Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

                                              №

                        Гр. ЛОМ, 28.03.2017 година

 

               В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

         Ломският районен съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на   двадесет и трети март,  две  хиляди  и     седемнадесета   година, в състав:

                  

                                                            ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

 

При   секретаря      Л.П.     и с участието на прокурор  при ЛРП                  и докладвано от   съдия  Цветанова  АНД № 414 по описа за 2016 година на ЛРС, за  да  се  произнесе  взе предвид   следното:  

          

         Производството по делото е по реда на чл. 59-63 от ЗАКОН ЗА АДМИНИСТРАТИВНИТЕ НАРУШЕНИЯ И НАКАЗАНИЯ /ЗАНН/ 

 

Производството е по чл.59 и сл. от ЗАНН.

С Наказателно постановление № 12/000606 от 13.07.2016г. на Директора на ....” ,гр. Монтана,   на …….. от гр. Лом в качеството му на работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.2 от КТ, за нарушение  на чл.62,ал1 от КТ..

Недоволен от така наложеното наказание е останал  жалбоподателя като представляващ “ ………. от гр. Лом , които обжалва Наказателното постановление с оплаквания, че е незаконосъобразно, издадено при съществено нарушение на материалния закон и процесуалните правила. В съдебно заседание пълномощникът му доразвива доводите изложени в жалбата, поради което моли съда да отмени изцяло Наказателното постановление.

Въззиваемата страна чрез своя процесуален представител взема становище, че жалбата е неоснователна, а издаденото НП - законосъобразно.

Въззивният съд, като взе предвид събраните по делото писмени и гласни доказателства, доводите на страните и посочените в жалбата основания намира за установено следното:

 Жалбата е допустима: подадена в срока по чл.59 ал.2 от ЗАНН в съответствие с изискуемото от закона съдържание и от страна, имаща правен интерес и процесуална възможност за въззивно обжалване, а разгледана по същество се явява ОСНОВАТЕЛНА.

         При извършена проверка на място на 26.05.2016 г.  в 10.46 часа . по спазване на трудовото законодателство от Дирекция “ИТ” – Монтана  в магазин за промишлени стоки, находящ се в гр. Лом, обект ...” – Лом ,представлявано от В.Р.Т се констатира, че едноличния търговец в качеството си на  работодател е допуснало в магазина да работи лицето  С. П. Б. с ЕГН **********, като „продавач – консултант” престирайки работна сила с фиксирано работно време от 09.00  до 18.30 часа, работно място, уговорено трудово възнаграждение – месечно 380 лв. и почивен ден неделя, без отношенията при предоставяне на работна сила да са уредени, като трудови правоотношения и без лицето да има сключен трудов договор в писмена форма. Същото лице С. П. Б. с  ЕГН ********** е  установена да престира работна сила без да има сключен трудов договор в писмена форма на 14.04.2015 г.  и на 27.04.2015 г. което е нарушение на чл.62,ал.1 от КТ  и е повторно за едноличния търговец, тъй като има  влязло в сила НП на 08.08.2015 г.   За консатираното   е съставен констативен протокол от 03.06.2016 г.   Към момента на съставяне на акта за установяване на административно нарушение от свидетеля С.О.Ш.,***, не се е явил представител на фирмата с което не се е оказало съдействие при извършването на инспекционна дейност от контролен орган. АНО е приел, че с това е нарушена разпоредбата на чл.62, ал1 от КТ.

При извършената служебна проверка за законосъобразност на атакуваното НП съдът установи, че същото е издадено при съществени нарушения на процесуалните правила, които не могат да бъдат санирани от въззивния съд, тъй като воденето на цялото административнонаказателно производство е опорочено.

Мотивите на съда са следните:

Съгласно изискванията на чл.40, ал.1 ЗАНН, актът за установяване на административно нарушение се съставя в присъствието на нарушителя (с изключение на хипотезите по ал.2), а съгласно чл.43, ал.1 ЗАНН, след съставянето му актът следва да бъде предявен на нарушителя за подпис или да му бъде изпратен за връчване по реда на чл.43, ал.4 ЗАНН - чрез съответната служба (на съставилото акта учреждение) или чрез съответната общинска администрация по местоживеенето (постоянния адрес) на лицето. От своя страна, съгласно разпоредбата на чл.52, ал.2 ЗАНН, административно наказващият орган, когато констатира, че актът не е бил предявен на нарушителя, е длъжен да го върне на актосъставителя, а не да издава НП. Неспазването на тези изисквания води до незаконосъобразност на НП, тъй като са ограничили правата на нарушителя да се защити в хода на самата административно-наказателна процедура.

 В настоящия казус, актът е съставен срещу “ ...” Актът е съставен в отсъствие на жалбоподателя, представляващ дружеството, което по принцип е възможно (в хипотезата на чл.40, ал.2 ЗАНН). В случая обаче, при съставянето на акта е допуснато нарушение, тъй посочената разпоредба предвижда възможност за съставяне на акта в отсъствие на нарушителя, ако последният е бил “поканен за съставяне на акта”. Текстът на разпоредбата означава, че актосъставителят, след като извърши констатация и събере данни, които да навеждат на извода за извършеното административно нарушение, е длъжен да покани нарушителя за съставяне на акта. Това означава, че в поканата следва да се съдържа недвусмислено изявление на органа към лицето, че същото се поканва на определена дата и час, именно за да му бъде съставен акт за нарушение, в случая е налице такава покана, изпратена на 21.04.2015 г. с обратна разписка и върната  обратно на 27.04.2015 г. в цялост с отметка „получателят отсъства”.    В случая обаче, нарушителят не е бил надлежно поканен за съставяне на акта. Ето защо, съставянето на акта в отсъствие на жалбоподателя се явява процесуално нарушение, изначално опорочаващо цялата административно-наказателна процедура. Това, само по себе си, е достатъчно основание за отмяна на НП.

         Нещо повече съставяйки акта в отсъствието на нарушителя административния орган не му го е връчил по реда на чл.43 ал.4 ЗАНН-чрез съответната служба, а ако няма така чрез общинската администрация по местоживеене на нарушителя.Следователно по-никакъв начин  жалбоподателя не е бил запознат със съставения АУАН и с възможността да направи възражение по него.От друга страна нормата на чл.52 ал.2 от ЗАНН предвижда задължение на АНО да върне АУАН когато констатира че акта не е предявен на нарушителя.Неспазването на тези изисквания съставлява съществено нарушение на процесуалните норми и води до незаконосъобразност на наказателното постановление.Още в хода на административно-наказателното производство е ограничено правото на защита на наказаното лице. Не връчването на акта не е от нарушенията които могат да бъдат санирани по реда на чл.53 ЗАНН.Тези нарушения доколкото съществено са ограничили правата на защита на санкционираното лице, са от категорията съществени такива опорочаващи цялата процедура по реализирана на административно-наказателната отговорност и като такива съставляващи абсолютно основание за отмяна на наказателното постановление. 

 По изложените дотук съображения, НП следва да бъде отменено, като незаконосъобразно. Поради това, не следва да бъде обсъждан по същество въпросът дали има извършено административно нарушение от страна на жалбоподателя.

 Ето защо и на основание чл.63, ал.1 от ЗАНН, съдът

 

                                              Р Е Ш И:

 

ОТМЕНЯ Наказателно постановление № 12/000606 от 13.07.2016г. на Директора на ....” ,гр. Монтана, с което   на ……….от гр. Л……, обл. Монтана  в качеството му на работодател е наложено административно наказание имуществена санкция в размер на 20 000 лева на основание чл.416 ал.5 във връзка с чл.414 ал.2 от КТ, за нарушение  на чл.62,ал1във вр. с чл.1,ал.2 от КТ,  като НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 РЕШЕНИЕТО може да се обжалва по реда на АПК пред Административен съд - Монтана в 14-дневен срок от съобщението за страните.

 

 

                                                   РАЙОНЕН СЪДИЯ: