О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
Гр.Лом
,04.01.2017 г.
РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, VІ състав в закрито заседание на 4 януари през две хиляди и седемнадесета година,в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова
при секретаря В.Младенова като разгледа докладваното от съдията Александрова
частно наказателно дело 654 по описа за
Производството пред РС Лом се развива по жалба на С.Й. и Н.Й., със съгласието на майка им Д. Д., чрез пълномощника им по делото адв.Р.Б. срещу постановление на РП Лом от 07.11.2016 година, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу И.Й.Д. за престъпление по чл. 183,ал.1 НК с правно основание чл. 243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1 НПК.
В жалбата се излагат доводи за незаконосъобразност на постановлението и се сочат недостатъци най – общо в процеса на доказване.
След като изиска досъдебното производство, гр.д. 215/14 г. по описа на ЛРС и изп.д. 75/14г. СИС ЛРС и се запозна с материалите по тях, настоящият състав установи следното:
Жалбата е процесуално допустима, подадена в предвидения от закона срок и от процесуално легитимирано лице.
Разгледана по същество жалбата е основателна.
Наказателното производство е образувано по жалба на С.Й. и Н.Й., със съгласието на майка им Д. Д., срещу И.Д. за това, че след като осъдил с влязъл в сила съдебен акт-гр.д. 483/03г., а впоследствие гр.д. 215814г. ЛРС, да заплаща на С. и Н. Й., със съгласието на тяхната майка-Д. Д. по 40,реср. По 90 лв. месечна издръжка за всяко едно от децата, съзнателно не е изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 13 месеца/от 04.07.2014 до 05.04.2016г./ или общо за 2340,зо лв. за двете деца, като вместо по 180,00 лв. е заплащал по 80 лв. месечно.
В хода на разследването предмета на доказване е отклонен до такава
степен, че разследващия превратно е тълкувал нормата на чл.41,ал.2 ГПК, с
извода , че обв.Д. не е присъствал на съдебните заседание по гр.д. 215/14г. ЛРС
и не е знаел за влязлото в сила решение по това дело за изменение размера на
издръжката от 40 на 90 лв. месечно. Съгласно разпоредбата на чл.41,ал.1 и ал.2
от ГПК : Чл.
41. (1) Страната, която отсъства повече от един месец от адреса, който е
съобщила по делото или на който веднъж й е връчено съобщение, е длъжна да
уведоми съда за новия си адрес. Същото задължение имат и законният
представител, попечителят и пълномощникът на страната.
(2) При неизпълнение на задължението
по ал. 1 всички съобщения се прилагат към делото и се смятат за връчени. За
тези последици страната трябва да бъде предупредена от съда при връчване на
първото съобщение.
Видно от Разпореждането на ЛРС по гр.д.215/14г. ЛРС, стр.3 от него, съдът изрично е указал на ответника по делото и обв. По ДП 398/16г. РУ МВР Лом, именно това му задължение вменено по по чл.41 ГПК, това определение но съда,ведно с исковата молба той е получил лично, което от своя страна е предпоставка за това, че той е знаел и е бил информиран по надлежния за това ред,че срещу него има заведено дело за увеличение на издръжката от 40 на 90 лв. за всяко едно от децата му. А оттам и неправилното тълкуване от страна на разследващите, свързано и липсата на умисъл.
На следващо място колебанието на разследващите ,че ПДИ може да/не е получена от майката на обв.Д., без да е извършена съдебно-почеркова експертиза, не кореспондира с твърдението, че обв.Д. отново, не е знаел, за процесуалните действие по изпълнителното делото.
При тази съвкупност от доказателства е достигнат извод формулиран с липсата на субективен елемент от състава на престъплението в което е обвинен..
При изложеното по – горе, настоящият състав намира, че разследването в досъдебната фаза е проведено формално; не са събирани доказателства, относими към предмета на доказване при данни за извършено конкретно престъпление по чл. 183,ал.1 НК; събраните доказателства не са насочени към разкриване на обективната истина и в крайна сметка са довели до погрешни формирани изводи, за които не би могло да се твърди със сигурност, че кореспондират на действителността. По разбиране на този съдебен състав формалността на проведеното разследване е довела дори до нарушаване правата на гражданите – пострадалият не е получил защита на правата си, а обвиняемият прибързано е привлечен като такъв и погрешно е тълкувана в него полза нормата на чл.41 ГПК. Вярно е, че решението едно лице да бъде привлечено в качеството на обвиняем е въпрос на вътрешно убеждение на водещия разследването, но законът изисква това убеждение да е изградено въз основа на достатъчно доказателства за виновността на лицето в извършване на престъпление от общ характер. А събраните доказателства са, че липсва субективен елемент т.е. умисъл е погрешен.
При тези констатации съдът намира, че постановлението за прекратяване на наказателното производство следва да бъде отменено, а досъдебното производство върнато за събиране на относими към предмета на доказване доказателства. В тази връзка разследващия следва да изпълни изложеното в мотивната част по горе.
С оглед гореизложеното и на основание чл. 243, ал.5, т.3 НПК съдът
О
П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯВА постановление на РП Лом от 07.11.2016 година, с което е прекратено наказателното производство, водено срещу И.Й.Д. *** по за престъпление по чл. 183,ал.1 НК с правно основание чл. 243,ал.1,т.1 вр.чл.24,ал.1 НПК.
ВРЪЩА по ДП 398 по описа на РУ"П" – Лом за 2016 година за изпълнение на дадените указания по прилагане на закона.
Определението подлежи на обжалване и
протест чрез РС Лом до ОС – Монтана в 7 дневен срок от получаване на
съобщението от прокурора, пострадалия и обвиняемия.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: