Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е  

гр. Лом,13.03.2017 г.

 

В   ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

Ломският районен съд,гражданска колегия VІ състав, в публичното съдебно заседание на 7 март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Боряна Александрова,

при секретаря В.М., като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 1984 по описа на съда за 2016 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Искове  с правно основание чл.150 от СК .

            Производство по чл. 310 и следв. ГПК.

Предявен е иск с правно основание чл. 150  СК от С.Д.И., ЕГН **********,***, като майка и законен представител на малолетният Д.И.т., ЕГН **********, против И. ***, ЕГН **********, за увеличение на издръжка.

Наведени са твърдения в смисъл, че страните имат родено дете – Д. , родена на *** год.

С решение по гр.д.297/07 г. на РС гр.Панагюрище ответника бил осъден да заплаща месечна издръжка по 65 лв.  Твърди,че са изминали повече от девет години, детето е пораднало, увеличили са се и разходите по него.

            Иска се от съда да постанови решение, с което да осъди ответника да заплаща на ищцата, в качеството й на майка и законен представител на малолетнота дете Д. , месечна издръжка в размер на 105 лева, считано от датата на предявяване на иска.

Писмен отговор от назначения особен представител на ответника – адв.Р.Б. е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК.

В съдебно заседание ищеца лично, не се представлява. Поддържа иска така, както е предявен и моли да бъде уважен.

Ответника се представлява от адв.Р.Б. – МАК, назначен от съда за негов особен представител. Признава иска по основание, не го оспорва по размер, счита, че по ъсществото си е основателен.

Съобразно разпоредбата на чл. 15, ал. 6 ЗЗДт, са изискани от ДСП – Отдел «Закрила на детето» - Лом социален доклад и становище.

            Съдът, след като изслуша становищата на страните и прецени събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

            От фактическа страна:

Установява се от приложеното Удостоверение за раждане /приложено по приобщеното гр.д.297/08г. ПРС/, че детето Д. , е син на страните по делото.

Видно от представената Служебна балежка, изх. № 429/25.10.2016 год., издадено от ОУ „К.фотинов” – гр.Лом, обл. Монтана, че детето е ученик в VІ клас на същото училище за учебната 2016/2017 год. , редовна форма на обучение

Видно от Удостоверение №94-00-7274/08.09.2016 г.,че майката е работила в Община гр.Лом и  за времето м.септември 2015-м.авгест 2016 г. е получила брутен доход в размер на 5413,11 лв., или средно месечно – 451,09 лв.

Не е спорно по делото, че родителите на малолетният Д. са във фактическа раздяла, както и че бащата е в гр.Бобов дол, където работи при условията на втора категория труд,и за прериода 01.01.2016-31.12.2016г. е получил възнаграждение в размер на 15 423.91 лв., или средна месечно – 1285,33 лв.

 Не е спорно между страните,че за детето се грижи само майката.

Видно от показанията на свид. М.Филиповава, социален работник, изготвил социалният доклад по делото, касае се за дете, което се отглежда изцяло от майката. Осигурени са му условията, необходими за правилното му израстване. Детето и майката живеят в едно общо домакинство в дома на бабата и дядото по майчина линия.

Детето посещава редовно училище, няма специфични образвателни или здравословни потребности.

Ищцата работи, доходите й се формират от минималната заплатата която получава.  Разчита и на подкрепата на своите родители.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

По отношение на иска по чл. 150 СК, за увеличение на издръжка на детето Д., съдът намира, че същият е частично основателен.

Обстоятелствата по делото несъмнено сочат, че  малолетното дете Д. се нуждае  от все повече средства за издръжка  и то съществено през периода след присъждането на издръжката с цит. по-горе съдебно решение, особено като се има предвид, че за задоволяване само на най-елементарните потребности от храна, облекло, учебници, учебни пособия, а също и за извънучилищни занимания, както и за духовно развитие и изграждането му като личност са необходими значителни по размер средства (не на последно място и с оглед на инфлационните процеси в страната). Тоест, в сравнение с реалните нужди на детето, размерът на заплащаната от неговият баща (ответник в наст. производство) издръжка 65 лева месечно е занижен и същата е очевидно недостатъчна. 

  Трайната съдебна практика е двамата родители дължат издръжка в полза на своите ненавършили пълнолетие деца съобразно възможностите на всеки от тях поотделно, като се вземат предвид и грижите на родителя, при когото се отглежда детето (т. 7 от П 5–70–Пл. ВС). При определяне размера на дължимата издръжка се имат предвид възможностите на дължащия издръжката и следва да се съобразяват нуждите на децата с оглед на правилното им отглеждане, възпитание и хармонично развитие, както тези нужди биха били задоволени, ако родителите живеят заедно. По-големите материални възможности на родителите съставляват основание за присъждане на по-големи по размер издръжки. (т. 1 от П 5 – 81 – Пл. ВС). Дължащият издръжката обаче по принцип не би могъл успешно да се позовава на безработица, при положение, че е трудоспособен и следователно би трябвало да е в състояние да реализира определен месечен доход, от който да заделя част за плащане на издръжката (в този смисъл са т. 11 и т. 12 от П 5 – 70 – Пл. ВС).

Ето защо, като взе предвид възрастта на детето (навършени 13г. ) и несъмнената нужда от повече средства за покриване на увеличените му потребности от издръжка, а така също като съобрази възможностите и на двамата родители да дават издръжка съдът намира, че за задоволяване на въпросните потребности (естествено, без такива с луксозен характер) ще са необходими минимум по 195 лева на месец,  от която сума бащата да  осигурява 105 лв., а майката останалите 90 лв., при положение, че и занапред дължимите грижи по отглеждането и възпитанието на детето ще се полагат основно от майката.

По разбиране на този съдебен състав, така определения размер на издръжката е балансиран, т. е. общо взето е съобразен както с нуждите на детето, така и с възможностите на двамата родители и не би поставил под заплаха осигуряването на тяхната собствена издръжка.

Ето защо и предвид гореизложеното съдът намира, че са налице условията на чл. 150 СК и в този смисъл ответника би могъл в изпълнение на задължението си по чл. 143, ал. 2 СК да заделя определената му парична издръжка по 65 лева месечно за осигуряване издръжката на малолетното си дете. При това положение размерът на определената по гр. д. № 297/08г. издръжка е наложително да бъде изменен, като вместо по 65 лева ответника да бъде осъден да заплаща на ищцата, като майка и законен представител на детето Д.И.т. по 105 лева ежемесечна издръжка, считано от 24.11.20136г. (датата на завеждане на настоящия иск) до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, със законната лихва върху всяка закъсняла вноска до окончателното й изплащане.

ПРИ ТОЗИ ИЗХОД НА ДЕЛОТО и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК ответника дължи и следва да бъде осъдена да заплати по сметка на Районен съд–Лом сумата 151.20 лева държавна такса  върху присъденото увеличение на издръжката, 300 лв., за назначения особен представител, както и 5.00 лева д. т. в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Мотивиран от гореизложеното , съдът

 

Р  Е  Ш  И  :

 

На основание чл. 150 СК ИЗМЕНЯВА размера на присъдената издръжка по гр. д. № 297/2008 г. по описа на Районен съд – Панагюрище, както следва:

ОСЪЖДА И.И.Т. ЕГН ********** ДА ЗАПЛАЩА на С.Д. |И. с ЕГН **********,като майка и законен представител на малолетният Д.И.Т. с ЕГН **********  вместо по 65,00 лв., по 105 (сто и пет) лева месечна издръжка, считано от 24.11.2016 г. до настъпването на законоустановени причини и условия за изменяване или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа й вноска до изплащането й.

ОСЪЖДА И.И.Т. ДА ЗАПЛАТИ по сметка на Районен съд – Лом сумата 451.20 лева , от тях 151,20 лв. - дължимата държавна такса върху присъденото увеличение на издръжката, 300 лв. за особен представител и 5.00 лева държавна такса в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

РЕШЕНИЕТО подлежи  обжалване пред ОКРЪЖЕН СЪД–МОНТАНА в двуседмичен срок от дата на обявяването му – 13.03.2017г.

 

 

                                                                                     РАЙОНЕН СЪДИЯ: