Районна прокуратура гр.Лом е внесла Обвинителен акт по досъдебно производство ЗМ №613/2016год. по описа на РУ МВР гр.Лом, респ. пр. преписка №935/2016год. по описа на ЛРП срещу К.Ц.М. с постоянен адрес ***, за извършено престъпление по чл.183, ал.1 от НК.

Подсъдимият К.Ц.М. е обвинен в това, че за периода от 31.10.2015 година до 30.06.2016 година, след като е осъден с влязло в сила решение от 31.10.2015 година по гр.д. № 8/2013 година по описа на Окръжен съд гр.Монтана, да заплаща чрез Г.Ш.В. ***, като майка и законна представителка на роденото им дете – Д.К.М. от с.Василовци, обл.Монтана, месечна издръжка в размер на по 100,00 лева /сто лева/ всеки месец, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – общо ОСЕМ месеца и един ден, в размер на сумата от общо 803,23 лева /осемстотин и три лева и 23ст./.

Прокурорът поддържа обвинението, което намира за доказано по безспорен и категоричен начин по отношение на подсъдимия. Предлага на съда да му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, от три месеца лишаване от свобода, което да бъде отложено с изпитателен срок от три години, считано от влизане на присъдата в сила.

Подсъдимия се явява лично в проведените съдебни заседания, като се представлява от договорения от него защитник адвокат П.П. от МАК, който пледира, съдът да постанови оправдателна присъда по отношение на неговия подзащитен, поради липса на субективен елемент към извършване на престъплението, като алтернативно предлага в случай, че подсъдимия бъде признат за виновен, да му се наложи наказание „пробация” с първите две задължителни мерки в минимален срок.

Подсъдимият К.Ц.М. в правото си на лична защита и последната си дума по чл.297, ал.1 от НПК не отрича дължимата издръжка, сочи, че е безработен, моли за налагане на минимално наказание, за да може да заплаща дължимата издръжка.

В съдебно заседание процесуалният представител на частната тъжителка адвокат В.И. ***, намира повдигнатото обвинение против подсъдимия за доказано по безспорен и категоричен начин от събраните по делото доказателства, като предлага на съда да постанови осъдителна присъда, с която признае подсъдимия за виновен в извършване на престъплението, за което е предаден на съд и му наложи наказание при условията на чл.54 от НК, чието изтърпяване да бъде отложено по чл.66, ал.1 от НК.

Доказателствата по делото са писмени и гласни. Изслушани са заключенията на вещите лица по изготвените по делото съдебно – счетоводна и съдебно - медицинска експертизи.

В качеството на частен обвинител по делото съдът е конституирал майката и законна представителка на малолетното пострадало от престъплението лице, която заедно с представителят на ЛРП поддържа повдигнатото обвинение.

Съдът, след като изслуша свидетелските показания и обсъди събраните гласни и писмени доказателства по делото, прие за установено следното от фактическа страна:

Подсъдимия К.Ц.М. е роден на *** ***, с постоянен адрес ***, българин, български гражданин, със средно образование, разведен, неосъждан с ЕГН **********.

Подсъдимия К.М. и свидетелката Г.В. *** през 2005год. и 2006год. били приятели, като осъществявали интимни срещи в гр.Лом и в с.Василовци. През този периода се родило детето – Д. родена на ***год.

С решение от 05.07.2013 година, по гр.д. № 8/2013 година на Окръжен съд Монтана, подсъдимия К.М. е признат за баща на детето Д. родено от майка Г.Ш.В., видно и от нанесените данни в Акта за раждане на Д.К.М. с №82 от 20.03.2006год. на Община гр.Лом на л.46 от делото. Със същото решение са определени родителските права върху детето, режима на лични отношения и подсъдимия К.М. е осъден да заплаща на детето Д.К.М. родена на ***год., чрез нейната майка и законна представителка Г.Ш.В., месечна издръжка в размер на по 100.00лева /сто лева/ от влизане в сила на решението. За делото водено в Окръжен съд Монтана подсъдимия е бил запознат, тъй като видно от решението е подал и писмен отговор в срока по чл.131 от ГПК, запознат е бил и с решението на Окръжен съд гр.Монтана, видно от полученото лично от него съобщение, ведно с препис от решението на л.31 от делото. Решението по гр.д. № 8/2013 година на Окръжен съд Монтана е влязло в законна сила от 31.10.2015год.

Тъй като подсъдимия К.М. не заплащал дължимата издръжка от страна на свидетелката Г.В., в качеството й на майка и законен представител детето Д., в СИС при Районен съд гр. Лом било образувано изпълнително дело № 32/2016 година. Видно от приложеното удостоверение от СИС при Районен съд гр.Лом на л.35 от делото, подсъдимия К.М. не е изплащал дължимата издръжка в това число и след получаване лично на поканата за доброволно изпълнение.

Видно от приложената по делото справка от Дирекция „Бюро по труда“ гр.Лом се установява, че подсъдимия е имал регистрация за периода от 18.07.2016год. до 19.08.2016год., т.е. след инкриминирания период за който му е повдигнато обвинение. В същото време от справката на ДСП гр.Лом на л.40 от делото е видно, че подсъдимия не е подпомаган като социално слабо лице и не е получавал социални помощи, като за времето от 30.07.2013год. до 22.11.2013год. е имал е регистриран трудов договор, видно от справката на ТД на НАП Велико Търново.

От приложената справка от Служба по вписвания гр.Лом на л.49 от делото е видно, че в полза на подсъдимия е учредена и вписана договорна ипотека за жилищна сграда, по която същия е един от длъжниците с кредитор „ОББ” АД.

От изготвената, приета и приобщена към доказателствата по делото съдебно – счетоводна експертиза е видно, че за периода от 31.10.2015 година до 30.06.2016 година, подсъдимия не е изпълнил задължението си да заплаща издръжка от по 100.00лева на месец по общо осем месеца и един ден, като дължи сумата от общо 803,23 лева /осемстотин и три лева и 23ст./.

Във връзка с представеното от подсъдимия в хода на досъдебното производство Експертно решение №0094 от 18.01.2007год. за наличието на заболяване с водеща диагноза – счупване на бедрена кост от изготвената, приета и приобщена към доказателствата по делото съдебно – медицинска експертиза е видно, че причиненото увреждане регистрирано от ТЕЛК е за срок от две години през който подсъдимия е неподходящ за определени трудови дейности свързани с натоварване на долните крайници и стоене изправен продължително време т.е. до 2009год. След 2009год. няма данни за настъпили усложнения или други обективни причини за нарушена работоспособност на подсъдимия.

По доказателствата:

Горното се установява от фактическа страна от показанията на разпитаната в съдебно заседание свидетелка – Г.Ш.В., който съдът кредитира изцяло тъй като същите са последователни, непротиворечиви, относими към предмета на доказване и допринасящи за изясняването на фактите и обстоятелствата, включени в предмета на доказване.

Съдът кредитира и писмените доказателствени материали, които са приобщени чрез прочитането им по реда на чл. 283 от НПК. Те са изготвени съгласно изисквания на НПК и са годни доказателствени средства, относими към предмета на доказване и неоспорени от страните, както следва: Решение № 27/08.07.2013 год. на МОС на л. 25-27; Съобщения на л. 28-31; Удостоверение от ДСИ по изп. дело 32/2016 год. на л. 35; Покана за доброволно изпълнение на л. 36; Изпълнителен лист л. 37; Писмо от ДСП гр. Лом от 17.11.2016 год. на л. 40; Писмо от Дирекция Бюро по труда гр. Лом то 16.11.2016 год. на л. 43; Акт за раждане № 82/20.03.2006 год. на л. 46; Справка от Агенция по вписванията на л. 49; Справка от ТД на НАП на л. 52; Експертно решение № 0094/088/18.01.2007 год. издадено от МБАЛ ЕООД гр. Лом на л. 63; Справка за съдимост с рег. № 986/07.10.2016 год. на л. 75; Актуална справка представена в днешното съдебно заседание с рег. № 440/26.04.2017 год.

Съдът не дава вяра на обясненията на подсъдимият, които представляват негова защитна позиция и са в противоречие със събраните по делото писмени и гласни доказателства. В случая се касае за човек в трудоспособна възраст и без здравословни проблеми, който ако положи необходимите усилия може да осигури средства не само за своето препитание, но и средства за дължимата издръжка на малолетното си дете.

Налице са условията на чл. 303, ал. 2 от НПК и съдът намира, че обвинението за деяние по чл.183, ал.1 от НК е доказано по несъмнен начин, което подсъдимия е осъществил, както от обективна, така и от субективна страна, а именно: от 31.10.2015 година до 30.06.2016 година, след като е осъден с влязло в сила решение от 31.10.2015 година по гр.д. № 8/2013 година по описа на Окръжен съд гр.Монтана, да заплаща чрез Г.Ш.В. ***, като майка и законна представителка на роденото им дете – Д.К.М. от с.Василовци, обл.Монтана, месечна издръжка в размер на по 100,00 лева /сто лева/ всеки месец, съзнателно не изпълнил това свое задължение в размер на повече от две месечни вноски – общо ОСЕМ месеца и един ден, в размер на сумата от общо 803,23 лева /осемстотин и три лева и 23ст./.

От правна страна:

Обект на престъплението по чл.183, ал.1 от НК са обществените отношения, свързани с брака, семейството и младежта, защитени от раздел I на гл.IV на НК. Престъплението по чл.183 от НК е продължено престъпление, което се осъществява с едно деяние във форма на бездействие, трайно и непрекъснато в определен период от време. Изпълнителното деяние се изразява в неизпълнение на задължение за издръжка на низходящ, за което има в сила решение на граждански съд, в размер на две и повече месечни вноски. Началото на престъплението по чл.183 от НК е след изтичане на срока, от който нататък осъденият да издържа свой съпруг, възходящ, низходящ, брат или сестра, става неизправен длъжник най-малко за две месечни вноски. Същото престъпление се явява довършено в момента, в който по-нататък деецът изпълни задължението си за издръжка или пък то бъде погасено, при хипотезите, посочени в Семейния кодекс.

Законът защитава семейството, семейните отношения, издръжката и възпитаването на децата. Съдът е този, който при съответните предпоставки, разтрогва брака, възлага родителските права на единия от родителите, задължава другия да заплаща съответна издръжка и урежда режима на свиждане с децата. Единствено той може да промени решението си по тези въпроси при съответните обстоятелства. От друга страна, веднъж постановено решението под угрозата от наказателна отговорност е задължително за изпълнение до промяната му, независимо от възможностите на бившите съпрузи. Ето защо за реализиране на състава на чл. 183, ал. 1 от НК от обективна и субективна страна са без значение: трудовия статус и получаваното възнаграждение на осъдения на издръжка родител; здравословното му състояние; ново семейно или фактическо съжителстване на бившите съпрузи; наличието на други деца; поведението и финансовите възможности на родителя, комуто са възложени родителските права; предварителна уговорка с него да не се плаща издръжка и др. В това отношение българското законодателство дава достатъчно гаранции на осъдения да плаща издръжка да изпълни задължението си или да поиска промяна на съдебното решение чрез предоставяне на безплатна правна помощ, налагане на ответната страна да спазва режима на свиждане, защита на правата на детето за лични контакти, заплащане на дължимото чрез пощенски запис или по банков път. Тези гаранции подсъдимия К.Ц.М. не е реализирал в продължение на осем месеца и един ден, през които не е плащал дължимата на детето си издръжка.

В действителност от събраните в хода на досъдебното производството доказателства по категоричен начин се установява, че подсъдимият К.М. не е изпълнил семейноправните си задължения по издръжка на своя низходящ - дъщеря си Д.К.М. родена на ***год., за повече от два месеца. Нещо повече, касае се за формално неизпълнение на задължението по чл.143, ал.2 от СК /"Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца независимо дали са работоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си"/ за период от осем месеца и един ден, през който подсъдимият съзнателно, при липса на обективна невъзможност, е неглижирал семейноправните си задължения към своя низходящ.

От субективна страна деянието е извършено виновно при условията на пряк умисъл - подсъдимият К.М. е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е неговите общественоопасни последици и е искал настъпването им – чл.11,ал.2, пр. 1 от НК.

Подсъдимия е знаел за съдебното решение и произтичащите от него задължения, за възрастта на детето си, по отношение на което има задължение за издръжка, по който начин ще бъде осигурено съществуването му, че е поставено в затруднено положение, че е неработоспособно, страда от заболяване и не може да осигури ежедневната си издръжка със свои средства, но не е положила никакви усилия за покриване на задълженията си и е приел за приоритет собственото си съществуване, видно от учредената в негова полза договорна ипотека за осигуряване на жилищните си нужди.

Субекта на престъплението е пълнолетно и вменяемо лице, каквито обективни признаци притежава подсъдимия К.М., който съзнателно, т.е. при форма на вината - пряк умисъл - не е изпълнил законоустановеното си задължение към низходящата си дъщеря – Д., въпреки че е предвиждал и целял настъпването на общественоопасните последици от деянието си. В този смисъл и тъй като вината съставлява субективно отношение на дееца към осъщественото деяние и престъпните му последици, то и умисълът се обективира именно чрез бездействието на дееца по заплащане на дължимите суми по издръжката, в каквато форма на изпълнително деяние е реализирано престъплението.

Неоснователно е възражението на подсъдимия, че деянието не е осъществено от субективна страна, т.е. липсвал е умисъл, тъй като не е разполагал със средства да изпълни съдебно признатото си задължение. Разпоредбата на чл.143, ал.2 от СК задължава родителите да осигуряват издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, независимо дали са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си, и тази издръжка се дължи, даже и да съставлява особено затруднение за родителите в какъвто смисъл е и Решение №188 от 4.07.2011год. на ВКС по н.дело №1157/2011год. на ІІІ н.о. Още повече, че по делето не се събраха каквито и да било доказателства, сочещи на обективна невъзможност от страна на подсъдимия да заплаща дължимата издръжка.

По наказанието:

При индивидуализация на наказанието на подсъдимия К.Ц.М. и след преценка разпоредбата на чл.57, ал.1 от НК, съдът намира, че най-подходящото по вид измежду предвидените алтернативни наказания в чл.183, ал.1, пр. 3 от НК е това по чл.37, ал.1, т.2 от НК - "Пробация".

Съдът счете, че в случая е налично изключително смекчаващо обстоятелство като прие това, че подсъдимият К.М. е млад човек, твърди, че ще заплати дължимата издръжка, не е осъждан за извършени престъпления от общ характер. Поради тези съображения съдът намира, че изброените обстоятелства намаляват обществената опасност на престъплението и са основание за прилагане на чл.55 от НК. Поради тези съображения, на основание чл.183, ал.1, пр. 3 от НК и чл.55, ал.1,т.2, буква „в” от НК съдът намери за справедливо на подсъдимия К.Ц.М. да бъде наложено наказание "ГЛОБА" в размер на 200.00 лв. /двеста лева/ в полза на Държавния бюджет.

Районният съд в този му състав е на становище, че така определеното на подсъдимия наказание ще окаже нужния възпитателно - поправителен и възпиращ ефект не само върху личността на извършителя, но и върху другите неустойчиви лица, в каквато насока е и основния смисъл на генералната и специална превенция по чл.36 от НК. Наказание от друг вид или по – голямо като размер от наложеното имайки предвид конкретното деяние и последиците му, в това число личността на подсъдимия М., по разбиране на настоящия съд ще бъде несъразмерно тежко и не съответно по смисъла на чл. 35, ал. 3 от НК.

По разноските и веществените доказателства:

С оглед изхода на делото и на осн. чл.189, ал.1 и ал.3 от НПК съдът осъди подсъдимият К.Ц.М. да заплати по сметка на МВР - София направените в хода на досъдебното производство разноски за изготвяне на съдебно – оценителна и съдебно – медицинска експертизи, в размер на общо 251,16лева /двеста петдесет и един лева и 16ст./, както и да заплати на частния обвинител Г.Ш.В. с ЕГН ********** претендираната сума от 200.00 лева /двеста лева/ разноски за адвокатско възнаграждение на упълномощения в процеса адвокат, съгласно приложения договор за правна защита и съдействие, както и 5.00лева държавна такса при служебно издаване на изпълнителен лист в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Районен съд гр.Лом.

По делото няма приобщени веществени доказателства, поради което и съдът няма произнасяне в такава насока.

Престъпното деяние е осъществено от подсъдимия поради незачитане на родителските задължения, както и неизпълнение влезлите в сила актове на съда.

Мотивиран от изложеното съдът постанови присъдата си и изготви мотивите си на 27.04.2017год.

Председател: