Р Е Ш Е Н И Е     N_____

 

гр. Лом, 10.03.2017 год.

 

В     И М Е Т О    Н А     Н А РО Д А

 

         Ломският районен съд, V състав, в публично заседание на тридесет и първи януари, две хиляди и седемнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: АЛБЕНА МИРОНОВА

         при секретаря Р.Д., като разгледа докладваното от  съдията  гр.д. N 1267 по описа за 2016 година, за да се произнесе съобрази:   

 

Производството е по чл. 341, ал. 1 ГПК, във фаза по допускане на делбата.  

Предявен е иск от: И.Б.К., ЕГН **********,*** и Л.Б.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. Д. Ц., МАК, срещу: Й.Н.К., ЕГН **********, В.Й.Н., ЕГН ********** и П.Й.Н., ЕГН **********,***, за делба.

Искът е с правно основание чл. 69 ЗН, вр. чл. 34 от ЗС.

В исковата молба се твърди, че страните, като наследници на Д. Е. Ч., б.ж. на с. Златия, обл. Монтана, поч. 25.05.1987 год., са съсобственици на земеделски имот в землището на с. Златия, обл. Монтана. 

С констативен Нотариален акт № 5087, т. 26, д. № 5637/20.11.1998 год. на съдия по вписванията при ЛРС, една от наследничките на общия наследодател – Ц.Д.К. е призната за собственик на целия имот. Счита се, че този нотариален акт, доколкото е изготвен без участието на другите наследници, не е породил правни последици.

За това се иска:

1./ да бъде прогласена недействителността на Нотариален акт № 5087, т. 26, д. № 5637/20.11.1998 год. на съдия по вписванията при ЛРС;

2./ да бъде допусната и извършена съдебна делба по отношение на съсобствения им имот, съобразно правата им по закон.

В първото открито съдебно заседание процесиуалният представител на ищците е уточнил и съдът е приел в доклада си по делото, че се касае за възражение по чл.537, ал.2 ГПК с което се оспорва констатацията на съдията по вписвания относно изтеклата в полза на ответниците придобивна давност към момента на издаване на охранителния акт. Съдът е указал на ищците, че тежестта на доказване е на това възражение е тяхна.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК общ писмен отговор е постъпил от тримата ответници.

В отговора си, ответниците оспорват иска «за прогласяване недействителността на Нотариален акт № 5087, т. 26, д. № 5637/20.11.1998 год. на съдия по вписванията при ЛРС, като считат, че не са налице основания за неговата недействителностнито под формата на нищожност, нито под формата на унищожаемост.

С оглед на горното, считат, че делбеният иск следва да се отхвърли поради липса на съсобственост между страните, доколкото само те – ответниците, а до смъртта си – тяхната наследодателка са собственици на процесния имот, владели са го необезпокоявани повече от десет години и следователно, в тяхна полза е изтекла законоустановената давност. 

В съдебно заседание ищците, редовно и своевременно призовани не се явяват. Представляват се от адв. Д. Ц., МАК, редовно упълномощен, който моли да бъде допусната делбата по отношение на посочените имоти, съобразно правата им по закон – така, както са поискали в исковата молба.

Ответниците се представляват от адв. Н. Г., редовно упълномощена, която счита, че искът за делба следва да бъде отхвърлен, тъй като в случая не е налице съсобственост между страните по отношение на процесните имоти.  

Съдът, след преценка на изложеното в исковата молба, становищата на страните и събраните по делото доказателства, прие за установено следното от фактическа страна:

С Решение № 5323А/04.11.1994 год., по преписка Д 4191/17.02.1992 год. на ПК Вълчедръм, на наследниците на Д. Е. Ч., .ж. на с. Златия, обл. Монтана  е възстановена собствеността, в стари реални граници, по отношение на земеделски имот:

1.               НИВА от 14,290 дка, трета категория, имот № 115004 в м. Шоп.гред /115/, по картата на землището на с. Златия, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 31053, при граници/съседи: - имот № 115005 – нива на насл. Е.Н. Ч., - имот № 000406 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 115003 – нива на насл. Н.Н.П., - имот № 000415 – полски път на Община Вълчедръм.

            От представеното с и.м. Удостоверение за наследници, изх. № 12.11.2015 год., издадено от Кметство с. Златия, обл. Монтана, се установява, че след смъртта си, на 25.05.1987 год., Д. Е. Ч., ЕГН **********,*** е оставил наследниците:

  1. М. П. Ч., съпруга /ІІ брак/, поч. 23.01.2010 год., с наследници:

                        А./ Б.Й. Г., син /на съпругата/, поч. 29.11.2008 год.,  с наследници:

                                   - Б.Г.Г., съпруга,

                                   - И.Б.К., дъщеря,

                                   - Л.Б.Г., син;

  1. Ц.Д.К., дъщеря /на наседодателя/, поч. 06.09.2004 год., с наследници:

            А./ Й.Н.К., съпруг,

            Б./ В.Й.Н., дъщеря и

            В./ П.Й.Н., дъщеря.

 

Видно от представеното копие от Удостоверение за сключен граждански брак, Д. Е. Ч. и М. П. Г. са сключили граждански брак на 10.07.1978 год., за което е издаден Акт за сключен граждански брак № 0011/10.07.1978 год. на Кметство с. Златия, обл. Монтана.

 

            С Нотариален акт № 5087, т. 26, д. № 5637/20.11.1998 год. на съдия по вписванията при ЛРС, Ц.Д.К., дъщеря на наследодателя, е била призната за собственик по наследство на процесния имот.

            Нотариалният акт е регистриран в ОСЗ Вълчедръм на 28.08.2015 год.

            Ответниците са представили и два Арендни договора – от 31.08.2005  год. и Анекс от 08.07.2013 год., видно откоито са отдели под аренда процесния имот първоначално за седем години, а после срокът е продължен до 01.10.2017 год.

            От показанията на разпитаните свидетели: А.В.Г., Л.А. Г. и К.В. А., без родство със страните, допуснати до разпит по искане на ответната страна се установява: според тримата свидетели, процесният имот бил собственост на майката/респ. съпруга на ответниците Ц.К., която е починала през 2004 год. Нейната майка била починала преди повече от 30 години, а М. Ч. била втора съпруга на наследодателя Д. Ч.. Тя имала син от първия си брак, а двамата с наследодателя не са имали свои деца. Баба М. нямала претенции за земята, казвала, че трябва да си остане за Ц.. Децата на баба М. не се интересували от нея, не идвали да я виждат. Процесния имот бил даден под аренда от ответниците. Тъй като е роден в *******, но живее в *******, свид. Л. Г. от 2005-та год. насам като си дойде, взема и рентата на ответниците и им я предава в *****.

При  така установената фактическа обстановка съдът направи следните правни изводи:

Така очертания с исковата молба предмет на делба включва общи права на ищците и ответницата от един и същ вид – вещното право на собственост върху недвижим имот.

Тези вещни права на собственост могат да бъдат включени в гражданския оборот. Вещите по предназначението и естеството си могат да се делят и тя /делбата им/ не е несъвместима с естеството и предназначението на вещите, допустима е от закона и с нея се постига крайната цел на делбеното производство, а именно окончателно ликвидиране на състоянието на съсобственост върху тези обекти чрез някой от предвидените в закона способи.

Липсват данни, които да навеждат на извода, че някои от страните са процесуално недееспосбни. Страните са процесуално дееспособни, не са налице визираните от закона отрицателни процесуални предпоставки, налице са абсолютните процесуални предпоставки за предявяване на иска.

С исковата молба правилно и точно съобразно със способа на придобиване на имота е очертан предмета.

Допустима е делба на вещното право на собственост върху посоченият по-горе имот между страните, съобразно правата им по закон.

С исковата молба са индивидуализирани страните, предмета и основанието, описан е правилно имота, чиято делба се иска, поради което съдът приема, че предявеният иск е допустим по отношение на този имот.

Спорът по делото е концентриран върху въведеното с исковата молба оспорване от страна ищците на Нотариален акт № 5087, т. 26, д. № 5637/20.11.1998 год. на съдия по вписванията при ЛРС по силата на който наследодателката на ответниците Ц.К. да е призната за собственик по наследство на целия процесен имот и въведеното от ответниците възражение в насока,  че в тяхна полза е изтекла както кратката, така и дългата придобивна давност по чл. 79 ЗС.

По делото не се събраха доказателства за периода от 20.11.1998 год., до смъртта си на 23.01.2010 год. наследодателката на ищците, а след това и до предявяването на иск /08.07.2016 год./ - самите ищци, да са оспорвали по някакъв начин собствеността и владението на наследодателката на ответниците, а в последствие и тяхното.

За това съдът приема, че още през 1998 год. наследодателката на ответниците, Ц.Д.К., а след смъртта й, на 06.09.2004 год. – ответниците, са демонстрирали намерението си за своене на целия имот.

Тази демонстрация е явна и недвусмислена. Не се установява ищците, а преди това тяхната баба М. Ч., поч. 23.01.2010 год., да се е противопоставил по някакъв начин на това засвояване.

От 1998 год. до завеждането на иска са изминали повече от десет години, през който период ответниците упражняват фактическата власт върху имота явно, необезпокоявано и непрекъснато.

Прекъсването на давността в подобна хипотеза се изразява в извършване на действие по отстраняване на владелеца от имота, предявяване на права по съдебен ред или установяване на фактическа власт върху същия имот от трето лице, вкл. и от друг сънаследник самостоятелно или наред с първоначалния владелец, т.е. във фактическо въздействие върху самия имот или заявяване  на права за имота. Такова прекъсване не се установи. В тази връзка следва да се отбележи, че в случая е ирелевантно кога Нотариален акт № 5087, т. 26, д. № 5637/20.11.1998 год. на съдия по вписванията при ЛРС е регистриран в ОСЗ Вълчедръм.

При този анализ на писмените и гласните доказателства събрани по делото се налага извод, че възражението на ответниците за придобиване на процесния имот по наследство и давност се установи по категоричен начин.

Следва да се отбележи, че в случая десетгодишния срок по чл. 79, ал. 1 ЗС е изтекъл още през 2008 год., приживе на наследодателката на ищците М. Ч., която, видно от показанията на свид. К. А. не само не се е противопоставяла земята да остане за дъщерята на съпруга й от първия му брак, но и е била съгласна с това.

С оглед на горното, следва да се приеме, че процесният имот е собственост по наследство само на ответниците, поради което и искът за делба следва да се отхвърли като неоснователен.

При този изход от делото и на осн. чл. 9 от ТДТ ГПК, ищците следва да бъдат осъдени да заплатят по сметка на ЛРС държавна такса в размер на 50 лв.

При тези мотиви, съдът

 

Р     Е     Ш     И    :

 

ОТХВЪРЛЯ като НЕОСНОВАТЕЛЕН предявеният от И.Б.К., ЕГН **********,*** и Л.Б.Г., ЕГН **********,***, чрез пълномощника, адв. Д. Ц., МАК, срещу Й.Н.К., ЕГН **********, В.Й.Н., ЕГН ********** и П.Й.Н., ЕГН **********,***, иск за делба на НИВА от 14,290 дка, трета категория, имот № 115004 в м. Шоп.гред /115/, по картата на землището на с. Златия, обл. Монтана, ЕКАТТЕ 31053, при граници/съседи: - имот № 115005 – нива на насл. Е.Н. Ч., - имот № 000406 – полски път на Община Вълчедръм, - имот № 115015 – нива на Д.С.М. и др., - имот № 000415 – полски път на Община Вълчедръм.

 

ОСЪЖДА И.Б.К., ЕГН **********,*** и Л.Б.Г., ЕГН **********,***, да заплатят държавна такса за делбения иск в размер на 50 лв. (петдесет лева, 00 ст.) в полза на Държавата по бюджета на съдебната власт, по бюджетната сметка на Ломският районен съд, както и 5 лв. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист

 

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Монтанският окръжен съд в 14-дневен срок от връчването  му на страните.

 

 

 

                                          РАЙОНЕН СЪДИЯ: