Мотиви към присъда

по НОХД № 311/2016 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимата В.И.С. е предадена на съд за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК – за това, че за периода от 07.10.2014 год. до 01.10.2015 год., като осъдена с влязло в сила Решение по гр.д. № 937/2014 год. по описа на РС Лом да заплаща издръжка на свой низходящ – на малолетната Б.М.Б., ЕГН **********, по 85 лв. /осемдесет и пет лева/ месечно, чрез нейния баща и законен представител М.Б.М. ***, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – единадесет месеца и 25 дни, като общата сума на неплатените вноски за издръжка възлиза на сумата от 1003,50 лв. /хиляда и три лева, 50 ст./.

В с.з., пострадалият е редовно призован и не се явява.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

С съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимата за виновна в извършването на престъплението, за което е предадена на съд, като с оглед последвалото изпълнение на задължението преди постановяването на присъдата, да не й бъде налагано наказание.

Подсъдимата се признава за виновна, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласна да не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв. Ф.Г., МАК, счита, че с оглед последвалото изпълнение на задължението и липсата на предходно такова деяние, е осъществен привилегированият състав на чл. 183, ал. 3 НК, поради което наказание не следва да бъде наложено.

Подсъдимата изразява съжаление за поведението си и заявява, че то няма да се повтори.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимата В.И.С. е родена на *** ***, българка, българска гражданка, разведена, с основно образование, безработна, неосъждана, с ЕГН: **********.

С Решение от 07.10.2014 год., по гр.д. № 937/2014 год. на ЛРС, съдът е одобрил постигнатото споразумение между съпрузите, като е прекратил брака между подс. В.С. и М.Б.М., предоставил е упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, Н.М.Б., род. *** год. и Б.М.Б., род. *** год. на бащата, а майката е осъдена да заплаща месечна издръжка от по 85 лв. за всяко от децата, считано от датата на влизане в сила на решението. Решението е в сила от 07.10.2014 год.

На 21.10.2014 год. съдът е издал изпълнителен лист за присъдената издръжка на детето Б.М.Б.. Образувано е изпълнително дело № 152/2014 год. по описа на ДСИ при ЛРС.

По делото не е направена нито една вноска.

Подсъдимата В.С. е имала регистрация в Бюро по труда – Лом само за периода 24.02.2002 – 04.07.2006 год., а след този период не е регистрирана като лице, търсещо работа. Не е подпомагана като социално слаба и няма регистрирани трудови договори. Здрава и работоспособна е.

Въпреки това, за периода 07.10.2014 – 01.10.2015 год. – т.е. в продължение на 11 месеца и 25 дни тя не е изпълнявала задължението си да заплаща издръжка на детето си Б.М.Б..

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена за нуждите на досъдебното производство, общият размер на неплатената издръжка за периода от 11 месеца и 25 дни е 1003,50 лв.

В хода на съдебното следствие подсъдимата представя и съдът е приел и приобщил към доказателствата по делото 3 бр. вносни бележки, видно от които на 06.10.2016 год. подсъдимата е внесла по изп.д. № 152/2014 год. на ДСИ при ЛРС сумата от 800 лв., на 16.10.2016 год. – сумата от 170 лв., а на 16.01.2017 год. – сумата от 33,50 лв. Така, общо внесената сума за издръжка е 1003,50 лв., което е цялата дължима сума. За детето не са настъпили други вредни последици.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимата по чл.371 т.2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

От правна страна:

При така установените факти, съдът намира, че подсъдимата В.И.С. е осъществила от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, по следните съображения:

Субект на престъплението може да бъде наказателноотговорно лице, осъдено да издържа лице от кръга изброени лица в нормата, своя низходяща в случая.

Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, а неизпълнението му е с обществена опасност.

Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на това престъпление е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа съответното лице става неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по- нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или то бъде погасено.

Подсъдимата е осъществила обективните признаци на състава по чл.183, ал.1 НК - след като е била осъдена да издържа детето си, съзнателно не е изпълнила задължението си в периода от време от месец октомври, 2014 г. до месец октомври 2015 г. вкл. в размер на повече от две – вноските за 11 месеца и 25 дни.

Тя е извършила деянието при пряк умисъл – съзнавала е общественоопасния му характер и неговите общественоопасни последици и е целяла тяхното настъпване, като е съзнавала, че е задължена да заплаща месечната издръжка на детето си и че не е изпълнила задължението си в посочения размер за този период от време.

Затова следва подсъдимата да бъде призната за виновна в това, че за периода от 07.10.2014 год. до 01.10.2015 год., като осъдена с влязло в сила Решение по гр.д. № 937/2014 год. по описа на РС Лом да заплаща издръжка на свой низходящ – на малолетната Б.М.Б., ЕГН **********, по 85 лв. /осемдесет и пет лева/ месечно, чрез нейния баща и законен представител М.Б.М. ***, съзнателно не е изпълнила това си задължение в размер на повече от две месечни вноски – единадесет месеца и 25 дни, като общата сума на неплатените вноски за издръжка възлиза на сумата от 1003,50 лв. /хиляда и три лева, 50 ст./ - престъпление по чл.183, ал.1 НК.

Установи се, че преди постановяване на настоящата присъда подсъдимата е изпълнила задължението си за издръжка на детето си, за неизпълнението на което е обвинена, и не са настъпили други вредни последици за пострадалото дете. При наличие на няколко еднородни задължения към едно и също лице и недостатъчност на изпълнението за погасяване на всичките, длъжникът може да посочи кое от тях погасява, а ако не е заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, съгласно чл.76 ЗЗД.

Най-обременително за подсъдимата е задължението му, неизпълнението на което води до наказателна отговорност.

Както бе посочено по-горе, престъплението по чл.183, ал.1 НК се явява довършено в момента, в който по- нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или то бъде погасено.

Частичното изпълнение на задължението за издръжка от подсъдимата след инкриминирания период от време не води до отпадане на наказателната му отговорност за съответните месеци, за които издръжката е заплатена.

В зависимост от това, дали впоследствие е изпълнила изцяло задължението си и дали времето на изпълнението е преди постановяване на присъдата, това частично изпълнение би било смекчаващо отговорността обстоятелство при липса на пълно изпълнение или, както в случая – част от основанието подсъдимата да не бъде наказана, тъй като е налице изпълнение на задължението изцяло преди постановяване на присъдата.

Подсъдимата В.С. е неосъждана, положила е усилия за възстановяване в пълен размер на дължимите суми за издръжка, изразява съжаление за случилото се, а също така не са настъпили други вредни последици за детето.

Всичко това води на извода, че в случая са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.183, ал.3 НК, поради което съдът не наказва подсъдимата за извършеното от нея престъпление.

Тъй като макар да не налага наказание, съдът призна подсъдимата за виновна в извършването на престъплението, за което е обвинена, на основание чл. 189 НПК, се възложиха на подсъдимата и направените по делото разноски.

При тези мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: