РЕШЕНИЕ

№

Гр. Лом,13.03.2017 г.

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

Ломски районен съд, в публично съдебно заседание на осми март, две хиляди и седемнадесета година, в състав:

РАЙОНЕН СЪДИЯ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

при секретаря Л.П., като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 140 по описа за 2017 г.,за да се произнесе, взе предвид следното:

Иск с правно основание чл. 422, ал. 1, вр. чл. 415, ал. 1 ГПК, вр. чл. 430 ТЗ, вр. чл. 99 ЗЗД.

Предявени са обективно съединени искове от «……., представлявано от изпълнителните директори Н.Т.С. и М. Д. Д., чрез пълномощника: И.С.С.,със съдебен адрес: ***,офис сграда „…… юрисконсулт, срещу Л.К.М. с ЕГН ********** *** за неизпълнени задължения по договор за кредит.

Ищецът «………., представлявано от изпълнителните директори Н.Т.С. и М. Д. Д., чрез пълномощника: И.С.С. -

Твърди, че при условията на сключен на 16.11.2010 г. договор за продажба и прехвърляне на вземания между от «…….., представлявано от управителя Н.Т.С.,чрез пълномощника: И.С.С.,със съдебен адрес: ***,……… и ……… е прехвълено вземането на ………. по сключения с Л.К.М. договор за потребителски кредит №SPEL – 10008413, ведно със всички привилегии, обезпечения и принадлежности,включително и лихви. На 16.11.2010 г. „……. е прехвърлил вземането на Агенция за събиране на вземанията ведно със всички привилегии, обезпечения и принадлежности,включително и лихви.

На ответника са изпратени по реда на чл.99,ал.3 от ЗЗД уведомления за цесиите,което е получено от него на 14.04.2015 г.

Съгласно Договора, ответника е приел, че поради непогасяване на която и да е вноска, както и при неизпълнение на което и да е друго задължение на длъжника, вземането на банката става предсрочно изискуемо, без да се прекратява действието на договора.

Съгласно договора за потребителски кредит, кредитополучателя е получил заем парична сума в размер на 400 лв., по ред и условия уредени от договора и Общите условия за предоставяне на кредити,които са неразделна част от договора.

На основание сключения между страните договор, кредитополучателят се е задължил да върне сумата по кредита в срок до 24.10.2013 г. на 4 бр. месечни вноски от по 92.25лв. При забава на плащането на месечната вноска, кредитополучателят дължи обещетение за забава в размер на действащата законна лихва върху всяка забавена вноска. На длъжника е начислена лихва за забава за периода 25.09.2013 г. датата на която е станала изискуема първата неплатени погасителна вноска до датата на подаване на заявлението в съда.

Поради неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответника, на дължимата сума цесионера – ищец е бил подал заявление за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 1995/2016 год. на ЛРС. По издадената Заповед за изпълнение ответникът е подал възражение. Това обуславя правният интерес на ищеца от предявяването на настоящият иск, с който:

Моли, да бъде признато от съда за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца сумата – сумата 183,86 лв. главница, договорна лихва – 60,14 лв. от 24.09.2013г. до 24.10.2013г., такса разходи – 45,00 лв., лихва за забава – 76,61 лв. от 25.09.2013г. до 1.11.2016г., както и законната лихва върху главницата, считано от 1.11.16 г. до изплащане на вземането, както и сумата 325,00 лв., разноски по делото.

Претендират се и направените разноски по настоящото производство.

В подкрепа на иска са представени писмени доказателства.

Ответникът не е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК, в с.з. признава иска.

Приложено е ч.гр.д. № 1995/2016 г., по описа на РС – Лом, видно от което по Заявление на ищеца и в негова полза е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от 25.11.2016 г., срещу ответника Л. К.М. ***, за посочените в исковата молба суми.

Заповедта е връчена на длъжника и същият, в законоустановения в чл. 414 ал.2 срок е възразил писмено срещу издадената Заповед.

На основание чл. 415 ГПК съдът с Разпореждане от -6.12.2016 год. е указал на заявителя правото му да предяви иск относно вземането си в едномесечен срок от съобщението. Последното е получено от заявителя-настоящ ищец на 15.12.2016 г., видно от разписката за получаване на съобщението.

Искът по общия ред е предявен в срок.

Исковата молба по делото е входирана в деловодството на съда на 18.06.2015 г., преди изтичането на срока.

Предявеният иск е допустим. Налице е подведомственост на спора пред съда, иска е предявен от и срещу надлежна страна по спора. Няма основания за отвод на присъдено нещо.

В срока за отговор по чл.131 ГПК ответника не е депозирал писмен такъв.

Страните са редовно призовани за първото по делото открито съдебно заседание.

Ищецът не е изпратил представител,в писмената си защита поддържа иска и заявява,че делото може да се гледа в отсъствие на техен представител. Представя списък с разноските по делото.

Ответникът се явил в съдебно заседание, и заяви,че признава иска .

Съдът намира, че с връчените на ответника: съобщение за връчване на препис от исковата молба и подаване на писмен отговор /чл.131 ГПК/ и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 142 ГПК/, ведно с Определение от 20.08.2015 г. по чл. 140 ГПК са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от неявяването му в съдебно заседание.

С оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и представените писмени и гласни доказателства, предявеният иск се явява вероятно основателен.

На основание горното, съдът намира, че искът следва да бъде уважен в предявения размер.

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца направените от него разноски по делото за тази инстанция- само за производството по общия исков ред/, в размер на 175 лв.-държавна такса, и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв..

Относно направените по заповедното производство разноски следва да се приеме за установено, че те се дължат, поради приетото за основателността на предявения установителен иск,така както са посочени в списъка с разноски.

Мотивиран от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът

Р Е Ш И :

ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО, че Л. К.М. с ЕГН ********** ***, дължи на «……….., представлявано от изпълнителните директори Н.Т.С. и М. Д. Д. ,чрез пълномощника: И.С.С.- юрисконсулт, ГЛАВНИЦА – сумата 183,86 лв./ сто осемдесет и три лв. и 86 ст./, договорна лихва – 60,14 лв. /шестдесет лв. и 14ст./ от 24.09.2013г. до 24.10.2013г., такса разходи – 45,00 лв./ четиридесет и пет лв./, лихва за забава – 76,61 лв. /седемдесет и шест лв. и 61 ст./ от 25.09.2013г. до 1.11.2016г., както и законната лихва върху главницата, считано от 1.11.16 г. до изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Л. К.М. с ЕГН ********** ***, да заплати на «………, представлявано от изпълнителните директори Н.Т.С. и М. Д. Д., чрез пълномощника: И.С.С. – юрисконсулт, СУМАТА в размер на 325 лв. /триста двадесет и пет лв./ – разноски по заповедното производство, сумата 175 лв. /сто седемдесет и пет лв./ - държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 350.00 лв./ триста и петдесет лв./ в настоящето производство.

Решението може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от съобщението на страните,че е изготвено.

На страните да се изпратят преписи от решението.

Районен съдия: