Р Е Ш Е Н И Е

Гр.Лом, 30.03.2017г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, гражданска колегия, VІ състав, в публичното заседание на 14 март 2-17г. в следния състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова

При секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията Александора

гражданско дело № 137 по описа за 2017 година, за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл.422 ал.1 ГПК.

Производството е образувано по искова молба от „Еос Матрикс” ЕООД гр. София против И.В.Д.. Ищцовото дружество твърди, че по ч.гр.дело № 1530/2016 г. по описа на ЛРС срещу ответника е издадена заповед за парично изпълнение по чл. 410 ГПК за сумата от 618,00 лв.- главница, ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл. 410 ГПК в съда – 10.09.2016 г. до окончателното изплащане на сумата. Поради подадено възражение от ответника по реда на чл. 414 ГПК се породил правния интерес за ищцовото дружество от предявяването на настоящия иск. Твърди, че на 05.12.2013 г. в гр.Лом е сключен Договор за потребителски кредит между „Кеш кредит мобайл" ЕАД, в качеството на кредитор и ответницата, в качеството й на кредитополучател. По силата на този договор „Кеш кредит мобайл" ЕАД е предоставило на кредитополучателя потребителски кредит в размер на 400 лв. След усвояване на кредита, кредитополучателят не е изпълнил задължението си да плаща месечните си вноски. На основание сключен Договор за продажба и прехвърляне на вземания (цесия) от 22.12.2015 г. и приложенията към него между „Кеш кредит мобайл" ЕАД и „ЕОС Матрикс" ООД задължението на ответника, произтичащо от Договор за потребителски кредит от 05.12.2013 г., било изкупено от ищеца. В изпълнение на императивните разпоредби на чл.99 от Закона за задълженията и договорите, длъжникът бил уведомен, че кредитор спрямо него по отношение гореописаното парично вземане е „ЕОС Матрикс" ООД. Съгласно изрично пълномощно ищецът бил упълномощен от цедента - „Кеш кредит мобайл" ЕАД, да извършва уведомяване от името и за сметка на цедента. Ищецът пристъпил към принудително събиране на остатъка от вземането си по договора, чрез подаване на заявление до Районен съд гр. Лом за издаване на Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК. Било образувано частно гражданско дело № 1530/2016г. по описа на Районен съд гр.Лом, по което била издадена Заповед за парично изпълнение. Срещу издадената заповед ответникът подал възражение, за което ищецът бил уведомен със съобщение, надлежно връчено на 21.09.2016 г. Във възражението се твърдяло, че ответникът не дължи изпълнение по издадената Заповед за изпълнение. Горното пораждало правния интерес за ищеца да предяви иск за установяване на вземането по договора за потребителски кредит от 05.12.2013г.

Предвид изложеното по - горе, моли съда да постанови решение, с което да признае за установено, че ответникът И.В.Д. дължи на „ЕОС МАТРИКС" ЕООД - гр.София, сумата 618.00лв. - главница, неизпълнено задължение по Договор за издаване на потребителски кредит от 05.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 10.09.2016, до окончателното изплащане на сумата. Претендира за разноските по настоящото гражданско дело- ДТ, както и за разноските по заповедното производство / с оглед направеното изявление от процесуалния им представител в с.з./.

В срока по чл. 131, ал.1 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, в който ответницата заявява, че признава иска и моли съда да постанови решение на основание чл. 237 ГПК. Ответникът не оспорва, че дължи сумата по установителния иск и счита, че заповедта за изпълнение следва да влезе в сила.

Със изразено становище в с.з. процесуалният представител на ищцовото дружество е направил искане за постановяване на решение на основание чл. 237, с оглед направеното от ответника признание на иска. Предвид това, с протоколно определение от с.з. проведено на 14.03.2017 г., съдът е обявил, че ще се произнесе съобразно признанието на иска.

Съдът намира, че са налице всички предпоставки за произнасяне с решение по реда на чл. 237, ал. 1 ГПК : Ответникът е признал предявения срещу него иск с правно основание чл. 422 ал. 1 ГПК по основание и размер, а ищцовото дружество, чрез пълномощника си моли съдебното дирене да бъде прекратено, като съдът постанови решение съобразно признанието на иска. Спазени са и изискванията, установени в ал. 3 на чл. 237 ГПК, а именно признатото право не противоречи на закона или добрите нрави, а от друга страна, е такова с което страната може да се разпорежда, тъй като се касае за имуществени, а не за лични права.

С оглед гореизложеното, предявения от „Еос Матрикс” ЕООД гр. София против И.в.Д. иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК следва да бъдат уважени, като на основание чл. 237,ал. 2 ГПК не е необходимо съдът да излага мотиви.

На основание чл. 78, ал. 1 ГПК ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество сумата от 25 лв., представляваща разноски по настоящото дело. С оглед приетото ТР № 4/18.06.2014 г. на ВКС по тълк. дело № 4/2013 г., ОСГТК, съдът по исковото производство по чл. 422 ал. 1 ГПК дължи произнасяне и по разноските по заповедното производство, като съгласно указанията, дадени в т. 12 от цит. ТР това следва да стане с осъдителен диспозитив. Ето защо ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищцовото дружество направените разноски по заповедното производство в размер на 25 лв.

Водим от гореизложеното и на основание чл. 237 ГПК, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на И.В.Д., ЕГН **********, съществуването на вземането на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, за сумата 618.00лв. - главница, представляваща неизпълнено задължение по Договор за кредит от 05.12.2013г., ведно със законната лихва върху главницата считано от датата на подаване на Заявлението по чл.410 от ГПК в съда – 10.09.2016 г., до окончателното изплащане на сумата, за което е издадена заповед № 1024/12.09.2016 г. за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК по ч.гр.дело № 1530/2016 г. по описа на РС – Лом.

ОСЪЖДА И.В.Д. с ЕГН ********** ДА ЗАПЛАТИ на „ЕОС МАТРИКС” ЕООД, ЕИК 131001375, сумата 25 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски по делото, както и сумата от 25 лв. /двадесет и пет лева/ - разноски по заповедното производство.

Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред МОС.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :