Р
Е Ш Е
Н И Е
гр.Лом , 24 февруари
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският
районен съд , гражданка колегия, VІ състав в публично заседание на 08.02.2014г.
в състав:
Председател:Боряна
Александрова
При
секретар: В.М. като разгледа докладваното от съдията гражданско дело номер 1795 по описа на съда за 2016г., за да се
произнесе взе предвид следното:
Предявен е иск по чл.150 от СК.
Производство
по чл. 310 и следв. ГПК.
Предявен е иск с правно основание чл. 150 СК от Б.Г.Й. със съгласието на своя баща Г.Й.Й.
против С.Е.Ц., за увеличение на издръжка.
Наведени са твърдения в смисъл,
че страните имат родено дете – Б. , роден на *** год.
С решение по гр.д.1204/13 г. на
ЛРС ответницата била осъдена да заплаща месечна издръжка по 130 лв. Твърди,че
са изминали повече от три години, детето е пораднало, увеличили са се и
разходите по него.
Иска
се от съда да постанови решение, с което да осъди ответницата да заплаща на ищеца,
със съгласието на своя баща месечна
издръжка в размер на 200 лева, считано от датата на предявяване на иска.
Писмен отговор от назначения особен представител на ответницата –
адв.К.Г. е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.Оспорва размера на исканото
увеличение на месечната издръжка.
В съдебно заседание ищеца лично и
със своя баща заявява, че поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде
уважен.
Ответницата се представлява от
адв.К.Г. – МАК, назначена от съда за нейн особен представител. Признава иска по
основание, но оспорва претенцията по размер, като излага съображения, че не е
доказано какъв доход получава ответницата , поради което не би следвало да
плаща издръжка не повече от минималния определен от СК. Над този размер счита,
че иска е неоснователен.
Съобразно разпоредбата на чл. 15,
ал. 6 ЗЗДт, са изискани от ДСП – Отдел «Закрила на детето» - Лом социален
доклад и становище.
Съдът, след като изслуша становищата на
страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От фактическа страна:
Установява се от приложеното Удостоверение за раждане
/л. 3/, че детето Б., е син на страните по делото.
Видно от представеното Удостоверение, изх. № 119/18.10.2016
год., издадено от ***, обл. Монтана, че непълнолетният е ученик в Х клас на
същото училище за учебната 2016/2017 год.
Видно от регистрационна карта от ДБТ Лом , че бащата
на ищеца е регистриран като безработен и не получава доходи.
Не е спорно по делото, че родителите на непълнолетното
дете са във фактическа раздяла, както и че майката е с неустановен адрес.По
данни на бащата на ищеца същата работи в Италия.
Видно от показанията на свид. К.Й.,
социален работник, изготвил социалният доклад по делото, касае се за дете,
което се отглежда изцяло от бащата. Осигурени са му условията, необходими за
правилното му израстване. Детето и бащата живеят в едно общо домакинство в дома
на бабата и дядото по бащина линия.
Детето посещава редовно училище,
няма здравословни проблеми.
Според социалния работник бащата на ищеца работи и получава доход в
размер на МРЗ за страната – 460 лв. Разчита и на подкрепата на своите родители.
Ответницата работи във чужбина
,което се установява от факта, нейният баща е споделил това със социалния
работник. Няма данни за месечният й доход, но след като се е установила и
работи в чужбина, следва да се приеме,че получава прилично възнаграждение.
При
така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни
изводи:
По отношение на иска по чл. 150
СК, за увеличение на издръжка на детето Б.,
съдът
намира, че същият е основателен.
Обстоятелствата по делото несъмнено сочат, че непълнолетното дете се нуждае
от все повече средства за издръжка
и то съществено през периода след присъждането на издръжката с цит. по-горе
съдебно решение, особено като се има предвид, че за задоволяване само на
най-елементарните потребности от храна, облекло, учебници, учебни пособия, а
също и за извънучилищни занимания, както и за духовно развитие и изграждането
му като личност са необходими значителни по размер средства (не на последно
място и с оглед на инфлационните процеси в страната). Тоест, в сравнение с
реалните нужди на детето, размерът на заплащаната от неговата майка (ответник в
наст. производство) издръжка 130 лева месечно е занижен и същата е очевидно
недостатъчна.
От трайната
съдебна практика двамата родители
дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно
възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя,
при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5–70–Пл. ВС). При определяне размера
на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и
следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане,
възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако
родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите
съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки... (т. 1 от
П 5 – 81 – Пл. ВС). Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно
да се позовава на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно
би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да
заделя част за плащане на издръжката (в този смисъл са т. 11 и т. 12 от П 5 –
70 – Пл. ВС).
Ето защо, като взе предвид възрастта на детето (ненавършени
17г. ) и несъмнената нужда от повече средства за покриване на увеличените му
потребности от издръжка, а така също като съобрази възможностите и на двамата
родители да дават издръжка съдът намира, че за задоволяване на въпросните
потребности (естествено, без такива с луксозен характер) ще са необходими минимум по 280 лева на месец, от която сума майката да осигурява 200 лв., а бащата останалите 80
лв., при положение, че и занапред дължимите грижи по отглеждането и
възпитанието на детето ще се полагат основно от бащата.
По разбиране на този съдебен състав, така
определения размер на издръжката е балансиран, т. е. общо взето е съобразен
както с нуждите на детето, така и с възможностите на двамата родители и не би
поставил под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.
Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че
са налице условията на чл. 150 СК и в този смисъл ответницата би могла в
изпълнение на задължението си по чл. 143, ал. 2 СК да заделя определената й
парична издръжка по 200 лева месечно за осигуряване издръжката на непълнолетното
си дете. При това положение размерът на определената по гр. д. № 1204/13г.
издръжка е наложително да бъде изменен, като вместо по 130 лева ответницата да
бъде осъдена да заплаща на ищеца, със съгласието на неговият баща по 200 лева
ежемесечна издръжка, считано от 18.10.2016г. (датата на завеждане на настоящия
иск) до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или
прекратяване на издръжката, със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до
окончателното й изплащане.
ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 6
ГПК ответницата дължи и следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен
съд–Лом сумата 288.00 лева държавна такса
върху присъденото увеличение на издръжката, 300 лв., за назначения
особен представител, както и 5.00 лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Мотивиран от гореизложеното , съдът
Р
Е Ш И :
На основание чл. 150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр. д. № 1204/13 г. по
описа на Районен съд – Лом, както следва:
ОСЪЖДА С.Е.Ц. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на Б.Г.Й. с ЕГН ********** със съгласието на своя баща и
законен представител Г.Й.Й. ЕГН ********** вместо по 130 – по 200 лв. месечна издръжка,
считано от 18.10.2016 г. до настъпването на законоустановени причини и условия
за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху
всяка просрочена съобразно падежа й вноска до изплащането й.
ОСЪЖДА С.Е.Ц. ДА
ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Лом сумата 288.00 лева представляващи
държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката, 300 лв. за особен
представител и 5.00 лева държавна такса в
случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
РЕШЕНИЕТО
подлежи обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в
двуседмичен срок от дата на обявяването му – 24.02.2017г..
РАЙОНЕН СЪДИЯ: