О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№
Гр.Лом, 03.02.2017год.
Районен съд
гр.Лом, VІІ - ми съдебен състав в закрито заседание на трети февруари на две
хиляди и седемнадесета година, в състав:
Председател:
Соня Камарашка
при
секретаря А.Р. разгледа докладваното от съдия Камарашка
ЧНД № 45/2017г. по описа на Районен съд гр.Лом и за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството
е по реда на чл.243, ал.3 от НПК.
С постановление от 17.01.2017год.
по прокурорска преписка № 1540/2015г. прокурор при Районна прокуратура гр. Лом
е прекратил наказателното производство по досъдебно производство ЗМ № 30/2016
г. по описа на РУ гр.Лом, образувано
и водено срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ,
за това, че на 03.09.2015година самоволно, не по установения от закона ред
осъществил едно оспорвано от друг от Ц.К.Р. *** свое или чуждо действително,
или предполагаемо право в немаловажен случай - престъпление по чл.323, ал.1 от
НК.
Постановлението е обжалвано от
пострадалия Ц.К.Р. ***, който моли съда да отмени постановлението за
прекратяване на досъдебното производство, като се проведе ново разследване и се
смени наблюдаващия делото прокурор. Излага конкретни твърдения относно
фактическата страна на извършеното престъпление.
Съдът след като се запозна
със събраните в хода на досъдебното производство доказателствени средства –
писмени и гласни и във връзка с доводите на подадената жалба, прие за
установено следното:
Жалбата е подадена
в срок и изхожда от лице, попадащо в кръга на лицата, очертани в процесуалната
норма на чл.243 ал.3 от НПК, имащи право да обжалват постановление за
прекратяване на наказателно производство – пострадало физическо лице. Поради
това и жалбата се прецени като ДОПУСТИМА.
С
оглед на събраните на досъдебното производство доказателства, съдът прие за
установена следната фактическа обстановка:
Досъдебно
производство е образувано с Постановление на РП гр.Лом, по реда на чл.212, ал.1
от НПК, за извършено престъпление
по чл.323, ал.1 от НК разследвано е от разследващ полицай при РУ гр.Лом
и е водено като ДП ЗМ №30/2016год. по описа на РУ гр.Лом.
Всички
процесуални действия по същество са извършени от разследващ полицай, с оглед
събиране на доказателства по установяване на автора на извършеното престъпление
очертано в постановлението за образуване, а именно за това, че на 03.09.2015година
самоволно, не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от друг от
Ц.К.Р. *** свое или чуждо действително или предполагаемо право в немаловажен
случай.
.
В
хода на разследването от разпита на пострадалия Ц.К.Р. и свидетелите – Г.М.Г. –
кмет на Община с.Якимово, И.И.П. – Директор на
Дирекция „Социално – икономическо развитие и Териториално и селищно устройство”
в Община с.Якимово, И.В.Н. – тогава кмет на Кметство с.Дългоделци, Б.И.Б. –
старши специалист „Устройство на територията” в Общинска администрация с.Якимово,
Й.Л.Т. специалист към „Кадастър Монт” ООД гр.Монтана, Б.Г.А., Б.А.Б., К.А.Б., Н.И.А.,
С.П.Н. и съпругът й М.Е.Н., е установена следната фактическа обстановка:
С молба до Кмета на общ. Якимово
вх.№2805 от 27.08.2015г. С.П.Н. от с. Дългоделци е поискала на 02.09.2015г. да
бъде изпратено техническо лице от Община с.Якимово и лица от Полицията за
поставяне на оградна линия между имотът й, и имотът
на съседите - Ц.К.Р. и Н.И.А.,
тъй като съседите не и разрешавали да си влезе в имота, за който имала протокол
от Териториален кадастър гр.Монтана. Към молбата приложила копие от протокол от
02.06.2015год за трасиране, означаване и координиране на границата на имот УПИ
VІІ – 289, кв.51 по кадастралния и регулационен план на с.Дългоделци, общ.
Якимово.
Видно от издадената скица №79 от
30.04.2015год. от Община с.Якимово, на 30.04.2015год. С.П.Н. поискала от Дирекция
„Социално – икономическо развитие и Териториално и селищно устройство” в Община
с.Якимово, да й бъде издадена скица на собствения и недвижим имот в
с.Дългоделци, обл.Монтана, като в скицата е отразено същата
да послужи за „оградна линия”. По това искане била издадена и
скицата на УПИ VІІ -289, кв.51, съобразно регулационния план на с.Дългоделци, обл.Монтана одобрен със Заповед №426 от 1927год. След като
се снабдила със скицата на имота Сеферина Нейкова, подала
молба до специалист – Й.Л.Т., която работи по граждански договор към „Кадастър
Монт”ООД гр.Монтана – инженер – геодезист, вписана в регистъра на
правоспособните лица към Агенция кадастър за трасиране, обозначаване и
координиране на границите на имота й.
При трасирането присъствали, както Й.Л.Т.,
така и свидетеля – Б.Г.А., същите извършили нужните измервания, като
използвали издадена скица от Община с.Якимово, при което установили, че следва оградната линия да се измести в имота на съседите в случая
на Ц.К.Р. и неговата майка Н.И.А..
В разпита си като свидетели Б.А. и Й.Т., сочат, че са работели при трасирането
съобразно издадената скица от Община с.Якимово, която прилагат, като са издали и
протокол от 02.06.2015год. за трасиране, обозначаване и координиране на
границата на имот УПИ VІІ – 289, кв.51.
Именно въз основа на издадената скица
от Община с.Якимово и изготвения протокол за трасиране, обозначаване и
координиране на границата на имот УПИ VІІ – 289, кв.51, С.П.Н. поискала
съдействие от Община с.Якимово, за поставяне на оградата между двата имота УПИ
VІІ – 289, кв.51 – нейна собственост и УПИ VІІ – 290 собственост на Ц.К.Р. и
неговата майка Н.И.А. на
„точното й място”. В тази връзка съпругът на Сеферина
Нейкова - М.Е.Н., ангажирал свидетелят
Б.А.Б.,
да помогне за изместване на оградата.
При
преместването на оградата взели участие, тогавашния кмет на с.Дългоделци И.В.Н.,
на място пристигнали и служители на полицията, както и свидетеля И.И.П. –
като технически специалист от Общината. Част от оградата състояща се от мрежа и
колове в едната част е изцяло изместена, видно от съдебно – техническата
експертиза, като довършването било спряно от Н.И.А., която заявила, че синът й си пристига от София и
нямат право да местят оградата.
Видно от показанията на свидетеля И.И.П. – Директор на Дирекция „Социално – икономическо
развитие и Териториално и селищно устройство” в Община с.Якимово на л.50 от
делото, се сочи, че от страна на Община с.Якимово е допусната техническа грешка
при издаване на скицата на Сеферина Нейкова, тъй като
издадената такава е за регулационния план на с.Дългоделци от 1927година, докато
през 1995год. със Заповед е извършена промяна в регулацията на селото и тази
промяна не е отразена в плана на селото, което е довело и до разминаване при
издадената скица. Твърди, че това следва да се коригира от администрацията на
Община с.Якимово, за да няма повече проблеми.
При
разпита си в качеството на свидетел С.П.Н.,
твърди, че преди години са имали съдебен спор за отстъпване на собствеността и
предаване на владението върху 100кв.м. от УПИ VІІ-289 в кв.51 по плана на
с.Дългоделци против К.Р.А. баща на настоящия жалбоподател, които спор е решен
от съда през 2006год. - по гр.дело №2434 от 2004год. на ВКС, видно от решението
от 21.03.2006год. Като решила по законен начин да си извади скица за собствения
си имот от Община с.Якимово, да трасира същия и постави оградната
линия на точното място. Сочи, че именно Общината и е издала скицата и по нея е
извършено трасирането на границите между двата имота. Твърди „аз съм си в
правото по скицата на Община с.Якимово”.
Освен събраните доказателства от
разпита на свидетелите са назначени и изготвени две технически експертизи, от
които е видно, че не е спазен действащия регулационен план изменен със Заповед
№8/12.12.1995год. на Кмета на Община с.Якимово, а при преместването на оградната линия е спазена дворищно – регулационната линия
от 1927година.
От разпита на Г.М.Г. – кмет на Община
с.Якимово и приложените писмени доказателства – съобщения, покани и др. е
видно, че от страна на Община с.Якимово е предприета административна процедура
чрез заповед и назначена комисия за възстановяване на оградата на предишното й
място съответстващо на регулационен план изменен със Заповед №8/12.12.1995год.
на Кмета на Община с.Якимово.
При така установената фактическа
обстановка РП гр.Лом е приела за безспорно установено при този обем от събрани
фактически данни, че не са извършени умишлени самоуправни
действия от страна на Кмета на Община с.Якимово, полицейските служители,
представителя на техническата служба и С.П.Н., респективно престъпление по чл.323,
ал.1 от НК, поради което е прието, че поради липса на състав на престъпление по
чл.24, ал.1, т.1 от НПК, образуваното ДП следва да се прекрати на осн. чл.243, ал.1, т.1 от НПК.
Съгласно разпоредбата на чл.243, ал.4
от НПК, съдът се произнася по обосноваността и законосъобразността на
постановлението за прекратяване на наказателното производство.
В разглеждания случай, съдът намира,
че по разследването съобразно Постановлението за образуване на ДП е проведено и
съответното разследване, по отношение на събирането както на писмени, така и на
гласни доказателства, в това число са назначени и изготвени и две технически
експертизи от специалисти в съответната област, т. е. положени са всички процесуални усилия, за да бъде
изяснена обективно, пълно и всестранно обективната истина по образуваното ДП,
за извършеното престъпление по чл.323,
ал.1 от НК.
От правна страна съдът намира, че постановлението
за прекратяване на досъдебното производство досежно,
неговата обоснованост е правилно и законосъобразно.
От обективна страна самоупраството
по чл.323 от НК има свой специфичен непосредствен обект, който включва
негативното засягане на установения обществен ред за легитимно решаване на
спорове между граждани, юридически лица и учреждение в практиката на ВКС е
имало повод да се изтъкне, че „….самоуправството е
престъпление против установения от закона ред относно увреждане на
взаимоотношения между гражданите или между тях и други правни субекти, пряко
засягащо дейността по решаване на възникнали помежду им спорове, със
съответните правни последици за спорещите страни” /Решение №20-2011год. І
н.о./. Субект на престъплението е само лице, което е страна по конкретен правен
спор, което се извежда и от изпълнителното деяние, в случая, между нито една от
посочените страни Кмета
на Община с.Якимово, полицейските служители, представителя на техническата
служба и С.П.Н. от една страна и Ц.К.Р. от друга не съществува такъв правен
спор. Видно от доказателствата по делото е имало водени граждански производства
с иск по чл.108 от ЗС приключили окончателно с Решение от 21.03.2006год. на ВКС
по гр. дело №2434/2005год., но с други страни по спора, в който участие не е
взел Ц.К.Р.. Още повече, че този спор е приключил през 2006год., докато
настоящето деяние е осъществено на 03.09.2015година т.е. почти единадесет
години след воденото гражданско производство. Практиката на ВКС е категорична,
че само страни по конкретно правоотношение могат да бъдат извършител или
пострадал от престъплението по чл.323, ал.1 от НК /Решение 553-2002год. ІІІ
н.о./.
От субективна
страна самоуправството е умишлено престъпление. Прекият умисъл е формата и вида
на вината по чл.323, ал.1 от НК. За неговото наличие е достатъчно деецът да
знае предварително, че правото му се оспорва, за наличието на какъвто спор няма
данни от материалите по делото. Деецът трябва да съзнава, че когато извършва
промяна на съществуващото фактическо положение, като осъществява съответното
право, нарушава установения от закона ред, в който смисъл не може да се приеме,
че действията на Кмета на
Община с.Якимово, полицейските служители, представителя на техническата служба
и С.П.Н. изразяващи се в преместване на
оградната линия между два имота, са в нарушение на установения в закона ред. От
страна на С.П.Н. се твърди и доказа, че същата е предприела всички действия въз
основа на скица на имота, която е получила от Община с.Якимово, извършила е
нужното трасиране и е поискала съдействие за поставяне на границите между двата
имота на «правилното» според нея място. По отношение на техническия специалист
на Община с.Якимово и Кмета на Община с.Якимово не се установява не само
липсата на спорно право, като част от обективната страна на престъплението, но
и умисъл да се издаде скица, която да не отразява изменения регулационен план
на с.Дългоделци към 1995год.
На следващо място прокуратурата е
единствено овластения орган, на чиято преценка е възложено установяване -
наличието или липса на престъпление, както и неговата квалификация, поради това
незаконосъобразно е да се разпорежда от съда какво престъпление да се установи,
като се изземва тази функция. Единствено при явна незаконосъобразност съда
следва да даде указания в каква насока да бъдат коригирани обстоятелствата по
разследването, но в случая липсват такива данни.
В
този смисъл следва жалбата
на пострадалото лице Ц.К.Р. ***, като неоснователна да се остави без уважение,
а атакуваното постановление на Районна прокуратура гр.Лом, като законосъобразно
и обосновано да бъде потвърдено.
По изложените мотиви и на основание
чл. 243, ал. 5, т. 1 от НПК, съдът
О
П Р Е
Д Е Л
И :
ПОТВЪРЖДАВА Постановление на РП гр.Лом от 17.01.2017г.
по прокурорска преписка № 1540/2015г. по описа на
ЛРП, респ. ДП ЗМ №30/2016год. по описа на РУ гр.Лом, за прекратяване на
образуваното ДП срещу НЕИЗВЕСТЕН ИЗВЪРШИТЕЛ, за това, че на 03.09.2015година
самоволно, не по установения от закона ред осъществил едно оспорвано от друг от
Ц.К.Р. *** свое или чуждо действително, или предполагаемо право в немаловажен
случай - престъпление по чл.323, ал.1 от НК, като обосновано и законосъобразно.
Определението
може да се обжалва или протестира пред Окръжен съд гр.Монтана
в 7- мо дневен срок от съобщението, като препис от
същото да се изпрати на РП гр.Лом и на жалбоподателя
– Ц.К.Р. ***.
След
влизане в законна сила на Определението делото да се върне на Районна
прокуратура гр.Лом.
Районен
съдия: