Р
Е Ш Е
Н И Е
№
гр. Лом, 23.03.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ломският
районен съд, в публичното съдебно заседание на двадесет и втори март , две хиляди и седемнадесета година в
състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Цветанова,
при секретаря Л.П. , като разгледа докладваното от съдия Цветанова
гр.д. № 1401 по описа за
Производството е образувано по предявен осъдителен иск с правно основание чл. чл.79 от ЗЗД с цена на иска 370лв.
В исковата
молба ищецът твърди, че през м. май
Моли съда да
постанови решение, с което да осъди ответника да заплати на ищеца сумата от 370
лв., ведно със законната лихва от датата на завеждане на исковата молба в съда-
г. до окончателното й изплащане.
Претендира
присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски за държавни
такси и адвокатско възнаграждение.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника е
депозирал писмен отговор. На същият е редовно връчен препис от съдебните книжа.
В откритото съдебно заседание се явява лично и не признава иска по основание и размер.
От събраните
по делото писмени доказателства, разгледани поотделно и в съвкупност, съдът
намира за установено следното:
Предмет на
настоящото производство са възникналите облигационни взаимоотношения между
двете страните по делото във връзка със сключения между тях договор за заем.
По делото не се събраха доказателства
ответника да е изпълнил задължението си
към ищеца за връщане на процесната сума.
От така
приетите за установени факти и обстоятелства съдът прави следните изводи:
Предявеният
иск е доказан и следва да бъде отхвърлен изцяло.
От показанията на разпитаният по делото
свидетел В. М.,който установи,че през м. май
Св. Я. С. установи, че е присъствал в
дома на св. К.Ц. ***, когато ищеца е дал на ответника сумата от 150 лв. в заем
за лечение на детето на К. . Съдът, дава вяра на двамата свидетели, тъй като те
предават това, което са видели и нямат
причина да са пристрастни.
Уговорката е била сумата да бъде
върната на части до края на м. юни
Съгласно
разпоредбата на чл. 240 от ЗЗД с договора за заем заемодателят предава в
собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателя се
задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. В
настоящият случай безспорно доказано е обстоятелството, че е налице сключен
такъв договор за заем на парична сума между страните. Доказан е и размера на
паричната претенция- 370лв., както и безспорно се установи, че взетата от
ответника парична сума под формата на заем не е върната на ищеца.
Ответника възразява да е получавал сума от
ищеца пари. В подкрепа на възражението
си ответника посочи в качеството на св. К.Ц.,
която заяви,че не е виждала ищеца да
дава в нейния дом пари на ответника, както сама установи че „това го прави от
ревност”, По тази причина съдът не дава вяра на нейните
показания, тъй като безспорно тя е заинтересована от изхода на делото с оглед
отношенията й с ответника.
Искът
следва да бъде уважен, като основателен и доказан в посочения размер ведно със законната лихва от завеждане на
исковата молба в съда 11.08.2016 г. до окончателното изплащане на вземането.
С оглед
изхода на спора ответника следва за заплати на ищеца, съгласно чл.78 ал.1 от
ГПК съдебни разноски в настоящото производство в размер на 320.00 лв. по
представен списък на разноските по чл. 80 от ГПК, от които 50.00 държ. такса и сумата 250 лв. за
адвокатско възнаграждение и 20.00 лв. за свидетел.
Водим от
гореизложеното съдът
Р Е
Ш И :
ОСЪЖДА К.И.Б.
с ЕГН ********** ***-………,
обл. Монтана да заплати на Б.М. Л. с ЕГН
********** ***, сумата 370.00 /триста и седемдесет лева/, представляваща дадена
в заем сума, ведно със законната лихва, считано от 11.08.2016 г. до
окончателното й изплащане, както и направените по делото съдебни и деловодни разноски
в размер на 320,00лв.
Решението може да се обжалва пред МОС в двуседмичен
срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :