Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 27.02.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, шести наказателен състав, в открито съдебно заседание на 7 февруари две хиляди и седемнадесета, година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

при секретаря В.М., като се запозна с докладваното от съдията Александрова АНД № 31/17 г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Жалбоподателят ...., със седалище и адрес на управление ...., с управител В.З.М. с ЕГН **********, представлявано по пълномощие от адв.Н.Г от АК гр.Монтана е недоволен от издаденото от директора на дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Монтана Наказателно постановление № 12-0000766 от 04.01.2017 г., моли съда да го отмени изцяло, като незаконосъобразно и издадено при съществени нарушения на процесуалните правила.

В с.з.в качеството на процесуален представител на административно наказаното дружество се явява упълномощеният от неговият управител адв.Н.Г от МАК, която поддържа жалбата и моли съда да отмени изцяло издаденото НП, като незаконосъобрзано.

Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител – ст.юристконсулт С.К, която оспорва жалбата и моли съда да издаде решение с което потвърди атакуваното НП, а жалбата остави без уважение.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното:

С Наказателно постановление № 12-000766 от 04.01.2017 г. издадено от директора на дирекция "Областна инспекция по труда" гр.Монтана на ... на осн. Чл. 414, ал.1 от КТ е наложена "имуществена санкция" в размер на 1500 хиляди лева, за това, че при извършена проверка на място на 15.11.2016 г. в 10,40 ч. и по документи на 25.11.16г. по спазване на трудовото законодателство от Д"ОИТ" гр.Монтана в магазин за промишлени стоки-железария, находящ в гр.Лом, ..., обект на ... и е констатирано, че дружеството, в качеството на работодател , представлявано от В.З.М., не е изплатило с увеличение не по-малко от 50 на сто действително положения извънреден труд от В.Ж.Е положен при сумирано изчисляване на работното време. В предприятието било въведено сумирано изчисляване на раб.време с период на отчитане 6 |/шест/ месеца от юли 2016г. до декември 2016г. При прекратяване на ТПО на В.Е от 01.11.2016г. лицето е отработило 655,5 часа и за периода е ползвал 10 дни платен отпуск. Дневната продължителност на работното време, установено за работното място при подневно отчитане на работното време за периода от юли 2016г. до ноември 2016г./момента на прекратяване на ТПО/ след изваждане на 10 дни отпуск е 600 часа. От която се установява,че към 31.10.2016г. В.Е е положил 55,5 часа извънреден труд. Нарушението е по чл. 262, ал.1, т.4 от КТ и е констатирано с Протокол за извършена проверка от 02.12.2016 г.

В с.з. процесуалният представител на административно-наказаното дружество пледира съдът да постанови решение, с което отмени изцяло като незаконосъобразно издаденото НП, като издадено на първо място в нарушение на закона, тъй като АУАН бил съставен в отсъствието на управителя на дружеството. На следващо място твърди,че проверката била извършена на 15.11.2016г., а АУАН съставен на 12.12.16г., на следващо място твърди,че НП страда от пороци: не е индивидуализирано ЮЛ- няма посочени данни, изискуеми от закона, като седалище, адрес на управление,ЕИК/БУЛСТАТ, данъчен номер, името на лицета,което го представлява и т.н., съгласно изискванията на пар.1 , т.9, б.”а” от КТ и т.н. И тъй като АНО не е обсъдил критериите за определяне на наказанието, както и дали са налице законовите предпоставки за приложение на нормата на чл. 28 от ЗАНН, той е допуснал нарушение на чл. 52, ал.4 от ЗАНН, което по своя характер е самостоятелно основание за отмяната на издаденото от него НП.

Процесуалният представител на въззиваемият моли съда да издаде решение, с което потвърди изцяло атакуваното НП, като правилно и заканосъобразно, тъй като от събраните по делото доказателства безспорно се установява административно нарушение, което е наказуемо съгл. Чл. 414, ал.1 от КТ. В представената писмена защита изтъква, че при издаването на АУАН и НП, АНО е спазил всички процесуални изисквания на ЗАНН, съставеният акт е предявен на нарушителят. Смята, че при съставянето на АУАН и НП АНО е спазил процесуалните изисквания на ЗАНН.издадените актове съдържали всички факти и обстоятелства констатиращи нарушението. Смята също така, че тъй като АНО е уведомило управителя на дружеството, като му е изпарило изрична покана да се яви в Д”ИТ”Монтана за съставяне на АУАН на 12.12.2016г. в 13,00ч, , поканата била получава в дружеството на 07.12.16г. от лицето Катя Белчева, служител каса/видно от известие за доставяне/. На 12.12.16. представител на дружеството-жалбоподател не се е явил,без да посочи уважителни причини за неявяването си. Поради, което АНО е приложил разпоредбата на чл.416,ал.3 КТ и е изпратил акта по пощата. Дружеството жалбоподател се било възползвало от предоставеното му законова възможност, визирано в чл.44,ал.ЗАНН и е напрамило посмени възражения.

Депозиранатна жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

Разгледана по същество жалбата се явява неоснователна.

От събрането по делото доказателства, безспорно се установява, че на 15.11.2016 г. св.Л.Р., В.Х. и Сл.Михайлова извършват проверка по спазване на трудовото законодателство в дружеството-жалбоподател и се констатира, множество нарушениа,свързани със спазване на трудовото законодателство, респ.издали са и предписание за отстраняване на същите. Едно от констатираните нарушения е в т.8 а именно, че дружеството, в качеството на работодател , представлявано от В.З.М., не е изплатило с увеличение не по-малко от 50 на сто действително положения извънреден труд от В.Ж.Е положен при сумирано изчисляване на работното време. В предприятието било въведено сумирано изчисляване на раб.време с период на отчитане 6 |/шест/ месеца от юли 2016г. до декември 2016г. При прекратяване на ТПО на В.Е от 01.11.2016г. лицето е отработило 655,5 часа и за периода е ползвал 10 дни платен отпуск. Дневната продължителност на работното време, установено за работното място при подневно отчитане на работното време за периода от юли 2016г. до ноември 2016г./момента на прекратяване на ТПО/ след изваждане на 10 дни отпуск е 600 часа. От която се установява,че към 31.10.2016г. В.Е е положил 55,5 часа извънреден труд. |Което е нарушение на Чл. 262, ал.1, т.4 от КТ. В посоченото предписание в т.6 са указали на управителя на дружеството – жалбоподател, че при прекратяване на ТПО преди края на периода за сумирано изчисляване на раб.време, работодателят е длъжен да изплаща действително положения извънреден труд с увеличение не по –малко от 50 на сто, който се получава,като разлика между отработените часове от работещият да прекратяване на ТПО след превръщането на нощните часове в дневни и норчална продължителност на раб.време, установено за работното място при подневно отчитане на раб.време. Дали и срок да отстрани нередностите – 10.12.2016. По делото не са ангажирани доказателства, да са изпълнени дадените препоръки .

Съдът не споделя, твърдяното от пълномощника на жалбоподателя,че АУАН и НП страдат от пороци, който са съществени и водят до отмяната на атакуваният акт. Съображенията за това са следните:

Разпоредбата на чл. 414, ал.1 от КТ предвижда санкция за работодател, който наруши разпоредбите на трудовото законодателство. В конкретния случай дружеството е наказано за това, че дружеството, в качеството на работодател , представлявано от В.З.М., не е изплатило с увеличение не по-малко от 50 на сто действително положения извънреден труд от В.Ж.Е положен при сумирано изчисляване на работното време. В предприятието било въведено сумирано изчисляване на раб.време с период на отчитане 6 |/шест/ месеца от юли 2016г. до декември 2016г. При прекратяване на ТПО на В.Е от 01.11.2016г. лицето е отработило 655,5 часа и за периода е ползвал 10 дни платен отпуск. Дневната продължителност на работното време, установено за работното място при подневно отчитане на работното време за периода от юли 2016г. до ноември 2016г./момента на прекратяване на ТПО/ след изваждане на 10 дни отпуск е 600 часа. От която се установява,че към 31.10.2016г. В.Е е положил 55,5 часа извънреден труд.

Съгласно чл. 262, ал.1, т.4 от КТ положеният извънреден труд се заплаща с увеличение, уговорено между работника или служителя и работодателя, но не по-малко от 50 на сто - за работа при сумирано изчисляване на работното време. Действително АНО при предявяване на акта, и по-конкретно свързано с ненадлежното му предявяване на лице,което не разполага с представителна власт от представляващия дружеството да получава документи на дружеството.Наистина задължение на администравнонаказващия орган е да предяви акта по реда по чл. 416, ал.3 от КТ,лично , но тъй като въпреки поканата управителя не се е явил, то е налице другата предвидена законова хипотеза, а именно чрез писмо с обратна разписка, а при невъзможност-на таблото за обявления на съответния орган или на неговата Интернет страница.Оттук следва, че макар и невръчено лично на управителя, същото е редовно връчено, т.е. налице е нарушение от категорията на несъществените такива,което не рефлектира върху правото на защита на представляващия дружеството, в какъвто аспект са възраженията на същия.След като е се е възползвал от правото си и е възразил у законно предвидения срок, неговото право на защита не е накърнено, при което обстоятелството, че не му е връчен лично акта за нарушение не би следвало да се разглежда в негова полза и във вреда на административнонаказващия орган.Нещо повече, след като е бил поканен с призовка да се яви и не се е явил, същият е възпрепятствал контролните органи,при което същият не може да черпи полза от собственото си неправомерно поведение,свързано с неявяване и непредставяне на основни доказателства по делото.Нарушението е безспорно доказано със писмени и гласни доказателства,при което следва да бъде санкционирано въпросното лице.При този разбор на доказателствата съдът намира,че НП не страда от пороци, при което следва да се потвърди .

В предвид на гореизложеното, и на осн. чл. 63 от ЗАНН, съдът

Р Е Ш И:

ПОТВЪРЖДАВА наказателно постановление № 12-000766/04.01.2017 г.на Директора на Дирекция "Инспекция по труда" гр.Монтана, с което на ...., с БУЛСТАТ ..., със седалище и адрес на управление :гр.Лом, ..., с управител В.З.М. е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 1500 лв.на основание чл. 416, ал.5 във връзка с чл. 414, ал.1 от КТ, за нарушение на чл. 262, ал.1, т.4 от КТ, като правилно и законосъобразно.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд монтана в 15 дневен срок от съобщението на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: