Р Е
Ш Е Н
И Е
Гр. ЛОМ,13.02.2017 година
В И М Е Т О
НА Н А Р О Д А
Ломският районен съд, наказателна
колегия,в открито съдебно заседание на девети февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА
При секретаря Л.П.
и с участието на прокурор при
ЛРП и докладвано от съдията
Цветанова АНД №
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН. сл. от ЗАНН.
Обжалвано
е наказателно постановление № 32-0000319 от 24.10.2016 г. на Л. А. Б. - Началник
на ОО „АА”, гр. Монтана, ул. Хр. Ботев” № 56, определен от Министъра на МТИТС с
което на В.Ц.В. с ЕГН *********** *** е наложено административно наказание –
глоба в размер на 1500 лв. на осн. чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвПр и
глоба в размер на 1500 лв. на осн. чл.93в,ал.17,т3 от ЗАвПр.
В
жалбата си жалбодателят твърди, че не е доволен от обжалваното наказателно
постановление, тъй като същото е незаконосъобразно Възразява, както в жалбата
така и в съдебно заседание, чрез процесуалния си представител- адв. Н. ***,че не е установена собствеността на управлявания
от него автомобил.
Моли да бъде
отменено обжалваното наказателно постановление като незаконосъобразно.
За възиваемата страна редовно призована
представител не се явява и не взима становище по жалбата.
Въззивният
съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства,
доводите на страните, посочените в жалбата основания и писмените становища,
намира за установено следното:
Жалбата
е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от 3АНН в съответствие с
изискуемото от Закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и
процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява
НЕОСНОВАТЕЛНА.
Съдът като взе предвид
становищата на страните и събраните по делото писмени и гласни доказателства,
намира за установено следното от фактическа страна:
От
приложените по делото акт за установяване на административно нарушение и
издадено въз основа на него наказателно постановление и показанията на
разпитаните свидетели, съдът приема за установено следното:
На 20.09.2016 г. около 11.20 ч. в гр. Лом на ул.Миланези срещу Лом
Автотранспорт като водач на товарен автомобил Мерцедес 714Д с рег.№ М 9484АХ при проверка от св. Л. И. и св. А. А. ,служители на ОО „АА” гр. Монтана извършили проверка , при което установили, че се извършва превоз за собствена сметка на товар /бира и фризер/ по маршут центъра на гр. Лом до складова база на
ул.Миланези. При проверката проверяващите
установили, че водачът е допуснал
следните нарушения:
При извършване на превоз попадащ в обхвата на регламент 561/2006 г. МПС е
оборудвано с аналогов тахограф KIENZLE 13- 11- 34 с № 3341615, видно от
протокол от контролна проверка № BG 30/02378/17.06.2015 г., водачът не е
използвал тахографски лист за деня.
Водачът не може да представи в момента на проверката тахографски листа за
предходните 28 дни, ръчен запис или разпечатка или удостоврение по образец с
което е нарушил виновно чл.34,&1,изр.1,пред.1на Регламент /ЕС/ № 165/2014 и
чл.36, ,&1,т. / iii/ на Регламент /ЕС/ № 165/2014. .
В акта за установяване на административно нарушение №
214715 от 20.09.2016 г.в графа
„Възражение” е вписано „ Възразявам” без
да е посочено мотиви защо.
В указания три дневен срок
жалбоподателят не е направил писмени възражения по него.
При така установената по делото
фактическа обстановка и въз основа на императивно вмененото му задължение за
цялостна проверка на издаденото наказателно постановление относно
законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното
административно наказание, съдът прави следните правни изводи:
Съдът намира, че в случая АУАН е съставен от
св. Л. И. за когото не се спори, че е
служител на ОО „АА” гр. Монтана,към момента на установяване на
нарушението. НП също е издадено от компетентно лице, в случая от Л. А. Б. – Началник ОО „АА” гр. Монтана. От
приобщените по реда на чл. 281 от НПК писмени доказателства и в частност от
Заповед № РД – 08-249/15.05.2015год. на Министъра на МТИТС, се установява, че
административно-наказващия орган е определен за такъв от Министъра.
Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие
или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление,
извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание,
налагано по административен ред.
При така установената фактическа
обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на
административно нарушение съответстват на действителното положение, и че от
събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен
начин, че действително жалбоподателят на 20.09.2016год. около 11,20 часа в гр.Лом на ул.”Миланези” срещу Лом Автотранспорт, управлявайки товарен автомобил Мерцедес 714Д от категория
№2 с рег.№ М 9484 АХ извършващ превоз за собствена
сметка на товар /бира и фризер/, по маршрут центъра на гр.Лом до складова база на ул.Миланези , МПС оборудвано с аналогов тахограф KIENZLE 13-
11- 34 с № 3341615 не е ползвал тахографски лист за деня и не представя в
момента на контролната проверка тахографски лист за предходните 28 дни, ръчен
запис – разпечатка или удостоверение по образец.
Посоченият в АУАН и
наказателното постановление Регламент /ЕС/ № 165/2014 г., чиито разпоредби се
твърди да са нарушени носи наименование като такъв относно тахографите в
автомобилния транспорт, за отмяна на Регламент (ЕИО) № 3821/85 на Съвета
относно контролните уреди за регистриране на данните за движението при
автомобилен транспорт и за изменение на
Регламент (ЕО) № 561/2006 на Европейския парламент и на Съвета за
хармонизиране на някои разпоредби от социалното законодателство, свързани с
автомобилния транспорт. Следователно и посочената разпоредба на чл.36 &1,т.i от Регламента, която гласи, че когато водачът управлява
превозно средство, на което е монтиран аналогов тахограф, следва да е в
състояние да представи по искане на оправомощен служител на контролен орган: i)
тахографските листове за текущия ден и листовете, използвани от водача през
предходните 28дни; ii) картата на водача, ако има такава; и iii) всички ръчни
записи и разпечатки, направени през текущия ден и предходните 28 дни е отразена
правилно.
Въвеждането с европейското право
на изискването за тахограф е именно с цел
подобряване условията на труд и безопасността на движението.
При това положение безспорно се установява, че жалбоподателя е осъществил нарушението по чл.93 в, ал.17,т.1 и т.3 от ЗАвПр., а именно” при проверка от контролните органи не
представи:
1. тахографските листа от текущия
ден и тези от предходните 28 календарни дни;
3. ръчните
записи и разпечатките, направени през текущия ден и предходните 28
Настоящият случай е точно такъв, тъй като
жалбоподателя не оспорва, че към момента на
проверката не е носил със себе си използвани
тахографски листове, ръчен запис – разпечатка или удостоверение,и не е
използвал тахографски лист за деня и поради тази причина не ги е представил на актосъставителя. Това е достатъчно за
реализирането на нарушението по чл.93в, ал17,т.1 и т.3 от ЗАвПр .
Възражението на жалбоподателят относно изясняване от
АНО на собствеността на МПС –то което е
управлявал в момента на проверката е без значение към
случая,тъй като свидетелството за регистрация е на ООД .. а той е
наказан за това, че извършва превоз
попадащ в обхвата на Регламент 561/2006 г.
Настоящия
състав на съда, счита, че липсва допуснато съществено процесуално нарушение на
ЗАНН, нарушаващо правото на защита на нарушителя и влечащо незаконосъобразност
на НП, с оглед описаното в АУАН като виновно нарушение на чл.34, &1,изр.1,предл.1 т.i
от Регламент /ЕС/ №165/2014год. и чл..36, &1, т.iii от същия регламент и отразено в НП. Тъй като и в АУАН и в НП фактическата обстановка и
извършеното нарушение са описани по идентичен начин.
Изложената по-горе фактическа
обстановка съдът приема за установена, въз основа на
писмените и гласни доказателства събрани в хода на въззивното производство.
Свидетелските показания на Л. К.И., който
съдът кредитира изцяло, като последователни, непротиворечиви,
логични и в съответствие с личните възприятия и
писмените доказателства по делото, без индиция за
заинтересованост, като дадени след предупреждение за наказателна отговорност.
Актът
за установяване на административно нарушение (АУАН) е съставен на датата, на
която е констатирано нарушението, в присъствието на нарушителя и на същата дата му е връчен.
При
реализиране на административнонаказателната отговорност не са налице съществени
нарушения на процесуалните правила, нарушаващи правото на защита на
административнонаказаното
лице, които да са от естество, че да водят до опорочаване на производството по
налагане на административно наказание. АУАН и НП са издадени от компетентно длъжностно лице и съдържат формалните реквизити предвидени в нормите
на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.
Пределите на въззивната проверка
са очертани в разпоредбата на чл. 314, ал. 1
НПК, съгласно която разпоредба, въззивната инстанция проверява изцяло
правилността на обжалваният акт, независимо от основанията, посочени от
страните.
Съгл. чл. 93в, ал.(17) Наказва се с
глоба 1500 лв. водач, който при проверка от контролните органи не представи:
1. тахографските листа от текущия
ден и тези от предходните 28 календарни дни;
3. ръчните
записи и разпечатките, направени през текущия ден и предходните 28 календарни
дни.
С оглед изложеното наказващият орган правилно е определил наказанието съобразно със санкционната
норма на чл. 93в, ал.17, т.1 от ЗАвПр,
където същото е фиксирано в размер на 1500.00 лв. и по чл.93в,ал.17,т.3 от ЗАвПр
също е фиксирано 1500 лв.
Настоящият съд намира, че в случаят не може
да намери приложение чл. 28 от ЗАНН, доколкото описаните в НП
нарушения не се отличават с по-ниска степен на
обществена опасност спрямо обикновените случай на нарушения от тези видове.
Съдът намира, че при определяне размера на имуществената санкция
разпоредбата на закона и принципите на чл. 27 от ЗАНН са приложени правилно в
аспекта на събраните по делото доказателства, при определяне имуществената
санкция за нарушенията, съобразно
установения минимум и действащата
към датата на извършване на деянията
редакция на санкционните норми, като наказанието е
съобразено с тежестта и общественоопасните последици
на извършеното нарушение и с него биха били
постигнати целите на наказанието визирани
в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.
Мотивиран от изложеното,съдът намира, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно и
затова и на осн. чл. 63, ал.1 от ЗАНН, Районен съд гр. Лом
Р Е
Ш И :
ПОТВЪРЖДАВА Наказателно
постановление № 32-0000319 от 24.10.2016
г. на Л. А. Б. - Началник на ОО „АА”, гр. Монтана, ул. Хр. Ботев” № 56,
определен от Министъра на МТИТС с което на В.Ц.В. с ЕГН *********** *** е
наложено административно наказание – глоба в размер на 1500 лв. на осн.
чл.93в,ал.17,т.1 от ЗАвПр и глоба в размер на 1500 лв. на осн.
чл.93в,ал.17,т3 от ЗАвПр, като
законосъобразно.
РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване
по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд гр.Монтана, на основанията
предвидени в НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.
След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Началника на ОО „АА“, гр. Монтана, за сведение и изпълнение.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: