Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 08.03.2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, в публичното съдебно заседание на седми март две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Цветанова,

при секретаря Л.П. , като разгледа докладваното от съдия Цветанова гр.д. № 1735 по описа за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Обективно съединени искове с правно основание чл. 422 ал.1 от ГПК .

Исковете са предявени от ”…….., със седалище и адрес на управление, гр.В………, Законен представител Б. С. Х. телефон: ……, Пълномощник: юрисконсулт Д.Б.Б., телефон:……, против Т.С.Д. с ЕГН: ********** ***, по която е образувано гр.д. 1735/2016 г. по описа на ЛРС за неизпълнено задължение за ползвани мобилни услуги.

Правно основение: чл. 415, във вр. с чл.422, ал.1 от ГПК, чл183 във вр. с чл.200 и чл.86 във вр. с чл.84 ЗЗД.

Петитум:

Моли да бъде признато от съда за установено, че ищецът има спрямо ответника валидно и изискуемо вземане в размер както следва: за сумата от: 477.81 лева главница по 5 бр.фактури, лихви в размер на 129.60 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2016 година до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: 25,00 лева (Двадесет и пет лева) - държавна такса и 300 лева юрисконсулско възнаграждение.

Претендират се и направените разноски в настоящото производство.

Ответникът НЕ е подал писмен отговор в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

Същият е предявен от и против надлежна страна по спора, в законоустановеният срок – съобщението за подаденото възражение на длъжника е получено от ищеца на 30.08.2016 година, а искът е предявен на 30.09.2016година.

Предявеният иск с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК.

За успешното провеждане на установителния иск, в тежест на ищеца е да докаже твърдението си, че ответникът му дължи сумите за които е издадена заповед за изпълнение.

Общото правило при облигационните искове е, че ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже възраженията си, респ. факта на плащането.

Претендира уважаване на иска и присъждане на разноски.

Ломският районен съд, като взе предвид исковата молба, събраните по делото доказателства, становището на ответника по иска и като съобрази закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

На 12.07.2016 г. г. на осн. чл.410 ГПК в ЛРС е образувано ч.гр.д. № 1244/2016 г. по описа на ЛРС срещу ответника Т.С.Д. с ЕГН ********** *** за издаване на заповед за изпълнение за сумите: 477.81 лева главница по 5 бр.фактури, лихви в размер на 129.60 лева , ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2016 година до окончателното изплащане на вземането, както и направените по делото разноски: 25,00 лева (Двадесет и пет лева) - държавна такса и 300 лева юрисконсулско възнаграждение.

Дължимите суми са неизплатени ползвани телекомуникационни услуги за периода от 15.06.2013 г. до 14.11.2013 г., видно от приложените по делото доказателства , 5 бр. фактури.

Ответника по силата на договор за цесия между него и „БТК” ЕАД е придобил правото на вземанията на задължения към БТК.

Ответника не е изплатил дължимите суми поради което за ответника е налице правото да предяви иск.

До подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение по реда на чл.410 ГПК, по което е образувано и ч.гр.д. № 1244/2016 г. по описа на ЛРС, ответника не е заплатил дължимата сума .

В договора страните уговорили, че при забавяне на плащането на вноските кредитора , може да предприеме действия позволени от закона за събиране на своето вземане.

Ответника в съдебно заседание, не се явява. Няма постъпил отговор по реда на чл.131 ГПК и няма становище по иска.

Основателно е искането за установяване наред с вземането, представляващо задължение на ответника и на извършените в заповедното производство деловодни разноски, доколкото дължимостта на същите е законна последица от установяване съществуването, респективно съществуването на вземането и за тях следва да се произнесе съдът по заповедното производство (чл. 416, във вр. с чл. 78, ал. 1 от ГПК).

На осн.чл.78 ал.1 ГПК ответника следва да заплати на ищеца и направените от него разноски по делото за тази инстанция в размер на 125.00 лв., деловодни разноски.

Водим от горните мотиви, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА за установено по отношение на …….., със седалище и адрес на управление, гр……….., Законен представител Б. С. Х. телефон: ……, Пълномощник: юрисконсулт Д.Б.Б., телефон:…, че Т.С.Д. с ЕГН: ********** ***, дължи сумата: 477.81 лева главница по 5 бр.фактури, лихви в размер на 129.60 лева, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 14.07.2016 година до окончателното изплащане на вземането.

ОСЪЖДА Т.С.Д. с ЕГН: ********** ***, да заплати на ”………, със седалище и адрес на управление, гр.В………., Законен представител Б. С. Х. телефон: ……, Пълномощник: юрисконсулт Д.Б.Б., телефон:……., сумата 75.00 лв. /седемдесет и пет лева/ разноски по настоящето производство, както и направените по заповедното производство разноски в размер на 25,00 лева (Двадесет и пет лева) - държавна такса и 300 лева юрисконсулско възнаграждение.

Решението може да се обжалва пред МОС в двуседмичен срок от съобщението.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :