Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 08.02.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският районен
съд, V състав, в публичното съдебно заседание на тридесети ноември, две хиляди
и шестнадесета година в състав:
при
секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от съдия Миронова гр.д. № 302 описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск
с правно основание чл. 439 ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК.
Предявен е отрицателен
установителен иск от М.Р.И.,
ЕГН **********,***, чрез пълномощника си, адв. Р. Б., МАК, срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО
БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *********, *****, за установяване в отношенията между
страните, че правото на ответника за принудително събиране на
сумите по изп.д. № 20157480400724 /15 год. на по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748
КЧСИ, е погасено по давност.
В исковата молба се твърди, че по гр.д. № 1381/2008 год. на ЛРС е издаден Изпълнителен
лист от 20.11.2009 г., в полза на ответника, срещу ищеца, за сумата от 1460,82
лв., представляваща главница, формирана като задължение за ползвана, но
незаплатена ел.енергия за периода 01.06.2003 – 25.01.2008 год., както и сумата
от 551,22 лв. лихва за забава върху главницата, ведно със законната лихва върху
главвницата от 09.06.2008 год., до окончаелното изплащане на сумата, а също и
сумата от 296,42 лв. – разноски по водене на делото.
Твърди се, че въз основа на така издаденият изпълнителен лист ответникът е
образувал изпълнително дело едва през 2015 год. – т.е., след изтичане на повече
от пет години от издаването му.
За това се иска:
да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителния лист,
издаден на 20.11.2009 год. по гр.д. № 1381/2008 год. на ЛРС, по който е
образувано изп.д. № 20157480400724 /15 год. на по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748
КЧСИ – поради погасяването им по давност, както и да се обезсили издаденият
изпълнителен лист.
Претендират се и направените по делото разноски.
Иска се допускане на предварително изпълнение на решението.
Писмен отговор
от ответника е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Ответникът, чрез пълномощника си, ю.к. Ю.Д. оспорва иска изцяло, по
основание и размер като неоснователен.
Счита, че погасителната давност в случая е петгодишна. Излага съждения
досежно института на погасителната давност, а също и такива по същество на
спора, предмет на гр.д. № 1381/2008 год. на ЛРС.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80 ГПК.
Предвид процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че спорът
между страните е правен, като е разпределил доказателствената тежест.
В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р. Б., МАК, редовно
упълномощен, който поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в
насока, че същата е доказана по основание и размер. Претендира разноски. Представя
списък по чл. 80 ГПК.
Ответникът, редовно призован не
се явява, не се представлява, с писмена молба не възразява делото да се
разгледа в негово отсъствие, като поддържа становището, изразено в писмения си
отговор. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК за прекомерност на адвокатския
хонорар за защита на ищцовата страна.
Доказателствата са писмени.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за
установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа
страна:
Не е спорно между
страните, че с Решение № 75/12.03.2009
год., по гр.д. № 1381/2008 год. на ЛРС, настоящият ищец, М.Р.И., ЕГН **********,***,
е осъден да заплати на ответника ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ АД, ЕИК *********, сумата
1460,82 лв., представляваща ползвана, но неплатена ел.енергия за периода
01.06.2003 – 25.01.2008 год., сумата 551,22 лв. – лихва за забавеноп лащане,
както и законната лихва върху главницата, начиная от 09.06.2008 год. до
окончателното изплащане на сумата, и разходи по водене на делото в размер на
296,42 лв.
Решението е обжалвано от
настоящия ищец, но поради нередовности на въззивната жалба, неотстранени в
срок, същата е била върната и съдебният акт е влязъл в сила.
На 20.11.2009 год. е издаден
изпълнителен лист срещу ищеца въз основа на влялото в сила Решение по гр.д. №
1381/2008 год. на ЛРС.
Видно от отбелязването върху
съдебното решение, изпълнителният лист е получен от ответника на 23.01.2015
год.
По молба на ответника, на
06.11.2015 год. е образувано изп.д. № 20157480400724 /15 год. на по описа на ЧСИ М.И.,
рег. № 748 КЧСИ, като призовката за доброволно изпълнение до ищеца е ипратена
на 18.11.2015 год. от ЧСИ М. И..
По молба
от ищеца, изпълнителното дело е прекратено с Постановление от 12.01.2016 год.
на ЧСИ М. И., поради погасяване на задължението по давност, но това
постановление е отменено с Решение от 02.03.2016 год. по в.гр.д. № 80/2016 год.
на МОС.
В с.з. страните са се съгласили
с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и
същият е обявен за окончателен.
При така установената
фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:
Иска се: да
бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителния лист,
издаден на 20.11.2009 год. по гр.д. № 1381/2008 год. на ЛРС, по който е
образувано изп.д. № 20157480400724 /15 год. на по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748
КЧСИ – поради погасяването им по давност, както и да се обезсили издаденият
изпълнителен лист.
Предявеният отрицателен
установителен иск е допустим, доколкото ищецът има правен интерес от търсената
с него защита.
Чрез иска по чл. 439 ГПК длъжникът може да установява само факти, възникнали след
приключване на съдебното дирене в производството, по което е издадено
изпълнителното основание, от които факти длъжникът черпи права, изключващи
изпълняемото право (в
случая погасяване на правото на принудително изпълнение, поради
изтекла давност).
По принцип, в тежест на ищеца
оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при
условията на пълно и главно доказване настъпването
на твърдените от него правопогасяващи факти
и обстоятелства.
Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност
за вземането, в тежест на ответника
– взискател по изп.дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и
чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника
давност.
По същество между страните няма спор по фактите. Спорът се свежда до това
дали е изтекла в полза на ищеца твърдяната погасителна давност.
Установено е по делото, че
вземането е установено със съдебно решение, а давността за съдебно потвърденото
вземане е всякога пет години – чл. 117, ал. 2 ЗЗД.
В конкретния случай, Решение №
75/12.03.2009 год., по гр.д. № 1381/2008 год. на ЛРС е влязло в сила на 15.09.2009 год.
Изпълнителният лист срещу ищеца
е издаден на 20.11.2009 год., но
фактически е получен от ответника на 23.04.2015
год. – т.е. повече от пет години след издаването му, а изп.д. № 20157480400724
/15 год. по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748 КЧСИ е образувано на 06.11.2015 год.
Горното
води на извода, че в случая не са налице предпоставките на чл. 116, б. „в” ЗЗД за прекъсване на
давността, доколкото същата /петгодишна, както се отбеляза по-горе/ вече е била
изтекла към момента на предприемане действията по принудително изпълнение.
Твърдяното от ищеца бездействие
на ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени
доказателства.
За това предявеният иск по чл.
439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен
и доказан.
Ищецът е отправил до съда и
искане за обезсилване на изпълнителния лист от 20.11.2009 год., което е
недопустимо и следва да се остави без разглеждане.
Уважаването на предявения
отрицателен установителен иск няма за последица обезсилването на изпълнителния
лист издаден в друго съдебно производство.
В процесуалния закон такава
възможност не е уредена, а и погасяването на вземането по давност не засяга
самото субективно право. Ако длъжникът изпълни доброволно задължението си след
изтичане на давността, той не може да иска обратно платеното.
Страните
претендират разноски.
Според
представеният от ищеца Списък по чл. 80 ГПК, сторените от него разноски са в
размер на 741 лв., в т.ч. 141 лв. д.т. /91 лв. д.т. за иска по чл.
439, ал. 1 ГПК и 50 лв. по искането за обезсилване на изп.л./ и 600 лв. – за адвокатско
представителство.
Ответникът
също е представил списък по чл. 80 ГПК, в който е посочил разноски в размер на
476,69 лв. – юрисконсултско възнаграждение, което претендира на осн. чл. 78,
ал. 8 ГПК.
И
двете страни не са индивидуализирали
възнаграждението за процесуално представителство по отношение на отделните
претенции.
Изчислено по реда на чл. 7, ал. 2 от Наредба №
1/2004 год. върху сбора от исковите суми, възнаграждението за процесуално
представителство и защита по иска по чл. 439, ал. 1 ГПК е 391,59 лв.
Следователно по искането за обезсилване на
изпълнителния лист следващото се на ответника възнаграждение е 85,10 лв.
Съдът приема, че за иска по чл. 439, ал. 1 ГПК
от ищеца е платено възнаграждение от 450 лв., а останалите 150 лв. са за
искането за обезсилване на изп.л.
Така преценените от съда възнаграждения са
съобразени с чл. 7, ал. 2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на
адвокатските възнаграждения по дела с определен материален интерес, а също и с
обстоятелството, че в хода на делото е развито и производство по чл. 389 ГПК –
поискано и допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на
изпълнителното производство по изп.д. № 20157480400724 /15 год. по описа на ЧСИ М.И.,
рег. № 748 КЧСИ.
Ответникът възразява, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК
прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение.
Възражението е неоснователно.
Съгласно чл.78, ал.
5 ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно
съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по
искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им
част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален
размер на възнаграждението.
Съобразно приетото
с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при
намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради
прекомерност по реда на чл. 78, ал. 5 ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото
в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата
наредба минимален размер.
В случая,
договорените възнаграждения са съобразени с минималните и с обема извършена
работа и не са налице основания за тяхното намаляване.
Предвид
изхода от делото, в полза на ищеца следва да се присъдят разноски за
процесуално представителство в размер на 450 лв., както и 91 лв. – държавна
такса, а в полза на ответника – в размер на 85,10 лв., на осн. чл. 78, ал. 4
ГПК.
Или,
след извършена служебно от съда компенсация, ответникът ще следва да заплати на
ищеца сумата от 455,90 лв. – разноски за водене на делото пред тази инстанция,
съобразно уважената част от исковете.
Мотивиран от
горното, Съдът
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК, по отношение на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК
*********, *****, че М.Р.И., ЕГН **********,*** НЕ ДЪЛЖИ сумите по Изпълнителен лист от 20.11.2009 год., издаден по гр.д. № 1381/2008
год. на ЛРС, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 20157480400724
/2015 год. по описа на ЧСИ М.И., рег. № 748 КЧСИ – поради погасяването им по
давност.
ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК
*********, ***** да заплати на М.Р.И.,
ЕГН **********,*** деловодни
разноски за настоящото производство в размер на 455,90 лв. /четиристотин петдесет и пет лева,
90 ст./.
ОСТАВЯ БЕЗ
РАЗГЛЕЖДАНЕ
искането на М.Р.И., ЕГН **********,*** за обезсилване на Изпълнителен
лист от 20.11.2009 год., издаден по гр.д. № 1381/2008 год. на ЛРС като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производствотопо делото в тази му част.
Решението подлежи на обжалване
пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
Районен
съдия: