесуално допустима, тъй като е подадена от надлежно легитимирана страна – наказаното ЮЛ, в преклузивния срок по чл. 59, ал.2 от ЗАНН (НП е съобщено на жалбоподателката на 18.11.2016 г., а жалбата е подадена по пощата на 23.11.2016 г., поради което е процесуално допустима. С оглед на това жалбата е породила присъщия й суспензивен (спиращ изпълнението на НП – арг. от чл. 64, б. "б" от ЗАНН) и деволутивен (сезиращ съда – чл. 59, ал.1 от ЗАНН) ефект.
II. По приложението на процесуалния и материалния закон: При разглеждане на дела по оспорени НП районният съд е винаги инстанция по същество – чл. 63, ал.1 от ЗАНН. Това означава, че следва да провери законността на оспорения административен акт, т.е. дали правилно са приложени процесуалният и материалният закони, независимо от основанията, посочени от жалбоподателя. Съдът намира, че АУАН и НП са издадени от компетентни органи – чл. 231 от ЗЗдр, в предвидената за това писмена форма – чл. 42 и 57 от ЗАНН, вр. чл. 236 от ЗЗдр. Налице е и редовна процедура по връчването на АУАН и НП ,същите са връчени надлежно.
Чл. 49 от ЗЗдр съдържа две алинеи, като само с първата е създадено задължение за производителите, техните представители и лицата, които пускат за първи път на пазара козметичен продукт от внос, да предлагат козметични продукти, които да не причиняват увреждане на човешкото здраве. В НП обаче не се твърди, че процесната козметика с изтекъл срок на годност може или е въздействала неблагоприятно върху здравето на клиентите на търговския обект. Това не следва непременно и от обстоятелството, че същата е с изтекъл срок на годност, тъй като след този срок козметиката може да бъде негодна да постигне целения с нея козметичен ефект, но не обезателно да бъде и вредна за здравето (ако имаше твърдение в тази насока в НП, съдът би назначил съответната съдебна експертиза). Затова, ако волята на наказващия орган е била да санкционира жалбоподателката за предлагане на опасни за здравето продукти, той е следвало да изрази това недвусмислено, вместо в обстоятелствената част на НП да излага твърдения, сочещи на предлагане за продажба на козметични продукти с изтекъл срок на годност, което обаче не съответства на чл. 49, ал.1 от ЗЗдр и чл. 3, гл.ІІ, б.”б” от РЕГЛАМЕНТ 1223/2009г.
Този съдебен състав намира за необходимо да отбележи, че контролните органи, какъвто е и директорът на РЗИ, разполагат по дефиниция с необходимия материален и персонален ресурс, за да осъществяват законосъобразно дейността си. Невъзможността същите да съставят перфектни актове (издадени в съответствие с процесуалния и материалния закони), отразяващи по ясен начин обстоятелства, включени в предмета на доказване, никога не може да бъде в тежест на гражданите и юридическите лица, а следва всякога да бъде санкционирано чрез отмяната на тези актове. Противното би означавало да се действа в противоречие с установения в чл. 4, ал.1 от Конституцията на Република България (КРБ) принцип на правовата държава и принципа за равенство на гражданите, уреден в чл. 6, ал.2 от КРБ и чл. 11 от НПК, вр. чл. 84 от ЗАНН. В конкретния случай допуснатото от наказващия орган съществено процесуално нарушение е пречка за разглеждане на материалноправните предпоставки за налагане на обжалваното наказание. ……………..
На следващо място съгласно диспозитива на наказателното постановление,
наказанието "имуществена санкция" се налага по чл.
210, ал.1 от Закона за здравето. Според този текст, обаче: " Който
извършва дейност в нарушение на здравните изисквания по този закон и
нормативните актове по прилагането му, се наказва с глоба от 100 до 1500 лв., а
при повторно нарушение - от 500 до 5000 лв. Според текста на чл.210,ал.3 ЗЗ : (3) (Изм. -
ДВ, бр. 98 от 
Когато нарушението по ал. 1 е извършено от юридическо лице, се налага
имуществена санкция в размер от 1000 до 5000 лв., а при повторно нарушение - от
3000 до 12 000 лв.
В процесния случай наказаното лице е ЕООД, а не ФЛ. Предвид на това се налага извода, че незаконосъобразно е ангажирана отговорността на жалбоподателя, тъй като същият е санкциониран на основание текст от закона предвиждащ санкции за ФЛ, но не и за юридическите лица. Това разминаване опорочава съществено наказателното постановление и води до неговата незаконосъобразност. Налице е съществена колизия във волята на наказващият орган. И в АУАН и в НП е посочено, че наказанието се постановява на основание чл. 210, ал.1 от ЗЗ, а както вече бе посочено - в правилният текст е по чл.210,ал.3 тъй като нарушителят е ЮЛ. Това съществено противоречие на практика води до неяснота на какво точно основание се налага процесното наказание. По този начин наказаното лице не може да се защити адекватно, което от своя страна съществено накърнява правото му на защита. Съдът също не може да провери волята на наказващият орган за съответствието й със закона.
На следващо място – касае се до малък на брой продукти. Няма данни, че жалбоподателят има предходни нарушения на ЗЗ. При това положение се налага извода, че процесният случай има всички белези на маловажен такъв по смисъла на чл. 28 от ЗАНН и наказващият орган не е следвало да издава наказателно постановление. Като е постъпил обратно на това, е нарушил закона.
С оглед горното се налага извода, че процесното НП е незаконосъобразно, както от процесуална страна така и от материална такава, и като такова следва да бъде отменено.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал.1 от ЗАНН, съдът
Р
Е Ш И:
ОТМЕНЯ Наказателно постановление № ПО 05-06/14.08.2015 г. на Директора на РЗИ гр.Монтана с което на "Адис-про"ЕООД , БУЛСТАТ 201305738 е наложена "имуществена санкция" в размер на 500 лв., КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно
обжалване пред Административен съд гр.Монтана в 14-дневен срок от съобщаването
му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: