Р   Е   Ш   Е   Н   И   Е

гр. Лом, 16.03.2017 г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

          Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен състав, в публично съдебно заседание на четиринадесети март, две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка

 

          и при участието на секретаря А.Р., като разгледа докладваното от съдията Камарашка гр. дело № 2250 по описа за 2016 година, за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Иск с правно основание чл. 439 ал. 1, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК.

 

          Предявен е отрицателен установителен иск от Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** срещу „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 175133827, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.***, за признаване установено в отношенията между страните, че правото им за принудително събиране на вземане на ответника е погасено по давност.

          В исковата молба се твърди, че с Решение по Гражданско дело №1368/2008год. по описа на ЛРС, ищецът е осъден да плати на ответното дружество сума в размер на 1773,64лева. Решението на съда е влязло в законна сила през месец февруари на 2009година. От този момент в продължение на повече от седем години и половина от страна на ответното дружество не са предприети, каквито й да е действия насочени към събиране на вземането им. Такива действия са предприети през декември 2016год., когато от тяхна страна е депозирано искане за образуване на изпълнително дело пред ЧСИ м.и. с рег. №** при Камарата на ЧСИ и район на действие Окръжен съд гр.Монтана. Като е образувано изпълнително дело №2016**0400819 по описа на ЧСИ, по което ищецът е длъжник.

          В резултат на натрупаните лихви, разноски, разноски по изпълнителното производство и други, на ищеца е връчена покана за доброволно изпълнение за суми общо в размер на 5264,66лева. Предприети са й принудителни мерки от ЧСИ против ищеца чрез запор върху трудовото възнаграждение, запор върху банкови сметки и е насрочен опис на имуществото му.

          Твърди се, че правото на принудително събиране на сумите в полза на ответника е погасено по давност, поради което е налице правен интерес да установи това.

          Иска се: да бъде признато за установено в правоотношенията между страните, че ищеца не дължи сумите по изпълнителен лист от 20.11.2009год., издаден по гр. дело №1386/2008год. по описа на ЛРС, за събирането на които е образувано изп. дело № 819/2016год. по описа на ЧСИ м.и. с рег. № ** в КЧСИ, суми в размер на 1773,64лева и разноски по делото в размер на 249,94лева поради погасяването им по давност. Както и че не дължи лихви върху посочената сума за времето от 13.08.2008год. до 14.12.2016год. общо в размер на 1614,75, неолихвяеми вземания в размер на 859,44лева, както и 50.00лева разноски по образуване на изпълнително дело, включително сумата от 605,89лева такси по Тарифата на ЧСИ. Иска се обезсилване на издадения на 20.11.2009год. изпълнителен лист по гр. дело №1386/2008год. по описа на ЛРС.

          Претендират се направените по делото разноски.

 

          Писмен отговор от ответника «ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 175133827, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.***, чрез пълномощник юрисконсулт К.К.Д. е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.

Ответника оспорва предявеният иск, като недопустим, развивайки съображения в тази насока. Алтернативно счита иска за неоснователен и недоказан.

Позовава се на това, че ищецът е потребител на електрическа енергия и не отрича задълженията си към дружеството. Твърди, че ищецът не е доказал правния си интерес от предявяване на иска, в конкретния случай, че е собственник или ползвател на имота съгл. Паратраф1, т.42 от ДР на ЗЕ отм., но действащ към исковия период. Отношенията по повод покупко-продажбата на електрическа енергия, следва да бъдат уредени с договор за продажба на ел. енергия при Общи условия на договорите за продажба на ел. енергия на «ЧЕЗ Електро България» АД и Общи условия на договорите за използване на електроразпределителните мрежи на «ЧЕЗ Разпределение България» АД, които обвързват страните със силата на закон за тях на основание чл.20а от ЗЗД. Нормативната уредба на отношенията потребител на ел. енергия и енергийните дружества след 26.11.2007год. се съдържа в Закона за енергетиката и приетите въз основа на него Общи условия. Като съобразно чл.13, т.1 от Общите условия на договорите за продажба на електрическа енергия на «ЧЕЗ Електро България»АД е договорено основното задължение на всеки потребител на електрическа енергия – да заплаща стойността на използваната ел. енергия в сроковете и по начина, определен в Общите условия. Ищецът е неизправна страна по договора за продажба и снабдяване с ел. енергия.

Твърди се, че погасителната давност е уредена в разпоредбите на чл.110-120 от ЗЗД, като същата представлява срок, след чието изтичане кредитора по едно правоотношение губи своето право за принудително удовлетворяване на едно свое изискуемо вземане, в тази връзка всички вземания са изискуеми. Погасителната давност като юридически факт, не погасява правото на кредитора, а поражда материално право за длъжника да откаже изпълнение. Кредитора не губи самото вземане, а само при възражение от длъжника губи правото си да го събере по принудителен ред. Твърде се, че не са налице всички елементи от фактическия състав на погасителната давност, включващ изтичане на определен в закона срок, бездействие през този срок на носителя на субективното право и волеизявление на правно задълженото лице, с което то се позовава на изтекли давност и срок.

Твърди се, че иска следва да е положителен установителен иск по чл.124, ал.1, пр.2 от ГПК, а не отрицателен какъвто е предявен по делото.

Претендира разноски.

          В съдебно заседание ищецът се представлява от адв. Н. А. от МАК, редовно упълномощен, който поддържа изцяло исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е доказана по основание и размер. Претендира разноски по представения списък по чл. 80 от ГПК.

          Ответникът, редовно призован не се явява, не се представлява, с отговора на исковата молба не възразява делото да се разгледа в негово отсъствие. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК за прекомерност на адвокатския хонорар за защита на ищцовата страна.

Доказателствата по делото са писмени.

Съдът, като анализира и прецени доказателствата по делото във връзка със становището на страните и съобразно правилото на чл.235 от ГПК, приема следното:

 

Възраженията за недопустимост на иска са неоснователни. Единствената възможност на длъжника, който се позовава на погасителна давност, е да се защитава, чрез иск по реда на чл.439 от ГПК /по аргумент от разпоредбата на чл.433, ал.1, т.7 от ГПК/. Твърдението за наличие на правопогасяващ принудителното изпълнение юридически факт - погасителна давност, като материално правен институт, може и следва да бъде навеждана като процесуален довод или възражение, само в рамките на нарочното съдебно състезателно производство, при участието на двете страни, което законодателят е предоставил на длъжника, чрез предявяване на иск с правно основание чл.439 от ГПК, по общия исков ред пред съда.

От фактическа страна:

          Не е спорно между страните, че с Решение № 63/27.02.2009 год., по гр.д. № 1386/2008 год. по описа на ЛРС, ищецът понастоящем /ответник по делото/ Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** е осъден да заплати на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 175133827, сумата от 2633,08лева /две хиляди шестстотин тридесет и три лева и 08ст./ представляваща цена на ползвана и неплатена от ответника ел. енергия за периода от 01.08.2003год. до 31.03.2005год.включително, за ноември – декември 2005год., октомври 2006год. и януари 2007год., общо в размер на сумата от 1773,64лева и обезщетение за забавено плащане в размер на сумата от 859,44лева, ведно с лихвата върху сумата от 1773,64лева, начиная от 13.08.2008год. до окончателното й изплащане и разноски по водене на делото в размер на 249,94лева, за които е издадена заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК по ч.гр.д. 1125/2008год. по описа на ЛРС.

          На 20.11.2009 год. е издаден изпълнителен лист срещу ищеца въз основа на влялото в сила Решение по гр.д. № 1386/2008 год. на ЛРС, като същия е получен от ответника на 06.06.2014 год. видно от отбелязването върху съдебното решение.

          От приложеното по делото заверено копие от изпълнителното дело по молба на ответника, от 15.09.2016 год. е образувано изп.д. № 2016**0400819 по описа на ЧСИ м.и., рег. № ** КЧСИ, като поканата за доброволно изпълнение до ищеца е изпратена на 30.11.2016 год. от ЧСИ М. Иванова.

          От ЧСИ на 30.11.2016год. във връзка и с издадения изпълнителен лист по гр. дело №1386/2008год. на ЛРС е изпратено запорно съобщение до «Комос» ООД гр.София и до «Юробанк България» АД гр.София.

          По молба от ищеца, изпълнителното дело е спряно досежно сумите по издадения изпълнителен лист по гр.дело №1386/2008год. по описа на ЛРС до влизане в сила на Решението по настоящето дело, въз основа на издадената обезпечителна заповед.

          При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

          В съдебно заседание страните са се съгласили с изготвеният от съда предварителен доклад по делото и правната квалификация и същият е обявен за окончателен. В тежест на ищеца оспорващ дължимостта на вземането по изпълнителният лист е да установи при условията на пълно и главно доказване настъпването на твърдените от него правопогасяващи факти и обстоятелства.

          Предвид това, че в случая ищецът се позовава на изтекла погасителна давност за вземането, в тежест на ответника – взискател по изп. дело е да установи, че са налице предпоставките на чл.115 и чл.116 от ГПК за прекъсване или спиране на течащата в полза на длъжника давност.

          Спорен между страните е въпросът дали процесното вземане и предмет на образуваното изпълнително производство е погасено по давност.

          Иска се: да бъде признато за установено по отношение на ответника, че ищецът не дължи сумите по изпълнителен лист от 20.11.2009год., издаден по гр. дело №1386/2008год. по описа на ЛРС, за събирането на които е образувано изп. дело № 819/2016год. по описа на ЧСИ м.и. с рег. № ** в КЧСИ, суми в размер на 1773,64лева и разноски по делото в размер на 249,94лева поради погасяването им по давност. Както и че не дължи лихви върху посочената сума за времето от 13.08.2008год. до 14.12.2016год. общо в размер на 1614,75, неолихвяеми вземания в размер на 859,44лева, както и 50.00лева разноски по образуване на изпълнително дело, включително сумата от 605,89лева такси по Тарифата на ЧСИ.

          Иска се и обезсилване на издадения на 20.11.2009год. изпълнителен лист по гр. дело №1386/2008год. по описа на ЛРС.

          Искът с правно основание чл. 439, ал.1 от ГПК във вр. с чл.124 от ГПК е средство за защита на длъжника по висящ изпълнителен процес, с чието предявяване се цели да се установи, че изпълняемото право е отпаднало поради факти и обстоятелства, настъпили след съдебното му установяване, но имащи правно значение за неговото съществуване. От значение са само фактите, настъпили след постановяване на решението по отношение на вземането, визирано в издадения изпълнителен лист, въз основа на който е образувано изпълнителното дело. При така очертания предмет на делото страните по него трябва да са длъжник и взискател. Безспорно е, че ищеца е длъжник, а ответникът - взискател за сумите по влязлото в сила съдебно решение по гр. дело №1386/2008год. по описа на ЛРС. Длъжника се позовава само на факт, настъпил след приключване на съдебното дирене в производство, по което е издадено изпълнителното основание - изтекла погасителна давност, на който факт не могат да се позоват в изпълнителното производство. Тези обстоятелства обуславят правния интерес на ищеца и допустимостта на иска.

          Погасителната давност е сложен юридически факт, състоящ се от два елемента: бездействие на титуляра на правото и изтичане на определен период от време с начален и краен момент. Общите правила за началния момент са уредени в чл.114 от ЗЗД. Давностните срокове пораждат правно действие, ако през време на тяхното протичане носителят на защитеното право може да упражни правото си на иск. С разпоредбата на чл.115 от ЗЗД са уредени хипотези, при които носителят на правото не може да го упражни. В тези случаи се приема, че давностният срок спира да тече. Съгласно чл.115 б. ”ж” от ЗЗД давностният срок спира да тече докато трае съдебният процес относно вземането. С предявяването на иска спира течението на давностния срок и това състояние продължава до приключване на делото, но само в случай, че искът бъде уважен по аргумент на чл.116 б.”б” от ЗЗД. В чл.116 от ЗЗД законодателно е уредено прекъсване течението на давност. Предвидени са юридически факти, с настъпването на които периодът от време от възникване на правото на иск до осъществяването на съответния факт се обезличава юридически и започва да тече нов давностен срок. Действието на прекъсването течението на давностния срок е уредено в чл.117 от ЗЗД. Установено е по делото, че вземането е установено със съдебно решение, а давността за съдебно потвърденото вземане е всякога пет години съгласно чл. 117, ал. 2 от ЗЗД. От кой момент почва да тече нова давност? След като съгласно чл.115 б”ж” от ЗЗД докато трае съдебния процес давностният срок спира да тече, новият давностен срок ще започне да тече от влизане в сила на съдебното решение, с което искът е уважен. Срокът на новата давност съгласно нормата на чл.117 ал.2 от ЗЗД е винаги пет години.

          В случая решението по гр.д. № 1386/2008 г. на ЛРС в осъдителната част е влязло в законна сила от 31.03.2009год., а в частта за разноските от 15.07.2009год. и това е началният момент на давностния срок за изпълнение на присъденото вземане. До 15.09.2016 година взискателят е могъл да упражни правото си за събиране на присъдената сума, когато е подал молба за образуване на изпълнително дело №819/2016год. по описа на ЧСИ м.и., рег. № ** КЧСИ.

          Подаването на молба и получаването на изпълнителен лист не попада в кръга на юридическите факти, с настъпването на които се прекъсва давността и започва да тече нов давностен срок. Този извод следва от принципа на по - силното основание - след като образуването на изпълнително дело, изпращане и получаване на призовка за доброволно изпълнение, проверката на имущественото състояние на длъжника и др. не прекъсват давността / в този см. е Тълкувателно решение № 2 от 26.06.2015 г. по тълкувателно дело № 2/2013 г. на ОСГТК на ВКС/, още по-малко подаването на молбата и издаването на изпълнителен лист могат да прекъснат давността.

          Горното води на извода, че в случая не са налице предпоставките на  чл. 116, б. „в” ЗЗД за прекъсване на давността, доколкото същата /петгодишна, както се отбеляза по-горе/ вече е била изтекла към момента на предприемане действията по принудително изпълнение.

          При положение, че последните факти нямат отношение към давността и са ирелевантни в този смисъл същите не следва да бъдат взети предвид и съответно обсъждани. Твърдяното от ищеца бездействие на ответника се установява по безспорен начин от ангажираните по делото писмени доказателства.

          С погасяване на главните вземания са погасени и произтичащите от тях акцесорни вземания за лихви и разноски.

          Предвид изложеното, съдът приема, че предявеният иск по чл. 439, ал. 1, вр. чл. 124, ал. 1 от ГПК следва да се уважи изцяло, като основателен и доказан.

          Ищецът е отправил до съда и искане за обезсилване на изпълнителния лист от 20.11.2009 год., което е недопустимо и следва да се остави без разглеждане, тъй като уважаването на предявения отрицателен установителен иск няма за последица обезсилването на изпълнителния лист издаден в друго съдебно производство.Тъй като погасителната давност не води до погасяване на самото вземане, а на възможността да бъде принудително изпълнено. Вземането продължава да съществува, като естествено вземане и длъжникът да дължи, но възможността да бъде изпълнено е ограничена само до доброволното му изпълнение - чл.118 от ЗЗД. В този смисъл следва да се разбира и търсената с предявения отрицателен установителен иск съдебна защита – установяване на недължимост на вземане поради давност като правен резултат означава, установяване, че е погасена възможността за принудително изпълнение, а не че вземането не съществува.

 

По разноските.

          Според представеният от ищеца Списък по чл. 80 от ГПК, сторените разноски са в размер на 213.79 лв. държавна такса и 580.00 лв. – за адвокатско възнаграждение. Ответникът също претендира разноски на осн. чл. 78, ал. 8 от ГПК.

          Ответникът възразява, на осн. чл.78, ал.5 от ГПК за прекомерност на заплатеното от ищеца адвокатско възнаграждение. Възражението е неоснователно. Адвокатското възнаграждение, съдът намира за съобразено с чл. 7, ал. 2, т.2 от Наредба № 1/2004 год. за минималните размери на адвокатските възнаграждения по дела с определен материален интерес, а също и с обстоятелството, че в хода на делото е развито и производство по чл. 389 от ГПК – поискано и допуснато обезпечение на предявения иск чрез спиране на изпълнителното производство по изп.д. № 2016**0400819/2016год. по описа на ЧСИ м.и., рег. № ** КЧСИ.

          Съгласно чл.78, ал.5 от ГПК, ако заплатеното от страната възнаграждение за адвокат е прекомерно съобразно действителната правна и фактическа сложност на делото, съдът може по искане на насрещната страна да присъди по-нисък размер на разноските в тази им част при съблюдаване на определения по правилата на чл. 36 от ЗА, минимален размер на възнаграждението. Съобразно приетото с т. 3 от ТР № 6/06.11.2013 г. на ОСГТК на ВКС по т.д.№ 6/2012 г., при намаляване на подлежащо на присъждане адвокатско възнаграждение, поради прекомерност по реда на чл.78, ал.5 от ГПК, съдът не е обвързан от предвиденото в § 2 от Наредба № 1/09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения и е свободен да намали възнаграждението до предвидения в същата наредба минимален размер.

          В случая, договореното възнаграждение е съобразено с минималното и с обема извършена работа и не са налице основания за неговото намаляване.

          Предвид изхода на делото, ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца разноските по водене на делото от 213.79 лв. държавна такса и 580.00 лв. – за платено в брой адвокатско възнаграждение.

         

Мотивиран от горното, Съдът

 

Р Е Ш И :

 

          ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, на осн. чл.439, ал.1 от ГПК, по отношение на „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 175133827, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.***, че Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** НЕ ДЪЛЖИ сумите по изпълнителен лист от 20.11.2009год., издаден по гр. дело №1386/2008год. по описа на ЛРС, за събирането на които е образувано изп. дело № 819/2016год. по описа на ЧСИ м.и. с рег. № ** в КЧСИ, суми в размер на 1773,64лева, разноски по делото в размер на 249,94лева, лихви върху посочената сума общо в размер на 1614,75лева, за времето от 13.08.2008год. до 14.12.2016год., неолихвяеми вземания в размер на 859,44лева, 50.00лева разноски по образуване на изпълнително дело и 605,89лева такси по Тарифата на ЗЧСИ, поради погасяването им по давност.

 

          ОСЪЖДА „ЧЕЗ ЕЛЕКТРО БЪЛГАРИЯ” АД с ЕИК 175133827, представлявано от Ж.В.П., К.С.С. и К.К., със седалище и адрес на управление: гр.*** да заплати на Г.Й.Г. с ЕГН ********** ***, направените разноски в настоящото производство в размер на общо 793,79лева /седемстотин деветдесет и три лева и 79ст./ държавна такса и платено в брой адвокатско възнаграждение.

 

          ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ искането на Г.Й.Г. с ЕГН ********** *** за обезсилване на Изпълнителен лист от 20.11.2009 год., издаден по гр.д. № 1386/2008 год. на ЛРС като НЕДОПУСТИМО и ПРЕКРАТЯВА производството по делото в тази му част.

 

             Препис от настоящото Решение да се връчи на страните по делото, заедно със съобщението за постановяването му на основание чл.7, ал.2 от ГПК.

 

          Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от получаване на съобщението от страните, че е изготвено и обявено.

 

                                                                               Районен съдия: