Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. ЛОМ, 09.02.2017 година

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

    Ломският районен съд, наказателна колегия, в открито съдебно заседание на   осми февруари    две  хиляди  и     седемнадесета   година, в състав:

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

 

При   секретаря  Л.П.         и с участието на прокурор  при ЛРП                  и докладвано от   съдията  Цветанова  АНД № 264 г. по описа за 2016 година на ЛРС, за  да  се  произнесе  взе предвид   следното: 

Производство по реда чл. 59 и следващите ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12-000445 от 11.05.2016 година на Директор на  Дирекция ”Инспекция по труда”, гр. Монтана, на „……… – Лом по БУЛСТАТ: ….., обл.Монтана, в качеството му на работодател е на основание чл.  416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е  наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева,   за това, че при извършена проверка на 14.04.2016 година в 14.40 ч. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция”ИТ”- Монтана, в шивашки цех, находящ се в гр. Л*******, обект на „……. – Лом, представлявано от  П.М. Г. Г. се констатира, че дружеството в качеството на работодател е допуснал в шивашкия цех да работи, М. Ц. Б. с ЕГН ********** като шивач престирайки работна сила с  фиксирано Работно време от 08.15ч. до 16.00 часа и работно място, без отношенията  при предоставяне на работна сила да са уредени, като  трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена  форма, с което са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.

За извършената проверка е съставен   протокол   от 19.04.2016  г. и констативен протокол при проверката  на 14.04.2016 ч.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление е останал, „…….. – Лом, представлявано от  П.М. Г. Г.,    които обжалва същото  и  моли да бъде отменено, изцяло, тъй като не е извършил административно нарушение.

В съдебно заседание за жалбоподателят  „………. – Лом по БУЛСТАТ: …… се явява представляващия дружеството П.М. Г. Г., лично и с преводач И.  М.  от гр. Лом.

 Въззиваемата страна, чрез процесуалния си представител, юрисконсулт К., поддържа правилността на издаденото НП и моли  НП,   да бъде потвърдено, като законосъобразно и подробно излага доводите си за това в представената писмена защита.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановеният срок и е процесуално допустима,   разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения:

С Наказателно постановление № 12-000445 от 11.05.2016 година на Директор на  Дирекция ”Инспекция по труда”, гр. Монтана, на „……– Л. по БУЛСТАТ:…., обл.Монтана, в качеството му на работодател е на основание чл.  416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е  наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева,   за това, че при извършена проверка на 14.04.2016 година в 14.40 ч. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция”ИТ”- Монтана, в шивашки цех, находящ се в гр. Л………., обект на „……… представлявано от  П.М. Г. Г. се констатира, че дружеството в качеството на работодател е допуснал в шивашкия цех да работи, М. Ц. Б. с ЕГН ********** като шивач престирайки работна сила с  фиксирано Работно време от 08.15 до 16.00 часа и работно място, без отношенията  при предоставяне на работна сила да са уредени, като  трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена  форма, с което са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.1,ал.2 от КТ.

  На 14.04.2016 г. в 14.40 ч.  на място, свидетелите, С.О.Ш. – старши инспектор,при ДИТ – Монтана, В.Х.Х., заемащ длъжността главен инспектор при  ДИТ-Монтана и св. С.М.М., старши  инспектор при ДИТ – Монтана са  извършили проверка по спазване на трудовото законодателство на шивашки цех   находящ се в гр. Л…….., обект на „…….., представлявано от  П.М. Г. Г.,  при която е констатирано, че на място работи лицето  М. Ц. Б. с ЕГН ********** , като шивач, без да й е връчен  трудов договор в писмена форма с работодателя и без да има уведомление за регистрация на такъв в  ТД на НАП.

От проверяващите е предоставен на установеното лице,  Констативен протокол,съставен н  14.04.2016 г. в 14.40 ч. в шивашки цен на фирмата, където собственоръчно  М. Ц. Б. с ЕГН **********    отбелязала, че заема длъжността шивач с работно време от 08.15 ч. до 16.00 часа, но няма сключен трудов договор, след което е положила подписа си.

На жалбоподателя е връчена призовка, на основание чл. 45, ал. 1 от АПК с указания да се яви в ИТ-Монтана на 19.04.2016  година в 14.30 ч. и да представи описаните с призовката-документи.

На 19.04.2016 година в присъствието на жалбоподателя, е съставен и връчен АУАН № 12-000335 от същата дата, с който е вменена административнонаказателната отговорност на жалбоподателя в качеството на работодател, за нарушения на трудовото законодателство, а именно чл.  62, ал. 1 във вр. с чл.1, ал. 2 от КТ, допуснато до работа в обекта- лице, без да има предварително  сключен трудов договор в писмена форма и без  отношенията  при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения

При връчването на АУАН, лично на  жалбоподателя, същия не е отбелязал,   възражения по акта.

На 11.05.2015 година е издадено обжалваното НП № 12-000445, с което е вменена на жалбоподателя, административна отговорност за нарушение на разпоредбите на чл. 62, ал. 1 вър вр. с чл.1,ал. 2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прима за установена въз основа на събраните по делото писмените доказателства и показанията на свидетелите.

От правна страна приема, че инкриминираното в атакуваното НП деяние съставлява от обективна страна административно нарушение за което ангажирана отговорността на жалбоподателя.

Съдът намира, че посоченото в АУАН и НП нарушение е налице.

Безспорно е това, че на  14.04.2016 г. в 14.40 ч. М. Ц. Б. с ЕГН ********** , като шивач,като това е ставало при определено работно време.

Съгласно разпоредбата на  чл.62,ал.1 от КТ работодателят е длъжен да сключи писмен трудов договор с работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62,ал.3 от КТ, заверено от ТД на НАП. Установено е, че с работника не е имало сключен валиден трудов договор в писмена форма.

Това се установява и от лично попълнения Констативен протокол на л. 12 от производството, в които М. Ц.  е посочила, че работи като шивач, като е посочила работното си време от 8.15ч. -16.00 часа.

Възражението на жалбоподателя, че лицето е за тестване и не престира работна сила е голословно. Законодателството урежда тестването да става с договор за изпитание.

 Важен момент при трудовите договори със срок за изпитване е да се определи в чия полза е уговорено изпитването. Това е от голяма практическа полза поради факта, че е пряко свързано с условията за прекратяване на трудовия договор. Чл. 71 ал.1 от КТ дава правомощие на страната, в чиято полза е уговорено изпитването, да развали трудовия договор едностранно, без предизвестия във всеки момент до изтичане на срока на изпитване. Изпитателният срок може да се уговори както в полза на служителя, така и в полза на работодателя. Ако е в полза на работодателя, това означава, че той ще прецени дали и кога да прибегне до този договор и когато реши това, ще поеме инициативата за неговото сключване. Мотив в този случай са проверка на професионалната, психологическата, физическата и други годности на служителя. Няма пречки договорът да се сключи в полза и на двете страни, стига те да постигнат съгласие за това.

 

Нормата на чл.1, ал. 2 от КТ е императивна. Съгласно същия текст, във всички случаи отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения.

Безспорно описаното в АУАН и НП нарушение било налице, тъй като работника  М.Ц. Б.  е полагала труд по трудово правоотношение без наличие на сключен трудов договор, които да й е връчен, преди постъпването му на работа. Съгласно разпоредбата на  чл.63, ал. 1 от КТ, работодателят е длъжен да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ,  заверено от Териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

Ал. 2 на същия текст предвижда, че работодателят няма право да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1. В случая, жалбоподателя не е изпълнил тези си задължения. Във всеки случай, щом има полагане на труд от един работник за даден работодател, то това правоотношение между тях е трудово и следва да оформи като такова по съответния начин, предвиден в КТ. Видно от свидетелските показания, които съдът кредитира изцяло, М. Ц. се е намирала на "работно място" по смисъла на пар.1, т. 4 от ДР на КТ, изпълнявала е трудови задължения, в частност функциите на "шивач".

С изложеното във фактическата обстановка деяние жалбоподателят е осъществил от обективна и субективна страна състава на нарушението по чл.416, ал.5, във вр. с чл. 414, ал. 3  КТ,  като работодател не е  изпълнила задължението си да сключи трудов договор с лицето  М.Ц. Б. ,  преди постъпването й на работа, в писмена форма.

Жалбоподателят  се явява работодател по смисъла на §1 от Допълнителните разпоредби към КТ, като лице, което наема работници по трудово правоотношение, поради което правилно е ангажирана и административно наказателната отговорност.

От субективна страна жалбоподателят е извършил нарушението при пряк умисъл- налице е съзнаване, че не е сключен трудов договор, преди започване на трудовата функция от страна на М. - в писмена форма, който редовно да бъде връчен на работника, изискващи се по силата на КТ, съзнавал е,  като е предвиждал обществено опасните последици от това си поведение и искал настъпването им.

В хода на административнонаказателното производство не са допуснати нарушения на процесуалните правила, като и двата акта от тази фаза на процеса са издадени от компетентни органи по предвидения за това законов ред. 

Изложеното налага потвърждаването на наказателното постановление.

Административнонаказващият орган при определяне размера на наказанието,  се е съобразил с целите на наказанието, определени в чл. 12 от ЗАНН, както и с изискванията на чл. 27 от ЗАНН, като е отчел тежестта на конкретното нарушение.

Съдът намира, че така определеното наказание се явява справедливо и би изпълнило целите на наказанието – да предупреди и превъзпита  нарушителя към спазване на установения правов ред и да въздейства възпитателно и предупредително върху останалите граждани така, както визира чл. 12 от ЗАНН.

Спазването на нормативните изисквания при сключването на трудовите договори представлява гаранция за  защита на служителите  и интересите на работодателите. С оглед значимостта на охраняваните с нарушената материално-правна норма обществени отношения и с оглед наличието на важен обществен интерес по отношения на трудовото законодателство, конкретното нарушение не би могло да бъде квалифицирано по чл. 28 от ЗАНН. Законодателят е взел предвид именно цитираното по- горе и е изменил КТ, като е създал ал.2 в чл.415в, Че „не са маловажни случаите по чл.61,ал.1,чл.62,ал.1 е ал.3, ал.1 и ал.2 от КТ.”

 Съдът, счита,че при определяне на наказанието АНО правилно  е определил в размер близко към минимума от 1500 до 15000 лв.

Водим от горното, съдът

 

Р  Е  Ш  И :

 

ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ , № 12-000445 от 11.05.2016 година на Директор на  Дирекция ”Инспекция по труда”, гр. Монтана, на „….. по БУЛСТАТ:.., обл.Монтана, в качеството му на работодател е на основание чл.  416, ал. 5, във вр. с чл. 414, ал. 3 от КТ е  наложена ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ в размер на 1500 лева,   за това, че при извършена проверка на 14.04.2016 година в 14.40 ч. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция”ИТ”- Монтана, в шивашки цех, находящ се в гр. Л……., обект на „…….., представлявано от  П.М. Г. Г. се констатира, че дружеството в качеството на работодател е допуснал в шивашкия цех да работи, М. Ц. Б. с ЕГН ********** като шивач престирайки работна сила с  фиксирано Работно време от 08.15 до 16.00 часа и работно място, без отношенията  при предоставяне на работна сила да са уредени, като  трудови правоотношения и без лицето да има предварително сключен трудов договор в писмена  форма, с което са нарушени разпоредбите на чл. 62, ал. 1 във вр. с чл.1,ал.2 от КТ като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Препис от решението  да се изпрати на Директор на Дирекция ”Инспекция по труда”, гр. Монтана, за сведение и изпълнение.

Решението подлежи на касационно обжалване пред Административен съд, гр. Монтана, в 14 дневен срок от съобщението на страните, че е изготвено.

                                    РАЙОНЕН  СЪДИЯ: