Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е                          

 

 

                                                  

 

 

                                          Гр.Лом, 16.02.2017г.

                     

 

                             В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

 

       Ломски районен съд, четвърти наказателен състав, в открито съдебно заседание на седемнадесети януари две хиляди и седемнадесета, година, в състав:

 

                                                                       ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

 

      при секретаря Д.Ц., като се запозна с докладваното от съдията Иванова АНД № 599/17г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

        С Наказателно постановление № 32-0000402 от 29.11.2016г. на Началник ОО „АА” гр.Монтана Л. Б. на жалбоподателят В.Т.Т. с ЕГН ********** *** са му наложени две административни наказания, както следва: на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр „Глоба” в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвПр „Глоба” в размер на 200лв /двеста лева/ за извършено нарушение на чл.46, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

       Недоволен от НП е останал жалбоподателят, който го обжалва в законноустановеният 7-дневен срок, с молба да бъде изменено в едната му част и отменено като незаконосъобразно в останалата му част.

       В с.з. жалбоподателят редовно призован се явява лично и с процесуален представител адв.Н. К. от МАК, който поддържа жалбата.

       Въззиваемият не се явява, не изпраща процесуален представител, не взема становище по жалбата.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

       С Наказателно постановление № 32-0000402 от 29.11.2016г. на Началник ОО „АА” гр.Монтана Л. Б. на жалбоподателят В.Т.Т. с ЕГН ********** *** са му наложени две административни наказания, както следва: на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр „Глоба” в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвПр „Глоба” в размер на 200лв /двеста лева/ за извършено нарушение на чл.46, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, а именно за това, че на 29.09.2016г. около 8,50ч. в гр.Лом, по ул.”Стефан Караджа” управлява лек таксиметров автомобил, марка „****”, с рег.№ **** с шахматно разположени квадрати на бял и черен фон на четирите врати и включен касов апарат на режим заето /свети червено/ с пътник К. Б. Т. като при проверката водача не представя пътна книжка издадена от името на данъчно задълженото лице, както и не е свалил чохъла на табелата „Такси”.

        В с.з.процесуалният представител на жалбоподателят адв.Н.Кръстев от МАК моли съда да измени издаденото НП в първата му част, тъй като АУАН е съставен за това, че по време на проверката неговият доверител не представя пътна книжка, а санкциониран впоследствие за това, че не притежава такава, поради което намира, че размера на административното наказание следва да се намали до предвидения за това нарушение в закона такъв. По отношение на второто наказание моли съда да го отмени като незаконосъобразно, тъй като предвидената в закона санкция е приложима когато таксиметровия автомобил не работи, а в случая безспорно е установено, че към момента на проверката доверителят му е работил.

       Въззиваемият не се явява, не изпраща процесуален представител.

       Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице имащо правен интерес и в предвиденият от закона 7-дневен срок.

        Разгледана по същество жалбата е основателна.

        На 29.09.2016г. около 8,50ч. св.О.И. се намира на кръстовището на ул.”Стефан Караджа” и  ул.”Филип Тотьо”, когато забелязал, че по улицата се придвижва таксиметров автомобил с поставен чохъл на табелата „Такси”, въпреки, че е с включена зелена светлина. Разпоредил на св.Д.Л. да извърши проверка на въпросният автомобил, който изпълнил разпореждането и спрял движещият се таксиметров автомобил за проверка. По време на проверката св.Д.Л. и неговият колега св.В.И. установили, че водача не представя пътна книжка.

       На място св.В.И. в присъствието на св.Д.Л. и св.О.И., както и на жалбоподателят съставил АУАН № 777 от 29.09.2016г., в който описал установените при проверката нарушения на чл.31, ал.1, т.5 и на чл.46, ал.1 от Наредба № 34/1999г. на МТ.

       Впоследствие възоснова на така съставеният АУАН, АНО издал и атакуваното НП, с което наложил на жалбоподателят на осн. чл. две административни наказания, както следва: на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр „Глоба” в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвПр „Глоба” в размер на 200лв /двеста лева/ за извършено нарушение на чл.46, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

        Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетел св.В.И., Д.Л. и О.И., които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

       Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

        По отношение наложеното наказание по чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр

=========================================================

        Както в акта, така и в издаденото въз основа на него постановление, е посочено, че в момента на проверката водачът е без пътна книжка, издадена от превозвача, като по този начин е нарушил разпоредбата на чл.31 ал.1 т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, съгласно която при управление на таксиметров автомобил водачът е длъжен да носи пътна книжка, издадена от превозвача. Именно за посоченото в НП нарушение жалбоподателят следва да организира защитата си, като ангажира доказателства, с които да опровергае констатациите в АУАН, както в производството по издаване на НП, така и в съдебното производство по обжалването му.

      С издаденото НП за посоченото нарушение по т.1 жалбоподателят е санкциониран на основание чл.93 ал.1 т.1 от ЗАвтП, съгласно която разпоредба се наказва с глоба 1 500лв водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

       Налице е нарушение на процесуалните правила, свеждащо се до това, че с НП на жалбоподателя е вменено нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, но същият е санкциониран за това, че извършва таксиметров превоз без редовно издаден документ. В първия случай нарушението се изразява в неносене на документ, а във втория – в изначалната липса на такъв поради неиздаването му. За непредставяне в момента на проверката на документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от ЗАвтП или от подзаконовите нормативни актове по прилагането му от водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари е предвидено наказание в разпоредбата на чл.93 ал.2 от ЗАП.

        Ето защо, макар и от събраните по делото доказателства да се установява несъмнено, че при управление на таксиметров автомобил водачът е бил без пътна книжка, поради това, че допуснатото нарушение на процесуалните правила е съществено, тъй като води до ограничаване правото на защита на нарушителя поради невъзможността същият да разбере в какво точно се изразява вмененото му във вина нарушение, следва в тази му част обжалваното постановление да бъде отменено като незаконосъобразно.

         По отношение на наложеното наказание по чл.105, ал.1 от ЗАвПр

 ========================================================

         В чл. 46 ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници са предвидени изрични правила за действията, които водачът на таксиметров автомобил следва да предприеме, когато преустановява работата, свързана с осъществяване на таксиметрови превози на пътници. Водачът поставя вдясно на предното стъкло табела с надпис „Не работи” (Приложение № 13 към чл. 46 от наредбата), и е длъжен да свали или да закрие с калъф знака „Такси” (Приложение № 8 към чл.21 ал.1 т. 5 от наредбата). С описаните действия водачът оповестява на всички – потенциални клиенти и контролни органи, че в момента не осъществява таксиметров превоз, и не приема заявки за такъв превоз от клиенти е осъществявал таксиметров превоз на пътници по смисъла на чл. 2 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, и на §1 т. 26 от допълнителните разпоредби на Закона за автомобилните превози. В случая е без значение дали към момента на спирането му за проверка, жалбоподателят вече е получил възнаглаждание за превоза, или не, както и по какъв начин и в какъв размер такова възнаграждение е било фактически, или е могло впоследствие да  бъде уговорено с пътниците.

        Безспорно от събраните доказателства по делото е установено, че към момента на извършване на проверката в таксиметровият автомобил е имало пътник и жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз, бил е включен касовия апарат и сигналните лампи са променили цвета си от зелен в червен, но жалбоподателят не е бил свали калъфа от знака „Такси”, което налага извода, че е извършил нарушение на чл.46, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ и правилно е ангажирана административнонаказателната му отговорност.

           В предвид на изложеното по горе, съдът

 

 

 

                                    Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

          ОТМЕНЯВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 32-0000402 от 29.11.2016г. на Началник ОО „АА” гр.Монтана Л. Б., В ЧАСТТА, в която на жалбоподателят В.Т.Т. с ЕГН ********** *** му е наложено административно наказание на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр „Глоба” в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/ за извършено нарушение на чл.31, ал.1, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ, КАТО НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

        ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 32-0000402 от 29.11.2016г. на Началник ОО „АА” гр.Монтана Л. Б., В ЧАСТТА, в която на жалбоподателят В.Т.Т. с ЕГН ********** *** му е наложено административно наказание на осн. чл.105, ал.1 от ЗАвПр „Глоба” в размер на 200лв /двеста лева/ за извършено нарушение на чл.46, ал.1 от Наредба № 34 от 06.12.1999г. на МТ.

 

         Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

 

       След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на Началник ОО „АА” гр.Монтана за сведение и изпълнение.

                                                      

 

                                                                РАЙОНЕН СЪДИЯ :