НОХД № 342/16г. МОТИВИ :

Подсъдимият Т.К.Т. *** е обвинен в това, че на 05.05.2015г. в ******, общ.Вълчедръм, обл.Монтана противозаконно присвил чужда движими вещ-лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел 1562,4 ЖТД, с рег.№ *****, собственост на И.И.А. ***, на стойност от 1 900лв, която владеел чрез Д.Г.П. ***, продал автомобила за скрап в база стопанисвана от „Автоконтак” ЕООД гр.Монтана за сумата от 600лв-престъпление по чл.206, ал.1 от НК.

Производството е разгледано по общия ред.

Представителят на ЛРП в с.з. поддържа обвинението по отношение на подс.Т., което намира за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства. Предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която го признае за виновен и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК – „Една година лишаване от свобода”, с ефективно изтърпяване, при строг режим, като при условията на чл.25 във вр. с чл.23 от НК извърши групиране на така наложеното наказание с наказанието по НОХД № 111/16г. по описа на ЛРС и определи едно общо такова, по-тежкото от тях.

Подсъдимият се явява лично и не се признава за виновен по повдиганото му обвинение, но дава обяснения. Впоследствие нарушава взетата в хода на ДП МН ”Подписка” и се отклонява от посочения на органите на разследването адрес. Производството е приключило в неговото отсъствие при условията на чл.269, ал.1, т.1 от НПК, като на осн. чл.94, ал.1, т.8 от НПК му е назначен защитник–определеният от АС гр.Монтана адв.Д.Ц. от МАК.

В пледоарията си защитника на подсъдимия моли съда да постанови оправдателна присъда, с която признае Т. за невиновен и оправдае по повдигнатото му обвинение, тъй като същото не е доказано по безспорен и категоричен начин.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

По делото няма приет за съвместно разглеждане граждански иск, няма конституирани граждански ищци и частни обвинители.

Съдът, след като се запозна със събраните по делото писмени и гласни доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

Подс.Т. живее със семейството си в с.*****, обл.Монтана. Изкарва прехраната на семейството си като закупува и продава употребяване леки автомобили. Така преди известно време продал на св.С.Д. от с.с. лек автомобил марка „Алфа ромео”, модел 156, сив на цвят. Св.Д. регистрирал автомобила на свое име. След известно време решил да го продаде и помолил подсъдимият да пусне обява за продажбата на автомобила в Интернет, като посочи своето име и телефонен номер за връзка.

Св.И.А.,*** видял обявата в Интернет и позвънил на посочения телефонен номер. Разговарял с подсъдимият и се уговорил да дойде на място и да види колата. След като видял колата и я харесал му оставил капаро 200лв и се разбрали на следващия ден да се срещнат в гр.Монтана, за да може да оформят документите по прехвърляне на собствеността пред нотариус.

На следващият ден подсъдимият заедно със св.С.Д., неговата приятелка В.Д. и приятелката на подс.Т. св.Д.П. пристигнали с лекият автомобил обявен за продажба в гр.Монтана, а св.А. с лек автомобил, марка „Алфа ромео”, модел 156, 2,4 ЖТД, с рег.№ *****. Срещнали се със св.А. на бензиностанция „Шел” на входа на гр.Монтана, след което отишли до кантората на Нотариус И. Ф. Там св.А. дал на подс.Т. сумата от 2 050лв, като 50лв от тях са били комисионна за него, като посредник при продажбата на колата.

По време на проведения разговор между подсъдимия и св.А. станало на въпрос, че съпругата на Т. е бременна и нямат превоз, с който да се приберат в с.Черни връх, обл.Монтана, което мотивирало св.А. да предложи на подсъдимият да вземе неговият автомобил, с който бил дошъл до гр.Монтана и да се приберат, а след празниците щял да дойде да си го прибере.

На 07.05.2016г. св.А. пристигнал в с.***** заедно със св.Р.С., но не открил подсъдимия. От сключения Договор за покупко-продажба на МПС-то което закупил открил адреса на св.С.Д. и посетил дома му, който открили с помощта на св.Б.П., който срещнал в центъра на селото и който го завел до адреса. Разговарял с него и направил опит да се свърже с Т., чрез св.Д., който му позвънил по телефона. В проведеният разговор между подсъдимият и св.Д.Т. му заявил, че бил закупил въпросната кола и няма какво да му връща, но казал, че ще ги чака на Бензиностанцията в гр.*****, за да се срещнат и разберат, но въпреки дългото чакане Т. не се появил.

Междувременно след като се върнал от гр.Монтана, подсъдимият предал лекият автомобил, който му бил предоставен от св.И.А. за да се прибере до дома си за скрап в Автоморга в гр.Монтана, собственост на св.П.Д.. Работещият в Автоморгата св.Б.А. приел колата, тъй като подсъдимият се бил договорил по телефона със собственика на същата – св.Петров. При предаването на колата за скрап в Автоморгата подсъдимия получил сумата от 600лв и представил Личната карта на св.Д.П., вместо своята.

Съгласно заключението на вещото лице изготвило назначената по делото Съдебно-оценителна експертиза О.С., което съдът приема изцяло като дадено обективно и безпристрастно стойността на вещта предмет на престъплението – лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел 156 2,4 ЖТД” , с ДК № *****, с шаси № ZAR93200001091177 и двигател № AR325011316757, производство 2000г., собственост на И.И.А. по пазарна цена възлиза на сумата от 1 900лв.

Горното се установява от фактическа страна от събраните в хода на ДП № 809/15г. по описа на РУ гр.Лом, писмени доказателства, както следва: Справка на л.1; Докладна записка на л.14; заверено ксерокопие от Свидетелство за регистрация на МПС на л.63; Съдебно оценителна експертиза на л.76; Справка за съдимост на л.82-84; служебно изисканата от съда актуална справка за съдимост на л.69-72, от показанията на разпитаните в с.з. свидетели И.А., Р.С., П.Д., Б.А., Б.П., които съдът кредитира като обективни и взаимно свързани както по между си, така и със събраните по делото писмени доказателства.

Настоящият съдебен състав не кредитира показанията на разпитаните свидетели Д.П., С. Д. и В.Д., тъй като последните са лица, пряко заинтересовани от изхода на делото и намиращи се в приятелска връзка с подсъдимия. Първата живее на съпружески начала с него, а останалите са приятели. Техните показания се намират в противоречие с останалите събрани по делото гласни доказателства.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимия, тъй като в случая те представляват единствено средство за негова защита, и са в противоречие с целият събран и кредитиран от съда доказателствен материал.

Видно от приложената по делото справка за съдимост подсъдимият е осъждан с 5бр. влезли в сила за извършени от него престъпления против собствеността, като последната влязла в сила присъда е по НОХД № 111/16г. по описа на ЛРС, за престъпление по чл.209, ал.1 във вр. с чл.20, ал.4 във вр. с чл.26, ал.1 от НК, извършено на 10.10.2014г., като му е наложено наказание „Осем месеца лишаване от свобода”, при първоначален строг режим, което да изтърпи в затворническо общежитие от закрит тип, в сила от 27.10.2016г.

Съдът намира, че от обективна и субективна страна подс.Т.К.Т. е осъществил състав на престъпление по чл.206, ал.1 от НК, а именно, че на 05.05.2015г. в *********, общ.Вълчедръм, обл.Монтана противозаконно присвил чужда движими вещ-лек автомобил марка „Алфа Ромео”, модел 1562,4 ЖТД, с рег.№ *****, собственост на И.И.А. *** нае стойност от 1 900лв, която владеел чрез Д.Г.П. ***, продал автомобила за скрап в база стопанисвана от „Автоконтак” ЕООД гр.Монтана за сумата от 600лв.

Извършеното престъпление от подсъдимия представлява „противозаконно присвояване на чужда движима вещ”, в случая предоставеното му от св.А. МПС, което впоследствие подсъдимия предал за скрап.

От субективна страна деянието е извършено при пряк умисъл, като подсъдимия е съзнавал общественоопасният характер на деянието, неговите общественоопасни последици и е искал настъпването на вредоносния резултат.

При определяне на наказанието на подсъдимият, съдът съобрази предвиденото от законодателят наказание за подсъдимият в нормата на чл.206, ал.1 от НК– „От една до шест години лишаване от свобода”, разпоредбите на общата част на НК, касаещи материята, както и смегчаващите отговорността обстоятелства, свързани с ниската обща стойност на предмета на престъплението. С оглед индивидуализиране наказателната отговорност на дееца, съдът съобрази степента на обществена опасност на деянието и на дееца, мотивите и подбудите за извършването му, както и неговата личност.

Съобразявайки всички изисквания на закона съдът определи и наложи наказанието на подсъдимия при условията на чл.54 от НК, в размер на „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, което да бъде изтърпяно ефективно, в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при строг режим на изтърпяване, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Съдът намира, че целите на наказанието не могат да бъдат постигнати без откъсването на подсъдимият от неговата обичайната и семейна и социална среда на живот, и тъй като има законови пречки за приложение на института на „условното осъждане” на осн. чл.66, ал.1 от НК, то съдът постанови наложеното наказание „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при строг режим на изтърпяване, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Тъй като престъплението предмет на настоящето производство и престъплението предмет на НОХД № 111/16г. по описа на ЛРС са извършени от подсъдимия в условията на „реална съвкупност” , преди да има влязла в сила присъда за което и да е от тях, съдът на осн. чл.25, ал.1 във вр. с чл.23, ал.1 от НК определи на подс.Т. ЕДНО ОБЩО НАКАЗАНИЕ, най-тежкото от тях, а именно „ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА”, да бъде изтърпяно ефективно в затвор или затворническо общежитие от закрит тип, при строг режим на изтърпяване, на осн. чл.61, т.2 от ЗИНЗС.

Така наложеното наказание на подсъдимият, съдът намира, че е от вид и размер да постигне целите на наказанието визирани в нормата на чл.36 от НК, както по отношение на подсъдимия, като го превъзпита занапред да спазва законите в страната и установеният правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото да им въздействат възпитателно и предупредително.

С Присъдата си съдът върна на свидетелят И.И.А. с ЕГН ********** приобщеното като веществено доказателство Свидетелство за регистрация – Част ІІ на лек автомобил марка „Алфа”, модел „Ромео”, с ДК № *****, на чието име е регистриран автомобилът, предмет на престъплението.

На осн. чл.189, ал.1 от НПК съдът осъди подсъдимият да заплати по сметка на МВР гр.София направените по делото разноски в хода на ДП в размер на 57,98лв /петдесет и седем лева и деветдесет и осем стотинки/, по сметка на ВСС гр.София направените в хода на съдебното производство разноски в размер на 20лв /двадесет лева/, както и по 5лв държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист в полза на ВСС гр.София, а по сметка на Националното Бюро за правна помощ гр.София адвокатско възнаграждение на определеният от АС гр.Монтана и назначен за негов защитник адв.Д.Ц. от МАК.

Водим от горното съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :