МОТИВИ по НОХД 261/16г. по описа на ЛРС

Подсъдимият Н.Е.И. - роден на *** *** с постоянен адрес *** българин, български гражданин, безработен, с основно образование, неженен, осъждан, с ЕГН ********** е предаден на съд по повдигнато му обвинение по чл.195, ал.1, т.4,т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК.

С внесения от РП гр.Лом обвинителен акт е обвинен в това, че на 09.02.2015година в с.***, обл.Монтана, при условията на повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор с П.З.А., А.Л.В., Л.В.А., О.Л.В., Г.А. *** и Е.С.А. ***, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат Съни” с рег. № *** собственост на С.Д. *** и техническо средство /ножовка и синджир/, направил опит да отнеме от владението на „БТК” ЕАД гр.София, чужди движими вещи – 270метра междуселищен телефонен кабел, тип ТППБ 200х2х0,6, на обща стойност от 2651,40лева / две хиляди шестстотин петдесет и един лева и 0,40ст./, без знанието и съгласието на дружеството, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието останало недовършено поради независящи от него причини.

По отношение на подсъдимите П.З.А., А.Л.В., Л.В.А., О.Л.В., Г.А. *** и Е.С.А. ***, воденото наказателно производство е решено по реда на Глава двадесет и девета от НПК в частност разпоредбата на чл.384, ал.1 от НПК чрез одобряване на постигнато споразумение за решаване на делото в неговата съдебна фаза. Споразумението по отношение на подсъдимите П.З.А., А.Л.В., Л.В.А., О.Л.В., Г.А. *** и Е.С.А. *** е одобрено след съгласието на подсъдимия Н.Е.И. ***, по отношение на когото делото е продължило пред друг състав на съда, в последствие присъдата е обжалвана и въззивната инстанция е отменила и върнала делото за решаване от друг състав.

По делото не е конституирана пострадалата страна в процеса.

В съдебно заседание прокурорът поддържа обвинението като моли съда да постанови осъдителна присъда, като при определяне на наказанието да вземе предвид съдебното минало на подсъдимия към момента на извършване на деянието, като му наложи ефективно наказание и приложи разпоредбата на чл.68,ал.1 от НК по отношение на осъждането му по НОХД №3/2013г. по описа на ЛРС.

Защитникът на подсъдимия – адв. В.И. - договорен защитник, в пледоарията си счита, че подсъдимия следва да бъде признат за невинен, тъй като е сътрудничил на полицията , поради което липсва елемент от състава на престъплението за което е обвиненен- субективният елемент.

Подсъдимият поддържа становището на защитника си, а в последна си дума моли да бъде оправдан.

Пред настоящият съдебен състав делото е разгледано по общият ред.

Разпитани са свидетели посочени от обвинението - Е.С.А., П.З.А., Л.В.А., и Г.А.Г. т.е. четирима от шестте момчета с които е извършено деянието и останалите свидетели Р.И.А., Б.К.Б., Д.Ц.Д., И.М.М., и др.т., както и поисканите от страна на подсъдимият свидетели: Г.П. и Иван А.. Някои от свидетелите са заличени от списъка за призоваване , тъй като страните не държат на техният разпит и считат,че делото е изяснено от фактическа и правна страна.

От фактическа страна:

1.На 07.02.2015год. осъдения Е.С.А., явяващ се свидетел по настоящото наказателно производство се срещнал с подсъдимия Н.Е.И., тъй като и двамата живеели в гр.Лом. А. предложил на подсъдимия да участва в престъплението в което е обвинен. Но подсъдимият не дал категоричен отговор дали ще участва или не, категоричен отговор дал на по –късен етап,след няколко дни. След като бил информиран за планираното престъпление подс.И. уведимил св.Р.Д.,който е полицейски служител, но тъй каот същият имал проблеми от здравословен характер в семейството си, препоръчал на подсъдимият да разгаже всичко това на св.А., също служител в полицията в Лом, като му дал и телефонният номер на св.А..Така и направил подс.и. се свързал със св.А. и след като му обяснил за подготвяната кражба, св.А. му обяснил, че ще се свърже по късно с него. От своя страна св.А. информирал ръководството на полицията. Поради факта,че от дълго време полицейските служители се опитвали да установят престъпната група, която работи в този район, но безуспешно, била свикана т.нар.спешна оперативка , която била проведена кабинета на зам.началника на РУ”Полиция” Лом- Г.П.. на нея присъствали и други полицейски служители: св.Ив.А.,св.А., св.Б.Б. , св.Д.Д., които били единодушни ,че подс.И. трябва да им сътрудничи,с цел установяване авторите на организираното от тях престъпление. На тази оперативка бил обсъден и факта,че фактически полицията е имало предварително информация за подготовка за подготвяната кражба на кабели. Но от друга страна пък е липсвала информация къде точно ще бъде реализирана тази кражба, поради което всичките присъстващи полицаи стигнали единодушно да това, че подсъдимият следва да участва наред със цялата престъпна група, като целта е била да бъдат заловени всички участници.

2. След което св.А. обяснил,на подсъдимият, че той трябва да им сътрудничи.Дал му подробни инструкции: как да информира полицаите със светлинни сигнали от управлявания от него автомобил, за да могат полицейските служители да се ориентират за точното им местонахождение и да ги заловят на местопрестъплението. Указал му също, как да ги информира по телефона си, какво и как да го направи, а така също и да получава от тях обаждания, с цел по нататъшни указания.

3. След като всичко било добре организирано, то подс. И. отново се срещнал със св.А., уговорката помежду им била той да го закара с управлявания от него лек автомобил марка „Сеат Съни” с рег. № *** собственост на С.Д. ***, за да се извърши кражба на кабели от шахтите заедно с познати на св.А. *** – осъдения Л.В.А. и неговите деца и роднини. По късно същият ден подсъдимия и св.А. се срещнали и тръгнали за с.Василовци, обл.Монтана, там пък двамата се срещнали с другите участващи в престъплението. Когато пристигнали в с.Василовци спрели пред дома на единият от свидетелите, като св.А. слязъл и влязъл в къщата. През това време подс.И. се свързал със св.А. и същият потвърдил ,че са в селото и са на позиция. По късно тръгнали към процесната шахта, за да „изскубят” кабелите. Само подс.И. останал в автомобила си , по-късно при него пристигнал единият от участниците и му казал,че т тази шахта нещо било „заяло” и не можели да извадят кабели, на което подсъдимият отговорил:”Това си е Ваша работа.” Кражбата била добре организирана, като някой от извършителите е трябвало да следят да не ги види нящкой случаен минувач или преминаващ автомобил. След което подсъдимият получил телефонно обаждане от св.А., който му казал да не се безспокой, и че нещата са под контрол на полицията. След като останалите „изтеглили” около 40-50 м. от кабела, св.А. и още един от участниците се качили в автомобила на подсъдимия, а кабела го държали до колата. Подсъдимият тръгнал в посока към гарата на селото/така както бил инструктиран от св.А. и св.Д./, пристигайки в района около гарата две полицейски коли излетели от прикритието си и ги спрели. Полицаите разпоредили, никои да не мърда, но извършителите се разбягали в тъмното. Само подсъдимият си седял в автомобила. До сутринта всички участници в извършеното престъпление били установени от полицаите.

На място от разследващ полицай е изготвен протокол за оглед на местопроизшествие на л.13,14 от ДП и фотоалбум. С протокола за иззети 250метра междуселищен далекосъобщителен кабел тип 200х2х0,6, както и 1бр. ножовка.

При разследването ножовката е приложена като веществено доказателство по делото, а иззетия кабел е върнат с разписка на процесуален представител на пострадалото дружество на л.27 от ДП.

От заключението на вещото лице по изготвената съдебно оценителна експертиза, която съдът кредитира, като обективна е видно, че общата стойност на между селищен телефонен кабел тип ТППБ 200х2х0,6 от 270метра, към момента на деянието е възлизал на сумата от общо 2651,40лева /две хиляди шестстотин петдесет и един лева и 40ст./, като при оценката е взет предвид и процента на неговото овехтяване.

По доказателствата:

Изложената фактическа обстановка се приема от съда въз основа на всички събрани по делото в ДП доказателства, приобщени към останалия доказателствен материал по делото.

Всички доказателства по един непротиворечив и несъмнен начин подкрепят установената фактическа обстановка. Видно от показанията на св. А., А., П., Д., Б. и Д. разпитани пред съда по искане на подсъдимия се установява, че подсъдимия не е сътрудник на полицията и че действително на инкриминираната дата е съобщил на свидетеля А., след което са предприети и действията и плана на полицията описан подробно по горе. Съдът не споделя становището на представителя на ЛРП, че подсъдимият не бил сътрудник по установения за това ред, което обстоятелство е ирелевантно , тъй като той е оказал съдействие на органите на реда, и това е бил единствено възможния начин, за установяване всички автори на престъпна група,действала в този район.

Наред с това така установената фактическа обстановка се подкрепя и от първоначално дадените обяснения от подсъдимия приети и приобщени от съда към доказателствата по делото, които на свои ред кореспондират с показанията на останалите разпитани свидетели-полицаи.

Няма разминаване по отношение на фактическата обстановка и с др.свидетели-участници в извършване на престъплението. Тъй като те не са знаели за уговорката пък на подсъдимият и полицията, а и до този момент поне нямат такава информация.

От правна страна:

Съдът прие, че при така установената фактическа обстановка с действията си подсъдимият Н.Е.И. *** не е осъществил от обективна и субективна страна престъплението по чл.195, ал.1, т.4, т.5 и т.7 във вр. с чл.194, ал.1 във вр. с чл.18,ал.1 от НК, за това, че на 09.02.2015година в с.***, обл.Монтана, при условията на повторност в немаловажен случай, след предварителен сговор с П.З.А., А.Л.В., Л.В.А., О.Л.В., Г.А. *** и Е.С.А. ***, чрез използване на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Сеат Съни” с рег. № *** собственост на С.Д. *** и техническо средство /ножовка и синджир/, направил опит да отнеме от владението на „БТК” ЕАД гр.София, чужди движими вещи – 270метра междуселищен телефонен кабел, тип ТППБ 200х2х0,6, на обща стойност от 2651,40лева / две хиляди шестстотин петдесет и един лева и 0,40ст./, без знанието и съгласието на дружеството, с намерение противозаконно да го присвои, като деянието останало недовършено поради независящи от него причини – задържан е непосредствено след извършване на деянието от полицейски служители от РУ МВР гр.Лом – Д.Д., Б.Б. и В.А., за което и подсъдимият бе признат за невиновен и оправдан.

От обективна страна:

Благодарение на сътрудничеството на подсъдимия Н.Е.И. *** престъплението е останало недовършено, и е само опит. Тъй като ако не беше оказал необходимото съдействие на полицията то престъплението несъмнено щеше да бъде успешно довършено. Защото само по предварителна информация полицаите са знаели , че се подготвя извършването на кражба на кабели. Нито са знаели, кога ще бъде извършена, нито пък къде и кои ще са участниците. Подсъдимият е участвал заедно с другите, по изричното настояване на полицаите, тъй като това е бил единствено възможният вариант за разкриване на действаща организирана от дълго време група в този район.

Всички участници в престъпното деяние са извършили действията според планираното, синхронизирайки ги с оглед обстановката в процесната нощ. Физическите действия са извършени в определен предварително планиран хронологичен ред – подс. И. остава в автомобила, някои от участниците са патрулирали, а други са участвали в изпълнителното деяние.

От друга страна обаче, би могло да се търси формално изолиране на едно или друго действие на участинците и разглеждането му само за себе си. Макар и всички участващи в престъпното деяние да са осъществили извършеното от началния до крайния момент, водени от общо формираните си представи за целта и средствата, които оправдават постигането й, изключая подс.И..

Настоящият съдебен състав намира, че липсва елемент от субективна страна деянието т.е. липсва прекия умисъл , тъй като подсъдимия е съзнавал обществено опасния характер на деянието, предвиждал е обществено опасните последици , но не е целял и не желаел тяхното настъпване. Факта, че непосредствено при първата му среща със св.-А. той е информирал полицията за престъпните им намерения, а те от своя страна са предприели единствено възможният вариант: подсъдимият да участва с останалите ,за да може да се установи авторството им и така действащата успешно до този момент престъпна група да бъде разбита.

Настоящия състав извежда ,че основанията за оправдаване по чл.304 от НПК са: деянието е извършено с участие на подсъдимия/тъй като по инструкция на полицията, и защото това е единствения възможен вариант за разкриване на всички участници в престъплението /; не е извършено от него виновно/липсва умисъл/, поради което и съдът постанови оправдателната присъда, която се явява справедлива по отношение на подсъдимият И..

При този си анализ на правната уредба съдът призна подсъдимия Н.Е.И. *** за невиновен за извършеното деяние, тъй като са налице условията на чл. 304 НПК и го оправда.

По изложените мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :