Мотиви към присъда

по НОХД № 91/2017 год.  по описа на РС – Лом.

 

 

Подсъдимият И.В.Г. ***   е предаден на съд с обвинение по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – за това, че на 03.12.2016 год., около 22,30 часа, в гр. Вълчедръм, обл. Монтана, по ул. България, управлява лек автомобил, м. Опел, мод. Астра, с рег. № С 58 23 ВМ, собственост на Д.Т.Р. от гр. София, без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, след като е наказван за същото по административен ред –с Наказателно постановление № 16-0288-000299 от 05.05.2016 год. на Началника на РУ Козлодуй, връчено му лично на 26.05.2016 год. и влязло в сила на 02.06.2016 год., като от наказването му не е изминала една година.

Доказателствата по делото са писмени и гласни.

Производството е по реда на Гл. ХХVІІ от НПК, в хипотезата на чл. 371, т. 2 НПК.

Представителят на РП – Лом поддържа обвинението така, както е предявено, като намира същото за доказано по безспорен и несъмнен начин. Пледира при определяне на наказанието, да намери приложение разпоредбата на чл. 58а от НК, което да се определи на „Лишаване от свобода” за срок от една година /редуцирано на осем месеца/ и Глоба над средния размер, с приложение разпоредбата на чл. 25, вр. чл. 23 от НК по отношение на предходното осъждане, което подсъдимият търпи в момента. 

Подсъдимият И.Г. се признава за виновен, като дава обяснения, кореспондиращи с останалите доказателства по делото. Чрез назначеният си служебен защитник, адв. И. А., МАК, моли да му бъде наложено наказание в размер не по-висок от шест месеца „Лишаване от свобода“, което да изтърпи ефективно – предвид данните за предишни осъждания.

При преценка на събраните по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съдът намира за установено от фактическа и правна страна следното:

От фактическа страна:

Подсъдимият И.В.Г. е роден на *** г. в ****,  живущ ***,  българин, бълг. гражданин, с основно  образование, неженен, безработен, осъждан, с ЕГН **********.

Видно от приложената по делото Справка за съдимост, подс. И.Г. е осъждан с петнадесет влезли в сила присъди за умишлени престъпления от общ характер, като последното му осъждане е с Присъда № 68/17.11.2016 год., по НОХД № 343/2016 год. на ЛРС, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 1, вр. чл. 194, ал. 1 НК, извършено на 15.04.2016 год., му е наложено наказание една година лишаване от свобода, при първоначално строг режим на изтърпяване. Присъдата е в сила от 02.02.2017 год.

Видно от приложената по делото справка от ПП при ОД МВР – Монтана, подс. И.В.Г. не е правоспособен водач и не притежава свидетелсво за правоуправление на моторно-превозно средство. До момента е наказван за извършени нарушения по ЗДвП.

С НП № 16-0288-000299/05.05.2016 год. на Началника на РУ Козлодуй, подс. И. Г. е наказан по административен ред за управление на МПС без съответно СУМПС – т.е., като неправоспособен водач. Това НП е връчено на подсъдимия лично, срещу подпис, на 26.05.2016 год., не е обжалвано и е влязло в законна сила на 02.06.2016 год.

Свидетелите Е.Б.И.и С.И.И., полицейски служители при РУ Лом били на работа /дежурни/ за времето от 20,00 ч. на 03.12.2016 год. до 08.00 ч., 04.12.2016 год., като около 22,30 часа били на територията на гр. Вълчедръм. На ул. България спрели за проверка л.а., м. Опел, мод. Астра, с рег. № С 58 23 ВМ. Установили, че автомобилът е собственост на Д.Т.Р. от гр. ***** се управлява от подс. И. Г.. Последният не представил СУМПС. При извършената справка се установило, че той е неправоспособен водач. Бил съставен АУАН. При при извършена справка се установило, че подс. И. Г. е наказван за същото нарушение с НП № 16-0288-000299/05.05.2016 год. на Началника на РУ Козлодуй, връчено му лично, срещу подпис, на 26.05.2016 год. и влязло в законна сила на 02.06.2016 год.

Като причина за извършването на деянието, подсъдимият сочи обстоятелството, че му се налагало да прибере от съседно село компания приятели, с които били на гости и тъй като останалите от компанията били употребили алкохол, преценил, че е по-опасно ако някой от тях управлява автомобила.

По доказателствата:

Горната фактическа обстановка Съдът приема за безспорно установена  на базата на самопризнанието на подсъдимия по чл.371 т.2 от НПК, което беше прието от съда по реда посочен в чл. 372 ал.4 от НПК, както и на доказателствата, събрани в досъдебната фаза, които го подкрепят и които на основание чл. 373 ал.3 от НПК съдът ползва.

Събраните по делото доказателства са безпротиворечиви и логични. Те не оставят никакво съмнение за фактите от предмета на доказване: управлението на МПС от подсъдимия, неговата неправоспособност, наказването му по административен ред за същото деяние преди по-малко от една година, съзнаването на тези обстоятелства от подсъдимия към момента на извършване на деянието.

От  правна страна:

Предвид доказателствата по делото в тяхното единство и взаимовръзка, съдът намира, че подсъдимият е осъществил от обективна и субективна страна съставът на престъплението по чл. 343в, ал. 2, вр. ал. 1 от НК, а именно, че на 03.12.2016 год., около 22,30 часа, в гр. Вълчедръм, обл. Монтана, по ул. България, управлява лек автомобил, м. Опел, мод. Астра, с рег. № С 58 23 ВМ, собственост на Д.Т.Р. от гр. София, без да притежава свидетелство за управление на МПС – неправоспособен, след като е наказван за същото по административен ред –с Наказателно постановление № 16-0288-000299 от 05.05.2016 год. на Началника на РУ Козлодуй, връчено му лично на 26.05.2016 год. и влязло в сила на 02.06.2016 год., като от наказването му не е изминала една година.

От субективна страна деянието е извършено при форма на вината – пряк умисъл – подсъдимият е съзнавал противоправният характер на извършеното деяние, искал е и е допускал настъпването на престъпния резултат, и е целял настъпването на вредоносният резултат.

За наказанието:

За престъплението по чл. 343в, ал. 2 от НК е предвидено наказание лишаване от свобода от една до три години и с глоба от петстотин до хиляда и двеста лева.

При така приетата правна квалификация и предвид целите визирани в чл. 36 от НК, наказанието, се определи при приложение разпоредбата на чл. 54, ал. 1 от НК, като съдът съобрази смекчаващите и отегчаващи отговорността обстоятелства и намери, че е налице превес на отегчаващите отговорността такива. Като смекчаващи отговорността обстоятелства съдът прецени тежкото семейно и имотно състояние на подсъдимия, самопризнанията в хода на наказателното призводство и проявената критичност към деянието, а като отегчаващи – самонадеяността, проявена от подсъдимия, който е управлявал МПС с ясното съзнание, че не притежава свидетелство за правоуправление на МПС и е неправоспособен водач, данните за личността на подсъдимия – минали осъждания и утвърден начин на живот при незачитане на закона.

При определяне размера на наказанието лишаване от свобода, съдът взе предвид смекчаващите отговорността обстоятелства, като намира, че наказание, в размер на предвиденият в чл. 343в, ал. 2 от НК минимум  - една година лишаване от свобода би постигнало целите както на специалната, така и на генералната превенция. С оглед реда, по който се разглежда производството и задължителното приложение на разпоредбата на чл. 58а, ал. 1 НК, така определеното наказание от една година лишаване от свобода се редуцира с 1/3 и се наложи наказание в размер на осем месеца лишаване от свобода.

Водим от горното съдът наложи на подсъдимия наказание от осем месеца Лишаване от свобода, като на осн. чл. 61, т. 2 от ЗИНЗС, определи първоначално строг режим на изтърпяване, в затворническо общежитие от закрит тип.

Предвид тежкото семейно и социално положение на подсъдимия, съдът определи размерът на кумулативно предвиденото наказание Глоба в предвиденият в нормата н ачл. 343в, ал. 2 НК минимум от 500 лв.

На осн. чл. 25, ал. 1, във вр. с чл. 23, ал. 1 от НК, съдът определи на подс. И.В.Г., едно общо наказание измежду наложените му с настоящата присъда – по НОХД № 91/2017 год. на РС – Лом  и присъдата по НОХД № 343/2016 год. на РС – Лом, в размер на по-тежкото от тях, а именно наказанието по НОХД № 343/2016 год. на ЛРС, в размер на ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода”.

На основание чл. 23, ал. 3 от НК не се присъедини към така определеното общо наказание наказанието ГЛОБА в размер на 500 лв., наложено по НОХД № 91/2017 год. на ЛРС. /в този см. Р. № 285/29.06.2015 год., по д. № 694/2015 год., ВКС, І НО/.

На основание- чл. 25, ал. 2 НК, съдът приспадна от така определеното общо наказание изтърпяната част от наказанието по НОХД № 343/2016 год. на РС – Лом.

На основание чл. 57, ал. 1, т. 2, б. „в“ от ЗИНЗС, се определи първоначален „строг” режим на изтърпяване на определеното общо наказание.

 

Тъй като по делото не са сторени разноски, съдът не дължи произнасяне.

 

          Водим от горното, съдът постанови присъдата си.

 

 

 

 

РАЙОНЕН СЪДИЯ: