Р Е Ш Е Н И Е

Гр. Лом, 23.02.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – гр.ЛОМ, VІІ - ми съдебен състав в публично съдебно заседание на двадесет и втори февруари през две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

При секретаря А.Р., като разгледа докладвано от съдия Камарашка АНД №7 по описа за 2017 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по чл. 59, ал. 1 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 32-0000415 от 14.12.2016 година на Началника на ОО „АА“ гр. Монтана, на Н.Г.П. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. /към изм. Дв. Бр.85/2006г./, за административно нарушение на разпоредбата на чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ.

Недоволен от издаденото Наказателно постановление, е останал Н.Г.П. ***, който в съдебно заседание, редовно призован се явява лично. Поддържа жалбата, моли да бъде отменено наложеното наказание по съображенията изложени в жалбата.

Въззиваемата страна редовно призована, не се явява, не изпраща представител и не взема становище.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните, посочените в жалбата основания, намира за установено следното:

Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59, ал.2 от 3АНН видно от входящия печат в съответствие с изискуемото от Закона съдържание и от страна, имаща правен интерес /след приподписване на жалбата/ и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

От фактическа страна.

На 28.11.2016год. около 11,45часа свидетелите Л.К.И. и К.Й.Я. инспектори при ОО „АА” гр.Монтана извършили проверка в с.Ковачица на път 11 срещу бензиностанция ИССА, на водача на товарен автомобил КАМАЗ 55111 от категория N3 с рег. № ***, извършващ обществен превоз на товари. Към момента на проверката установили, че товарния автомобил е собственост на „Напоителни системи” ЕАД с ЕИК 831160078 и се управлявал от Н.Г.П. ***, като същия се движел по маршрут с.Орсоя – гр.Мизия, съгласно представен пътен лист №569461/28.11.2016г., притежаващ лиценз №08190 и Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р. България №025110/17.09.2011год. При проверката установили, че водачът Н.Г.П. *** извършва обществени превоз на товари между два пункта на територията на Р.България с МПС от котегория N3 с маса на натоварване наз 12t, като е без издадено Удостоверение за обществен превоз на товари в Р.България или копие от лиценз на Общността, като представя удостоверение на ППС, към Лизенз №08190 с валидност до 16.09.2016год., т.е. преди проверката.

Във връзка с констатираното от Л.К.И. *** в присъствието на свидетеля /очевидец и присъствал при установяване на нарушението, и съставянето на акта/ К.Й.Я., на нарушителя Н.Г.П. *** е съставен акт за установяване на административно нарушение Серия А-2015 с №222747 от 28.11.2016год., в който е описано констатираното при проверката нарушение и е изписано като виновно нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ.

АУАН е предявен на нарушителя, като във възражение същия собственоръчно е написал, че „това са му дали от фирмата”. В срока по чл.44, ал.1 от ЗАНН от нарушителя е направено възражение.

Наказващият орган Началник на ОО ”АА” гр.Монтана, определен от Министъра на МТИТС за длъжностно лице по реда на чл.92, ал.2 от ЗАП, чл.189, ал.12 от ЗДвП и чл.47, ал.2 от ЗАНН е издал Наказателно постановление № 32-0000415 от 14.12.2016 година на нарушителя Н.Г.П. ***, след запознаване с възражението за това, че на 28.11.2016год. около 11,45часа в с.Ковачица на път 11 срещу бензиностанция ИССА, като водач на товарен автомобил КАМАЗ 55111 от категория N3 с рег. №, извършващ обществен превоз на товари /празен/ в момента на проверката по маршрут с.Орсоя – гр.Мизия, видно от пътен лист №569461/28.11.2016г., притежаващ лиценз №08190 и Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р. България №025110/17.09.2011год., се установи следното нарушение: водачът извършва обществен превоз на товари между два пункта на територията на Р.България с МПС от категория N3 с маса на натоварване над 12t, като е без издадено Удостоверение за обществен превоз на товари в Р.България или копие от лиценз на Общността, като представя удостоверение №025110, което е било валидно до 16.09.2016год.

В НП е посочено виновно нарушение на чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ, като на осн. чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. /към изм. Дв. Бр.85/2006г./ е наложено административно наказание глоба в размер на 1500.00лева /хиляди и петстотин лева/.

НП е връчено на жалбоподателя на 19.12.2016 год.

Жалбата е подадена на 23.12.2016 год., видно от входящия печат и е приподписана от нарушителя.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото доказателства: АУАН № 222747/28.11.2016год., удостоверение на ППС за обществен превоз на товарен на територията на Р. България към Лиценз № 08190, възражение от Н.Г.П., НП №32-0000415/14.12.2016г. на Началника на ОО „АА“ гр. Монтана, Заповед № РД-08-249/15.05.2015 год. на МТИТС, трудов договор № 98/21.04.1999 год., допълнително споразумение № 191/22.04.2016 год. данни за МПС – то, заповед № РД-11-221А/25.11.2016 год. на Управителя на „Напоителни системи” ЕАД гр. София, договор № РД-50-453/03.04.2014 год. сключен между МЗХ и „Напоителни системи” ЕАД, Справка за извършени нарушения на Н.Г.П., показанията на свидетелите – Л.К.И. и К.Й.Я.. Посочените доказателства по делото са непротиворечиви и допълващи се, поради което съдът ги кредитира изцяло.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в срок, като разгледана по същество жалбата е основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава наказателни постановления по силата на заповед № РД-08-249/15.05.2015г. на Министъра на транспорта, информационните технологии и съобщенията), в срока по чл. 34, ал. 3 от ЗАНН.

Съгласно чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние (действие или бездействие), което нарушава установения ред на държавното управление, извършено е виновно и е обявено за наказуемо с административно наказание, налагано по административен ред.

При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че констатациите в акта за установяване на административно нарушение съответстват на действителното положение, и че от събраните по делото гласни и писмени доказателства се установява по безспорен начин, че действително жалбоподателят на 28.11.2016год. около 11,45часа в с.Ковачица на път 11 срещу бензиностанция ИССА, като водач на товарен автомобил КАМАЗ 55111 от категория N3 с рег. №, извършващ обществен превоз на товари/ празен в момента на проверката по маршрут с.Орсоя – гр.Мизия, видно от пътен лист №569461/28.11.2016г., притежаващ лиценз №08190 и Удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Р. България №025110/17.09.2011год. е извършил обществен превоз на товари между два пункта на територията на Р.България с МПС от категория N3 с маса на натоварване над 12t, като е бил без издадено Удостоверение за обществен превоз на товари в Р.България или копие от лиценз на Общността, тъй като представеното удостоверение №025110 е с изтекла валидност.

Съгласно чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ „По време на работа водачът представя при поискване от контролните органи документите по чл. 100, ал.1, т.1 до т.3 от ЗДвП и следните документи: по т. 1. удостоверение на ППС за обществен превоз на товари на територията на Република България за всяко от превозните средства, с които се извършва превозът (при превози с лиценз на Общността се изисква заверено копие от лиценза).

Съгласно чл.2 от Наредба №33 от 03.11.1999год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ „Обществен превоз на пътници и товари на територията на Република България може да се извършва от физически и юридически лица, регистрирани като търговци, които притежават лиценз и други документи, които се изискват от закона и тази наредба”

Тъй като е липсвало валидно издадено удостоверение за обществен превоз на товари в Р. България, а при превози с лиценз на Общността заверено копие от лиценза, поради факта, че представеното Удостоверение №025110, към лиценз №08190 за обществен превоз на товари на територията на Р България е с изтекла валидност до 16.09.2016год., то настоящия състав на съда счита, че правилно е ангажирана административно наказателната отговорност по чл.93, ал.1,т.1 от ЗАПр. /към изм. Дв. Бр.85/2006г./, тъй като по него подлежи на санкциониране всеки водач на МПС, който извършва обществен превоз или превоз за собствена сметка на пътници и товари без редовно издадени лиценз, разрешение, документ за регистрация или други документи, които се изискват от регламент на европейските институции, от този закон или подзаконовите нормативни актове по прилагането му.

Настоящият състав намира, че административно наказателното производство е проведено без нарушаване на процесуалните правила, визирани в ЗАНН, от категорията на съществените такива, даващи основание за отмяна. АУАН е изготвен от длъжностно лице със съответните компетенции, съдържа необходимите реквизити, лимитирано изброени в чл.42 от ЗАНН и е надлежно предявен. Със съставяне на АУАН на 28.11.2016год. е спазен преклузивният три месечен срок по чл.34 от ЗАНН, доколкото нарушението е установено при извършена на тази дата проверка, видно и от показанията на свидетеля по акта. Налице е материална компетентност у актосъставителя и издателя на НП, тъй като същите са издадени от компетентни органи, съгласно чл.37, ал.1 от ЗАНН във вр. чл.92, ал.1 от ЗАвПр и чл.47, ал.1 от ЗАНН във вр. вр. чл.92, ал.2 от ЗАвПр.

Наред с горното, в АУАН нарушението е квалифицирано по чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. на МТ, т.е. в АУАН и в НП точно и ясно са посочени нарушените разпоредби и санкционираното лице е било наясно за какво точно нарушение се ангажира административно - наказателната му отговорност в случая. В АУАН и в НП е направено достатъчно подробно и ясно описание на нарушението и фактическите обстоятелства, при които то е извършено, поради което не се е стигнало до неразбиране от страна на лицето за какво го санкционират, съответно не е нарушено по никакъв начин правото му да организира и осъществи защитата си в пълен обем. Предвид гореизложеното, въззивния съд намира, че в случая не е налице нарушение на чл.57, ал.1, т.5 от ЗАНН, респективно на процесуалните правила, имащи за последица незаконосъобразност на така издаденото наказателно постановление. Налице е пълно съответствие между описанието на нарушението от фактическа страна и законовите разпоредби, които се твърди да са били нарушени, а приложената от административнонаказващия орган санкционна норма напълно съответства на установеното нарушение. Санкционната норма на чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр, действаща към момента на деянието е приложена правилно.

Съдът счита, че административно наказващият орган правилно и законосъобразно е квалифицирал и санкционирал деянието, извършено от жалбоподателя и описано в обжалваното наказателно постановление, поради което последното следва да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Настоящият състав на съда не споделя направеното възражение, че следва да намери приложение разпоредбата на чл.6, ал.3, т.3 от ЗАвП за липсата на изискване за лиценз и удостоверение за регистрация, тъй като в деня на установяване на нарушението се касае за превоз на товари при бедствия, аварии и други извънредни ситуации свързани с предпазване от вредно въздействие на водите на обект „Корекция на р.Огоста” при с.Гложене, за което е издадена Заповед №РД-11-221А от 25.11.2016год. на Управителя на „Напоителни системи” ЕАД. Тъй като, видно от издадената Заповед №РД-11-221А от 25.11.2016год. на Управителя на „Напоителни системи” ЕАД, същата е на основание писмо на ЦУ гр.София с дата 26.10.2016год. относно обекти ОПВВВ, които да бъдат изпълнени приоритетно, което в никакъв случай, не сочи за наличието на извънредна ситуация, предвид факта, че заповедта е издадена един месец, след писмото на ЦУ гр.София. От друга страна е видно, че въпреки сключения договор № РД 50-43 от 03.04.2014год. между МЗХ и „Напоителни системи” ЕАД, дружеството е имало валидно издадено удастоверение №025110 за обществен превоз на товари на територията на Р. България, чийто срок на валидност е изтекъл на 16.09.2016год.

В хода на производството не се изтъкнаха доводи и не са ангажираха доказателства, които да сочат на по-ниска степен на обществена опасност на извършеното нарушение в сравнение с обикновените случаи. В конкретния случай става дума за нарушение на разпоредби, гарантиращи извършването на обществен превоз на товари, и всяко тяхно нарушение, поради своя предмет е със значително по-висока степен на обществена опасност от общия случай, за което ясно свидетелства и определения от законодателя висок размер на предвидената за нарушението санкция, поради което и чл.28 от ЗАНН не може да намери приложение.

Съдът намира, че при определяне размера на имуществената санкция разпоредбата на закона и принципите на чл. 27 от ЗАНН са приложени правилно в аспекта на събраните по делото доказателства, при определяне имуществената санкция за нарушенията, съобразно установения минимум и действащата към датата на извършване на деянията редакция на санкционните норми, като наказанието е съобразено с тежестта и общественоопасните последици на извършеното нарушение и с него биха били постигнати целите на наказанието визирани в разпоредбата на чл.12 от ЗАНН.

По изложените мотиви, съдът намира, че издаденото наказателно постановление следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно.

Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от 3АНН Районен съд гр.Лом

Р Е Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА Наказателно постановление № 32-0000415 от 14.12.2016 година на Началника на ОО „АА“ гр. Монтана, с което на жалбоподателя Н.Г.П. с ЕГН ********** *** му е наложено административно наказание – глоба в размер на 1500.00 лв. (хиляда и петстотин лева), на основание чл.93, ал.1, т.1 от ЗАвПр. /към изм. Дв. Бр.85/2006г./, за административно нарушение на разпоредбата на чл.89, т.1 от Наредба №33 от 03.11.1999год. за обществен превоз на пътници и товари на територията на РБ.

РЕШЕНИЕТО подлежи на касационно обжалване по реда на глава ХІІ от АПК пред Административен съд гр.Монтана, на основанията предвидени в НПК в 14-дневен срок от съобщението на страните.

След влизане в сила на решението, препис от същото да се изпрати на Началника на ОО „АА“, гр. Монтана, за сведение и изпълнение.

Районен съдия: