Р Е Ш
Е Н И Е
№
Гр. ЛОМ, 23.02.2017
година
В И М
Е Т О НА Н А Р О Д А
Ломският районен съд, наказателна
колегия,в открито съдебно заседание на двадесет и втори февруари две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА
При секретаря Л.П.
и с участието на прокурор при
ЛРП и докладвано от съдията
Цветанова АНД №
Административнонаказателното
производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.
Производство по реда чл.59 и сл. от
ЗАНН.
С наказателно постановление № 16 -0294-000603 от 03.10.2016 г. на Началник
сектор към ОДМВР Монтана,РУ Лом,упълномощен
с 8121з-748 от 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи е наложено на К.Н.М. с ЕГН ********** ***, е наложено административно
наказание на основание чл.179,ал.2 във вр. с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП – глоба в
размер на 200 лева и по чл.185 от ЗДвП – глоба 20 лв. за нарушение на
разпоредбата на чл.25,ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗДвП.
Недоволен от постановлението останал жалбоподателят, който го е обжалвал в
срок. Изтъкнал, е че не е виновен за предизвиканото ПТП. Моли постановлението да бъде отменено,
като незаконосъобразно.
В съдебно заседание, редовно призован, се явява, с процесуален представител, който поддържа,че
обжалваното НП е незаконосъобразно, тъй
като образуваната преписка в районна прокуратура Лом относно ПТП –то е прекратено от прокурора ,тъй като жалбоподателя
не е виновен за ПТП-то.
Въззиваемата страна, редовно призовани, не изпращат представител и не
изразяват становище по делото.
От събраните по делото писмени доказателства и от показанията на
свидетелите разпитани в съдебно
заседание, както и от изложеното в жалбата, съдът прие за установено следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.59, ал.2 от ЗАНН от надлежна страна и е
допустима.
Атакуваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган, въз
основа на АУАН, съставен от оправомощено за това лице, съгласно Заповед с
8121з-748 от 24.06.2015 г. на Министъра на вътрешните работи, против
К.Н.М. с ЕГН ********** ***, административно наказание на основание
чл.179,ал.2 във вр. с чл.179,ал.1,т.5 от ЗДвП.
Квалифицирал това обстоятелства
като нарушение на нормите на чл. 25,ал.1 и чл.5,ал.1,т.1 от ЗДвП и наложил
предвидените в чл.179, ал.,т.5 и чл.185
от ЗДвП санкции, затова, че на
05.06.2016 г. около 21.00 ч. в гр. Лом на
кръстовището на ул.”Софийска” и ул.
„Дългошевско шосе” е станало ПТП между жалбопадателят К.Н.М. с ЕГН ********** ***, който управлявал
л.а. м. Нисан Алмера с рег.№ М 8530 ВВ и лицето Д. П. Т. с ЕГН ********** от гр. Лом,
движейки се с мотоциклет Априлия пегасу с рег. № М 0068В в същата посока. Жалбоподателят наближавайки
кръстовището подал ляв мигач за завиване
в ляво по ул.”Дългошевско шосе” и
навлизайки в ул.”дългошевско шосе” в лекият му автомобил се удря мотоциклета,
който имал намерение да го изпревари на кръстовището. Вследствие на ПТП водача на мотоциклета Д. П. Т. е паднал
и получава фрактура на десен крак. Това нараняване представлява по см( чл.129,ал.2 от НК -
средна телесна повреда. По делото е образувано досъдебно производство № 384/2016 г. по описа на РУ гр. Лом, водено
срещу неизвестен извършител. Представителят на обвинението е
приел, че в хода на разследването се установило, че К. Н. няма вина за настъпилото ПТП, а пострадалият по непредпазливост си е самопричинил средна телесна повреда,
изразяваща се в счупване на дясна подбедрена кост. По разбиране на настоящият състав, ако
К. М. виновно е нарушил ЗДвП, то при същия този резултат, а
именно причинена средна телесна повреда, то той следва да носи наказателна
отговорност за съпричиняване поне.
След като няма вина за настъпилото ПТП не следва да носи и административно наказателна отговорност.
Прокурорът е приел, че няма извършено престъпление от общ характер, поради
което е прекратил производството, тъй като е казал, че се касае за
самонараняване от страна на пострадалия Д. П.. Такива са мотивите за прекратяване на наказателното
производство. В постановлението си за
прекратяване на наказателното
производство ,прокурора е приел, че са налице нарушение на правилата за движение по
пътищата, без да посочва от кого са извършени тези нарушения конкретно, но това се подразбира, че е
пострадалият водач, тъй като по непредпазливост си е самопричинил средна телесна повреда. При
наличие на счупен крак - средна телесна повреда, прокурора приема, че се касае за самонараняване, поради което пострадалия е виновен за ПТП. Ако имаше
съпричиняване от страна на К., то щеше да се приеме, че той е виновния, а
съпричиняването на Д., като смекчаващо вината
обстоятелство. По настоящото административно дело е приложено досъдебното
производство от което е видно,че няма повдигнато
обвинение на К.М.. След като е извършено разследване и е
установено, че К. не е виновен и не следва да му се повдигне обвинение за
причиняване на средна телесна повреда, то няма вина за настъпилото ПТП, поради
което издаденото му наказателно постановление, като
неправилно е незаконосъобразно следва да бъде отменено. Указанията на прокурора са да се
наложи наказание по ЗДвП на виновното
лице, което АНО следва да прецени кои е в случая, а не да се наложи на К.М. такова без да
съобрази доказателствата по преписката.
При пълната служебна проверка на обжалваното наказателно постановление
съдът констатира, че е издадено в нарушение на чл.6 от ЗАНН, тъй като АНО не се е съобразил това деяние, извършено
ли е виновно за да е наказуемо по
административен ред. На следващо място в
нарушение на императивната разпоредба на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН, а
именно – описание на нарушението, обстоятелствата при които е извършено, както
и на доказателствата, които го потвърждават, а така също и кои законови
разпоредби са били нарушени виновно. В
това отношение е налице и разминаване между описаното в Жалбоподателят
е санкциониран за нарушение, което не е извършил. Същевременно обаче е
посочено, че НП се издава въз основа на АУАН от 05.06.2014 година.
Обжалваното НП е издадено в нарушение и на разпоредбата на чл.52,ал.4 от ЗАНН.
Преди да се произнесе по преписката АНО следва да провери акта с
оглед неговата законосъобразност и обоснованост и преценява възраженията и
събраните доказателства.Това не е направено и издаденото НП е в нарушение на нормата на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН е
винаги съществено процесуално нарушение, тъй като води до нарушаване правото на
защита на нарушителя. Той следва да знае точно какво нарушение му се вменява,
всички факти и обстоятелства около него, за да може да организира и упражни
правото си на защита в пълен обем. И доколкото законът позволява НП да бъде
издадено и при допуснати не редовности в АУАН (чл.53, ал.2 от ЗАНН), стига да е
установено по безспорен начин извършването на нарушението, самоличността на
нарушителя и неговата вина, то това не се отнася за наказателното
постановление. При него следва точно да са спазени императивните изисквания на
ЗАНН по издаването му, тъй като именно то е правораздавателния акт, който
очертава пределите на доказване в настоящето производство и пределите на
правото на защита на жалбоподателя. Не на последно място, това процесуално
нарушение препятства съда, в рамките на своята компетентност да прецени
извършено ли е виновно нарушение на разпоредбите на ЗДвП.
С оглед на изложеното, обжалваното наказателно постановление е категорично
незаконосъобразно и в двете му части и следва да бъде отменено като такова
изцяло.
Водим от горното и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН съдът
Р
Е Ш И :
ОТМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 16 -0294-000603 от 03.10.2016 г. на Началник сектор към ОДМВР Монтана,РУ Лом,упълномощен с 8121з-748
от 24.06.2015 г. на министъра на вътрешните работи е наложено на К.Н.М. с ЕГН ********** ***,
административно наказание на основание чл.179,ал.2 във вр. с чл.179,ал.1,т.5 от
ЗДвП – глоба в размер на 200 леваи по чл.185 от ЗДвП – глоба 20 лв. за
нарушение на разпоредбата на чл.25,ал.1 и чл.5, ал.1 от ЗДвП, като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението подлежи на обжалване пред
Административен съд Монтана в 14 - дневен срок от съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: