Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

Гр. ЛОМ, 05.04.2017 година

 

В   И М Е Т О   НА   Н А Р О Д А

 

Ломският районен съд, наказателна колегия,в открито съдебно заседание на  пети април две хиляди и седемнадесета   година, в състав:

        

                                                         ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАТЯ ЦВЕТАНОВА

 

При   секретаря      Л.П.     и с участието на прокурор  при ЛРП                  и докладвано от   съдията  Цветанова  АНД № 90   по описа за 2017 година на ЛРС, за  да  се  произнесе  взе предвид   следното:  

         Административнонаказателното производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН.

        

Жалба против НП №15-0294-000320 от 15-0294-000320 от 23.11.2015 г.     на Началник сектор Охранителна полиция при РУП  Лом/зап.№ 8121з- 748 от 24.06.2015 г. на МВР/  с което  на Ц.С.  И. с ЕГН ********** *** е наложено административно наказание “глоба” в размер на 20 лева на основание чл. 177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП, глоба в размер на 10 лв. на осн. чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ , по чл.177,ал.1,т.2 пр.1  от ЗДвП- глоба - 200 лв.  по  чл. 183,ал.1,т.2 от същия закон – глоба 10 лв., по чл. 179,ал.5 от ЗДвП – глоба 50 лв. и по чл.185 от ЗДвП – глоба в размер на 10 лв. за нарушение на чл.70, ал.3, чл. 100, ал. 1,т.3, чл.100,ал.3 и чл.147,ал.1 от ЗДвП.

В жалбата се посочва, че ще изложи мотиви в съдебно заседание.   Моли съдът да постанови решение, с което да отмени  наложните му наказания с  НП.

 В съдебно заседание  жалбоподателят, редовно призован  се явява лично и не представя  доказателства.

В съдебно заседание възимаемата страна , редовно призован не изпраща процесуален представител.

Жалбата е подадена в срок, от страна имаща правен интерес от обжалване и е процесуално допустима.

От събраните по делото доказателства съдът приема за установена следната фактическа обстановка:

         Жалбоподателят  на 11.11.2015 г.  около 12.15 ч. в с. Д., обл……….” управлявал –Нисан терано с рег.№ М 5611 ВА,собственост на  Е. Л. Н. с ЕГН ********** от гр. М.. Св. Б.Б. и св. С.М.,*** спрели за проверка движещият се автомобил  Нисан терано с рег.№ М 5611 ВА, управляван от жалбоподателя И.. При проверката полицаите ,установили, че И.  се движи  без да е включил светлини за движение през деня или къси светлини. Не представя СУМПС и контролен талон, от направената справка с ОДЧ при РУ Лом се установи, че  И. не притежава СУМПС – неправоспособен. Не носи валиден документ за  сключена  задължителна застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Не е залепил в долния ляв ъгъл на предното панорамно стъкло валиден стикер на знак за сключена „ЗГОА” . МПС –то е без ГТП.

          За констанираното АНО е приел,че са налице нарушения по смисъла на чл.70, ал.3, чл. 100, ал. 1,т.3, чл.100,ал.3 и чл.147,ал.1 от ЗДвП. 

         Тази фактическа обстановка се потвърди от показанията на разпитаните св. Б. – актосъставител и св. м. , свидетел по установяване на нарушението и съставяне на акта.

         При съставянето на акта и при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения. Актът за установяване на административно нарушение е издаден при спазване на процедурата, предвидена в чл.40 и чл.43 от ЗАНН. АУАН и наказателното постановление съдържат изискваните в чл.42 и чл.57, ал.1 от ЗАНН реквизити. Както в акта, така и в наказателното постановление пълно и точно са описани нарушението, датата и мястото на извършване, обстоятелствата, при които е било извършено и законовите разпоредби, които са нарушени. Не са налице формални предпоставки за отмяна на НП, тъй като при реализирането на административно наказателната отговорност на жалбоподателя не са били допуснати съществени процесуални нарушения, които да водят до опорочаване на производството.

Съдът намира, че правилно административнонаказващият орган е приложил материалния закон, като е констатирал нарушение по чл. 150 от ЗДвП за което  е наложено административно наказание на основание чл.177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП.  Водачът е наказан за нарушение по чл. 150 от ЗДвП, съгласно който, всяко пътно превозно средство, което участва в движението по пътищата, отворени за обществено ползване, трябва да се управлява от правоспособен водач, освен когато превозното средство е учебно и се управлява от кандидат за придобиване на правоспособност за управление на моторно превозно средство по време на обучението му по реда на наредбата по чл. 152 ал.1 т.3 и при провеждането на изпита за придобиване на правоспособността по реда на наредбата по чл. 152, ал. 1, т. 4”.

Наложена е санкция по чл. 177 ал.1 т.2 пр.1 от ЗДП: „Наказва се с глоба от 100 до 300 лв. който управлява моторно превозно средство, без да притежава съответното свидетелство за управление или то е отнето по реда на  чл. 171 т.1 или 4.   „За да управлява моторно превозно средство, водачът трябва да притежава свидетелство за управление, валидно за категорията, към която спада управляваното от него превозно средство”.

        Изхождайки от събраните по делото доказателства, съдът  намира, че административно наказващия орган   не е съобразил в пълнота обстоятелствата по чл.27, ал.2 ЗАНН в частта при определяне размера на административното наказание, а именно наложеното  наказание  при усливията на чл.177,ал.1,т.2 пр.1 от ЗДвП Имайки предвид тежестта и обстоятелствата при извършване на нарушението, съдът констатира, че наложеното административно наказание    глоба   е завишено като размер. Всяко конкретно административно нарушение следва да се наказва при условията на чл.27, ал.2 от ЗАНН изследвайки и съобразявайки конкретните обстоятелства на извършеното нарушение, а когато наказващия орган налага административните наказания следва да се мотивира /представя доказателства/ защо определя наказанието в отразения размер. Спазвайки правните принципи, съдът намери, че следва да се намали размера на наложеното спрямо  И. административно наказание   глоба за да е съобразено с изискванията на чл.27, ал.2 от ЗАНН и най – вече да е справедливо и съответно по тежест на извършеното нарушение и личността на  жалбоподателя, който е млад мъж, имайки предвид, че   е изпълнил указания на работодателя да закара мляко  и сирене в магазина на центъра на селото, че същият е останал вече без работа и че има още едно наложено наказание за тези нарушения по КЗ.

          АНО правилно е определил за извършените нарушения   правната квалификация   по чл.70, ал.3, чл. 100, ал. 1,т.3, чл.100,ал.3 и чл.147,ал.1 от ЗДвП,която   е прецизна и в съответствие с текстовото описание на състава на административното нарушение.    Съдът прецени, че в хода на съдебното следствие се установи по безспорен начин, че с действията си жалбоподателят е осъществил от субективна и обективна страна състава на административните  нарушения    от ЗДвП. Налице са всички изискуеми от ЗДвП основания за ангажиране на наказателната отговорност на жалбоподателя. За да достигне до този извод, съдът съобрази също и разпоредбата на чл.189, ал.2 от ЗДвП, съобразно която редовно съставените актове по този закон имат доказателствена сила за съдържащите се в тях обстоятелства до доказване на противното.

          По отношение на наложеното наказание по реда на чл.177,ал.1,т.2 пр.1 от ЗДвП съдът намира,че следва да бъде изменено като се намали наложеното наказание от 200лв.  на 100 лв.

По отношение на наложените по другите точки  наказани,я   съдът намира, че следва да останат в сила, тъй като са фиксирани. 

Воден от горното и на основание чл. 63 ал. 1 от ЗАНН, съдът

                                                      Р Е Ш И :

 

 

ИЗМЕНЯ НАКАЗАТЕЛНО ПОСТАНОВЛЕНИЕ   №15-0294-000320 от 15-0294-000320 от 23.11.2015 г.     на Началник сектор Охранителна полиция при РУП  Лом/зап.№ 8121з- 748 от 24.06.2015 г. на МВР/  с което  на Ц.С.  И. с ЕГН ********** ***  частта  в която по чл.177,ал.1,т.2 пр.1  от ЗДвП му е наложено наказание  глоба от  200 лв. на 100.00 лв. за нарушение по чл.150 ЗДвП, като в останалата част ПОТВЪРЖДАВА  наложените административни наказания-  Глоба” в размер на 20 лева на основание чл. 177,ал.1,т.2,пр.1 от ЗДвП, „ Глоба”  в размер на 10 лв. на осн. чл.185 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ ,    по  чл. 183,ал.1,т.2 от същия закон – „Глоба”- 10 лв., по чл. 179,ал.5 от ЗДвП – „Глоба” 50 лв. и по чл.185 от ЗДвП – „Глоба” в размер на 10 лв. за нарушение на чл.70, ал.3, чл. 100, ал. 1,т.3, чл.100,ал.3 и чл.147,ал.1 от ЗДвП.

 

         Решението подлежи на касационно обжалване в 14-дневен срок от съобщаването му на страните пред Административния  съд в град Монтана  по реда на Глава  дванадесета от АПК.

                                                         

                                                           РАЙОНЕН  СЪДИЯ: