Р Е Ш
Е Н И Е
№
гр. Лом, 09.03.2017 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен
състав в публичното съдебно заседание на седми март, две хиляди и седемнадесета
година в състав:
при
секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдия Камарашка гр.д. № 1624 по описа за
Предявени са обективно съединени
искове с правно основане: чл. 422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1
от ГПК във връзка чл.8, ал.1 от Закона за арендата в
земеделието и акцесорен иск за лихви по чл. 86 от ЗЗД.
Предявен
е положителен установителен иск от Б.Х.С.
с ЕГН ********** ***, чрез пълномощник адвокат В.И. *** със съдебен адрес ***, против И.Б.Л.
с ЕГН **********,***, за
неизпълнено задължение за арендно плащане за стопанската 2014/2015година по
договор за аренда на земеделска земя.
Твърди се в исковата молба, че задължението
на ответника произтича от сключен между страните договор за аренда на
земеделска земя вписан в Служба вписванията под вх.№5225 от 28.07.2014год.,
акт.№31, том 12. В чл.1 от договора, страните са уговорили, че срокът на
договора е 10 /десет/ стопански години, който срок започва да тече от
01.10.2014год. Предмет на договора за аренда са земеделски земи: нива с площ от
9,244дка. находяща се в землището на с.Черни връх, обл.Монтана, съставляващ
имот №094071 по плана на землището, нива с площ от 11,681 дка., находяща се в
землището на с.Черни връх, обл.Монтана, съставляваща имот №100122 по плана на
землището, нива с площ от 8,156 дка. находяща се в землището на с.Черни връх,
обл.Монтана, съставляваща имот №408107 по плана на землището, нива с площ от
4.017дка. находяща се в землището на с.Черни връх, обл.Монтана, съставляваща
имот с №719438 по плана на землището или общата площ на арендуваната земеделска
земя е 33,098дка. Съгласно чл.4 от договора за аренда на земеделска земя,
арендното плащане дължимо от арендатора е 30.00лева на декар.
Твърди се, че тъй като в договора за
аренда не е посочен срок за арендното плащане е приложима разпоредбата на чл.8,
ал.5 от Закона за арендата в земеделието, съгласно която плащането се дължи в
първия работен ден от изтичането на стопанската година.
Твърди се, че до подаване на исковата
молба от страна на ответника не е постъпило арендно плащане. Правени са
многократно опити за издължаване на дължимата сума от 992,24 лева, в това число
и в присъствието на свидетели, но реално липсва такова.
Исковата сума е била заявена по реда
на чл.410 от ГПК и по ч.гр.дело №1382/2016год. на ЛРСъд е била издадена заповед
за изпълнение на парично задължение срещу длъжника - настоящ ответник, който се
е възползвал от правото си на възражение в срока по чл.414, ал.2 от ГПК.
Ето защо за ищеца е налице интерес от
предявяване на настоящият иск.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено, че ответника следва да заплати на ищеца, сумата от 992,24 лв.
(деветстотин деветдесет и два лв., 24 ст.), представляваща: задължение по
Договор за аренда на земеделска земя от 24.07.2014год., вписан на
28.07.2014год. в служба по Вписванията гр.Лом, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.08.2016 г. до изплащане на вземането.
Претендират се направените по делото
разноски по заповедното – общо 226,13лв., от тях 26,13лева държавна такса и 200.00лева
адвокатско възнаграждение и тези по настоящето исково производство - общо 426,13
лева, от тях 26,13лева държавна такса, 300.00лева адвокатско възнаграждение и
100.00лева депозит за вещо лице, като се представя списък по чл.80 от ГПК.
Писмен отговор в
срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК не е постъпил от ответника.
В
съдебно заседание ищецът, редовно и своевременно призован не се явява, представлява
се от надлежно упълномощения адвокат В.И. ***, която поддържа исковете както са
предявени и моли за тяхното уважаване като излага конкретни съображения.
Ответника И.Б.Л., редовно призован се явява,
представя доказателства и моли иска да бъде отхвърлен, като неоснователен.
Доказателствата
по делото са писмени и гласни. Изслушано е заключението на вещото лице по
изготвената съдебно – графическа експертиза.
Изискано
и приложено е ч.гр.дело №1382/2016год. по описа на РСъд гр.Лом.
Съдът, като анализира и прецени
доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно правилото
на чл.235 от ГПК, приема следното:
По
ч.гр.д. № 1382/2016 год. на
Ломският районен съд е издадена, на осн. чл.410 ГПК Заповед за изпълнение на
парично задължение от 08.08.2016г. в полза на заявителя – настоящ ищец, против
ответника – И.Б.Л. с постоянен адрес ***.
Заповедта
е била връчена на длъжника/ответник в настоящото производство на 10.08.2016 г.
От
длъжника по заповедното производство и настоящ ответник, в срока по чл.414, ал.2
ГПК е било подадено Възражение от 31.08.2016г. /с пощенско клеймо от 20.08.2016год./
и съдът, с Разпореждане е указал на заявителя правото да предяви иск относно
вземането си в едномесечен срок от съобщението. Съобщението е получено от
заявителя, ищец в настоящото производство на 01.09.2016 г.
Искът
на Заявителя, основан на чл.415, ал.1 във вр. чл. 422 ГПК във връзка
чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието и акцесорен иск за лихви
по чл. 86 от ЗЗД е подаден в указания срок на 30.09.2016
год. за сумата от 992,24 лв.
(деветстотин деветдесет и два лв., 24 ст.), представляваща: задължение по
Договор за аренда на земеделска земя от 24.07.2014год., вписан на
28.07.2014год. в служба по Вписванията гр.Лом, ведно със законната лихва върху
главницата от датата на подаване на заявлението по чл.410 от ГПК - 08.08.2016 г. до окончателното изплащане
на вземането.
Не е спорно между страните, а и това
се установява от представените писмени доказателства, че ищецът и ответникът са
обвързани от договор за аренда на земеделска земя, сключен в изискуемата от
закона форма – писмена с нотариална заверка на подписите и вписан под вх.№5225
от 28.07.2014год., акт.№ 31, том 12 в Агенция по вписванията гр.Лом. По делото
липсват доказателства договорът да е регистриран в съответната Общинска служба
„Земеделие”, но тази изискваща се по специален закон регистрация няма правно
значение за валидността и действието на договора. Съгласно този договор,
ищецът, като арендодател е предоставил на ответника, като арендатор, за временно
и възмездно ползване земеделски имоти - нива с площ от 9,244дка. находяща се в
землището на с.Черни връх, обл.Монтана, съставляващ имот №094071 по плана на
землището, нива с площ от 11,681 дка., находяща се в землището на с.Черни връх,
обл.Монтана, съставляваща имот №100122 по плана на землището, нива с площ от
8,156 дка. находяща се в землището на с.Черни връх, обл.Монтана, съставляваща
имот №408107 по плана на землището, нива с площ от 4.017дка. находяща се в
землището на с.Черни връх, обл.Монтана, съставляваща имот с №719438 по плана на
землището или общата площ на арендуваната земеделска земя е 33,098дка. Срокът
на действие на договора е за десет стопански години, считано от 01.10.2014год.,
съгласно чл.1 от договора. Съгласно чл.4 от договора арендаторът дължи на
арендодателя за всяка стопанска година, арендно плащане в размер на 30.00лева
на декар за арендуваните имоти или равностойността им в зърно по пазарни цени.
Спорно по делото е извършено ли е
заплащане на арендните вноски за стопанската 2014/2015година от страна на
арендаторът.
По делото е приложена нотариална
покана от ищеца до ответника, в която го поканва до 15.09.2016год. да му се
заплати дължимото арендно плащане за стопанската 2014/2015год. в размер на общо
992,24лева. Покана е връчена на бащата на ответника на 11.08.2016год. от
помощник – нотариус Я.Й..
От разпита на свидетеля Л.Б.Х., чиито
показания се прецениха съобразно разпоредбата на чл.172 от ГПК, и на който
съдът дава вяра, тъй като кореспондират с останалите събрани писмени
доказателства е видно, че същата е взела участие в провеждани разговори и срещи
с ответника свързани със заплащане на дължимите арендни плащания.
В хода на съдебното
производство поради представени допълнителни доказателства от ответника свързани
с доказване на извършеното от него плащане на дължимата аренда за ползването на
земеделските земи предмет на договора е представен оригинал на издаден от него
разходен касов ордер от 21.08.2014год. за заплащане на сумата от 1490.00лева,
на ответника, с посочено основание за аренда за 2014/2015год., е поискано от
процесуалния представител на ищеца откриване на производство по оспорване на
истинността на подписа на Б.Х.С., след „получил сумата”. Тъй като ответната
страна е пожелала да се ползва от представения разходен касов ордер, то с
Определение от съдебно заседание от 03.02.2017г. е открито производство по
чл.193, ал.2 от ГПК и е разпределена доказателствената тежест.
Във връзка с откритото
производство е назначена и изготвена съдебно графическа експертиза и е
изслушано заключението на вещото лице, което не бе оспорено от страните, съдът
го възприема като обективно, компетентно и безпристрастно, още повече че е
дадено след предупреждение от наказателна отговорност, при което се установи,
че подписа под „получател” на представения разходен касов ордер не е изпълнен
от ищеца Б.Х.С.. В тази връзка с Определение в съдебно заседание от 07.03.2017г.,
съдът е признал, че оспорването е доказано.
В хода на съдебното производство
са представени и приети 4бр. справки от регистъра на Държавен фонд „Земеделие”,
които съдът не кредитира, тъй като същите не касаят възникналите облигационни
отношения между страните по договора.
С
оглед установеното от фактическа страна, от правна страна съдът намира
следното:
В открито съдебно заседание страните
са се съгласили с изготвеният по делото предварителен доклад и правната
квалификация и същият е обявен за окончателен.
В производството по чл.422 от ГПК
следва да се установи съществуването на изискуемо и ликвидно вземане в полза на
ищеца към момента на подаване на Заявлението за издаване на Заповед за
изпълнение по чл.410 от ГПК, размера на вземането, както и факта, от който
произтича вземането. За да бъде уважен предявения иск, ищецът следва при
условията на пълно и главно доказване да установи наличие на облигационно
правоотношение между него и ответника, както
и че е изпълнил точно задълженията си, произтичащи от това правоотношение. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване, чрез установяване на плащане.
С оглед представения по
делото договор за аренда неоспорен от страните, съдът счита, че между тях е
възникнала двустранна и възмездна облигационна обвързаност, по силата на
валидно сключен договор за аренда, който е породил действие между страните.
Същевременно между страните не е налице спор, а от събраните по делото
доказателства се установява, че ищецът е изправна страна по договора, доколкото
е изпълнил задължението си да осигури безпрепятствено ползване на земеделските
имоти, предмет на договора.
Спорът е по изпълнението на
арендния договор.
В §2, т.3 от ДР
на ЗАЗ е
дадено легално определение за "стопанска година", като това следва да
се счита за времето от 1 октомври на текущата година до 1 октомври на
следващата година. През стопанската 2014г./2015г., за която се претендират
дължимите суми страните по настоящото производство са били във валидно
правоотношение по повод сключен договор за аренда.
Всяко задължение възниква в
момента на настъпването на пораждащия го конкретен фактически състав. От този
момент длъжникът е обвързан да изпълни това задължение. Съгласно разпоредбата
на чл.8, ал.1 от ЗАЗ,
арендаторът е длъжен да извърши арендното плащане в уговорения вид и срокове.
Съгласно чл. 8, ал.2
и ал.4 от ЗАЗ, размерът на арендното плащане се
договаря въз основа на пазарната поземлена рента и наема, който включва годишни
амортизации и лихви върху капитала, вложен в арендуваните движими и недвижими
вещи, както и се предвижда възможността арендното плащане да се договори в пари
и/или в земеделски продукти, което е уговорено и в самия договор в чл.4 по
30.00лева на декар за арендуваните имоти с №094071, 100122,408107, 719438.
Според чл. 9 от ЗЗД, страните могат свободно да определят
съдържанието на договора, доколкото то не противоречи на повелителните норми на
закона и на добрите нрави.
Тъй като в арендния договор
страните не са уговорили срока за арендното плащане, то приложение следва да
намери разпоредбата на чл.8, ал.5, изр. първо от ЗАЗ, съгласно която, арендното
плащане се дължи в първия работен ден, след изтичането на стопанската година,
която за претендирания период изтича на 2 октомври 2015год., тъй като в чл.1 от
договора е уговорено, че срокът на договора е от 04.10.2014год., при което
падежа на цялото задължението за стопанската година 2014/2015 г. възниква на 2
октомври
Неоснователни са възраженията на
ответната страна относно това, дали за претендирания период е обработвал или не
земеделските земи, тъй като задължението на арендатора – ответник в настоящето
производство не зависи от това дали той реално ще ползва или не арендованите
земи, а произтича пряко от договора, който той е подписал.
Ответника въпреки представените
доказателства, не доказа, да е изпълнил задължението си и да е извършил
арендното плащане към ищеца по договора за стопанската 2014/2015год.
Изложените съображения и процесуалното
поведение на ответника, обуславят уважаване на предявения установителен иск,
като следва да се приеме за установено по отношение на ответника, че дължи на
ищеца исковата сума от 992,24 лв.
(деветстотин деветдесет и два лв., 24 ст.), представляваща: задължение по
Договор за аренда на земеделска земя от 24.07.2014год. за стопанската
2014/2015година, вписан на 28.07.2014год. в служба по Вписванията гр.Лом.
В полза на ищеца се дължи и законната лихва върху главницата, считано от депозиране на Заявлението по чл.410 от ГПК на 08.08.2016г. до окончателното плащане на вземането. С получаване на препис от Заповедта
за изпълнение, ответникът се счита за поканен
да изплати посочената в нея сума, поради което и от този
момент изпада в забава и дължи законната лихва за това съгласно чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Съгласно задължителната практика на
съдилищата, т. 12 от ТР № 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът,
разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските,
сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
При този изход на делото, на осн. чл.78,
ал.1 от ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените от него разноски
по делото за тази инстанция съобразно представения списък по чл.80 от ГПК, в
размер на общо 652,26 лева, от тях 26,13лева държавна такса, 300.00лева
адвокатско възнаграждение и 100.00лева депозит за вещо лице, както и разноските
по заповедното производство – ч.гр.д. №1382/2016год., в размер на общо 226,13лв.,
от тях 26,13лева държавна такса и 200.00лева адвокатско възнаграждение.
Мотивиран от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на основание
чл.422 във вр. с чл.415 от ГПК
във вр. чл.8, ал.1 от Закона за арендата в земеделието, по отношение на И.Б.Л.
с ЕГН **********,***,
че същия дължи на Б.Х.С. с ЕГН ********** ***, сумата от
992,24 лв. (деветстотин деветдесет и два лв., 24 ст.), представляваща:
задължение за арендни плащания за стопанската 2014/2015година по Договор за
аренда на земеделска земя от 24.07.2014год., вписан на 28.07.2014год. в служба
по Вписванията гр.Лом, ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на заявлението по чл.410 от
ГПК - 08.08.2016 г. до
изплащане на вземането, за която сума има издадена Заповед за изпълнение на
парично задължение по чл. 410 от ГПК от 08.08.2016 год., по ч.гр.д. №
1382/2016 год. на РС - Лом.
ОСЪЖДА И.Б.Л. с ЕГН **********,*** ДА ЗАПЛАТИ на Б.Х.С. с ЕГН ********** *** направените във връзка с делото
разноски в размер на общо 652,26 лева /шестстотин петдесет и два лева и 26ст./,
от които 426,13 лева по исковото производство и 226,13лв. по заповедното
производство.
Препис
от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението
за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.
Решението подлежи
на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от
получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.
След влизане в сила на
решението да се докладва ведно с ч.гр.дело № 1382/2016година на съдия –
докладчика, за произнасяне по чл.416 от ГПК.
Районен съдия: