Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 20 февруари 2017г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав, в публично съдебно заседание на 31 януари 2017г. в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретар В.М., като разгледа докладваното от съдията Александрова гражданско дело номер 2238 по описа за 2016 година и за да се произнесе взе предвид следното:

Предявени са искове с правно основание чл. 327, вр.. 79, ал. 1 и чл. 86 ЗЗД.

Ищецът „Хигия” ЕАД твърди в исковата си молба, че с ЕТ„Вит-93-В.К." имали трайни търговски отношения, като ищцовото дружество доставяло поръчаните от ответника лекарствени продукти, при което ответника се задължавал да заплаща продажната цена на доставените стоки в сроковете,посочени във самата фактура. Твърди също, че всяка от фактурите съдържала описание на стоките, тяхното количество и цена, а така също и удостоверително изявление за получаване на стоките. Изпълнението протичало безпроблемно от двете страни, като не възниквали възражения и несъгласие със стоките и това продължило да 25.02.2010г. Твърди, че на тази дата е осъществена доставка и е издадена фактура № 1010904552 за сумата от 491,16 лв., като срокът за плащане на този фактура е бил 27.03.2010г., т.е. към моментан на подаване на ИМ до съда-05.03.2015г. не е имало плащане, поради което цялото неиздължено вземане е станало изискуемо. Поради това, че ответника не неизпълнил задължението си плати процесната сума по процесната фактура в размер на 491.16 лева , ответника е изпаднал в забава, за което и дължи обезщетение по чл.86,ал.1 ЗЗД, както и законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на исковата молба съда до окончателно изплащане на вземането. Претендира и разноските по делото.

Ответникът оспорва предявените искове и претендира разноски, с възражения и доводи, изложени подробно в подадения в срок отговор, а в съдебно заседание, редовно призован, изпраща представител. Прави перемпторно възражение за изтекла давност.

Съдът, след като прецени събраните по делото доказателства, поотделно и в съвкупност с искането, възраженията и доводите на страните, взе предвид и настъпилите след предявяване на исковете факти, от значение за спорното право, намери за установено следното:

Страните не спорят, че имали трайни търговски отношение, по силата на което ищцовото дружество е доставял поръчаните от ответника лекарствени продукти, а последният е заплащал посочената във фактурите продажна цена. Няма спор между страните, че на 25.02.2010г. е също е осъществена доставка по фактура 1010904552 за сумата от 491,16л. със краен срок за плащане,посочен в самата фактура-27.03.2010г. Няма спор между страните,че на 05.03.2015г. в съда е депозирана ИМ от ищеца против ответника за неизплатена сума по посочената фактура. Спора между страните е изтекла ли е предвидената в закона давност по чл.110 ЗЗД.

От представеното заключение на назначената по делото съдебно счетоводна експертиза, което съдът възприема, поради неоспорването му от страните и липсата на противоречие с останалите доказателства, се установява, че липсва плащане от страна на ответника по процесната фактура. За прецизност следва да се отбележи, че в.л. е посетило офиса на ответника и констатирало,че няма информация по отношение на процесната фактура, тъй като по твърдение на ответника, същите не се съхраняват, тъй като е изтекла давността им за съхранение. Поради което в.л. е посетило ТД на НАП –офис Монтана и там му била предоставено исканата информация, касаеща търговските отношения между страните по делото, в частност процесната фактура.

Страните не спорят, че ищецът е изпълнил точно всички свои задължения по доставката на поръчаните стоки/ ф-ра 1010904552/25.02.2010г./ от ответната страна. Няма доказателства за т.е. плащане от страна на ответника по тази фактура. Неоснователни при това положение са възраженията и доводите на ответника в отговора и в частност в пледоарията по същество, че в негова полза е изтекла предвидената в закона давност. Тъкмо напротив. Такъв срок би изтекъл, ако ИМ бе депозирана след 27.03.2015г., тъй като съгласно нормата на чл.116 ЗЗД с подаването на ИМ преди изтичането на 5-годишния давностен срок е прекъсната давността, поради което и настоящият съдебен състав счита ,че иск е основателен и доказан, а възражението за изтекла 5-годишна давност неоснователно. При това положение не е била необходима покана от ищеца за плащането, защото има уговорен във фактурата срок за това – до 27.03.2010г.(чл. 84, ал. 1, изр. 1 ЗЗД). Ето защо последният, като основателен, следва да се уважи изцяло така, както е предявен.

По отношение на мораторната лихва, давностния срок е три години, като правилно ищецът е изчислил,,че този срокс започва да тече от 05.03.2012г., т.е. три години преди подаване на ИМ, поради което и този иск следва да бъде уважен, заедно с акцесорната нему претенция за присъждане и на законна лихва върху исковата сума от 05.03.2015г.-/подаване на исковата молба в съда / до изплащането й (чл. 86, ал. 1 ЗЗД).

При този изход на делото ищецът има право да му се присъдят сторените от него разноски по делото (чл. 78, ал. 1 ГПК)в размер на 731,80 лв.

Други релевантни доказателства, които да навеждат на изводи, различни от посочените, съдът намери, че няма представени по делото.

Воден от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И:

ОСЪЖДА В.В.К. , в качеството си на ЕТ”Вит-93-В.К.” ЕИК 821140554 , със седалище и адрес на управление гр.Лом, ул.***, да заплати на ”Хигия” ЕАД, с ЕИК 82433892, със седалище и адрес на управление гр.Ихтиман, ул.”Цар Освободител” предсатвлявано от В.М., чрез адв.Е.Т., сумата от 491.16 лева за главница от осъществена доставка на лекарства на 25.02.2010г., с 150,28 лева мораторна лихва от 05.03.2012 г. до 04.03.2015 г. и законна лихва върху главницата от 05.03.2015 г. до изплащането й, както и сумата от 731.80 лева разноски по делото .

РЕШЕНИЕТО може да бъде обжалвано пред МОС в двуседмичен срок от връчването му на страните по делото.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: