Решение по Гражданско дело 787/2016г.

Р Е Ш Е Н И Е

№

18.09.2017г., гр.Лом

В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А

РАЙОНЕН СЪД гр.Лом, ІV-ти граждански състав в публичното заседание на девети юни две хиляди и седемнадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: БОРИСЛАВА СЛАВЧЕВА

при секретар Даниела Ценкова като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 787/2016г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:

Съдът е сезиран с Искова молба, подадена от Л.Н.В. с ЕГН ********** *** и Ю.Н.В.-Т. с ЕГН ********** *** против Т.З.К. с ЕГН ********** и П.С.К. с ЕГН **********,***, с която е предявен иск с правно основание чл.124, ал.1 от ГПК, чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

Петитум: да бъде признато от съда за установено, по отношение на ответниците Т.З.К. с ЕГН: ********** *** и П.С.К. с ЕГН: **********, на същия адрес, че всяка от ищците, Л.Н.В. с ЕГН **********,*** и Ю.Н.В. - Т. с ЕГН **********,***, е собственик по наследство на ¼ идеална част, или общо двете са съсобственици на ½ идеална част от следните имоти, находящи се в землището на гр.Вълчедръм, ЕКНМ 12543:

1./ ЛОЗЕ от 1.990 дек.,, 3 категория, имот № 133090 по картата на землището, при съседи: № 133100 Лозе насл. На Остатъчен Общински Фонд, № 000293 Полски път на Остатъчен Общински Фонд, № 133080 Лозе насл. На П. Б. П., № 133160 Лозе насл. На Й. Ц. Б.,

2./ НИВА от 10.342 дек., 3 категория, имот № 285070 по картата на землището, при съседи: № 285080 Нива насл. На К.Г.К., № 285040 Нива на П.Н.П., № 285081 Нива насл. На С.Н.Я., № 285060 Нива насл. На Г.П.Г., № 110002 Полски път на Остатъчен Общински Фонд,

3./ НИВА от 71.000 дек., 3 категория, имот № 285080 по картата на землището, при съседи: № 110003 Полски път на Остатъчен Общински Фонд, № 285010 Нива насл. На Училищен Фонд-Вълчедръм, № 285020 Нина насл. На Остатъчен Общински Фонд, № 285030 Нива насл. На М. Й. Б., № 285040 Нива на П. Н. П., № 285070 Нива насл. На К.Г.К., № 110002 Полски път на Остатъчен Общински Фонд,

4./ ЛОЗЕ от 3.000 дек., 3 категория, имот № 510330 по картата на землището, при съседи: №510350 Лозе насл. на Остатъчен Общински Фонд, № 110144 Полски път на Остатъчен Общински Фонд, №510320 Лозе на Б. Г. Д., 0 510030 Лозе на насл. На С. Б. Ш., № 510020 Лозе насл. На Я. Г. Г.,

5./ ПАСИЩЕ, мера от 1.518 дек., 4 категория, имот № 805041 по картата на землището, при съседи: № 805043 Пасище, мера на насл на Т. М. К., № 805042 Пасище, мера на насл на А. М. К., № 000221 Полски път на Остатъчен Общински Фонд, № 805040 Пасище, мера на Остатъчен Общински Фонд, № 000221 Полски път на Остатъчен Общински Фонд, № 805045 Пасище, мера на насл. На И. М. К., № 805044 Пасище, мера на П. М. К.,

6./ ЛОЗЕ от 0.739 дек., 3 категория, имот № 846043 по картата на землището, при съседи: № 846034 Лозе на С. Е. Т., № 846044 Лозе на насл. На К.Г.К., № 846046 Лозе на насл. На Г. Ц. Р., № 846041 Пасище, мера на насл. На Т. П. А., № 846042 Пасище, мера на Остатъчен Общински Фонд,

7./ ЛОЗЕ от 0.605 дек., 3 категория, имот № 846044 по картата на землището, при съседи: № 846034 Лозе на С. Е. Т., № 846045 Лозе насл. На К.Г.К., № 846046 Лозе на насл. На Г. Ц. Р., № 846043 Лозе на насл. На К.Г.К.,

8./ ЛОЗЕ от 0.337 дек., 3 категория, имот № 846045 по картата на землището, при съседи: № 846027 Лозе на насл. На Р. Ц. Т., № 846026 Лозе на насл. На Р. Ц. Т., № 846025 Лозе на Остатъчен Общински Фонд, №846046 лозе на насл. На Г. Ц. Р., № 846044 лозе на насл. На К.Г.К., № 846034 лозе на С. Е. Т., № 846033 лозе на С. Е. Т.,

9./ ПАСИЩЕ от 1.140 дек., 3 категория, имот № 863037 по картата на землището, при съседи: № 004010 дере,овраг, яма на Община-Вълчедръм, № 863034 пасище, мера на С. Е. Т., № 863035 пасище, мера на С. Е. Т., № 863036 пасище, мера на Остатъчен Общински Фонд, № 863046 пасище, мера на Остатъчен Общински Фонд, № 863038 пасище, мера на Остатъчен Общински Фонд,

10./ НИВА от 33.727 дек., 3 категория, имот № 063160 по плана на земеразделяне, при съседи: № 063150 нива на П. Р. Б., № 080004 полски път на Остатъчен Общински Фонд, № 063170 нива на Б. И. П., землищна граница.

На основание чл. 108 от ЗС ответниците да бъдат осъдени да отстъпят собствеността и предаден владението на Л.Н.В. с ЕГН **********,*** и Ю.Н.В.-Т. с ЕГН **********,***, върху ½ идеална част - общо, или по ¼ идеална част на всяка от ищците, върху описаните по- горе недвижими имоти, както и да се измени нот.акт № 185, том XIII, рег. № 6276, дело № 922 от 06.07.2012 година на Нотариус С.С., вписан в регистъра на Наториална камара под № 577, с район на действие, ЛРС, вписан в Службата по вписвания вх. Рег. 5405 от 2012 година, акт № 38, том Х, дело № 1391/2012 година, партидна книга 74147, в частта в която е признат Т.З.К., ЕГН: **********, за собственик по наследство и давност на описаните имоти, до размер на признатите права за ½ ид.част от имотите, както следва: на Л.Н.В. и Ю.Н.В. - Т.- общо ½ ид.част, или по ¼ ид.част на всяка от тях, върху описаните по- горе недвижими имоти.

Претендират се и направените разноски.

В Исковата молба се твърди, че ищците и ответника - Т.З.К. притежават в съсобственост по наследство недвижими имоти, останали в наследство от К.Г.К., б.ж. на гр.Вълчедръм, починал на 16.07.1950 година.

Имотите са възстановени на общият им наследодател, К.Г.К. с Решение № 378 от 12.09. 1995 година н ПК, гр.Вълчедръм за възстановяване право на собственост върху земеделски земи, съгласно плана за земеразделяне в землището на гр.Вълчедръм и Решение № 378А от 12.09.1995г. за възстановяване право на собственост в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Вълчедръм.

Ответницата, П.С.К. е съпруга на първия ответник.

Установили, че Т.З.К. се е снабдил с констативен нотариален акт за собственост върху имотите, по наследство и давност.

Процесните имоти са съсобствени на наследниците на общия им наследодател, ответниците не са придобили същите по давност, тъй като не са владяли изключително и само за себе си, не са демонстрирали своето намерение за това.

Писмен отговор в срока по чл. 131 ГПК е подаден от ответниците.

Намират предявените искове, за недопустими и неоснователни.

Няма спор, че земеделските земи са възстановени на наследниците на К.Г.К., б.ж. на гр.Вълчедръм на 12.09.1995 година, към които момент наследници са били- Н. П. В., починал 2002г. и З.К. К., починал през 1997г.

От 12.09.1995г., те владеят процесните земи, изцяло, като собственици и не са допускали трети лица до тях или до плодовете от имотите, поради което и са придобили тези имоти, по давност.

Наследодателя на ищците – Н. В., преди смъртта си през 2002 година е живял в гр.Вълчедръм и му е известно, че те /ответниците/ владеят процесните имоти, като тяхна собственост, което обстоятелство е известно на общия наследодател на ищците, на което той не се е противопоставил.

Молят, предявените искове, да бъдат отхвърлени.

С оглед наведените в Исковата молба твърдения съдът приема, че е сезиран с иск с правна квалификация чл.124, ал.1 от ГПК, чл.108 ЗС и чл.537, ал.2 от ГПК.

С Определение от 22.02.2017г. постановено в открито с.з. съдът е прекратил производството по делото в частта му досежно предявения с ИМ иск с правно основание чл.108 от ЗС, поради оттеглянето му от процесуалният представител на ищците в проведеното с.з.

В съдебно заседание ищцата Л.В. редовно призована се явява лично и с адв.Д.С. от МАК, втората ищца Ю.В.-Т. редовно призована не се явява, представлява се от адв.Д.С. от МАК. В представената Писмена защита процесуалният представител на ищците поддържа предявените искове по чл.124, ал.1 от ГПК и чл.537, ал.2 от ГПК, които намира за доказани по безспорен и категоричен начин, тъй като презумцията по чл.69 от ЗС се прилага на общо основание в отношенията между съсобствениците, когато съсобствеността произтича от юридически факт, различен от наследяването. Когато съсобственикът е започнал да владее своята идеална част, но да държи вещта като обща, той е държател на идеалните части на останалите съсобственици и презумцията се счита за оборена.

Ответниците редовно призовани не се явяват, в с.з. се представляват от процесуален представител адв.П.Г. от МАК, който в представената Писмена защита от тяхно име моли съда да отхвърли предявеният иск, като неоснователен, тъй като правото на собственост е придобито от ответниците след като последните са вледеели имотите в продължение на повече от 20 години, явно и спокойно и са манифестирали поведение, че ги владеят като собствени.

Съдът като съобрази становището на страните, приложените към делото писмени доказателства, които прецени по отделно и в съвкупност, намира за установено от правна и фактическа страна следното:

Видно от представеното и прието като доказателство Удостоверение за наследници изх.№ У-2644 от 20.11.2013г. на Община Вълчедръм след смъртта си на 16.07.1950г. К.Г.К. – бивш жител *** е оставил следните наследници :

1./ Й. Я. К. – съпруга, починала на 19.07.1976г.

2./ Д. К. В. – дъщеря, починала на 09.11.1988г. с наследници :

2.1./ Н. П. В. – син, починал на 25.05.2002г. с наследници :

2.1.1./ Л.Н.В. – съпруга и

2.1.2./ Ю.Н.В.-Т. – дъщеря

3./ Н. К. К. – дъщеря, починала на 03.07.1992г.

4./ З. К. К. – син, починал на 15.02.1997г. с наследници :

4.1./ И. Б. К. – съпруга, починала на 11.09.2004г.

4.2./ Т. З. К. – син

5./ С. К. К. – син, починал на 06.02.1977г.

С Решение № 378 и № 378а от 12.09.1995г. на Поземлена комисия гр.Вълчедръм на наследниците на К.Г.К. е възстановено правото на собственост на земи в съществуващи или възстановими стари реални граници в землището на гр.Вълчедръм.

Към датата на възстановяване правото на собственост върху описаните в ИМ десет имота наследниците на К. били Н. П. В. /наследодател на ищците по делото/ и З. К. К. /баща на първият ответник по делото/, които били съсобственици на по ½ идеални части от тях. След смъртта на З. К. К. на 15.02.1997г. и тази на Н.П. В. на 25.02.2002г. правото на собственост преминало в полза на техните законни наследници – ищците по делото /Л.Н.В. – съпруга и Ю.Н. В.-Т. – дъщеря/ и първият ответник /Т.З. К./. Вторият ответник по делото – П.С.К. е съпруга на Т.З.К..

На 06.07.2012г. по реда на обстоятелствената проверка първият ответник по делото Т.З. се е снабдил с Констативен Нотариален акт за собственост № 185, том ХІІІ, рег.№ 6276, нот.дело № 922 от 06.07.2012г на нотариус Ст.С.,*** действие РС гр.Лом, с който последният е признат за техен единствен собственик по наследство и давност.

Първият ответник се е снабдил с констативен нотариален акт по наследство и давностно владение върху описаните в ИМ недвижими имоти, предмет на делото, през 2012 година, като в нотариалното производство следва да е установил, че поне от месец юли 2002година за напред е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота, както и ищците не са се интересували от този имот.

Видно от съдържащите се в Нотариалното дело № 922/12г. документи по което е издаден Нотариалният акт № 185, том ХІІІ, ищците фигурират като наследници на К.Г.К. в издаденото и приложено Удостоверение за наследници изх.№ 001340 от 09.09.2011г. на Община гр.Вълчедръм.

Наличието на нотариалния акт на ответникът от една страна означава, че правото на ищците е било смутено, така че за тях е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост, но от друга страна означава също, че тежестта на доказване е изместена – сега пред ищците стои задължението да установят, че са упражнявала фактическа власт върху имотите, ако не непрекъснато през десетте години, предхождащи датата на подаване на исковата молба, то поне, че не са били дезинтересирани.

В същото време следва да се има предвид, че констативният нотариален акт не се ползва със сила на присъдено нещо и констатациите в него са поначало оспорими и в случая са оспорени от ищцата с предявяването на настоящия иск за собственост, а опровергаването на тези констатации може да се осъществи с всички допустими доказателствени средства, вкл. и със свидетелски показания /в тази насока Решение №234/2006г. ІV г.о. на ВКС./.

От показанията на разпитаната в с.з. свидетелка Л. М. се установява, че първата ищца след смъртта на съпруга си е потърсила дял от оставеното и наследство преди шест-седем години. Тъй като живее с втората ищца в гр.София е посетила гр.Вълчедръм и е потърсила контакт с ответниците по делото, като е заявила, че ще им даде пълномощно, за да движат нещата. Тези показания се намират във връзка с представеното с ИМ и прието писмено доказателства - Пълномощно издадено от двете ищци по делото в полза на вторият ответник, което е с нотариална заверка на подписите от 14.09.2009г. извършена от Нотариус В. В. – нотариус с район на действие РС гр.София, с рег.№ 320 на НК. В него ищците Л. и Ю. упълномощават ответницата П. да ги представлява с право да подава от тяхно име и за тяхна сметка молби за издаване на скици, данъчна оценка, удостоверение за дължими/недължими данъци от НАП и съответно да получава готовите и гореописани удостоверения и скици на имоти, находящи се в гр.Вълчедръм, обл.Монтана. Изрично е посочено, че пълномощникът няма право да се разпорежда с имотите.

От представеното и прието като писмено доказателство писмо от ОД ”Земеделие” гр.Монтана се установява, че ответниците по делото са извършили първоначална регистрация в ОД „Земеделие” гр.Монтана , като земеделски стопани на основание Наредба 3/1999г. за създаване и поддържане на регистър за земеделските стопани на 25.04.2005г.

От представеното и прието като писмено доказателство писмо от Общинска служба „Земеделие” гр.Вълчедръм се установява, че процесните имоти са заявени от ответниците Т.З.К. и П.С.К. за ползване със Заявление по чл.69, ал.1 от ППЗСПЗЗ на основание именно издадения Нотариален акт № 185 от 06.07.2012г., регистриран в ОСЗ с вх.№ 247/30.10.2012г.

След смъртта на наследодателя на ищците по делото през 2002г. последните в качеството им на негови законни наследници са станали съсобственици с първият ответник по делото на процесните имоти, който пък е бил владелец на своята ½ идеална част от тези имоти и държател на останалата част, придобита по наследство от ищците.

По делото не бяха представени доказателства, че първият ответник по делото е заявил на ищците, в качеството им на съсобственици, че той държи въпросните имоти, като едноличен собственик, че отрича тяхната собственост, както и че владее имотите изцяло и само за себе си. Това намерение не е демонстрирано по отношение на ищците, които по никакъв начин не са узнали за него.

В конкретният случай безспорно е установено от събраните по делото доказателства, че се касае за съсобствени имоти. Съсобствеността между страните по делото е възникнала възоснова на наследяването. Ето защо сънаследникът, който упражнява фактическа власт върху определена наследствена вещ има качеството на държател на правата на останалите сънаследници, и за да започне да тече в негова полза придобивна давност е необходимо завладяването на тези права да е демонстрирано чрез действия, които недвусмислено да отразят намерението за своето е отричане правата на останалите сънаследници. В случая такива действия от страна на ответниците по делото липсват.

Оттук се налага извода, че за начало на придобивна давност, респ. за евентуалното придобиване на собствеността върху тези имоти на оригинерно основание /придобивна давност/ би могло да се говори само и единствено при положение, че ответниците по делото са започнали да владее имота само за себе си, отблъсквайки владението на ищците. В същото време ответниците трябва да са манифестирала по един открит и недвусмислен начин своето намерение спрямо ищците, а именно че отричат правото им на съсобственици и тази тяхна воля обезателно трябва да е достигнала до тяхното съзнание.

Първият ответникът по делото се е снабдил с Констативен нотариален акт по давностно владение през 2012г., като в нотариалното производство следва да е установил, че поне от месец юли 2002г. за напред е упражнявал самостоятелна фактическа власт върху имота, както и че ищците не са се интересували от тези имоти.

Наличието на нотариалния акт на първият ответник по делото от една страна означава, че правото на ищците е било смутено, така че за тях е налице правен интерес от предявяване на иск за собственост, но от друга страна означава също, че тежестта на доказване е изместена – сега пред ищците стои задължението да установят, че са упражнявали фактическа власт върху имотите, ако не непрекъснато през десетте години, предхождащи датата на подаване на исковата молба, то поне, че не са били дезинтересирани. От събраните по делото доказателства, това не се установи. Напротив първата ищца е неколкократно е посещавала гр.Върчедръм с желанието си да потърси наследството останало от своят мъж и е предприела действия в тази насока, като е изготвила Пълномощно в полза на вторият ответник по делото.

По горните съображения съдът намира предявеният установителен иск за основателен и доказан, поради което същият следва да бъде уважен.

По искът с правно основание чл.573, ал.2 от ГПК :

Съдебната практика приема, че когато охранителният акт засяга правата на трети лица, породеният от това спор, ако е за гражданско право, се разрешава по исков ред срещу срещу лицата, които се позовават на акт, като при уважаване на иска издаденият акт се отменя или изменя.

Поначало доказателствената сила на констативния нотариален акт, удостоверяващ право на собственост върху недвижим имот важи спрямо всички. Но тя не е необорима, а важи само до доказване на противното. В качеството си на охранителен акт, нотариалният акт не се ползва със силата на присъдено нещо. Затова всяко трето лице, на което се противопоставя доказателствената сила на нотариалния акт за собственост, може да докаже, че титулярът на нотариалния акт не е собственик. Оборването на нотариалния акт за собственост може да стане инцидентно по повод на иск за собственост от или срещу трето лице, но може да стане и чрез иск по чл.537, ал.2 от ГПК, целящ да се отмени нотариалния акт, удостоверяващ невярно, че титулярът на акта е собственик.

Следователно, с оглед доказателствата по делото, касае се за един по същество акцесорен иск, чието уважаване или отхвърляне в конкретния случай е изцяло обусловено от изхода на делото по отношение на главния иск.

В настоящият случай предявеният установителен иск, който е главен, обуславящ иск е уважен, като основателен, което логично води до същия правен резултат и по отношение на обусловения от него акцесорен иск по чл.537, ал.2 ГПК – за изменение на Констативен Нотариален акт за собственост № 185, том ХІІІ, рег.№ 6276, нот.дело № 922 от 06.07.2012г на нотариус Ст.С.,*** действие РС гр.Лом, с който ответника по делото Т.З.К. е признат за собственик по наследство и давност, при извършена от нотариуса обстоятелствена проверка на процесните имоти до размера на признатите права ½ идеална част от имотите, както следва : общо за Л.Н.В. и Ю.Н.В. - Т. - ½ идеална част, или по ¼ идеална част на всяка от тях

При този изход на делото и на основание чл.78, ал.1 от ГПК, ответниците следва солидарно да заплатят на ищците сумата от 2 000лв /две хиляди лева/ - разноски по водене на делото, от която 1500лв – адвокатски хонорар и 500лв – държавна такса.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по отношение на ответниците по делото Т.З.К. с ЕГН ********** и П.С.К. с ЕГН **********,***, че всяка от ищците по делото Л.Н.В. с ЕГН ********** *** и Ю.Н.В.-Т. с ЕГН ********** *** е собственик по наследство на ¼ идеална част или общо за двете ½ идеална част от следните имоти, находящи се в землището на гр.Вълчедръм, ЕКНМ 12543 :

ОТМЕНЯВА на основание чл.537, ал.2 от ГПК Нотариален акт за собственост № 185, том ХІІІ, рег.№ 6276, нот.дело № 922 от 06.07.2012г на нотариус Ст.С.,*** действие РС гр.Лом, вписан в Служба по вписванията вх. рег.№ 5405 от 2012г., Акт 38, том Х, дело 1391/12г., парт.книга 74147, в ЧАСТТА в която е признат за собственик по наследство и давност на описаните имоти Т.З.К. с ЕГН ********** ДО РАЗМЕРА на признатите права ½ идеална част от имотите, както следва: общо за Л.Н.В. и Ю.Н.В. - Т. - ½ идеална част, или по ¼ идеална част на всяка от тях

ОСЪЖДА ответниците по делото Т.З.К. с ЕГН ********** и П.С.К. с ЕГН **********,*** да заплатят солидарно на ищците по делото Л.Н.В. с ЕГН ********** *** и Ю.Н.В.-Т. с ЕГН ********** *** сумата от 2 000лв /две хиляди лева/ - разноски по водене на делото, от която 1 500лв – адвокатски хонорар и 500лв – държавна такса.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчването му на страните пред Окръжен съд Монтана.

РАЙОНЕН СЪДИЯ :