Мотиви към присъда

по НОХД № 303/2016 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият Н.Д.С. е предаден на съд за престъпление по чл. 183, ал. 1 НК –в това, че за периода от 01.07.2014 год. до 31.10.2015 год., след като е осъден с влезли в сила съдебни решения да заплаща месечна издржка на малолетното си дете Ц.Н.С., роден на *** год. – с Решение по гр.д. № 135/2012 год. на ЛРС – по 70 лв. месечно, считано от 01.03.2012 год., увеличена с Решение по гр.д. № 1301/2014 год. на 120 лв. месечно, считано от 25.11.2014 год., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски, като общата сума на неплатените месечни издръжки е 1670 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева/, както и за това, че за периода 25.11.2014 год. – 30.06.2015 год., като осъден с влязло в сила Решение по гр.д. № 1300/2014 год., да заплаща месечна издръжка на сина си Д.Н.С., роден на *** год. – по 150 лв. месечно, считано от 25.11.2014 год., до завършване на средното му образование – 30.06.2015 год., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски, като общата сума неплатените месечни издръжки е 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

В с.з., пострадалите, редовно призовани се явяват. Не желаят да участват в производството като частни обвинители.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

С съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признае подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е предаден на съд, като с оглед последвалото изпълнение на задължението преди постановяването на присъдата, да не му бъде налагано наказание.

Подсъдимия се признава за виновен, признава изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и е съгласен да не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв. Н.Г., МАК, счита, че с оглед последвалото изпълнение на задължението и липсата на предходно такова деяние, е осъществен привилегированият състав на чл. 183, ал. 3 НК, поради което наказание не следва да бъде наложено.

Подсъдимият изразява съжаление за поведението си и заявява, че то няма да се повтори.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимия Н.Д.С. е роден на *** ***, българин, български гражданин, разведен, със средно образование, работи като системен администратор в ********, неосъждан, с ЕГН: **********.

С Решение № 97 от 29.03.2012 год., по гр.д. № 135/2012 год. на ЛРС, съдът е одобрил постигнатото споразумение между съпрузите, като е прекратил брака между подс. Н.Д.С. и Я.Ц.С., предоставил е упражняването на родителските права по отношение на родените от брака деца, Д.Н.С., ЕГН **********, род. *** год. и Ц.Н.С., ЕГН **********, род. *** год. на майката, а бащата е осъден да заплаща месечна издръжка от по 70 лв. за всяко от децата, считано от датата на влизане в сила на решението, до настъпване на законни причини за изменение или прекратяване на издръжката. Решението е в сила от 29.03.2012 год.

Въз основа на Решението е издаден изпълнителен лист от 16.05.2013 год.

С Решение № 29/11.02.2015 год., по гр.д. № 1301/2014 год., съдъте увеличил размера на месечната издръжка, която подс. Н. С. следва да заплаща за малолетното си дете Ц.Н.С. на 120 лв., считано от 25.11.2014 год.

Въз основа и на това решение е издаден изпълнителен лист – от 06.03.2015 год.

С Решение от 12.02.2015 год., по гр.д. № 1300/2014 год., съдът е осъдил подс. Н. С. да заплаща на пълнолетния си син Д.Н.С., весечна издръжка в размер на 150 лв., считано от 25.11.2014 год., до завършването на средното му образованеи в ПГ „Найден Геров“ – гр. Лом.

Въз основа на решението е издаден изпълнителен лист от 25.03.2015год.

Образувано е изпълнително дело № 1068/2013 год., а за издръжката на пълнолетния Д. – изп.д. № 1025/2015 год., двете по описа на ДСИ при ЛРС.

По двете дела не е направена нито една вноска.

Въпреки това, подс. Н. С. е плащал присъдената издръжка за двете си деца до м. Юни, 2014 год., след което преустановил плащанията.

Подсъдимия Н. С. работи – по трудово правоотношение в *******, като системен администратор и реализира доходи.

Въпреки това, за периода от 01.07.2014 год. до 31.10.2015 год., след като е осъден с влезли в сила съдебни решения да заплаща месечна издржка на малолетното си дете Ц.Н.С., роден на *** год. – с Решение по гр.д. № 135/2012 год. на ЛРС – по 70 лв. месечно, считано от 01.03.2012 год., увеличена с Решение по гр.д. № 1301/2014 год. на 120 лв. месечно, считано от 25.11.2014 год., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски, като общата сума на неплатените месечни издръжки е 1670 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева/, както и за това, че за периода 25.11.2014 год. – 30.06.2015 год., като осъден с влязло в сила Решение по гр.д. № 1300/2014 год., да заплаща месечна издръжка на сина си Д.Н.С., роден на *** год. – по 150 лв. месечно, считано от 25.11.2014 год., до завършване на средното му образование – 30.06.2015 год., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски, като общата сума неплатените месечни издръжки е 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Видно от заключението на приетата по делото съдебно-счетоводна експертиза, изготвена за нуждите на досъдебното производство, общият размер на неплатената издръжка за процесния период, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски за детето Ц. е 1670 лв., а неплатените издръжки на пълнолетния Д. - 7 /седем/ месечни вноски са в общ размер на 1050 лв., или общо сумата от 2120 лв.

В хода на съдебното следствие подсъдимия е изплатил на ръка на детето си Д.С. – лично сумата от 1050 лв., а на детето си Ц. – чрез неговата майка и законен представител Я.С. сумата от 1940 лв., което е цялата дължима сума. За двете деца не са настъпили други вредни последици.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

От правна страна:

При така установените факти, съдът намира, че подсъдимия Н.Д.С. е осъществил от обективна и субективна страна признаците на престъпление по чл. 183, ал. 1 НК, по следните съображения:

Субект на престъплението може да бъде наказателноотговорно лице, осъдено да издържа лице от кръга изброени лица в нормата, своя низходяща в случая.

Задължението на родителя за издръжка на низходящ е приоритетно и безусловно. Издръжката на ненавършило пълнолетие дете е основния социален и правен аспект на родителското задължение. Тя е най-важния случай в системата на задълженията за издръжка въобще и е свързана с конституционните принципи за особени грижи за децата. Нейната изключителна обществена значимост произтича от връзката й с развитието на подрастващите. Именно тази нейна значимост обуславя специфичния режим на задължението, а неизпълнението му е с обществена опасност.

Издръжката на пълнолетен низходящ не е безусловна, а е предпоставена от това тя да не затруднява особено дължащият я, но тези въпроси са били обсъдени от решаващия съд по гр.д. № 11301/2014 год.

Престъплението по чл.183 НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма само на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Началото на това престъпление е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа съответното лице става неизправен длъжник за най-малко две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по- нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или то бъде погасено.

Подсъдимия е осъществил обективните признаци на състава по чл.183, ал.1 НК - след като е бил осъден да издържа децата си, съзнателно не е изпълнил задължението си в периода от време от месец юли, 2014 г., до месец юни 2015 г. вкл. по отношение на детето Ц. и за периода от м. Юли, 2014 год., до м. Юни, 2015 год. включително по отношение на детето Д. – т.е.в размер на повече от две вноски.

Той е извършил деянието при пряк умисъл – съзнавал е общественоопасния му характер и неговите общественоопасни последици и е целял тяхното настъпване, като е съзнавал, че е задължен да заплаща месечната издръжка на децата си и че не е изпълнил задължението си в посочения размер за този период от време.

Затова следва подсъдимия да бъде признат за виновен в това, че за периода от 01.07.2014 год. до 31.10.2015 год., след като е осъден с влезли в сила съдебни решения да заплаща месечна издръжка на малолетното си дете Ц.Н.С., роден на *** год. – с Решение по гр.д. № 135/2012 год. на ЛРС – по 70 лв. месечно, считано от 01.03.2012 год., увеличена с Решение по гр.д. № 1301/2014 год. на 120 лв. месечно, считано от 25.11.2014 год., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 16 /шестнадесет/ месечни вноски, като общата сума на неплатените месечни издръжки е 1670 лв. /хиляда шестстотин и седемдесет лева/, както и за това, че за периода 25.11.2014 год. – 30.06.2015 год., като осъден с влязло в сила Решение по гр.д. № 1300/2014 год., да заплаща месечна издръжка на сина си Д.Н.С., роден на *** год. – по 150 лв. месечно, считано от 25.11.2014 год., до завършване на средното му образование – 30.06.2015 год., съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски, а именно 7 /седем/ месечни вноски, като общата сума неплатените месечни издръжки е 1050 лв. /хиляда и петдесет лева/ - престъпление по чл. 183, ал. 1 от НК.

Установи се, че преди постановяване на настоящата присъда подсъдимия е изпълнил задължението си за издръжка на двете деца, за неизпълнението на което е обвинен, и не са настъпили други вредни последици за тях.

При наличие на няколко еднородни задължения към едно и също лице и недостатъчност на изпълнението за погасяване на всичките, длъжникът може да посочи кое от тях погасява, а ако не е заявил това, се погасява най-обременителното за него задължение, съгласно чл.76 ЗЗД.

Най-обременително за подсъдимия е задължението, неизпълнението на което води до наказателна отговорност.

Както бе посочено по-горе, престъплението по чл.183, ал.1 НК се явява довършено в момента, в който по- нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или то бъде погасено.

Частичното изпълнение на задължението за издръжка от подсъдимия след инкриминирания период от време не води до отпадане на наказателната му отговорност за съответните месеци, за които издръжката е заплатена.

В зависимост от това, дали впоследствие е изпълнил изцяло задължението си и дали времето на изпълнението е преди постановяване на присъдата, това частично изпълнение би било смекчаващо отговорността обстоятелство при липса на пълно изпълнение или, както в случая – част от основанието той да не бъде наказан, тъй като е налице изпълнение на задължението изцяло преди постановяване на присъдата.

Подсъдимия Н.С. е неосъждан, положил е усилия за възстановяване в пълен размер на дължимите суми за издръжка, изразява съжаление за случилото се, а също така не са настъпили други вредни последици за децата.

Всичко това води на извода, че в случая са налице предпоставките за прилагане на разпоредбата на чл.183, ал.3 НК, поради което съдът не наказва подсъдимия за извършеното от него престъпление.

Тъй като макар да не налага наказание, съдът призна подсъдимия за виновен в извършването на престъплението, за което е обвинен, на основание чл. 189 НПК, му се възложиха и направените по делото разноски.

При тези мотиви, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: