Р   Е   Ш   Е  Н   И   Е

        

 

                                                №

 

 

                                         Гр.Лом, 18.04.2017г.

                     

 

                       В   И М Е Т О    Н А    Н А Р О Д А

 

 

       Ломски районен съд, четвърти наказателен състав, в открито съдебно заседание  на  двадесет и първи февруари две хиляди и седемнадесета, година, в състав:            

 

                                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ : Б.СЛАВЧЕВА

 

        при секретаря Д.Ц., като се запозна с докладваното от съдията И. АНД № 30/17г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното :

 

         Административнонаказаното дружество „ТЪРГОВИЯ” ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление : гр.******, обл.Монтана, чрез законният представител на дружеството В.З.М. с ЕГН ********** обжалва издаденото от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д.В.П. Наказателно постановление № 12-000765 от 04.01.2017г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ.

         В с.з. административнонаказаното дружество се представлява от процесуален представите-адв.Н. Г. от МАК.

        Въззиваемият не се явява, изпраща процесуален представител в лицето на ст.юрисконсулт С. К., която взема становище за неоснователност на  жалбата.

       Доказателствата по делото са писмени и гласни.

       Съдът, след като се запозна със събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната взаимна връзка и съвкупност, както и във връзка с доводите и становищата на страните, намери за установено следното :

        С Наказателно постановление № 12-000765 от 04.01.2017г. на Директора на Д „ИТ” гр.Монтана на „ТЪРГОВИЯ” ЕООД с ЕИК **********, седалище и адрес на управление : гр.*****, обл.Монтана, със законен представител В.З.М.-управител, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ, му е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, а именно за това, че при извършена проверка на място на 15.11.2016г. в 10,40ч. по спазване на трудовото законодателство от Дирекция „Инспекция на труда” гр.Монтана в магазин за промишлени стоки-железария, находящ се в гр.*****, обект на „Търговия”  ЕООД гр.Лом е установено, че дружеството в качеството на работодател  е допуснало до работа лицето Д. А. Н. с ЕГН ********** да работи, като продавач-консултант, преди да и представи заверено копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ, заведено в ТД на НАП. Нарушението е констатирано с Протокол от извършена проверка от 02.12.2016г.

        В с.з. административнонаказаното дружество се представлява от проц.представител адв.Н. Г. от МАК, която поддържа жалбата и моли съда да издаден решение с което отмени издаденото НП, като неправилно и незаконосъобразно, тъй като АНО е нарушил разпоредбата на чл.52, ал.4 от ЗАНН, като не е изпълнил своето задължение да провери законосъобразността и съдържанието на съставеният АУАН.

        Процесуалният представител на въззиваемият ст.юрисконсулт С. К. оспорва подадената жалба, която намира изцяло за неоснователна. Намира, че извършеното административно нарушение е доказано по безспорен и категоричен начин, поради което моли съда да издаде решение с което потвърди НП изцяло, като правилно и законосъобразно.

       Депозираната жалба е процесуално допустима, подадена от лице, имащо правен интерес, в предвиденият от закона 7-дневен срок за обжалване.

        От събраните по делото писмени и гласни доказателства се установи по категоричен и безспорен начин следната фактическа обстановка :

        На 15.11.2016г. в 10,40ч. с.Л.Р. и В.Х.-*** извършили проверка на място в обект на „Търговия” ЕООД гр.Лом, при която е установено, че там работи лицето Д. А. Н., като „продавач-консултант”, без да е и представено заверено копие на Уведомление по чл.62, ал.3 от КТ заверено в ТД на НАП. Проверката била извършена във връзка с постъпил сигнал в Д”ИТ” гр.Монтана, че в обекта работи лице, без сключен трудов договор.  Проверката е приключила в 11,15ч. като била изготвена призовка с която управителят на дружеството е поканен да се яви в Д „ИТ” гр.Монтана на 25.11.2016г. и да представи нужните за проверката документи. На посочената в призовката дата управителят на дружеството не се е явил, но са се явили упълномощени от него лица, които са представили регистриран в ТД на НАХ трудов договор, която регистрация била от 12ч. същият ден или като време след извършване на проверката 

         Била изпратена Покана до управителя на дружеството да се яви на 12.12.2016г. в 13,30ч. за съставяне на АУАН, но след като последният не се явил, св.Л.Р. съставил АУАН в присъствието на св.в.Х. и З. Аврамова, в отсъствието на управителя на дружеството. Същия бил изпратен за връчване по пощата.

        Впоследствие възоснова на съставеният АУАН, АНО – Директора на Д „ИТ” гр.Монтана издал обжалваното НП № 12-000765 от 04.01.2017г., с което на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ наложил на дружеството „Търговия” ЕООД гр.Лом, в качеството на работодател административно наказание „Имуществена санкция” в размер на 1 500лв.

        Горното се установява от фактическа страна от събраните по делото писмени доказателства, както и от показанията на разпитаните в с.з. свидетели Л.Р., В.Х. и З. А.,  които съдът кредитира, като обективни, последователни, и намиращи се във връзка, както по между си, така и с останалите събрани по делото доказателства.

       Съгласно разпоредбата на чл.6 от ЗАНН административно нарушение е това деяние /действие или бездействие/, което нарушава установеният ред на държавно управление, извършено е виновно и е обявено от закона за наказуемо с административно наказание налагано по административен ред. Следователно деянието обявено за административно нарушение трябва да е извършено виновни –умишлено или непредпазливо, като законодателят е предвидил непредпазливите деяния да се наказват само в предвидените от закона случай.

        От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че е налице нарушение на разпоредбата на чл.63, ал.2 от КТ, съдържащ забрана за работодателя да допуска до работа работника или служителя, преди да му предостави документите по ал. 1 - екземпляр от сключения трудов договор, подписан и от двете страни и копие от уведомлението по чл. 62, ал. 3 от КТ, заверено от ТД на НАП. 

       Съгласно разпоредбата на чл.416, ал.1, изр.второ от КТ, редовно съставените актове по този кодекс имат доказателствена сила до доказване на противното. Предвид това констатациите, съдържащи се в редовно съставения АУАН имат обвързваща съда материална доказателствена сила, тъй като не са опровергани от санкционираното дружество. От събраните по делото писмени и гласни доказателства, ценени в тяхната съвкупност, безспорно се установява, че административнонаказаното дружество в качеството на работодател е осъществило деянието, описано в АУАН и в наказателното постановление, с което е нарушен чл.63, ал.2 от КТ.

       Нарушението на тези императивни разпоредби на закона е въздигнато в административно нарушение, за което в чл.414, ал.3 от КТ е предвидено налагане на имуществена санкция от 1 500 до 15 000 лв. на юридическо лице - работодател.

        С оглед изложеното, съдът намира, че с издаване на наказателното постановление законосъобразно е ангажирана отговорността на „Търговия” ЕООД  гр.Лом, обл.Монтана на основание чл.414, ал.3 от КТ.  

      Обстоятелството, че след проверката търговецът е изпратил уведомление до ТД на НАП за сключен с работника трудов договор не може да доведе до отпадане на отговорността му за извършеното административно нарушение, а следва единствено да бъде взето предвид при определяне размера на имуществената санкция, което е сторено в случая от АНО, като санкцията е определена в рамките на предвидения в закона минимум.

        В случая не са налице и предпоставките за маловажност на нарушението. Специалният състав на маловажно административно нарушение по чл.415в, ал.1 от КТ изключва приложимостта на общата разпоредба на чл. 28 от ЗАНН, според която за маловажни случаи на административни нарушения наказващият орган може да не наложи наказание, като предупреди нарушителя, устно или писмено, че при повторно извършване на нарушение ще му бъде наложено административно наказание. За да е налице маловажност по смисъла на чл.415в, ал.1 от КТ, следва да са налице две комулативно предвидени предпоставки: 1.Нарушението да е отстранено веднага след установяването му по реда на КТ и 2. От него да не са настъпили вредни последици за работника или служителя. Освен това за разлика от маловажните нарушения по чл.28 ЗАНН, чл.415в, ал.1 от КТ не допуска освобождаване от административнонаказателна отговорност, а предвижда налагане на административно наказание - имуществена санкция, но в многократно по-нисък размер. Същевременно в нормата на чл.415в, ал.2 от КТ изрично е посочено, че не са маловажни нарушенията на чл.61, ал.1, чл.62, ал.1 и 3 и чл.63, ал.1 и 2 от КТ, т.е. за тези нарушения, вкл. и процесното такова – по чл.63, ал.2 от КТ, привилегированият състав на чл.415в, ал.1 от КТ въобще не е приложим, дори и да са налице визираните в него условия, т.е. същите не могат да се квалифицират като маловажни нарушения по смисъла на цитираната разпоредба.

        Изискванията за сключване на трудов договор в писмена форма, както и уведомлението за сключването му до съответната териториална дирекция на Националната агенция за приходите, са регламентирани в полза на работника и гарантират правото му на труд, на възнаграждение, на почивка и социални осигуровки. Следователно, нарушаването на императивната разпоредба на чл.63, ал.2 от КТ – изрично забраняваща на работодателя да допуска до работа работника, преди да му предостави цитираните документи, пряко засяга тези права и категорично изключва извод, че се касае за деяние, лишено от обществена опасност или притежаващо явно незначителна такава.

          Съдът намира за неоснователни и възраженията на процесуалния представител на дружеството във връзка с позоваването в случая на Наредба №5/29.12.2002г. Разпоредбата на чл.1 от същата предвижда задължение работодателят да уведомява компетентната териториална дирекция на Националната агенция за приходите (ТД на НАП) за сключване, изменение или прекратяване на трудовите договори, като изпраща уведомление, а ТД на НАП издава справка (приложение № 3), която съдържа списък на заверените уведомления и списък на неприетите уведомления с описание на причината за неприемането им, която се връчва ва работодателя. Следващото въведено задължение за работодателя е регламентирано в чл.3, ал.4 на Наредба №5 от 29.12.2002г, а именно: да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление.

       В случая от събраните гласни и писмени доказателства се установи, че  жалбоподателят не е изпълнил задължението си да връчи на работника или служителя преди постъпването му на работа копие на хартиен носител от завереното уведомление. Разпоредбата на  чл.63, ал.1 от КТ, също предвижда задължение за работодателя  да предостави на работника или служителя, преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3 от КТ,  заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Едва след като предостави  тези документи на  работника, работодателя следва да го допусне до работа. Разпоредбата на чл. 4, ал.3 от Наредба №5/2002г. предвижда, че връчването се удостоверява с подписа на работника или служителя срещу името му в справката за заверените уведомлени и доколкото в справката не е положен подпис на работника, съдът приема че  връчването не е извършено и работодателят е осъществил състава на предвиденото  в чл.63, ал.2 от КТ нарушение.

Съобразно установената фактическа обстановка, изложена в НП, в настоящия случай е налице специална разпоредба чл.414, ал.3 от КТ,  предвиждаща имуществена санкция за нарушение по чл. 63, ал.1 от КТ  и чл.63, ал.2 от КТ  който предвижда задължение на работодателя да предостави на работника или служителя преди постъпването му на работа екземпляр от сключения трудов договор, подписан от двете страни, и копие от уведомлението по чл.62, ал.3,  заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите. Именно това е било нарушението на административнонаказаното дружество в настоящото производство, което в качеството му на работодател е допуснало до работалицето д. А. Н. преди да и е било връчено уведомлението по чл.62, ал.3 КТ, заверено от териториалната дирекция на Националната агенция за приходите.

          Водим от горното, съдът

 

 

 

                                           Р  Е  Ш  И  :

                

 

 

         ПОТВЪРЖДАВА НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ № 12-000765 от 04.01.2017г. на Директора на Дирекция „Инспекция по труда” гр.Монтана Д. П., с което на „ТЪРГОВИЯ” ЕООД с ЕИК *****, седалище и адрес на управление : гр.*****, обл.Монтана, със законен представител на дружеството В.З.М. с ЕГН **********, на осн. чл.416, ал.5 във вр. с чл.414, ал.3 от КТ е наложено административно наказание „ИМУЩЕСТВЕНА САНКЦИЯ”, в размер на 1 500лв /хиляда и петстотин лева/, за извършено административно нарушение на чл.63, ал.2 от КТ, като ПРАВИЛНО и ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

 

     Решението може да се обжалва пред Административен съд гр.Монтана, по реда на АПК, в 14-дневен срок от съобщението на страните, за неговото изготвяне.

    

       След влизане в сила на решението препис от него да бъде изпратен на

Директора на Д „ИТ”  гр.Монтана за сведение и изпълнение.

 

 

                                                            РАЙОНЕН  СЪДИЯ :