Р Е Ш Е Н И Е

№

Гр. ЛОМ, 20.02.2016 година

В И М Е Т О НА Н А Р О Д А

Ломският районен съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на шестнадесети февруари две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

При секретаря Л.П. и с участието на прокурор при ЛРП и докладвано от съдията Цветанова АНД № 582 по описа за 2016 година на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Административнонаказателното производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

Жалба против НП № 23-ЗМВР от 30.09.2016г.. на Началник РУ МВР Лом на осн. МЗ рег.№ 8121з – 1871/11.11.2015 г. с което на Е.С.Я. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 257,ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.64,ал.1,ал.4 от ЗМВР.

В жалбата се посочва, че НП е издадено в противоречие на закона. Моли съдът да постанови решение, с което да отмени НП.

В съдебно заседание за въззиваемата страна , редовно призована се явява- Гл. инспектор О. Т. – Началник сектор „Охранителна полиция” ри РУ – Лом, който ,поддържа жалбата и моли НП да остане в сила..

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

Жалбата е подадена в срок, от страна имаща правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

Разгледана по същество е основателна.

Не се спори, че на 02.09.2016 г, около 11.30 ч. в с. Ковачица, обл. Монтана, пред кметството е бил жалбоподателя Е.С.Я. във връзка с дължими суми по договор за рента от фирма „ …...

На място след позваняване на тел. 112 се е явил св. В.Г.Б. ***.

Безспорно се установи,че жалбоподателят е искал съдействие да си получи парите от рентата.

Св. Б. е отказал, тъй като случая се касае за гражданко правен спор.

Независимо от отказа жалбоподателят е позванил отново на 112 за съдействие.

Св. В.Б. съставя акт № 23/ЗМВР на Е.С.Я. затова, че не изпълнява устно полицейско разпореждане и съзнателно пречи на полицейските органи да изпълнят задълженията си по служба.

Съгласно чл. 36 ал. 2 от ЗАНН административнонаказателно производство се образува със съставяне на акт за установяване на извършеното административно нарушение, а съгласно чл. 52 ал. 1 от същия закон наказващия орган е длъжен да се произнесе по преписката в едномесечен срок. Последното означава, че наказващият орган е сезиран и дължи произнасяне относно наличието или липсата на извършено от посоченото в АУАН лице на съответното административно нарушение - с дадената му в същия акт фактическо описание и правна квалификация. Със съставянето на АУАН на соченото като нарушител лице се “повдига обвинение” за конкретно извършено нарушение с индивидуализиращите го белези – деяние, дата и място на извършване – чл.42 от ЗАНН. От този момента за лицето възниква възможност да се защитава срещу вмененото му нарушение.

При така изяснената фактическа обстановка и въз основа на представените доказателства, съдът счита, че издаденото наказателно постановление е незаконосъобразно и следва да бъде отменено. В резултат на осъществената служебна проверка и контрол от страна на настоящата съдебна инстанция се установи, че са допуснати съществени нарушения на изискванията на административно наказателния процес, касаещи разпоредбите на чл.42, т.4 и чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН. Съгласно разпоредба на чл.42, т.4 от ЗАНН акта за установяване на административно нарушение трябва да съдържа описание на нарушението и обстоятелствата, при които е било извършено. Разпоредбата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН въвежда като задължителен законов реквизит на наказателното постановление описание на нарушението, датата и мястото, където е извършено, обстоятелствата, при които е извършено, както и на доказателствата, които го потвърждават. Последното обосновава извода, че в случая става въпрос за допуснато от наказващия орган съществено процесуално нарушение при издаване на наказателното постановление, респ. налице е основание за неговата отмяна.

В атакуваното НП поради липсата на описание на обстоятелствата, при които жалбоподателят е осъществил вменените му две административни нарушения. В АУАН, а в последствие и в НП буквално е възпроизведен текста на сочените за нарушени разпоредби, без да бъдат конкретизирани обстоятелства по всяко едно от двете нарушения с точно и ясно посочване на индивидуализиращите ги белези. По този начин са допуснати нарушения на императивните изисквания на чл.42, т.4 и чл. 57, ал.1, т.5 от ЗАНН, довели до ограничаване правото на защита на жалбоподателя, а оттам и до съществено опорочаване на административно наказателното производство.

С оглед гореизложеното съдът намира, че са допуснати нарушения на процесуалните правила при съставяне на АУАН и издаване на наказателното постановление, довели до ограничаване и възпрепятстване на правото на защита на наказаното лице. Във всички случаи нарушаването на правото на защита представлява съществено нарушение на процесуалните правила и води до порочност на издаденото НП, а оттам и е основание за неговата отмяна, като незаконосъобразно.

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И :

ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 23-ЗМВР от 30.09.2016г.. на Началник РУ МВР Лом на осн. МЗ рег.№ 8121з – 1871/11.11.2015 г. с което на Е.С.Я. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 100 лева на основание чл. 257,ал.1 от ЗМВР, за нарушение на чл.64,ал.1,ал.4 от ЗМВР, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния съд в град Монтана по реда на Глава дванадесета от АПК.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: