Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 15.02.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен състав, в публично съдебно заседание на тринадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

и при участието на секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдията Камарашка гр. дело № 2046 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 439 ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

Предявен е отрицателен установителен иск от Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, чрез пълномощника адвокат Р.Б. ***, със съдебен адрес:*** срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе” № *, бл.Бенч Марк Бизнес Център, за признаване установено в отношенията между страните, че правото за принудително събиране на вземане на ответника е погасено по давност.

В исковата молба се твърди, че срещу ищцата е издаден изпълнителен лист от 29.05.2014год. по гр.д. №1036/2008год. по описа на Районен съд гр.Лом, съгласно който е осъдена да заплати на ответника сумата от 180,23лв. главница, 3,55лв. Лихва за забавено плащане, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 24.07.2008год. за ползвана, но незаплатена ел.енергия.

Твърди се, че с молба вх.№08143/15.09.2016год. на ЧСИ * в КЧСИ, повече от пет години, след влизане в сила на Решението по гр.д. №1036/2008год. по описа на ЛРС, тъй като решението е влязла в законна сила на 31.05.2011год. е образувана изп. Дело №812/2016год. по описа на ЧСИ *.

Твърди се, че ответникът е бездействал и не е прекъснал по никакъв начин давностния срок – молбата за издаване на изпълнителен лист от 2014год. не прекъсва давността, в този см. е т.14 от ТР №2/2013год. на ОСГТК.

Твърди се, че Изп. Дело №812/2016год. по описа на ЧСИ * е образувано въз основа на подадена молба от 15.09.2016год. и приложен към нея изпълнителен лист от 29.05.2014год. по гр.д. №1036/2008год. по описа на ЛРСъд, по която ответникът е поискал запор върху трудово възнаграждение и сметки, както и опис на движими вещи.

Твърди се, че вземанията на ответника са погасени по давност, като се прави възражение за изтекла обща пет годишна давност на осн. чл.110 от ЗЗД.

За това се иска: да бъде признато за установено в правоотношенията между страните, че ищцата не дължи сумите по изпълнителен лист от 29.05.2014год., издаден по гр. дело №1036/2008год. по описа на ЛРС, за събирането на които е образувано изп. дело № 812/2016год. по описа на ЧСИ * с рег. № * в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

Претендират се направените по делото разноски като с исковата молба се представя списък по чл. 80 от ГПК.

На осн. чл.242, ал.2, т.3 от ГПК при уважаване на иска, се иска да се допусне предварително изпълнение на решението.

Писмен отговор от ответника «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе” № *, бл.Бенч Марк Бизнес Център, чрез пълномощник юрисконсулт К.К.Д. е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Ответника оспорва предявеният иск, като недопустим, развивайки съображения в тази насока. Алтернативно счита иска за неоснователен и недоказан.

Позовава се на това, че ищцата е потребител на електрическа енергия и не отрича задълженията си към дружеството. Твърди, че ищцата не е доказала правния си интерес от предявяване на иска, в конкретния случай, че е собственник или ползвател на имота съгл. Паратраф1, т.42 от ДР на ЗЕ отм. но действащ към исковия период. Отношенията по повод покупко-продажбата на електрическа енергия, следва да бъдат уредени с договор за продажба на ел. енергия при Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на «ЧЕЗ Електро България» АД и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на «ЧЕЗ Разпределение България» АД, които обвързват страните със силата на закон за тях на основание чл.20а от ЗЗД. Нормативната уредба на отношенията потребител на ел. енергия и енергийните дружества след 26.11.2007год. се съдържа в Закона за енергетиката и приетите въз основа на него Общи условия. Като съобразно чл.13, т.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «ЧЕЗ Електро България»АД е договорено основното задължение на всеки потребител на електрическа енергия – да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия. Ищцата е неизправна страна по договора за продажба и снабдяване с ел. енергия.

Твърди се, че погасителната давност е уредена в разпоредбите на чл.110-120 от ЗЗД, като същата представлява срок, след чието изтичане кредитора по едно правоотношение губи своето право за принудително удовлетворяване на едно свое изискуемо вземане, в тази връзка всички вземания са изискуеми. Погасителната давност като юридически факт, не погасява правото на кредитора, а поражда материално право за длъжника да откаже изпълнение. Кредитора не губи самото вземане, а само при възражение от длъжника губи правото си да го събере по принудителен ред. Твърде се, че не са налице всички елементи от фактическия състав на погасителната давност, включващ изтичане на определен в закона срок, бездействие през този срок на носителя на субективното право и волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекли давност и срок.

Твърди се, че иска следва да е положителен установителен иск по чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК, а не отрицателен какъвто е предявен по делото.

Претендира разноски.

В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Р. Б., МАК, редовно упълномощен, който поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана по основание и размер. Претендира разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.

Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява, с отговора на исковата молба не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар за защита на ищцовата страна.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

Възраженията за недопустимост на иска са неоснователни. Единствената възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се защитава, чрез иск по реда на чл.439 от ГПК /по аргумент от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК/. Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт - погасителна давност, като материално правен институт, може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или възражение, само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника, чрез предявяване на иск с правно основание чл.439 от ГПК, по общия исков ред пред съда.

От фактическа страна:

Не е спорно между страните, че с Решение № 97/24.03.2009 год., по гр.д. № 1036/2008 год. по описа на ЛРС са отхвърлени предявените от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК * установителен иск срещу ищцата – Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, за заплащане на цена на ползвана и неплатена от нея ел. енергия за периода от 01.12.2005год. до 27.12.2007год. за сумата от 1261,81лева и обезщетение за забавено плащане в размер на 223,52лева за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 432/2008год. по описа на ЛРС, изцяло, като неоснователни.

С Решение от 21.10.2009 год. по в.гр.д. № 254/2009 год. на МОС, горепосоченото решение е частично отменено, като ищцата понастоящем /ответник по делото/ Д.И.Д., ЕГН **********,*** осъдена да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *, сумата от 180,23 лв. – главница за консумирана, но незаплатена ел.енергия за периода от 26.11.2007 год. до 27.12.2007 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 24.07.2008 год., до окончателното й изплащане, както и сумата 3,55 лв. – законна лихва за забава от 21.01.2008 год. до 17.03.2008 год.

С Решение № 245 от 23.12.2010год. на ВКС по т.дело №203/2010год. в производство по чл.290 от ГПК, образувано по касационна жалба на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *, срещу Решение по в.гр.д. № 254/2009 год. на МОС в частта, с която е потвърдено Решението на ЛРС по гр.д. № 1036/2008 год. по описа на ЛРС, за отхвърляне на предявения иск срещу Д.И.Д., ЕГН **********, е обезсилено Решението на МОС постановено на 21.10.2009год. по в.гр.д. № 254/2009 год., в частта, с която е потвърдено Решението на ЛРС от 24.03.2009год. за отхвърляне на предявения срещу Д.И.Д. *** иск за заплащане на ползвана и неизплатена електроенергия за периода от 01.12.2005год. до 26.11.2007год. – за разликата над уважения размер от 180,23лева до предявения размер от 1261,81лева и за отхвърляне на иска за заплащане на обезщетение за забава – за разликата над 3,55лева до 223,52лева.

В останалата част Решението на МОС по в.гр.д. № 254/2009 год., с което ищцата понастоящем /ответник по делото/ Д.И.Д., ЕГН **********,*** осъдена да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *, сумата от 180,23 лв. – главница за консумирана, но незаплатена ел.енергия за периода от 26.11.2007 год. до 27.12.2007 год., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от предявяването на иска – 24.07.2008 год., до окончателното й изплащане, както и сумата 3,55 лв. – законна лихва за забава от 21.01.2008 год. до 17.03.2008 год. е влязло в законна сила от 06.12.2009год., видно от съобщението за връчване на препис от Решението, тъй като в тази част не е обжалвано.

С Решение от 31.03.2011 год. по в.гр.д. № 2/2011 год. на МОС е потвърдено Решението на ЛРС от 24.03.2009год. по гр.дела №1036/2008год. на ЛРС, в ЧАСТТА, с която предявения от „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД против Д.И.Д. *** отхвърлян като неоснователен над уважения размер от сумата от 180,23лева до предявения размер от 1261,81лева – представляваща главница за ползвана и неплатена електроенергия за периода от 01.12.2005год. до 26.11.2007год., както и в ЧАСТТА, с която е отхвърлен като неоснователен над уважения размер от сумата 3,55лева до предявения размер от сумата 223,52лева представляваща обезщетение за забавено плащане.

На 29.05.2014 год. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца въз основа на влялото в сила Решение по гр.д. № 1036/2008 год. на ЛРС, като същия е получен от ответника на 06.06.2014 год. видно от отбелязването върху съдебното решение.

От приложеното по делото заверено копие от изпълнителното дело по молба на ответника, от 15.09.2016 год. е образувано изп.д. № 2016*0400812 по описа на ЧСИ *, рег. № * КЧСИ, като поканата за доброволно изпълнение до ищеца е изпратена на 15.11.2016 год. от ЧСИ М. Иванова.

От ЧСИ на 15.11.2016год. във връзка и с издадения изпълнителен лист по гр. дело №1036/2008год. на ЛРС е изпратено запорно съобщение до «Банка ДСК» ЕАД гр.София и до «Атомстрой» ООД гр.Козлодуй.

По молба от ищеца, изпълнителното дело е спряно досежно сумите по издадения изпълнителен лист по гр.дело №1036/2008год. по описа на ЛРС до влизане в сила на Решението по настоящето дело, въз основа на издадената обезпечителна заповед.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

В съдебно заседание страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен. В тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изп. дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане и предмет на образуваното изпълнително производство е погасено по давност.

Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист издаден на 29.05.2014год., по гр. дело №1036/2008год. по описа на ЛРС, за събирането на които е образувано изп. дело № 812/2016год. по описа на ЧСИ * с рег. № * в КЧСИ, поради погасяването им по давност.

Искът с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на решението по отношение на вземането, визирано в издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При така очертания предмет на делото страните по него трябва да са длъжник и взискател. Безспорно е, че ищеца е длъжник, а ответникът - взискател за сумите по влязлото в сила съдебно решение по гр. дело №1036/2008год. по описа на ЛРС. Длъжника се позовава само на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна давност, на който факт не могат да се позоват в изпълнителното производство. Тези обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца и допустимостта на иска.

Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с начален и краен момент. Общите правила за началния момент са уредени в чл.114 от ЗЗД. Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск. С разпоредбата на чл.115 от ЗЗД са уредени хипотези, при които носителят на правото не може да го упражни. В тези случаи се приема, че давностният срок спира да тече. Съгласно чл.115 б. ”ж” от ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането. С предявяването на иска спира течението на давностния срок и това състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът бъде уважен по аргумент на чл.116 б.”б” от ЗЗД. В чл.116 от ЗЗД законодателно е уредено прекъсване течението на давност. Предвидени са юридически факти, с настъпването на които периодът от време от възникване на правото на иск до осъществяването на съответния факт се обезличава юридически и започва да тече нов давностен срок. Действието на прекъсването течението на давностния срок е уредено в чл.117 от ЗЗД. Установено е по делото, че вземането е установено със съдебно решение, а давността за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. От кой момент почва да тече нова давност? След като съгласно чл.115 б”ж” от ЗЗД докато трае съдебния процес давностният срок спира да тече, новият давностен срок ще започне да тече от влизане в сила на съдебното решение, с което искът е уважен. Срокът на новата давност съгласно нормата на чл.117 ал.2 от ЗЗД е винаги пет години.

В случая решението по гр.д. № 1036/2008 г. на ЛРС в осъдителната част е влязло в законна сила от 06.12.2009год. видно от в.гр.д. №254/2009год. на МОС и това е началният момент на давностния срок за изпълнение на присъденото вземане. До 15.09.2016 година взискателят е могъл да упражни правото си за събиране на присъдената сума, когато е подал молба за образуване на изпълнително дело №812/2016год. по описа на ЧСИ *, рег. № * КЧСИ.

Подаването на молба и получаването на изпълнителен лист не попада в кръга на юридическите факти, с настъпването на които се прекъсва давността и започва да тече нов давностен срок. Този извод следва от принципа на по - силното основание - след като образуването на изпълнително дело, изпращане и получаване на призовка за доброволно изпълнение, проверката на имущественото състояние на длъжника и др. не прекъсват давността / в този см. е Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, още по-малко подаването на молбата и издаването на ИЛ могат да прекъснат давността.

При положение, че последните факти нямат отношение към давността и са ирелевантни в този смисъл същите не следва да бъдат взети предвид и съответно обсъждани. Твърдяното от ищеца бездействие на ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени доказателства.

За това предявеният иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.

Страните претендират разноски.

Според представеният от ищеца Списък по чл. 80 от ГПК, сторените разноски са в размер на 50.00 лв. държавна такса и 300.00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Ответникът също претендира разноски на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото от 50.00 лв. платена държавна такса.

Процесуалният представител на ищеца, адв. Р. Б. претендира да му бъдат присъдени разноски за осъществената безплатна правна защита.

В случая, ищецът е представляван безплатно от пълномощник, видно от договора за правна защита и съдействие, поради което е налице хипотезата на чл.38, ал.1, т. 2 от ЗА.

На основание чл.38, ал.2 от ЗА в този случай и предвид изхода от спора, насрещната страна дължи разноски за възнаграждението на адв. Р. Б.. Съобразно изхода от делото, ответникът ще следва да бъде осъден да заплати на адв. Р. Б. сумата от 300.00 лв.

Изчислено по реда на чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. върху сбора от исковите суми, възнаграждението за процесуално представителство и защита по иска по чл. 439, ал. 1 ГПК е 300,00 лв.

Така прецененото от съда възнаграждение е съобразено с чл.7, ал.2, т.1 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела с определен материален интерес, а също и с обстоятелството, че в хода на делото е развито и производство по чл. 389 от ГПК – поискано и допуснато обезпечение на предявените искове чрез спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 812/2016год. по описа на ЧСИ *, рег. № * КЧСИ.

Ответникът възразява, на осн. чл. 78, ал. 5 ГПК прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален размер на възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

В случая, договореното възнаграждение е съобразено с минималното и с обема извършена работа и не са налице основания за неговото намаляване.

Съдът намира, че не следва да се уважава искането на ищеца в исковата му молба за допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл.242 ал.2, т.3 от ГПК, тъй като счита, че в случая не са налице предвидените в същата разпоредба предпоставки, а именно от закъснението на изпълнението да последват значителни и непоправими вреди за ищеца или самото изпълнение да би станало невъзможно или значително да се затрудни. Такива обстоятелства не са наведени от ищеца в исковата му молба. Още повече, че с определение на съда от 30.11.2016 год. е допуснато обезпечение на предявения в настоящето производство иск, чрез налагане на обезпечителна мярка – спиране на изпълнението по воденото изпълнително дело №812/2016год. по описа на ЧСИ *. Видно от направеното отбелязване е, че ищецът си е получил издадената му обезпечителна заповед. Не се наведоха доводи допуснатото обезпечение да не е ефективно.

Мотивиран от горното, Съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл. 439, ал. 1 ГПК, по отношение на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе” № *, бл.Бенч Марк Бизнес Център, че Д.И.Д. с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сумите по Изпълнителен лист от 29.05.2014 год., издаден по гр.д. № 1036/2008 год. по описа на ЛРС, за събирането на които е образувано изпълнително дело № 2016*0400812 от 15.09.2016год. по описа на ЧСИ *, рег. № * КЧСИ – поради погасяването им по давност.

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането за допускане на предварително изпълнение на решението на основание чл.242 ал.2, т.3 от ГПК.

ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе” № *, бл.Бенч Марк Бизнес Център да заплати на Д.И.Д. с ЕГН ********** ***, деловодни разноски за настоящото производство в размер на 50.00 лв. /петдесет лева/.

ОСЪЖДА, на основание чл.38, ал.2 от Закона за адвокатурата, „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК *, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Цариградско шосе” № *, бл.Бенч Марк Бизнес Център, да заплати на адв. Р.В.Б.,***, адвокатско възнаграждение в размер на 300,00 лв. /триста лева/.

Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

Районен съдия: