Мотиви към присъда

по НОХД № 65/2017 год. по описа на РС – Лом.

Подсъдимият Н.Г.П. е предаден на съд за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1 НК, а подсъдимите В.Г.П. и М.В.К. – за престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, във р. чл. 194, ал. 1, във вр. чл. 26, ал. 1, във вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК – за това, че на 18.02.2017 год., в с. Якимово, обл. Монтана, в условията на продължавано престъпление и след предварителен сговор помежду си, подс. Н.П. – в условията на повторност, а подсъдимите В.Г.П. и М.В.К. като непълнолетни, но можещи да разбират слойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си, чрез използване на техническо средство – кирка, след разрушаване на преграда здраво направена за защита на имот – врата, отнели от владението на Г. Г. ***, движими вещи: меден казан за варене на ракия с вместимост 100 литра на стойност 350,00 лева, 2 бр. пластмасови бутилки с вместимост от по 6 литра с домашна ракия на стойност 84,00 лева, 1 бр. бутилка с вместимост 0,750 литра с домашна ракия на стойност 5,25 лева, 1 литър олио на стойнсот 2,30 лева, 4 бр. буркана от по 100 грама с домашна лютеница на стойност 4,00 лева, 1 бр. буркан от 200 грама с домашна лютеница на стойност 1,50 лева, 5 бр. буркани с компот от различни по вид плодове на стойност 10,00 лева, 4 бр. буркана с пчелен мед на стойност 28,00 лева, месингова канела на стойност 2,50 лева, месингов трипътник на стойност 1,00 лева, медни намотки с тегло 0,200 килограма на стойност 1,60 лева и радиокасетофон марка „Шарп“ на стойност 25,00 лева, и от владението на А.Б.И. от с. Якимово, обл. Монтана, движими вещи: меден котел с вместимост 40 литра на стойност 80,00 лева, медна пръскачка за лозе на стойност 60,00 лева и 2 бр. женски заека порода „чин-чил“ на стойност 50,00 лева, или всичко отнето на обща стойност 705,15 лева, без знанието и съгласието на собствениците и с намерение противозаконно да ги присвоят.

Производството е образувано и водено по реда на Гл. ХХV НПК, поради което и на осн. чл. 365, ал. 3 и 4 НПК граждански иск и участието на частен обвинител не се допускат.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Съдебното производство е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

В съдебното заседание представителят на обвинението, с оглед безспорно установената фактическа обстановка предлага да се постанови осъдителна присъда, като се признят подсъдимите за виновни в извършването на престъплението, за което са предадени на съд, като им се определи наказание при условията на чл. 58а, ал. 4 НК – лишаване от свобода за срок от шест месеца, чието изтърпяване му да бъде отложено с изпитателен срок от три години при условията на чл. 66, ал. 1 НК по отношение на подс. Н.П. и обществено порицение по отношение на подсъдимите В.П. и М.В..

Подсъдимите се признават за виновни, признават изцяло фактите, изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт и са съгласе ида не се събират доказателства за тези факти.

Лично и чрез защитника си, адв. Н.А., МАК, считат, че предложените от обвинението наказания са от вид и размер да са справедливи и да постигнат целите на превенцията – както общата, така и специалната.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства в тяхната логическа последователност и взаимовръзка, и с оглед принципите, визирани в чл. 1 и чл. 14 НПК, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият Н.Г.П. е роден на *** година в *****, живущ ****, българин, български гражданин, с основно образование, не женен, не работи, неосъждан с ЕГН: **********.

Подсъдимият В.Г.П. е роден на *** ***, българин, български гражданин, с основно образование, неженен, живущ ***, ученик в 10-ти клас на ОУ «Д-р Петър Берон» с ЕГН **********.

Подсъдимият М.В.К. е роден на *** ***, българин, български гражданин, живущ ***, ученик в 8-ми клас в ОУ «Д-р Петър Берон» ******, с ЕГН **********.

Подсъдимият Н.Г.П. е осъден с влязло в сила Определение от 21.02.2013 год. по НОХД № 48/2013 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК, извършено на 22/23.09.2012 год., като му е наложено наказание „Обществено порицание“. Наказанието е изпълнено на 12.03.2013 год. и Подс. П. е реабилитиран по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 3 НК считано от 13.03.2014 год.

Не е изтекъл по отношение на процесното деяние петгодишният срок по чл. 30, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.

Другите двама подсъдими – В.Г.П. и М.В.К. са неосъждани.

Тримата подсъдими живеят в *********. Двама от тях са братя, а третият, подс. М.К. е техен братовчед.

Пострадалите свидетели Г. К. и А.И. са възрастни пенсионери, трудно подвижни и самотно живущи също в ******. За да подпомогнат оцеляването си, те отглеждат зеленчуци и животни в дворовете си. Обстоятелство, известно на подсъдимите.

На 18.02.2017 год. Вечерта, около 20,30 часа тримата подсъдими се събрали и решили да извършат кражба от дома на свид. Г. Г. К., който се намира на *********.

Тримата прескочили през външната порта и влезли в двора, след което се насочили към гаража. Тъй като навън било тъмно, светнали с прожектор но в гаража нищо не намерили. След това отишли до постройка, която се ползвала за работилница. Там намерили меден казан за варене на ракия и го изнесли навън. След това изнесли буркани с лютеница и компот, буркани с пчелен мед, месингова канела, месингов трипътник, бутилки с домашна ракия, медни намотки и радиокасетофон „Шарп“.

Сложили всички изнесени вещи в една голяма чанта и заедно ги пренесли до една къща, находяща се на ********.

По-късно същата вечер, 22,00 ч. тримата подсъдими се насочили и към дома на свид. А.Б.И., намиращ се на *******.

Отново прескочили оградата, като така влезли в двора на свид. А. И..

Подс. Н.П. останал пред къщата за да пази, ако евентуално свид А.И. излезе, а другите двама подсъдими – В.П. и М.К. се насочили към мазето.

Разбили вратата на мазето с помощта на кирка и така проникнали вътре. Осветили с предварително донесен прожектор и видели че има закачен меден котел, както и медна пръскачка. Изнесли котела и пръскачката навън, след което отишли до постройка ползвана за зайчарник. Отворили и изнесли 2 бр. зайци.

Всички отнети от дома на свид. А.И. вещи тримата подсъдими заедно пренесли и оставили в необитаемата къща при отнетите от дома на свид. Г. К. вещи.

След това подсъдимите Н. и В. П. взели и занесли в дома си рдиокасетофона и чанта със зимнина, а третият подсъдим, М.К. взел казана за варене на ракия, медна бензинова лампа, „В и К части, 2 бр. пластмасови туби с ракия, медна пръскачка, буркани с компот и лютеница, както и 2 бр. зайци порода „Чин-чил“.

На следващата сутрин, 19.02.2017 год., двамата пострадали – свидетелите Г. К. и А.И. /самостоятелно един от друг/ установили, че са им извършени кражби и сигнализирали органите на РУ МВР Лом.

В хода на проведените издирвтелни дейности, тримата подсъдими – Н.П., В.П. и М.К. направили пълни самопризнания пред полицейския служител, свид И.Е.И., а след това му показали необитаемата къща и помещението, където са скрили крадените вещи.

На 19.02.2017 год. Свид. Г.П.К., майка на подсъдимите Н. и В. П. предала в участък полиция 1 бр. черна пазарска чанта, 4 бр. буркани и 1 бр. касетофон „Шарп“, а подс. М.В.К. предал намиращите се при него вещи – 1 бр. меден казан, медна бензинова лампа, „В и К части, 2 бр. пластмасови туби с ракия, медна пръскачка, буркани с компот и лютеница, както и 2 бр. зайци порода „Чин-чил“ с протоколи за доброволно предаване /л. 20 и 21 от НП/.

С разписки от 19.02.2017 год. всички вещи били обратно върнати на собствениците с изключение на 2 бр. компоти и 1 бр. буркан с лютеница, които били консумирани от подсъдимите Н. и В. П..

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена на базата на самопризнанието на подсъдимите по чл. 371 т. 2 от НПК, които бяха приети от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

Видно от приобщената по делото съдебно-оценителна експертиза /л. 39 от НП/, общата стойност на отнетите в резултат на престъплението вещи: от владението на Г. Г. ***, движими вещи са на обща стойност 515,15 лв., а от владението на А.Б.И. от ******* са отнети вещи на обща стойност 190,00 лв., или общата стойност на отнетите вещи е в размер на 705,15 лева.

От правна страна:

При така установената фактическа обстановка, съдът намира, че от обективна страна извършеното от тримата подсъдими представлява кражба – отнети са чужди движими вещи, от владението на другиго, без съгласието на собственика и с намерение противозаконно да бъдат присвоени.

По отношение и на тримата подсъдими деянието се квалифицира от обстоятелството, че е извършено при условията на продължавано престъпление, чрез разрушаване на преграда, здраво направена за защита на имот /взломена врата/ с помощта на техническо средство /кирка/ и след предварителен сговор помежду им, като случаят не е маловажен – както с оглед стойността на инкриминираните вещи, така и предвид наличието на многобройни квалифициращи деянието признаци.

По отношение на подс. Н.П. е налице и още един квалифициращ признак – деянието е извършено в условията на повторност, след като е осъден по НОХД № 48/2013 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 194, ал. 1, вр. чл. 20, ал. 2, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

Това осъждане на подс. Н. П. е реабилитирано по право на осн. чл. 86, ал. 1, т. 3 НК считано от 13.03.2014 год., но не е изтекъл по отношение на процесното деяние петгодишният срок по чл. 30, ал. 1, вр. чл. 28, ал. 1 НК.

Другите двама подсъдими, В.П. и М.К. са непълнолетни, но могат да разбират свойството и значението на извършеното и да ръководят постъпките си.

От субективна страна – деянието е извършено при форма на вината пряк умисъл – и тримата подсъдими са съзнавали обществено опасният му характер, предвиждали са общественоопасните му последици и са искали тяхното настъпване.

В случая, както от обективна, така и от субективна страна, подс. Н.Г.П. е осъществил съставът на престъпление по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1 НК.

Подсъдимите В.Г.П. и М.В.К. са осъществили от обективна и субективна страна престъпния състав на чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 26, ал. 1, вр. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК.

За престъплението по чл. 195, ал. 1 от НК е предвидено наказание “Лишаване от свобода” за срок от една до десет години.

Редуцираното на осн. чл. 63, ал. 1, т. 3 НК за двамата непълнолетни наказание е до три години "Лишаване от свобода".

За наказанието:

Съгласно чл. 373, ал. 2 от НПК, при постановяване на осъдителна присъда от съда при провеждане на съкратено съдебно следствие по чл.372, ал.4 във връзка с чл.371, т.2 от НПК, каквото бе проведеното по настоящото дело, наказанието се определя при условията на чл.58а от НК.

Според нормата на чл. 58а, ал. 1 НК, при постановяване на осъдителна присъда в случаите по чл. 373, ал. 2 НПК, съдът определя наказанието лишаване от свобода, като се ръководи от разпоредбите на Общата част, т.е. при условията на чл.54 НК и намалява така определеното наказание с една трета, а според разпоредбата на чл.58а, ал. 4 НК, в случаите, когато едновременно са налице условията на ал. 1 и условията на чл.55 НК, съдът прилага само чл. 55 НК, ако е по-благоприятен за дееца

В случая, при индивидуализиране на наказанието на тримата подсъдими, Н.П., В.П. и М.К. съдът отчете като смекчаващи отговорността обстоятелства направените самопризнания, възстановяването на по-голямата част от причинените щети, изразеното разкаяние, младата възраст, тежкото социално положение. По отношение на подсъдимите В.П. и М.К. – и чистото съдебно минало. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени характера на престъплението – обект на посегателството са възрастни хора, трудно подвижни, за които отнетите хранителни продукти, са средство за физическото им оцеляване.

Като анализира тези индивидуализиращи отговорността обстоятелства, съдът намира, че е налице превес на смекчаващите над отегчаващите отговорността обстоятелства.

За това наказанието се определи при условията на чл. 55 от НК – като наложи на подс. Н.Г.П. за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4, 5 и 7, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 1 от НК, наказание от ШЕСТ МЕСЕЦА „Лишаване от свобода”, изтърпяването на което отложи с изпитателен срок от три години, на на подсъдимите В.Г.П. и М.В.К. за престъплението по чл. 195, ал. 1, т. 3, 4 и 5, във вр. с чл. 194, ал. 1, във вр. с чл. 26, ал. 1, във вр. с чл. 63, ал. 1, т. 3, във вр. с чл. 58а, ал. 4, във вр. с чл. 55, ал. 1, т. 2, б. "б" от НК, наказания ОБЩЕСТВЕНО ПОРИЦАНИЕ, което да се изпълни чрез прочитане от Директора на ОУ „Д-р Петър Берон“ – ***** пред учениците от училището и в тяхно присъствие.

Така наложените наказания, индивидуализирани съобразно личността на всеки от тримата подсъдими, съдът намира, че са от вид и характер, да постигнат целите на наказанието, визирани в чл. 36 от НК – както по отношение на подсъдимите, които да превъзпитат към спазване занапред на законите и установения в страната правов ред, така и по отношение на останалите членове на обществото, като им въздействат възпитателно и предупредително.

На основание чл. 189 НПК, съдът възложи на подсъдимите съотватната припадаща им се част от направените по делото разноски.

Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: