Мотиви към присъда по НОХД № 60/2016 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият Л.А.Л. е предаден на съд за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК – за това, че на 08.03.2015 год., в *******, след предварителен сговор с Р.П.К., ЕГН **********, отнел от владението на Ц.В. ***, движими вещи: 1 бр. електрожен, ръчно изработен, електрическа дрелка, м. „Райдер“, неработеща, компресор за въздух, саморъчна изработка, електрически поялник, комплект от 20 бр. метчици, кабел за електрожен ШВПС2х2,5 кв.мм., с дължина 10 метра, 1 бр. голям ъглошлайф, м. „Елтос“, всичко на обща стойност от 410,72 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност, в немаловажен случай.

Подсъдимият Р.П.К. е предаден на съд по обвинение в извършено престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, във вр. с чл. 194, ал. 1 от НК – за това, че на 08.03.2015 год., в *******, след предварителен сговор с Л.А.Л., ЕГН **********, отнел от владението на Ц.В. ***, движими вещи: 1 бр. електрожен, ръчно изработен, електрическа дрелка, м. „Райдер“, неработеща, компресор за въздух, саморъчна изработка, електрически поялник, комплект от 20 бр. метчици, кабел за електрожен ШВПС2х2,5 кв.мм., с дължина 10 метра, 1 бр. голям ъглошлайф, м. „Елтос“, всичко на обща стойност от 410,72 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като деянието е извършено в условията на повторност, в немаловажен случай, както и за престъпление по чл. 339, ал. 1 от НК – за това, че на 13.03.2015 год., в *******, държи, без да има разрешение за това, боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва: 13 бр. патрони, калибър 7,62х25, за автоматични пистолети от модела Токарев, ТТ33, Шпагин и Судаев; 10 бр. патрони, калибър 6,35 мм., представляващи боеприпас за автоматични пистолети и револвери от този калибър и 1 бр. патрон, калибър 8 мм., представляващ боеприпас за карабина Малинхер.

Производството е по реда на Гл. ХХ НПК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Пострадалият Ц.В. ***, в първото по делото с.з. изрично отказва да се възползва от правото си да предяви против подсъдимите гр.иск в наказателното производство, както и да се конституира като частен обвинител по делото.

Подсъдимият Р.П.К. не е намерен на посоченият от него адрес, и след щателно издирване е установено, че е напуснал страната, като местоживеенето му не е известно. Делото се гледа в негово отсъствие, при условията на чл. 269, ал. 3, т. 4, б. „а“ от НПК, като той се представлява от договорен защитник – адв. Н.И.А. ***, който счита, че по делото не са събрани безспорни и категорични доказателства за авторството и вината и за двете предявени му обвинения. Обвинението в извършването на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7 НК счита за недоказано от преките и косвени доказателства, събрани както в хода на досъдебното, така и в хода на съдебното производство, поради което подс. Р. К. следва да бъде оправдан по това обвинение. Второто обвинение – по чл. 339, ал. 1 НК също счита за недоказано от обективна и субективна страна, като предлага по това обвинение подзащитният му също да бъде оправдан.

Подсъдимия Л.А.Л. се явява лично и с назначеният му при условията на чл. 94, ал. 1, т. 9 НПК служебен защитник, адв. П.В.Г., МАК, счита, че по делото е безспорно доказано, че подзащитният му е извършил престъпление против собствеността – кражба, но от доказателствата по делото сочат на различна от възприетата от обвинението правна квалификация, а именно на основния състав на чл. 194, ал. 1 НК. Отделно от това, в хода на съдебното производство подс. Л. е възстановил причинените на пострадалия щети, поради което предлага да му бъде наложено наказание „Пробация“.

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено по отношение на двамата подсъдими, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира за осъдителна присъда и наказания, както следва: по отношение на подс. Р. К. – лишаване от свобода при строг режим за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 5 и 7 НК и лишаване от свобода за срок от две години при строг режим за престъплението по чл. 339, ал. 1 НК, с приложение разпоредбата на чл. 23 НК в размер на по-тежкото от тях, което да се изтърпи ефективно и да се приведе, на осн. чл. 68 НК наложеното наказание от 4 месеца лишаване от свобода по НОХД № 461/2012 год. на ЛРС, в изпитателния срок на което осъждане са извършени процесните деяния.

По отношение на подс. Л., представителят на държавното обвинение предлага съдът да постанови осъдителна присъда като го признае за виновен в извършването на престъплението – така, както му е предявено обвинението и му наложи наказание една година лишаване от свобода при първоначално строг режим на изтърпяване – т.е. прокуратурата счита, че целите на чл. 36 НК ще бъдат постигнати при налаган на наказания при условията на чл. 54 НК по отношение и на двамата подсъдими, определени в минималния предвиден за съответното престъпление размер.

В последната си дума подс. Л. се разкайва, моли съда за снизхождение поради тежкото си семейно положение и моли да не бъде налагано наказание лишаване от свобода.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите визирани в чл. 13 и 14 от НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Л.А.Л. е роден на *** година в ****, живущ ***, българин, български гражданин, с основно образование, женен, не работи, осъждан с ЕГН: **********.

Подс. Л.Л. е осъждан с четири влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, както следва:

1. С присъда от 08.11.2006 год. по НОХД № 824/2006 год. на РС – Видин, в сила от 23.11.2006 год., за престъпление по чл. 149, ал. 2, вр. ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 22.04.2006 год. му е наложено наказание „Пробация“ за срок от една година, със съответни пробационни мерки;

2. С присъда от 20.02.2008 год. по НОХД № 739/2007 год. на РС – Видин, в сила от 06.03.2008 год., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3 и 5, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 19.04.2006 год. му е наложено наказание „Пробация“ за срок от една година, със съответни пробационни мерки;

3. С Определение от 01.07.2008 год., по НОХД № 731/2008 год. на РС Видин, вл.с. на същата дата, за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършено на 16/77.01.2008 год. му е наложено наказание от шест месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване, на осн. чл. 66, ал. 1 НК е отложено с изпитателен срок от три години;

4. С Присъда от 12.11.2008 год., по НОХД № 1047/2008 год. на РС Видин, влязла в сила на 27.11.2008 год., за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 2, вр. чл. 20, ал. 2 НК, извършен на 28.03.2008 год., му е наложено наказание една година „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено за срок от три години, на осн. чл. 66, ал. 1 НК.

Подсъдимият Р.П.К. е роден на *** ***, българин, бълг. гражданин, със средно образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Подсъдимият Р.К. е осъждан с две влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, както следва:

1. С Определение от 04.05.2004 год., вл.с. на същата дата, по НОХД № 116/2004 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 197, т. 3, вр. чл. 195, ал. 1, т. 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено за периода 15.04.-06.05.2003 год., му е наложено наказание „обществено порицание“. Това осъждане е реабилитиран по право на 11.06.2007 год.;

2. С Присъда от 25.07.2012 год., по НОХД № 461/2012 год. на ЛРС, влязла в сила на 09.08.2012 год., за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК, извършено за периода 17.04. – 19.04.2012 год., му е наложено наказание четири месеца „лишаване от свобода“, чието изтърпяване е отложено с изпитателен срок от три години.

Двамата подсъдими се познават и са приятели. Живеят в *******.

В обвинителния си акт прокурорът е приел, че на 08.03.2015 год., вечерта около 22,00 ч., двамата подсъдими се срещнали в центъра на селото и с компания от други приятели /неустановени/, били там до среднощ, след което, между 02,00 ч. и 03,00 ч. подсъдимите заедно тръгнали да се прибират. Докато вървели, подс. Л. споделил с приятеля си, подс. К., че има нужда от пари, тъй като има малко дете. Тогава подс. К. му показал къща, в която двамата могат безпроблемно да влязат и да извършат кражба на кабели и други метали. Тъй като подс. Л. не познавал добре селото, подс. К. го завел до дома на пострадалия свид. Ц. И., двамата подсъдими влезли в двора му, а след това и в работилницата и от там изнесли инкриминираните вещи, подробно описани в обвинителния акт. Вещите занесли до дома на подс. Р. К., където ги разглобили и отделили цветните метали. Подс. Л. си тръгнал, като взел със себе си някои от отнетите вещи – поялник и дрелка, м. „Райдер“. На 10.03.2015 год., двамата отново се срещнали, натоварили металните части в автомобила на подс. К. ***, където ги предали на пункт за изкупуване на метални отпадъци с МОЛ свид. И.И.. На подс. Л. била издадена покупко-изплащателна сметка.

След разкриването на деянието, подс. Л. доброволно предал на органите на полицията останалите при него вещи – поялник и дрелка, а в дома на подс. К. било извършено претърсване, при които били намерени и иззети вещи, собственост на постр. Ц. И., както и – в буркан, поставен в чекмедже на кухненската маса – 27 бр. патрони, от които 25 бр. патрони били годни да произведат изстрел – т.е. били боеприпаси.

Така възприетата от обвинението фактическа обстановка не се подкрепя от събраните в хода на съдебното следствие писмени и гласни доказателства, от които се установява следното:

Свид. Ц.В.И. ***. Тъй като, макар да е пенсионер се занимава със занаятчийство, в дома си има различни инструменти, необходими му за тази му дейност. Държал ги в работилницата, която не заключвал. На 08.03.2015 год. отишъл на банкет и за това в дома му нямало никой. Така, установил няколко дни по-късно, че са му отнети 1 бр. електрожен, ръчно изработен, електрическа дрелка, м. „Райдер“, неработеща, компресор за въздух, саморъчна изработка, електрически поялник, комплект от 20 бр. метчици, кабел за електрожен ШВПС2х2,5 кв.мм., с дължина 10 метра, 1 бр. голям ъглошлайф, м. „Елтос“. В последствие някои от вещите му били върнати от органите на полицията – ъглошлайфа, две дрелки, но останалите не се намерили. В полицията му казали, че двамата подсъдими са му взели инструментите.

Свид. Р.Д.Д. ***. Работил е по случая с извършената кражба от работилницата на свид. Ц. И.. Спомня си, че част от отнетите вещи били установени на пункт за изкупуване на метални отпадъци в гр. Лом, в кв. Боруна. Като прегледали охранителната камера на пункта видели двамата подсъдими да предават точно тези вещи, виждал се и автомобила на подс. Р. К.. Установили първо подс. Л. Л., който съдействал. Предал доброволно част от вещите, които се намирали при него. Другият подсъдим, Р. К. отрекъл да е съпричастен към случая, но било извършено претърсване на жилището му и там били намерени много от вещите, предмет на престъплението – количката от електрожена, части от него, а също бургии, контакти и др. От подс. Л. Л. свидетелят разбрал, че двамата с подс. К. са извършили кражбата – проникнали от задната страна, през съседите в работилницата.

Този имот, в който е извършено претърсването и изземването се обитавал от подс. Р. К. отдавна. Имотът бил на семейството, но пъдсъдимия живеел в него. В дома на подс. Р. К. намерили и патрони – били стари, поставени в буркан, но свидетелят не си спомня къде е бил буркана.

Свид. И.И.И. работи на пункт за изкупуване на метални отпадъци. Познава подс. Л. Л., защото е идвал на пункта с още един човек, с автомобил.

Свид. В.Г.В. познава и двамата подсъдими, намира се в добри отношения с тях. Бил е поемно лице при извършеното в дома на подс. Р. К. процесуално-следствено действие претърсване и изземване. Присъствал е при действието, не си спомня подс. Р. К. да е давал някакви обяснения. Свидетелят първо стоял отвън на двора, а в къщата влязъл чак когато го извикали полицаите – около пет човека, които били вътре в къщата, докато свидетелят бил на двора. След това ги извикали – него и другото поемно лице, те влезли в къщата и полицаите започнали да описват. Не е виждал патрони. Категоричен е, че патрони не са му били показвани. Няма представа защо се е подписал като поемно лице на написания в негово присъствие протокол.

Свид. Л.И.Е. е другото поемно лице при извършеното процесуално-следствено действие претърсване и изземване. Спомня си, че в къщата на подс. Р. К. влезли двете поемни лица и полицаите. Присъствал и подс. Р. К.. Всички били в група, имало и полицай, който пишел. Полицаите се качвали на тавана, ходили в задния двор, гледали в някакво сено, събирали разни неща и ги описвали. През това време поемните лица били по-настрани, но виждали. Имало дрелки и много неща, дребни. Имало и някакви стари /“ръждиви“/ патрони, доколкото свидетеля си спомня били свалени от тавана от свид. К.К., служител на полицията. Самият той, свид. Л. Е. не се е качвал на тавана. Само видял, като подават отгоре буркана с патроните. Не знаел къде и как са намерени патроните на тавана. Протокола за претърсване и изземване е съставен в негово присъствие, прочел го е преди да го подпише.

Свид. Р.П.Н.,***, присъствал при извършването на процесуално-следственото действие обиск и изземване в дома на подс. Р. К. не си спомня къде са били намерени процесните патрони. Намерили и други вещи, предмет на престъпление. Подсъдимият казал, че намерените вещи не са негови. Събирал ги е от боклуци, от приятели, но не са крадени.

В дадените си в хода на съдебното следствие обяснения, подс. Л.Л. твърди, че доколкото си спомня, двамата с подс. Р. К. са били на гости при техен приятел, пили бира. Тогава детето му, С. било на по-малко от годинка. Нямал пари за „Хумана“, за това помолил някой от приятелите да му услужи с пари, но никой нямал възможност. Тогава му подхвърлили, че може де изкара пари и той решил да прескочи в двора на свид. Ц. И. и да вземе каквото намери там. Прескочил, взел електрожена и други неща, които намерил там. Тези вещи занесъл в дома на подс. Р. К., защото къщата му била по-близо. Другия подсъдим не го изгонил, защото са приятели. Не му казал обаче, че вещите не са негови. После, вечерта ги разглобил и на следващия ден ги продал на пункта за метални отпадъци. Подс. Р. К. дошъл с него до пункта, за да му помогне. После го хванали полицаите. Подписал е протокола за доброволно предаване на л. 9 от ДП, но не е писал друго на него. Почерка на обясненията на предаващото лице не бил негов. При него била дрелката, а поялника не знаел от къде се е появил. Съжалява за постъпката си.

От показанията на свид. К.Б.К. се установява, че той е участвал в процесуалното действие като експерт-НТЛ. Това действително е могло да се установи от съда и при обсъждане въпроса за допускането му до разпит, но поради трудно четливия протокол за претърсване и изземване констатацията не е направена своевременно. За това, въпреки, че е разпитан в хода на съдебното следствие, поради забраната на чл. 118, ал. 2 НПК съдът не следва да обсъжда и кредитира по какъвто и да било начин показанията на свид. К. К..

От заключението на приетата със съгласието на страните, при условията на чл. 282, ал. 3 НПК съдебно-оценителна експертиза, изготвена от в.л. инж. С.В.М. /л.46, 47 от ДП/ се установява, че отнетите вещи: 1 бр. електрожен, ръчно изработен, електрическа дрелка, м. „Райдер“, неработеща, компресор за въздух, саморъчна изработка от агрегат на хладилник, електрически поялник, 50 вата, комплект от 20 бр. метчици, кабел за електрожен ШВПС2х2,5 кв.мм., с дължина 10 метра, 1 бр. голям ъглошлайф, м. „Елтос“, са на обща стойност 410,72 лв. КЪМ датата на извършване на деянието. Към същата дата, 08.03.2015 год., минималната работна заплата за страната е била 360 лв., или причинената на пострадалия щета е за 1,14 минимални работни заплати за страната.

От заключението на приетата по делото балистична експертиза, изготвена от в.л. А.Б. се установява, че: 13 бр. патрони, калибър 7,62х25, за автоматични пистолети от модела Токарев ТТ33, както и за изведени от употреба автомати с патронници, побиращи същия калибър, като Шпагин и Судаев; 10 бр. патрони, калибър 6,35 мм., представляващи боеприпас за „джобни“ автоматични пистолети и револвери от този калибър; 3 бр. патрони са с калибър 8 мм., представляват боеприпас за карабина „Манлихер“ и 1 бр. патрон е с калибър 7,92х57 мм., като представлява боеприпас за всички германски армейски пушки и 7,92 мм картечници от 1888 год. до 1945 год.

От тях 13 бр. патрони, калибър 7,62х25, 10 бр. патрони, калибър 6,35 мм. и 1 бр. патрон, кал. 8 мм. /общо 24 бр. патрони/ притежават необходимите части и представляват боеприпаси за огнестрелно оръжие. При проведените експерименти с тях, същите произвели изстрели и били годни по предназначение. 2 бр. патрони, кал. 8 мм били с ударен капсул и при проведената експериментална стрелба се оказали негодни като боеприпаси. За 1 бр. патрон, с калибър 7,92х57 мм не било възможно да се установи неговата годност поради липса на подходящо оръжие с този калибър.

В съдебно заседание вещото лице пояснява, че от общо намерените 27 бр. патрони, 2 бр. са били негодни да произведат изстрел. Останалите са били годни боеприпаси. Част от тях били стари – 3 бр. патрони за Малинхера, модел от 1990 год., който вече не се използва. Също и този за пистолет Маузер. Това били оръжия от Втората световна война.

От приложената на л. 8 от ДП покупно-изплащателна сметка се установява ,че на 10.03.2015 год. подс. Л. Л. е предал на свид. И. И. мед от електрожен, тънка жица – месинг на обща стойност 205 лв.

С Протокол за доброволно предаване от 12.03.2015 год., подс. Л. Л. предал на органите на РУ МВР Лом 1 бр. дрелка, м. Райдер и , бр. електрически поялник с човка, като е записано обяснението, че дрелката и поялника, заедно с други вещи заедно с Р. на Денка откраднали от една къща в с. Трайково.

С протокол за претърсване и изземване от 13.03.2015 год., одобрен от съдия по реда на чл. 161, ал. 2 НПК /л. 18-20 от ДП/, от дома на подс. Р. К. са намерени и иззети описаните в обвинителния акт вещи. Подс. Р. К. е дал несобственоръчно обяснение, че всичко, което е било в къщата е негово, не помни кога и откъде го е взел, а това на двора било на „Люби“. На същия протокол подс. Л. Л., също несобственоръчно е обяснил, че ъглошл. „Елтос“ и електрожена са от къщата в имот, който са влизали на 08.03.2015 год.

В протокола за претърсване и изземване вещите, намерени и иззети от дома на подс. Р. К. са изброени механично,без да е отразено коя вещ къде е намерена. Мястото, на което са се намирали съответните вещи, в т.ч. и патроните не личи и от изготвеният фотоалбум /л. 21-26 от ДП/.

С Постановление за връщане на иззети вещи на осн. чл. 111, ал. 2 НПК от 02.11.2015 год. на разследващия полицай и Разписка от 04.11.2015 год. /л. 68 от ДП/, на пострадалия свид. Ц.В.И. са върнати: електрическа дрелка, м. „Райдер“, електрически поялник с човка, саморъчно изработена метална количка-платформа с две колела, 1 бр. голям ъглошлайф, м. „Елтос“, зелена пластмасова кутия с комплект от 40 бр. метчици, метална кутия д 23 бр. бургии за метал, 2 пробоеца и ключ № 17 от инструмент тип „Гедоре“, чувал с части от електрожен, електрическа дрелка, м. „Елпром-Ловеч“, мод. Б10П, Ударна бормашина, м. Админа-М, произв. 1963 год., както и дребни електрически детайли – контакти, връзка за трифазен ток, стар шалтер и различни по вид контакти.

Част от тези вещи са сред вещите, предмет на обвинението и видно от заключението на приетата по делото съдебно-оценителна експертиза тяхната обща стойност е 170,92 лв.

С пощенски запис на 04.10.2016 год. подс. Л. Л. превел на свид. Ц. И. сумата от 235 лв., представляваща левовата равностойност на невъзстановените му вещи /л. 105, 106/.

Видно от приложеният Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот № 33, т. ХІа, рег. № 8105, д. № 752/04.11.2009 год. на Нотариус Д. М., рег. № 393 в РНК, р-н на действие ЛРС, Р.П.К. /сестра на подс. Р. К./ е закупила къщата с двор в *******, в която живеел подс. Р. К., на посочената в н.а. дата – 04.11.2009 год.

По доказателствата:

Горното се установява от събраните по делото доказателства: показанията на свидетелите, обясненията на подсъдимия Л.Л., които съдът, отчитайки качеството му в процеса кредитира само до колкото си съвпадат с останалите доказателства, както и заключенията на приетите по делото балистична и съдебно-оценителна експертизи, които съдът кредитира изцяло, като обективни, взаимосвързани и безпротиворечиви, наред с приобщените по реда на чл. 283 НПК, чрез прочитането им доказателства от досъдебното производство – досежно съставомерните факти и обстоятелства.

На показанията на поемните лица – свидетелите В.В. и Л.Е. съдът се доверява, предвид липсата на основания и съмнение тези показания да са недостоверни, нелогични или несъответни на другите доказателства по делото. От същите се установява, че разследващият орган не е уведомил поемните лица за правата и задълженията им по реда на чл. 137, ал. 5, вр. ал. 4 НПК, като и двете поемни лица не са присъствали при намирането на процесните боеприпаси в дома на подс. Р. К.. Поемното лице В. В. изобщо не е виждал патрони, а поемното лице Л. Е. не знае къде точно и как са намерени патроните, то е видял, че ги свалят от на тавана, където те не са се качвали – т.е. нито едно от поемните лица не е възприело лично извършваните от разследващия орган действия. Свид. В. В. пък няма представа защо се е подписал на протокола като поемно лице.

Тези констатации обосновават извод, че процесуално-следственото действие по претърсване и изземване, извършено в дома на подс. Р. К.,***, е извършено при груби нарушения на разписаните в НПК правила. Неспазването на тези правила е опорочило реда за събиране на доказателства, поради което от една страна протоколът за претърсване и изземване на вещи от дома на подс. Р. К. се явява негодно доказателствено средство за отразените в него действия, а от друга – иззетите вещи не могат да бъдат ценени като доказателства, тъй като не са събрани и приобщени по реда и условията на НПК. Така изложеното мотивира съда да изключи от доказателствения материал по делото, като изготвен в нарушение императивни разпоредби на НПК, Протокол за претърсване и изземване от 13.03.2015год., находящ се на л. 18-20 от ДП, както и да приеме, че същият не може да удостовери извършването на действията, отразени в неговото съдържание. Не могат да бъдат ценени като годни доказателства и иззетите чрез това опорочено следствено действие вещи, тъй като същите не са събрани по реда и условията на НПК.

Фактическата обстановка, установена в хода на съдебното следствие не съответства на приетата за установена в обстоятелствената част на обвинителния акт на прокурора.

По отношение повдигнатото срещу подс. Р.К. обвинение в извършване на престъпление против собствеността /кражба/ са налице само косвени доказателства – намерените в дома му вещи и показанията на свидетелите И. И. и Р. Д., които са го е видели на пункта за метални отпадъци заедно с другия подсъдим.

И тъй като в обясненията си, останали неопровергани, последният /подс. Л. Л./ неизменно твърди, че е извършил кражбата сам и подробно обяснява как се е възползвал от приятелството си с подс. Р. К., за да се разпореди с отнетите вещи, гореописаните косвени доказателства не са достатъчни за да обосноват несъмнен извод по чл. 303, ал. 2 НПК.

Не се установява от доказателствата по делото подс. Р. К. да е участвал в изпълнителното деяние на престъплението по чл. 195 НК, а именно – в отнемането на вещи от владението на пострадалия свид. Ц. И. след предварителен сговор с другия подсъдим.

За обратния извод обвинението се е основало само на горепосочените косвени доказателства. Въпреки положените от съда усилия в хода на съдебното следствие обаче, други доказателства в тази насока не се събраха.

Напротив, обясненията на подс. Л. Л. са логични, последователни и кореспондират с останалите доказателства по делото.

От правна страна:

1. Относно обвинението срещу подс. Р. К. за извършено престъпление по чл. 339, ал. 1 НК:

Подс. Р. К. е предаден на съд по две обвинения, едното от които – за престъпление по чл. 339, ал. 1 НК – за това, че на 13.03.2015 год., в *******, държи, без да има разрешение за това, боеприпаси за огнестрелни оръжия, както следва: 13 бр. патрони, калибър 7,62х25, за автоматични пистолети от модела Токарев, ТТ33, Шпагин и Судаев; 10 бр. патрони, калибър 6,35 мм., представляващи боеприпас за автоматични пистолети и револвери от този калибър и 1 бр. патрон, калибър 8 мм., представляващ боеприпас за карабина Малинхер.

В проведеното съдебно следствие е установено, че горните количества боеприпаси са иззети от дома, обитаван от подс. Р. К., но не и къде са били открити – никой от разпитаните свидетели и поемни лица не можа да каже това с категоричност, освен свид. Л. Е., който обаче, макар и поемно лице не е присъствал при намирането им, а си спомня само, че един от служителите на полицията, извършващи претърсването ги е свали от тавана. Това обстоятелство опорочава доказателствената сила на протокола за претърсване и изземване – по изложените по-горе подробни съображения.

Няма спор за това, че подс. Р. К. обитава къщата, в която са намерени боеприпасите.

Няма спор и за това, че подс. Р. К. не притежава съответно разрешително, каквото се изисква по закон.

Доколкото обаче не е установено по безспорен начин къде са намерени процесните боеприпаси, които – видно от заключението на балистичната експертиза в едната си част са предназначени за оръжия ползвани до Втората световна война, отдавна излезли от употреба или негодни, не може да се обоснове извод подс. Р. К. да е знаел за съществуването на тези боеприпаси.

За да е съставомерно деянието по чл. 339, ал. 1 НК при посочената в обвинението хипотеза за държане на боеприпаси без надлежно разрешение, е необходимо от обективна страна същото да бъде във владение на извършителя, а от субективна следва да се установи, че същият е знаел за обстоятелството, че същото е в негово владение, както и че липсва надлежно разрешение за това държане.

В конкретния случай, от анализа на събраните по делото доказателства се установява, че обективно подсъдимият Р.К. е обитавал сградата, в която при претърсването са намерени боеприпасите, но не може да се приеме, че същите са били в негово владение, доколкото не се установява къде точно са се намирали те – на тавана или в стаята, ползвана от него.

Остава недоказан по категоричен начин и субективният елемент от състава на това престъпление – т.е. фактът, че подс. Р. К. да е знаел за наличието на процесните количества боеприпаси и то след като е започнал да обитава сградата, в която са открити.

За това и доколкото присъдата не може да почива на предположения, съдът, с оглед задължението си по чл. 303, ал. 2 НПК оправда подс. Р. К. по това обвинение.

2. По обвинението срещу двамата подсъдими в извършване на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК:

Срещу двамата подсъдими е повдигнато и се поддържа обвинение за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 5 и т. 7, вр. чл. 194, ал. 1 НК – за това, че на 08.03.2015 год., в *******, в условията на повторност, в немаловажен случай и след предварителен сговор помежду си, са отвели от владението на свид. Ц.В.И. от с.с., движими вещи, негова собственост , на обща стойност 410, 72 лв., без съгласието му и с намерение противозаконно да ги присвоят.

Доколкото от доказателствата по делото се установи фактическа обстановка различна от възприетата в обвинителния акт, по отношение на подс. Р.П.К. не се установява по безспорен и несъмнен начин осъществяването на престъплението кражба от обективна страна – т.е. да е участвал в отнемането на вещи от владението на пострадалия и то след предварителен сговор с другия подсъдим.

Вярно е, че осъдителна присъда може да се постанови и само въз основа на косвени доказателства, но само когато те, в своето единство и последователност обосновават несъмнен и категоричен извод за авторството и вината. Настоящият случай не е такъв – от показанията на свидетелите И.И. и Р.Д. се установява, че подс. Р. К. е бил с другия подсъдим – Л. Л. при предаването на добитите от отнетите вещи метални отпадъци, а от тези на свидетелите Р.Н., Л.Е. и В.В. – че в дома му са били намерени вещи, предмет на процесното престъпление. От друга страна, в обясненията си подс. Л. е категоричен и дава логично обяснение на горните факти и съдът няма основание да не кредитира тези обяснения, останали неопровергани от останалите доказателства по делото.

За това и доколкото присъдата не може да почива на предположения, съдът, с оглед задължението си по чл. 303, ал. 2 НПК оправда подс. Р. К. и по това обвинение.

В случая, както от обективна, така и от субективна страна, подс. Л.А.Л. е осъществил престъпният състав на 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 от НК, тъй като на 08.03.2015 год., в *******, отнел от владението на Ц.В. ***, движими вещи на обща стойност от 410,72 лв., без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да ги присвои, като до приключване на съдебното следствие в първоинстанционния съд отнетите вещи са били върнати и заместени.

С оглед оправдаването на подс. Р. К. по обвинението за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 1 и т. 5 НК, другият подсъдим, Л.Л. също следва да бъде оправдан по обвинението, че е извършил престъплението кражба след предварителен сговор с него.

Повторност по смисъла на чл. 195, ал. 1, т. 7 НК е възможна, само ако деянието представлява немаловажен случай. Критериите са очертани в нормата на чл. 93, т. 9 НК. Този правен извод се основава на всички обстоятелства относно извършеното престъпление, защото осъществяването му зависи от наличието на смекчаващи и отегчаващи обстоятелства извън индивидуализиращите отговорността. С оглед ниската стойност на инкриминираните вещи, а именно 1, 14 МРЗ /под трикратния размер на минималната работна заплата за страната към момента на извършването му / и липсата на други квалифициращи деянието обстоятелства, съдът намира, че поради липса на признака “немаловажен случай”, деянието се явява несъставомерно по чл. 195, ал. 1, т. 7 НК, каквото е повдигнатото обвинение, въпреки наличието на специален рецидив по смисъла на чл. 28, ал. 1 от НК – процесното деяние е извършено след като подсъдимият е бил осъден с влязла в сила присъда за друго такова престъпление – с присъди по НОХД № 731/2008 год. и НОХД № 1047/2008 год., двете на РС – Видин, изпитателният срок по отношение на които е изтекъл, но към датата на извършване на процесното деяние не е изтекъл срокът по чл. 30 НК.

Една част от вещите са върнати на пострадалия в хода на досъдебното производство. В хода на съдебното производство подс. Л. Л. е заплатил на пострадалия свид. Ц.И. паричната равностойност на останалите невъзстановени му вещи, предмет на престъплението.

Ето защо, и като съобрази константната практика на съдилищата в тази насока (Р. № 772 от 21.12.2004 г. по н. д. № 370/2004 г. на ВКС, II н. о.; Р. № 667 от 28.11.2003 г. на ВКС по н. д. № 525/2003 г., I н. о., и мн.др.), съдът оправда подс. Л. Л. по това обвинение, като го призна за виновен в извършването на престъпление по 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК – тъй като в хода на съдебното производство е възстановил изцяло причинените на пострадалия вреди.

От субективна страна – деянието е извършено от подс. Л. Л. при форма на вината пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния му характер, предвиждал е общественоопасните му последици и е искал тяхното настъпване.

За престъплението по 197, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” до пет години.

За наказанието:

При индивидуализиране на наказанието на подсъдимия Л., съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, както и тежкото социално положение – безработен е, грижи се за семейство с малки деца, възстановил е част от отнетите вещи и е заплатил паричната равностойност на другата част от тях. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени съдебното му минало, както и степента на обществена опасност на деянието.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства, поради което и наказанието се определи при условията на чл. 55, ал. 1, т. 2, б. „б“от НК – на Пробация, като наложи пробационните мерки по чл. 42а, ал. 2, т. 1,2 и 6 НК за срок от една година.

Така наложеното наказание, съдът намира, че е от вид и характер, да постигне целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимия, когото да превъзпита към спазване занапред на законите и установеният в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздейства възпитателно и предупредително.

На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подс. Л. Л. направените по делото разноски за съдебно-оценителна експертиза. Разноските за балистичната експертиза ще следва да останат за сметка на държавата – с оглед изхода на делото по обвинението по чл. 339, ал. 1 НК.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: