Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

№

гр. Лом, 16.02 .2017 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на   петнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

                                          ПРЕДСЕДАТЕЛ:  Катя Цветанова

 

при секретаря  , Л.П. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1933 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството е особено исково, по реда на чл.318 и сл. от Гражданския процесуален кодекс във вр. с чл.49,ал.1 от СК..

     Ищец по делото е И.Г.Б. с ЕГН ********** ***, чрез адв. Ц.Д. ***     се  явява лично в съдебно заседание, и упълномощения  пълномощник.

       Ответник по делото е  Б.  М.Б. с ЕГН ********** ***, редовно призована не  се явява в съдебно заседание.   

      В исковата молба се твърди, че страните имат сключен  граждански брак  от 20.06.1976 г.,който е първи и за двамата. От брака имат две  пълнолетни деца.   Ищецът сочи, че от 2008 година са във фактическа раздяла. Никои от тях не е направил опит за помирение и всеки си е устроил живота отделно. Моли съда да  постанови решение с което да прекрати брака между тях, без да се произнася за вината,   Ответницата да носи брачното си име –  Б.. Няма  искане за  ползване на семейно жилище.

     Правното основание на предявения иск е чл.49 ал.1 СК.

    Ответницата, редовно призована не се явява в съдебно заседание, в срока по чл.131 е подала отговор на исковата молба.  Не сочи доказателства.  Признава иска.

        За да се произнесе по така поставения за разрешаване спор, съдът се запозна подробно със становищата на страните и събраните по делото доказателства и като съобрази относимите законови разпоредби, прие следното.

Представения препис от удостоверение за граждански брак, от който се установи, че страните са съпрузи въз основа на акт №21  от 20.06.1976 г.  на Община Брусарци.

Представен е препис от удостоверения за раждане на децата – М. И. Б., родена на *** г. и  Г. И. Б. родена на *** г., от които е видно, че са пълнолетни.

Страните  установиха, че са разделени от 2008 година.  Децата живеят самостоятелно. Живеят разделени ,тъй като отношенията между страните са се влошили отдавна.    

В съдебно заседание    ответницата не се явява. В писменият отговор  не възразява  брака да бъде прекратен, без да се  обсъжда вина. Твърди, че живеят отделно, нямат контакти като съпрузи.

 Предвид така установената фактическа обстановка съдът прие следните правни изводи.

Съгласно чл.49 ал.1 СК всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен.   Установи се, че е налице предпоставката за допускане на развода. Ищцата не живее в  семейното жилище, тъй като нямат такова.

  По делото  е направено изрично искане съдът да се произнесе по въпроса относно вината за разстройството на брака, поради което следва да се отбележи единствено, че установеното поведение на страните и отношенията им обосновават извод, че разстройството на брака е дълбоко и непоправимо.

 Безспорно между страните е установено от доказателствата по делото, че е налице дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. Дълбокото и непоправимо разстройство на брака е причинено в съвкупност, от взаимното неразбирателство, отчуждение   и липса на  диалог . Страните живеят от дълги години разделени, както установи и детето им Г..

    Съдът приема, че настъпилата фактическа раздяла е довела до изпразване на брачната връзка от съдържанието, което изискват законът и моралът. Между съпрузите липсва уважение, доверие, предвид настъпилото между тях отчуждение. Така бракът е опразнен от онова съдържание, което влага в него закона и морала. Това довежда до разкъсване на семейната общност, като брачната връзка съществува само формално. Това състояние на отношенията между съпрузите обективно не може да се преодолее. Като безспорно обстоятелство по делото се установи, че съпрузите не живеят заедно от няколко години. Всеки от двамата съпрузи е започнал да урежда живота си по свой независим от другия начин. Всичко това, съдът приема като индиция за безпредметността на бъдещото съществуване на брака. Ето защо съдът намира, че следва да прекрати брака на страните с развод по реда на чл. 49, ал.1 от СК, поради настъпилото дълбоко и непоправимо разстройство на брачната връзка. С оглед разпоредбата на чл. 49, ал.3 от СК и обстоятелството, че никой от двамата съпрузи не е поискал съдът не следва да изследва вината за разстройството на брака.

Родените от брака деца са пълнолетни.              

    Според разпоредбата на чл. 53 от СК съгласието на съпруга не е необходимо, за да може другият съпруг да продължи да носи фамилното му име след развода. Цитираната норма следва да се тълкува в смисъл, че ако съпругът, приел името на другия съпруг при сключване на брака, не заяви желание за възстановяване на предбрачното си фамилно име, той запазва брачното си фамилно име/Решение № 245/17.05.2012 г. по гр.дело№ 1058/2011 г. - IV г.о. ВКС; Определение № 172/15.02.2012 г. по гр.дело№ 1058/2011 г. - IV г.о. ВКС/. По действащия СК е отпаднала възможността при изменение на обстоятелствата съпругът-титуляр на фамилията да поиска преустановяване на използването на фамилното име,като остава общата възможност за промяна на името по ЗГР, но само по инициатива на съпруга, който е запазил брачното си фамилно име. В настоящия случай съпругата при сключването на брака   е приела фамилното име на своя съпруг,- Б..  Същата,чрез детето си заявява, че желае да остане брачното й име Б..

          Страните  не са направили иск за произнасяне на съда за ползване на семейно жилище.

    Съдът определя окончателната ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК в размер на по 20.00 лв., която следва да се заплати от страните по сметката на Ломският районен съд, сумата 5.00 лв. за служебно издаване на изпълнителен лист.  

              Разноските остават в тежест на всеки от тях, както са ги направили, както е и конкретния случай.

    

   Водим от изложените съображения и на основание чл. 258 и сл. от ГПК, чл. 7, ал.2 от ГПК, съдът

                                                                                                           

                                                    Р Е Ш И:

 

 

ПРЕКРАТЯВА С РАЗВОД сключения на 20.06.1976г. граждански брак между И.Г.Б. с ЕГН ********** ***,чрез адв. Ц.Д. ***  и Б.М.Б. с ЕГН ********** ***, ПОРАДИ НАСТЪПИЛОТО ДЪЛБОКО И НЕПОПРАВИМО РАЗСТРОЙСТВО НА БРАКА по реда на чл. 49, ал.1 от СК.

 

 П    ПОСТАНОВЯВА след прекратяване на брака- Б.М.Б. ,  ЕГН  **********  да  носи фамилното  брачно   име –  Б..

    ОСЪЖДА    И.Г.Б. с ЕГН ********** *** и Б.М.Б. с ЕГН ********** ***, ДА ЗАПЛАТЯТ в полза на  Ломският районен съд, сумата  по 20.00 лв. /двадесет лева/, представляваща окончателна ДТ по допускането на развода по т.6.2 по Тарифа за ЗДТССГПК,  както и 5.00 лв. /пет лева/ за служебно издаване на изпълнителен лист.

     Решението подлежи на въззивно обжалване пред  Монтанският окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

    Препис от решението да се изпрати на страните.

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: