Р Е Ш Е Н И Е

гр. Лом, 15.02.2017 година

В ИМЕТО НА НАРОДА

ЛОМСКИЯТ РАЙОНЕН СЪД, в открито съдебно заседание на петнадесети февруари, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Миронова

При участието на секретаря Р.Д. и прокурора при РП – Лом Георги Цветанов, като разгледа АНД № 28 по описа за 2017 година, докладвано от съдията Миронова, взе предвид следното:

Производството е по реда на Глава ХХVІІІ от НПК.

Районна Прокуратура Лом е внесла в съда Постановление от 20.01.2017 г., с което предлага К.Ш.Ф., ЕГН ********** ***, обвиняема по дознание № 400/2016 год. по описа на РУ МВР – Лом, респ. пр.пр. № 655/2016 год. по описа на РП – Лом, да бъде освободена от наказателна отговорност и да й бъде наложено административно наказание глоба, на основание чл. 78а от НК, за това, че на 26.02.2016 год., в гр. Лом, обл. Монтана, съзнателно се е ползвала от неистински документ пред Община Лом, във връзка с кандидатстване по програма за личен асистент – Удостоверение № 34/23.02.2016 год. за придобиване на образователна степен VІ /шести/ клас, като за самото му съставяне не може да й се търси наказателна отговорност и случаят е маловажен – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК.

В съдебно заседание РП Лом се представлява от прокурор Георги Цветанов, който счита за доказани фактическите твърдения в постановлението за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание по реда на чл. 78а НК, тъй като от установеното по делото, обвиняемата е осъществила – от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК. Намира,че в случая е налице превес на смекчаващите отговорността обстоятелства, поради което предлага административната санкция да бъде определена в минималният предвиден размер.

Обвиняемата, известен в редовно призована се явява лично. Чрез назначеният си по реда на чл. 94, ал. 1, т. 2 и 9 НПК служебен защитник, адв. А. Л., МАК се признава за виновна, счита, че са налице предпоставките на закона за освобождаването й от наказателна отговорност с налагане на административно наказание на осн. чл. 78а НК и моли това наказание да бъде определено в минималния предвиден от законодателя размер.

Съдът, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Обвиняемият-нарушител К.Ш.Ф., ЕГН ********** е родена на *** ***, българка, българска гражданка, със завършен трети клас, неграмотна, неомъжена, безработна, осъждана.

От приложената актуална справка за съдимост на обвиняемата се установява, че тя е осъждана – с Определение по 23.12.2016 год., по НОХД № 632/2016 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4 и т. 5, вр. чл. 194, ал. 1 НК извършено на 11.12.2016 год., й е наложено наказание четири месеца Лишаване от свобода, чието изтърпяване е отложено, на осн. чл. 66, ал. 1 НК с изпитателен срок от три години.

От около девет години обв. К. Ф. работи като личен асистент на двете си деца – С.А.Г. и Г.А.Г., по-големият от които е със заболяване „епилепсия“, а по-малкия – с „астма“ – по различни социални програми на ДСП и Община Лом. През 2014 год. самата тя се разболяла от туберколоза. Въпреки това, след възстановяването си решила отново за работа като личенасистент на децата си. През 2015 год. обаче не успяла да се класира по такава програма към Община Лом, т.к. определените бройки по програмата били намалени.

В началото на 2016 год. обв. К. Ф. отново решила да кандидатства по социална програма за личен асистент към Община Лом – по проект „Звено за почасово предоставяне на услуги за социално включване“.

Един от необходимите за лица, кандидатскващи по тази програма документи бил документ за придобита образователна степен /минимум VІ клас/.

Обвиняемата отишла при директорката на ІІ СОУ „Отец Паисий“ – гр. Лом, свид. В. В., тъй като била учила в това училище и поискала да й бъде издаден съответен документ. След справка в регистрите на учебното заведение било установено, че обвиняемата е завършила трети клас, с издадено удостоверение рег. № 286/31.05.1984 год. и именно такъв документ й бил издаден – Удостоверение, изх. № 34/23.02.2016 год., подписано от директора на училището, свид. В. В..

Това удостоверение обаче не давало възможност на обвиняемата да кандидатства успешно за личен асистент.

За това, видно от обясненията й, тя го предоставила на неустановено лице в гр. София, което срещу възнаграждение изготвило друг документ – също Удостоверение, изх. № 34/23.02.2016 год., изглеждащо като подписано от директора на училището, свид. В. В., но в него било отразено, че обвиняемата има завършен VІ /шести клас/, с рег. № 286-77 от 30.05.1986 год.

На 26.02.2016 год., обв. К. Ф. подала Заявление за кандидатстване за ЛИЧЕН АСИСТЕНТ по проект ЗВЕНО ЗА ПОЧАСОВО ПРЕДОСТАВЯНЕ НА СОЦИАЛНИ УСЛУГИ ЗА СОЦИАЛНО ВКЛЮЧВАНЕ вх. № 160/26.02.2016 год. пред Община Лом, към което приложила и описаното по-горе Удостоверение.

При проверка на документите й, комисията установила, че обв. Ф. е представила Удостоверение за завършен шести клас, но в автобиографията си е записала, че е завършила трети клас. Това ги накарало на направят насрещна проверка в училището, в хода на която се установило, че представеният със заявлението за участие по програмата документ е неистински.

От заключението на назначената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза, изготвена от в.л. инж. Лозан Станимиров се установява, че подписът, положен в графа „Директор на СОУ „Отец Паисий“ гр. Лом не е изпълнен от свид. В. Г. В., както и че положеният печат не съвпада с печата на училището, а е механично положен с друг печат.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка се установява от направеното от обвиняемия-нарушител самопризнание, подкрепено изцяло и безпротиворечиво от всички събрани на досъдебното производство и приобщени от съда по съответния процесуален ред доказателства.

Тези доказателства в своето единство и логическа взаимовръзка изясняват по несъмнен начин всички обстоятелства имащи съществено значение за правилното решаване на делото - факта на извършване на престъплението, неговото авторство, личността и субективното отношение на дееца към извършеното.

От правна страна:

Обвиняемата К.Ш.Ф. от обективна и субективна страна е осъществила състава на престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК, тъй като на 26.02.2016 год., в гр. Лом, обл. Монтана, съзнателно се ползвала с неистински официален документ пред Община Лом, във връзка с кандидатстване по програма за личен асистент - Удостоверение, изх. № 34/23.02.2016 год., за образователна степен VІ /шести/ клас, като за самото му съставяне не може да й се търси наказателна отговорност, като случаят е маловажен.

Съдът намира за безспорно установени всички елементи на възведения престъпен състав. Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви относно времето и мястото на извършване на инкриминираното деяние.

Гласните доказателства са еднопосочни и взаимно допълващи се, кореспондиращи със заключението на приетата комплаксна съдебно-почеркова и техническа експертиза.

От обективна страна, обв. К. Ф., на 26.02.2016 год., в гр. Лом, съзнателно се ползвала от неистински официален документ - Удостоверение, изх. № 34/23.02.2016 год., за завършено образование, като за съставянето на документа не може да й се търси наказателна отговорност.

Обвиняемата се е ползвала от документа за да удостовери наличието на обстоятелство – завършен шести клас, в при кандидатстването си по програма за личен асистент.

В случая за съставомерността на деянието от обективна страна е без значение дали законът изисква такава образователна степен. Съставът на чл.316, ал.1 от НК, защитава обществените отношения свързани с документирането на един по-ранен етап, без да държи сметка за това дали удостоверяваните с документа обстоятелства се изискват от закона или ползването на документа е правно издържано.

При преценка на тежестта на деянието, обаче, следва да се отчете че обвиняемата е искала да продължи да се грижи за двете си деца с увреждания. Причината за извършване на деянието е очевидно ниската й правна култура и правосъзнание.

С оглед на това, съдът намира за правилна преценката на прокурора, че извършеното от обв. К. Ф. престъпление разкрива no-ниска степен на обществена опасност в сравнение с обикновените случаи на престъпление от този вид и представлява маловажен случай.

Накърнени са обществените отношения свързани с документирането и по-специално с документирането на придобито образование – признак по чл.316, вр. с чл.308, ал.4, т.2, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК.

От субективна страна, обв. К. Ф. е осъществила деянието при пряк умисъл. Съзнавала, че не е завършила шести клас, поради което ползвания от нея документ се явява неистински. Същата е съзнавала, че по този начин накърнява обществените отношения свързани с документирането на образователните степени, като пряко е целяла това въздействие. Това обстоятелство обосновава от субективна страна съзнателното ползване на неистинския удостоверителен документ.

За извършеното престъпление по чл.316, вр. с чл.308, ал.4, т.2, вр. с ал.2, вр. с ал.1 от НК, се предвижда наказание лишаване от свобода за срок до 2 години. Налице са и останалите предпоставки на чл. 78а от НК, а именно – деецът не е осъждан към момента на извършване на деянието и не е освобождаван по този ред от наказателна отговорност, няма невъзстановени имуществени вреди, резултат от престъплението.

Относно индивидуализацията на наказанието, с оглед ниската обществена опасност на дееца, социалния статус на обвиняемата, съдът счита, че следва да бъде наложено наказание на минимума – глоба в размер на 1000лв.

Ето защо съдът намира, че предложението на РП – Лом е законосъобразно и че са налице условията за приложение разпоредбата на чл. 78а от НК – за освобождаване от наказателна отговорност с налагане на административно наказание – глоба от 1000 лв.

Съдът определя санкцията в минимален размер предвиден в разпоредбата на чл. 78а, ал. 1 от НК, поради чистото съдебно минало, добрите характеристични данни на обвиняемата, социалния статус и проявената критичност към деянието.

При определянето й съдът съобрази и самопризнанието на обвиняемата, изразеното съжаление – обстоятелства разкриващи по-ниска степен на обществена опасност на дееца – от една страна, както и другите смекчаващи отговорността обстоятелства.

Съдът намира, че така определеното по вид и размер наказание ще изпълни целите на наказанието визирани в чл.36 от НК.

С оглед изхода от делото и на осн. чл. 189 НПК, обвиняемата следва да бъде осъдена да заплати направените във връзка с делото разноски – 143,15 лв. – в полза на ОД МВР Монтана – за изготвената в хода на досъдебното производство комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза и 150 лв. – в полза на Национално бюро за правна помощ, за служебната защита, предоставена й в хода на досъдебното производство по ДП № 400/2016 год. от адв. А. Л. Б., МАК, вписана под № 1092 Националния регистър за правна помощ – на осн. чл. 16, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съгл. Решение № МН-690-34607/2016 год. от 23.12.2016 год. на Председателя на НБПП.

Водим от горното и на основание чл.378, ал.4, т.1 от НПК, съдът

Р Е Ш И:

ПРИЗНАВА обвиняемата К.Ш.Ф., ЕГН **********, родена на *** ***, българка, българска гражданка, със завършен трети клас, неграмотна, неомъжена, безработна, осъждана, ЗА ВИНОВНА В ТОВА, че на 26.02.2016 год., в гр. Лом, обл. Монтана, съзнателно се е ползвала от неистински документ пред Община Лом, във връзка с кандидатстване по програма за личен асистент – Удостоверение № 34/23.02.2016 год. за придобиване на образователна степен VІ /шести/ клас, като за самото му съставяне не може да й се търси наказателна отговорност и случаят е маловажен – престъпление по чл. 316, вр. чл. 308, ал. 4, т. 2, вр. ал. 2 НК, КАТО на основание чл.78а НК я ОСВОБОЖДАВА от НАКАЗАТЕЛНА ОТГОВОРНОСТ и й НАЛАГА АДМИНИСТРАТИВНО НАКАЗАНИЕ – глоба в полза на държавата в размер на 1000.00 лв. /хиляда лева/.

ОСЪЖДА, на осн. чл. 189 НПК, К.Ш.Ф., със снета по делото самоличност, да заплати направените във връзка с делото разноски, както следва: – сумата от 143,15 лв. – на ОД МВР Монтана – за изготвената в хода на досъдебното производство, ДП № 400/2016 год. на РУ МВР Лом комплексна съдебно-почеркова и техническа експертиза и сумата от 150,00 лв. – на Национално бюро за правна помощ, за служебната защита, предоставена й в хода на досъдебното производство по ДП № 400/2016 год. от адв. А. Л. Б., МАК, вписана под № 1092 Националния регистър за правна помощ – на осн. чл. 16, т. 1 от Наредбата за заплащане на правната помощ и съгл. Решение № МН-690-34607/2016 год. от 23.12.2016 год. на Председателя на НБПП, както и по 5 лв. държавни такси в случай на служебно издаване на изпълнителни листове.

Решението подлежи на обжалване или протест по реда на Глава ХХІ от НПК пред Окръжен Съд Монтана, в 15/петнадесет/ дневен срок от днес – по отношение на РП – Лом и от получаване на съобщението за неговото изготвяне – по отношение на обвиняемия.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: