Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом , 22 февруари
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд , гражданка колегия, VІ състав в публично заседание на 08.02.2017г.
в състав:
Председател:Боряна
Александрова
При
секретар: В.М. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 1621 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявени искове по чл.143,ал.2 СК във вр. с чл.149,ал.1 от СК. Ищецът В.Х.Б.
с ЕГН ********** в качеството му на баща
и законен представител на малолетното дете Х. В. Х., ЕГН **********,твърди в
исковата си молба, че ответницата Ц.И.Б. ,ЕГН **********, е майка
на детето, но не живеят заедно и той е поел изцяло грижите за неговото
отглеждане и възпитание.Ищецът твърди,че детето е ученик , редовно посещава
училище и за издръжката му са нужни значително средства, но доходите които
получава са недостатъчни да покрият месечните му нужди.Твърди също, че двамата с ответницата са живеели заедно на съпружески начала , ,
като от това им съвместно съжителство е родено детето им Х.. Известно време
след раждането на детето ответницата напуснала семейното жилище и преустановила
отношенията си с тях: не се обажда, не ги уведомява за местонахождението си и
адреса си, не плаща издръжка.
Въз
основа на така очертаната фактическа обстановка моли съда да постанови решение,
с което да осъди ответника да заплаща
месечна издръжка на детето в размер на 150 лева,считано от 30.09.2016г., и
година назад от датата на подаване на исковата молба в съда. Претендира също
законна лихва и разноски.
Ответницата, призована по реда на чл.47
ГПК, съдът й е назначил особен представител-адв.В.И., която не оспорва
допустимостта на иска, оспорва размера на исканата издръжка.
Съдът като прецени събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност и при спазване на разпоредбата
на чл.235 от ГПК, прие за установено следното:
Ищцата и ответника са родители на малолетното дете Х., родено на ***г.,съгласно
представеното по делото удостоверение за раждане № 0118/22.04. 2008г., издадено
от Община Лом.
От
представеното по делото становище се установява, че детето е ученик и е в негов
най-добър интерес исканата издръжка.
Няма информация за майката: нито къде
живее,нито къде работи. Същата е призована по реда на чл.47 ГПК и съдът й е
назначил особен представител-адв.В.И.. В съдебно заседание, особения
представител на ответника пледира,че иска е допустим и основателен. Възразява
относно искания размер-150 лв., като счита че е завишен.
Ищеца по делото, който е баща на
малолетното дете, ангажира писмени доказателства , че получава трудово
възнаграждение в размер на МРЗ.
При така установените фактически
обстоятелства по делото съдът счита, че предявения иск по чл.143,ал.1 СК е допустим, а по същество за
основателен.
Безвъзмездното
и строго лично задължение на родителите за издръжка на малолетните и
ненавършилите пълнолетие деца е задължение установено от закона, което следва
да се изпълнява безусловно, независимо от трудоспособността и
възможностите на родителите.Същото в
основата си е морално задължение и следва да се изпълнява доброволно.Размерът
на дължащата се от родителите издръжка се определя в зависимост от нуждата на
детето и възможностите на родителите.
По
делото е установено,че детето е на 8 години, живее и се отглежда от бащата ,който
реализира месечен доход в размер от 430,00 лева . Подкрепян е от своите
родители,пенсионери.
Няма информация за майката, дали получава
доходи и техния размер.
При
така установеното по делото, както и с оглед интересите на детето, неговата
възраст, необходимост от конкретни грижи за отглеждането и възпитанието му,
съдът намира, че за месечната му
издръжка са необходими 280 лева.От тази сума
майката следва да заплаща на детето
150 лева месечно, а останалата
сума следва да допълва бащата,ведно с
останалите грижи по неговото отглеждане и възпитание. Така определения размер е
съобразен и с факта, че детето живее и се отглежда от бащата,не защото има по –
добри финансови възможности да дава издръжка, а защото е принуден от
обстоятелствата, тъй като майката ги е напуснала и установила незнайно къде.
С оглед горните съображения съдът намира
предявения по чл.143,ал.1 СК иск за основателен и като такъв следва да бъде
уважен в претендирания размер от по 150 лева месечно .Посочения размер на
издръжката следва да бъде присъден считано от датата на постъпване на исковата
молба в съда-30.09.2016г. занапред до
настъпване на основания за изменение или прекратяване,ведно със законната лихва
върху всяка просрочена вноска.
С
оглед на установеното по делото,че от раздялата на родителите му известно време след раждането
на детето , като майката не е полагала грижил и давала средства за неговото
отглеждане и възпитание, съдът намира за основателен и предявения по
чл.149,ал.1 от СК иск за присъждане на издръжка за минало време, считано
от 29.09.2015г. до 29.09.2016г.,както е
поискано в исковата молба и което искане е допустимо предвид законово
предоставената възможност издръжката да се присъди една година назад от
предявяване на иска . Досежно размера на издръжката и след като се отчете по-ниската възраст на детето през периода и установените по делото възможности
на родителите , съдът намира предявения по чл.149,ал.1 СК иск за основателен и като
такъв следва да бъде уважен в размер
на 105 лева месечна издръжка,а до
пълния предявен размер от 150 лева като неоснователно завишен следва да бъде
отхвърлен от съда.
На основание чл.78,ал.1 от ГПК ответника
следва да бъде осъден да заплати по
сметка на ЛРС на основание чл.78,ал.6
ГПК държавна такса в размер на 216,00 по иска по чл.143,ал.1 СК и 50,40 лева по иска за минало време.
Пълномощника на ищеца не е поискал
присъждане на разноски, поради което съдът няма да се произнася за тях.
Ответницата следва да бъде осъдена да
заплати разноските за назначеният й особен представител.
По
изложените съображения съдът
Р
Е Ш И :
ОСЪЖДА Ц.И.Б. ,ЕГН ********** да
заплаща на малолетното си дете Х. В. Х., ЕГН: **********, чрез неговият баща и
законен представителка В.Х.Б., ЕГН:**********, месечна издръжка в размер на 150
лева, считано от 30.09.2016г. до
настъпване на основания за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със
законната лихва върху всяка просрочена месечна вноска от деня на падежа до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА Ц.И.Б. ,ЕГН ********** да
заплаща на малолетното си дете Х. В. Х., ЕГН: **********, чрез неговият баща и
законен представителка В.Х.Б., ЕГН:**********
издръжка за минало време за
периода 29.09.2015г.-29.09.2016г. в общ размер на сумата от 1260лева/ от по 105
лева месечно/, ведно със законната лихва
върху сумата считано от датата на постъпване на исковата молба в съда- 30.09.2016г.
до окончателното й изплащане като ОТХВЪРЛЯ иска за разликата до 150 лева
издръжка за минало време като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА
Ц.И.Б. ,ЕГН ********** да заплати по
сметката на ЛРС сумата от 566,40 лв. , от които ДТ-266,40 и 300 лв. за особен
представител.
Решението
подлежи на обжалване пред МОС в двуседмичен срок,който на основание чл.315,ал.2
от ГПК започва да тече от 22.02.2016г.
Районен съдия :