Р Е Ш
Е Н И
Е
гр. Лом, 30.03.2017 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Ломският районен съд, V-ти
състав, в публично съдебно заседание на осми декември, две хиляди и шестнадесета
година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА
при секретаря Р.Д., като
разгледа докладваното от съдията гр.дело № 404 по описа за 2016 г.,
и въз основа и доказателствата по
делото, за да се произнесе, взе предвид следното:
Обективно и субективно съединени искове с
правно основание:
- чл. 128 КТ,
- чл. 224, ал. 1 КТ,
-чл. 222, ал. 3 КТ,
- чл. 55, ал. 1 ЗЗД и
- чл. 86, ал. 1 ЗЗД
Предявени са
искове от М.Н.А., ЕГН **********,***, срещу ФАНТИ ФАМИЛИЯ ГТ АД, ЕИК *********,*****,
представлявано от И.Т.Й., за неизплатено трудово възнаграждение, обезщетение за
неползван платен годишен отпуск, обезщетение по чл. 222, ал. 1 и ал. 3 КТ,
както и неизплатени суми по авансови отчети.
В исковата молба се
твърди, че страните са били в трудово правоотношение. С трудовия договор ищцата била назначена при
ответника на длъжност „организатор“ от 31.07.2014 год., при месечно
възнаграждение от 340 лв.
С допълнителни
споразумения възнаграждението било увеличавано, както следва: от 05.01.2015
год. – на 360 лв., от 01.07.2015 год. – на 380 лв., от 01.01.2016 год. – на 420
лв.
ТПО било прекратено
със Заповед на работодателя от 01.03.2016 год.
При прекратяването
на правоотношението, работодателят не бил изплатил на ищцата полагащите й се
трудови възнаграждения за целия период на договора. На няколко пъти били
изплащани суми, но не в пълния дължим се размер.
От прекратяването
на правоотношението и до момента, ищцата била без работа, но въпреки това не й
било изплатено полагащото й се
обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ в размер на 420 лв., нито такова по чл. 222,
ал. 3 КТ в размер на 840 лв. /две заплати при пенсиониране/.
Не било заплатено
от работодателя и обезщетение за неползван платен годишен отпуск за целия
период на ТПО в размер на 700 лв.
Наред с горното,
при изпълнение на трудовите с и правоотношения ищцата била представлявала
ответника пред различни институции и
учреждения, в т.ч. да получава стоки, книжа и т.н., както и да заплаща
държавни такси и други суми във връзка с горното. За сторените разходи винаги и
в срок била изготвяла и представяла авансови отчети, които били одобрявани от
работодателя, но въпреки това сумите по тях не били възстановявани. Така, към
датата на предявяване на иска, общият размер на тези средства бил 9 028,39 лв.
Иска се: да
бъде осъден ответника да заплати на ищеца следните суми:
- сумата от 6700,00
лв., представляваща трудово възнаграждение за периода 31.07.2014-01.03.2016
год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба /04.04.2016 год./, до окончателното плащане, както и сумата от
180 лв., представляваща лихва за забавено плащане на трудовите възнаграждения,
считано от 1-во число на съответния месец, следващ месеца на плащане, до
завеждането на и.м.
- сумата от 700,00
лв., представляваща обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода 31.07.2014 –
01.03.2016 год., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /04.04.2016
год./, до окончателното плащане;
- сумата от 420,00
лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 1 КТ – за времето, през което ищцата е останала без работа, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба
/04.04.2016 год./, до окончателното плащане;
- сумата от 840,00
лв., представляваща обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ – за придобито право
на пенсия за осигурителен стаж и възраст, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба /04.04.2016 год./, до
окончателното плащане;
- сумата от 9028,39
лв., представляваща невъзстановен разход, сторен от ищцата по авансови отчети №
384/11.11.2015 г., № 385/24.11.2015 г., № 386/09.12.2015 г.од. и №
387/26.01.2016 год., както и сумата от 200,00
лв., представляваща лихва за забавено
плащане върху тази сума, считано от датата на изготвяне на всеки един от
авансовите отчети, до предявяване на иска, както и законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба /04.04.2016 год./, до
окончателното плащане.
Претендират се и
направените в производството разноски.
Писмен отговор
от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.
Предвид
процесуалното поведение на ответника, съдът е приел, че между страните няма оспорени фактически твърдения.
В открито съдебно заседание ищцата се явява лично и с адв. Н.В.,***, която
уточнява, че претендираната сума
от 700,00 лв., представляваща
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ е за 35 дни неползван платен годишен
отпуск, за периода 31.07.2014 –
01.03.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от датата на
подаване на исковата молба /04.04.2016 год./, до окончателното плащане.
Също така оттегля претенцията
да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 420,00 лв., представляваща обезщетение
по чл. 222, ал. 1 КТ – за времето, през
което ищцата е останала без работа, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на исковата молба /04.04.2016 год./, до
окончателното плащане и производството е прекратено по отношение на този иск с
определение от с.дата.
Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява. Не
изразява становище по исковете, не ангажира доказателства. .
С оглед изясняване на част от спорните по делото
въпроси съдът допусна гласни доказателства, както и изслушването на съдебно-икономическа експертиза
от ВЛ Н.П., чието заключение като неоспорено от страните прие по делото.
Съдът, като взе предвид доводите на страните,събраните
по делото доказателства, като ги съобрази по реда в ГПК, намира за установено следното:
От
фактическа страна:
От представените по делото доказателства съдът приема за
безспорно установено, а и не се спори между страните, че между тях е имало
валидно трудово правоотношение, възникнало на 31.07.2014 год., прекратено със Заповед
№ 24/01.03.2016 год. на осн. чл. 325, ал. 1, т. 1 КТ, по взаимно съгласие на
страните. Ищцата е била назначена на длъжността „организатор“ във фирмата на
ответника. Договорът е бил регистриран в НАП.
На 01.03.2016 год. ищцата е изпратила на ответника покана
за доброволно изпълнение на сумата от 9028,39 лв., дължими съгласно одобрени от
него авансови отчети към датата 29.02.2016 год. По делото няма данни дали
поканата е достигнала до ответника.
Приложени са копия от авансови отчети от датите:
11.11.2015 год., 24.11.2015 год., 09.12.2015 год., 26.01.2016 год., както и
пълномощно от 18.11.2014 год., изхождащо от ответника, с което на ищцата са
предоставени права да представлява фирмата във връзка с дейности по закупуване
на ТИР-карнети, издаване и получаване на разрешителни за пътуване, получаване
на стоки и книжа, свързани с дейността, подаване книжа в Централния регистър на
особените залози и т.н...
С Разпореждане № **********
***, от 04.07.2016 год., на ищцата е отпусната лична пенсия за осигурителен
стаж и възраст в размер на 573,12 лв., считано от 01.07.2016 год. /от 05.04.
2016 год. размерът на пенсията е бил 215,02 лв./
На 01.04.2016 год. ищцата е изпратила на ответника покана
за доброволно изпълнение чрез плащане на на сумата от 9028,39 лв., дължими
съгласно одобрени от него авансови отчети, както и на дължимо трудово
възнаграждение и обезщетения по чл. 222 и чл. 224 КТ. По делото няма данни дали
поканата е достигнала до ответника, доколкото е върната непотърсена от адреса
на управление на фирмата.
Представени са
преводни нареждания за преведени от ищцата на ответника суми, както и разписка
за предоставен на 15.03.2015 год. заем от ищцата на ответника, в размер на
30 000 лв., за срок до 15.06.2015 год.
От заключението на приетата по делото
съдебно-счетоводна експертиза, изготвена от в.л. Н.И.П. по доказателствата към
делото се установява, че:
1. Следващото се на ищцата трудово
възнаграждение за периода от м. Август, 2014 год. до 01.03.2016 год. е в размер
на 6 223,45 лв.
2. Законната лихва върху горната
сума за трудово възнаграждение за периода от 01.09.2014 год. до 04.04.2016 год.
е в размер на 514,39 лв.;
3. Сумата по чл. 221, ал. 1 КТ /за
неспазено предизвестие/, каквато претенция не е заявена е в размер на 514,39
лв., а законната лихва върху тази сума – 3,69 лв.
4. Обезщетението по чл. 222, ал. 3
КТ /обезщетение при придобито право на пенсия/ – 981,12 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода от 01.03.2016 год. до 04.04.2016 год. – 9,27 лв.;
5. Обезщетението по чл. 224, ал. 1
КТ /за неползван платен годишен отпуск/ е в размер на 666,43 лв., а законната
лихва върху тази сума за периода 01.03.2016 – 04.04.2016 год. – 6,48 лв.
6. Дължимата сума по представените
от ищцата авансови отчети е в размер на 9 028,39 лв., а законната лихва
върху тази сума за периода от 12.11.2015 – 04.04.2016 год. – 316,67 лв.
В съдебно заседание
вещото лице уточнява, че не е изготвил заключението по писмените доказателства
от делото, тъй като не е могъл да осъществи контакт с ответника.
От показанията на
свид. Г.Б.В., допусната до разпит по искане на ищцата се установява, че тази
свидетелка е работила заидно с ищцата във фирмата на ответника. Свид. Г. В. е
била отчетник, работила е и като счетоводител. Механизма на работа при
ответника бил следния: работника взима определена сума пари от фирмата,
изразходва ги за служебни нужди и след това представя авансов отчет на
работодателя за изразходването на средствата. Имало РКО, в които било отразено
каква сума е получил съответния работник. Това се отразявало и в авансовия
отчет, който се утвърждавал от управителя на фирмата и след това се
осчетоводявал. Конкретно за представените от ищцата авансови отчети – те са
били представени пред свид. Г. В. и тя ги е осчетоводила. На служителите нищо не
е давано. Спомня си, че след като ищцата напуснала, управителят наредил да се
направи справка за задълженията и по спомен се оказало, че фирмата е останала
задължена към ищцата за около 9 000 лв., за това, че е закупувала
материали със свои лични средства. Това било практика при нея и други
служители-подотчетни лица. Обикновено фирмата им възстановявала разходите, в
т.ч. и на ищцата, но в случая фирмата е останала задължена. Ако било обратното,
във фирмата имало практика да не връщат трудовите книжки на напусналите
работници и служители. Имало много жалби срещу фирмата за такива нарушения.
Обикновено жалбите били от шофьори, останали задължени с пари за гориво.
От
така приетата за установена фактическа обстановка, съдът прави следните правни
изводи:
І. По иска с правно основание
чл.128, т. 2 КТ:
По делото не се
спори, че между страните е имало валидно трудово правоотношение, което е било
прекратено с приложената Заповед на работодателя от 01.03.2016 год.
Доколкото
предявените искове са осъдителни, в тежест на ищеца е да докаже претенциите си
по основание и размер.
Работодателят е длъжен в установените срокове да
начислява във ведомости за заплати трудовите възнаграждения на работниците и
служителите за положения от тях труд; да плаща уговореното трудово възнаграждение
за извършената работа.
Ищцата претендира да бъде осъден ответника да й заплати - сумата от 6700,00 лв., представляваща трудово
възнаграждение за периода 31.07.2014-01.03.2016 год., ведно със законната лихва
върху главницата от датата на подаване на исковата молба /04.04.2016 год./, до
окончателното плащане.
От доказателствата
по делото се установява, че ответникът не е изпълнил своевременно задължението
си да заплаща дължимото на ищцата трудово възнаграждение, като от приетата по
делото съдебно-счетоводна експертиза, която съдът кредитира, неизплатеното
трудово възнаграждение за процесния период от м. Август, 2014 год. до
01.03.2016 год. е в размер на 6 223,45 лв.
Законната лихва
върху горната сума за трудово възнаграждение за периода от 01.09.2014 год. до
04.04.2016 год. е в размер на 514,39 лв.
Ищцата претендира
общо 6700 лв. за трудово възнаграждение и 180 лв. за лихви.
За
това исковете по чл. 128, т. 2 КТ следва да се уважат до установения размер от
6223,45 лв., а над него – до претендираните 6700 лв. – да се отхвърлят за
разликата от 476,55 лв. като неоснователни.
Претенцията
за лихви върху неплатените трудови възнаграждения се претендира в размер на 180
лв. и следва да се уважи в този размер, доколкото не е изменена /увеличена/
съобразно заключението на в.л.
ІІ. По иска с правно основание
чл.224, ал. 1 КТ:
Разпоредбата на чл. 224, ал. 1 от КТ
предвижда, че при прекратяване на трудовото
правоотношение работникът или служителят има право на парично обезщетение за
неползвания си платен годишен отпуск
пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж,
като съгласно ал. 2 обезщетението се изчислява по
реда на чл. 177 от КТ на базата на полученото среднодневно брутно
трудово възнаграждение към деня на прекратяването на
трудовото правоотношение.
Ищцата претендира -
сумата от 700,00 лв., представляваща
обезщетение по чл. 224, ал. 1 КТ за периода 31.07.2014 – 01.03.2016 год., ведно със законната лихва върху главницата от
датата на подаване на исковата молба /04.04.2016 год./, до окончателното
плащане.
Видно от данните по делото, в Заповед № 24/01.03.2016 год. на
Управителя на дружеството, работодателят не е посочил, че към момента на
прекратяване на трудовото правоотношение ищцата има платен годишен отпуск.
Видно от заключението на вещото
лице, обезщетението
по чл. 224, ал. 1 КТ /за неползван платен годишен отпуск/ е в размер на 666,43
лв., а законната лихва върху тази сума за периода 01.03.2016 – 04.04.2016 год.
– 6,48 лв.
Искът следва да се уважи до размера,
установен от вещото лице – 666,43 лв., а над него, до претендираните 700 лв. –
да се отхвърли за разликата от 33,57 лв. като неоснователен.
Относно
иска по чл. 222, ал. 3 КТ:
Съгл. посочената разпоредба, при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или
служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст,
независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от
работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца,
а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му
стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от
6 месеца. Обезщетение по тази алинея може да се изплаща само веднъж.
Претендира се от ищцата обезщетение по чл. 222, ал.
3 КТ в размер на сумата
от 840,00 лв., ведно със законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /04.04.2016
год./, до окончателното плащане.
В случая не се твърдят и не се установяват основания за
по-високо обезщетение от общо предвиденият в предл. 1-во двумесечно. Не се
твърди /предвид пасивното процесуално поведение на ответника/ и не се
установява плащане.
От доказателствата по делото /копие от трудова книжка/ се
установява, че ищцата не е работила през месеца, следващ уволнението. С
Разпореждане № ********** ***, от 04.07.2016 год., на ищцата е отпусната лична
пенсия за придобити осигурителен стаж и възраст.
От заключението са съдебно-счетоводната експертиза
размерът на дължимото се на ищцата обезщетение по чл. 222, ал. 3 КТ е
установено на 981,12 лв., а
законната лихва върху тази сума за периода от 01.03.2016 год. /датата на
прекратяване на ТПО/ до 04.04.2016 год. /датата на предявяване на иска/ – 9,27
лв..
За това претенцията
следва да се уважи в претендираният размер от 840,00 лв., ведно със законната
алихва върху тази сума от предявяването на иска до окончателнот й изплащане.
Относно
претенцията по чл. 55, ал. 1 ЗЗД:
Иска се да бъде осъден ответника да заплати на ищцата сумата от 9028,39 лв., представляваща невъзстановен разход, сторен от нея по
авансови отчети № 384/11.11.2015 г., № 385/24.11.2015 г., № 386/09.12.2015
г.од. и № 387/26.01.2016 год., както и сумата от 200,00 лв., представляваща лихва
за забавено плащане върху тази сума, считано от датата на изготвяне на
всеки един от авансовите отчети, до предявяване на иска, както и законната
лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба /04.04.2016
год./, до окончателното плащане.
Съгласно разпоредбата на чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД, който е
получил нещо без основание, е длъжен да го върне.
Фактическият състав на цитираната норма се характеризира с
два елемента – получаване на нещо от обогатилото се лице, което му се дава от
обеднялото лице /разместване на материални блага/, и начална липса на основание
за получаването.
При неоснователното обогатяване под основание се има предвид
правна връзка, правно отношение, което да оправдае получаването на имуществото.
Основанието по смисъла на чл.55, ал.1 ЗЗД се тълкува от правната теория и
съдебната практика като наличие на валиден юридически факт, който да оправдае
получаването, респ. обогатяването.
Липсата на основание е общ елемент за всички състави на
неоснователното обогатяване. При първия състав по чл.55, ал.1, предл.1 ЗЗД
основанието не е налице още при получаването, т.е. налице е начална липса на
основание. Между даващия и получаващия не съществува правоотношение, което да
поражда задължение за престиране и даването да е в негово изпълнение. Законът
отдава значение на самия факт дадено-получено, без да се интересува от
субективния елемент – добросъвестност, вина или знание за липсата на основание.
В случая, видно
както от представените отчети, така и от показанията на свид. Г. В., липсва
основание служителят да кредитира работодателя си във връзка с осъществяване на
дейността му.
Според заключнието
на вещото лице, дължимата сума по
представените от ищцата авансови отчети е в размер на 9 028,39 лв., а
законната лихва върху тази сума за периода от 12.11.2015 – 04.04.2016 год. –
316,67 лв.
Пасивното поведение
на ответната страна и неоспорването на фактическите твърдения и представените
от ищцата доказателства прави същите достатъчни за да обосноват извод за
доказаност на претенцията. На представените авансови отчет не се
противопоставятдоказателства за заплащане на сумите от страна на работодателя –
нито предварително, нито последващо.
Ето защо, и тази
претенция следва да бъде уважена в претердирания размер, като основателна и
доказана.
Относно
разноските:
Само ищцата претендира разноски. Представя списък по чл. 80 ГПК.
При този изход от делото, ответникът ще следва да понесе сторените от
ищата разноски, съобразно уважената част от исковете, както и по
обезпечителното производство.
Общо сторените от ищцата разноски са 3211,60 лв., от които: 411,60 лв.
– д.т., 100 лв. за в.л. и 2700 лв. – адв. хонорар по първоначално предявените
пет иска.
Съобразно уважената/отхвърлена част от исковете, ответникът ще следва
да бъде осъден да заплати на ищцата съответната част от сторените разноски,
общо в размер на 3046,20 лв.
Отделно от това ответникът ще следва да заплати по сметка на ЛРС и
сдържавна такса върху уважената част от исковете по чл. 128, т. 2 КТ – 248,94
лв., чл. 86 ЗЗД – 50 лв., чл. 224, ал. 1 КТ – 50,00 лв и чл. 222, ал. 3 КТ –
50,00 лв., общо в размер на 398,94 лв.
По изложените съображения съдът ,
Р Е Ш
И :
ОСЪЖДА, на основание чл. 128,
т.2 КТ ФАНТИ ФАМИЛИЯ ГТ АД, ЕИК *********,*****,
представлявано от И.Т.Й., да заплати на
М.Н.А., ЕГН **********,***, сумата от 6223,45
лева /шест хиляди двеста двадесет и три лв., 45 ст./, представляваща
дължимо трудово възнаграждение за периода 31.07.2014-01.03.2016 год., както и сумата от 180 лв. /сто и осемдесет лв./,
представляваща лихва за забавено плащане на трудовите възнаграждения, считано
от 1-во число на съответния месец, следващ месеца на плащане, до завеждането на
и.м., ведно със законната лихва за
забава върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2016
год., до окончателното й изплащане, КАТО
ОТХВЪРЛЯ ИСКА по чл. 128, т. 2 КТ над уважения радмер, до претендираните 6700
лв. –за разликата от 476,55 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 224,
ал. 1 КТ, ФАНТИ ФАМИЛИЯ ГТ АД, ЕИК
*********,*****, представлявано от И.Т.Й., да
заплати на М.Н.А., ЕГН **********,***, сумата
от 666,43 лева /шестстотин шестдесет и шест лв., 43 ст./, представляваща
обезщетение за неползван платен годишен отпуск за периода 31.07.2014-01.03.2016
год., ведно със законната лихва за забава върху тази сума от датата на подаване
на исковата молба – 04.04.2016 год., до окончателното й изплащане, КАТО ОТХВЪРЛЯ ИСКА над уважения
радмер, до претендираните 700 лв. –за разликата от 33,57 лв. като НЕОСНОВАТЕЛЕН.
ОСЪЖДА, на основание чл. 222,
ал. 3 КТ ФАНТИ
ФАМИЛИЯ ГТ АД, ЕИК *********,*****, представлявано от И.Т.Й., да заплати на М.Н.А., ЕГН **********,***,
сумата от 840,00 лева /осемстотин и
четиридесет лв., 00 ст./, представляваща обезщетение за придобито право на
пенсия поради осигуриелен стаж и възраст, ведно със законната лихва за забава
върху главницата от датата на подаване на исковата молба – 04.04.2016 год., до
окончателното й изплащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 55,
ал. 1, предл. 1 ЗЗД,
ФАНТИ ФАМИЛИЯ ГТ АД, ЕИК *********, *****, представлявано от И.Т.Й., да заплати на М.Н.А., ЕГН **********,***,
сумата от 9028,39 лв. /девет хиляди
двадесет и осем лв., 39 ст./, представляваща невъзстановен разход, сторен от
нея по авансови отчети № 384/11.11.2015 г., № 385/24.11.2015 г., №
386/09.12.2015 г.од. и № 387/26.01.2016 год., както и сумата от 200,00 лв., представляваща лихва за забавено плащане върху тази сума, считано
от датата на изготвяне на всеки един от авансовите отчети, до предявяване на
иска, както и законната лихва върху главницата от датата на подаване на
исковата молба /04.04.2016 год./, до окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл. 78,
ал. 1 ГПК,
ФАНТИ ФАМИЛИЯ ГТ АД, ЕИК *********,*****, представлявано от И.Т.Й., да заплати на М.Н.А., ЕГН **********,***,
съответната част от сторените разноски пред тази инстанция и по
обезпечителното производство съобразно уважената/отхвърлена част от исковете,
общо в размер на 3046,20 лв. /три хиляди четиридесет и шест лв., 20 ст./.
ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.6 ГПК ФАНТИ
ФАМИЛИЯ ГТ АД, ЕИК *********, *****, представлявано от И.Т.Й., да заплати в полза на бюджета на
съдебната власт по сметка на Районен съд гр. Лом сумата от 398,94
лв. /триста деветдесет и осем лв.,
94 ст./ – държавна такса и разноски съобразно уважената част от исковете по КТ,
както и 5 лв. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист.
Решението
подлежи на въззивно обжалване от страните, в 14- дневен срок от съобщението,
пред Окръжен съд – Монтана.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: