Р Е Ш Е Н И Е

№

гр. Лом, 13.09 .2017 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Ломският районен съд, III- ти състав в публичното съдебно заседание на пети септември две хиляди и седемнадесета година в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ: Катя Цветанова

при секретаря , Л. П. като разгледа докладваното от съдията гр.д. № 307 по описа за 2017 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по иск с правно основание чл.79, ал.1 във вр. с чл.2, ал.1 от ЗЗД и чл.8, ал.1 от ЗАЗ.

Пред РС Лом е постъпила искова молба от Л.П.Ц. с ЕГН ********** *** против С.Д.Н. с ЕГН ************. В молбата се твърди, че на 11.06.2012 г. има сключен Договор за аренда на земеделска земя – Нива с площ от 10.519 дка. ЕКАТТЕ №22945, Нива с площ 5.715 дка с ЕКАТТЕ 22945 и Нива от 8.510 дка , ЕКАТТЕ 22945, всички в землището на с. Д., сключен между Л.П.Ц. с ЕГН ********** *** и ЗП С.Д.Н. с ЕГН ********** ***.06.2012год.вписан в Служба по вписванията гр.Лом, на 13.06.2012 г. за срок от 4 години, считано от 01.10.2012 г. до 30.09.2016 г. По силата на договора арендатора следва да заплаща на арендодателя за арендуван декар за всяка стопанска година по 20.00 лв. Годишната вноска ще се актуализира след изтичане на стопанската година с 10% завишение.

Иска се: Да се осъди ответницата да му заплати общо сумата 1638.03 лв, представляваща неизплатени арендни вноски по договор за аренда от 11.06.2012 г.,както и сумата от 230 лв. представляваща мораторна лихва върху горната сума,както и законната лихва от завеждане на делото до окончателно изплащане.

Претендират се и разноски.

В срока по чл.131 от ГПК ответникът по делото – е депозирал писмен отговор, като изразява становище, че предявеният иск е допустим, но неоснователен.

Твърди се, че от приложените към исковата молба доказателства се установява, че договора за наем, от който ищеца черпи правата си, подписан от ответника липсва представителна власт при сключване на същия, тъй като ответницата не е земеделски производител.

Твърди се, че наемодателя – ищец в настоящото производство, сам си е обработвал земите и получавал доходи, а от нея искал да получава само полагащите се субсидии ( тъй като той е лишен от това за срок от 5 години/.

Съдът, като прецени събраните по делото писмени доказателства и съобрази доводите на страните, намира за установено следното:

Безспорно е между страните, и е видно от представеното копие на договор, че на 11.06.2012 г. има сключен Договор за аренда на земеделска земя за следните имоти: – Нива с площ от 10.519 дка. ЕКАТТЕ №22945, Нива с площ 5.715 дка с ЕКАТТЕ 22945 и Нива от 8.510 дка , ЕКАТТЕ 22945, всички в землището на с. Дондуково, сключен между Л.П.Ц. с ЕГН ********** *** и ЗП С.Д.Н. с ЕГН ********** ***.06.2012год. вписан в Служба по вписванията гр.Лом, на 13.06.2012 г. за срок от 4 години, считано от 01.10.2012 г. до 30.09.2016 г.

По силата на договора арендатора следва да заплаща на арендодателя за арендуван декар за всяка стопанска година по 20.00 лв. Годишната вноска ще се актуализира след изтичане на стопанската година с 10% завишение.

Ответната страна изразява становище,че между тях има устна уговорка, че сключеният договор е фиктивен с цел наемодателя да получи, субсидии. И прави още възражение,че не е била земеделски производител по смисъла на закона, не е обработвала земеделска земя.

Тези твърдения на ответната страна са голословни. В представеният писмен отговор самата ответница заявява, че е сключила договора с лице за което е знаела, че е извършило нарушение и е наказано за срок от пет години. Към момента на сключване на договора тя е знаела,че не е земеделски производител и независимо от това е сключила договора с устни уговорки между нея и ищеца.

Ответницата установи още,че първите две години св. Ц. Е., с които е живяла на съпружески начала е изплащал на ищеца суми, според нея субсидии.

След като са престанали да плащат за следващите години ищецът е потърсил съдействие от прокуратурата за което има образувани преписки, но е получил отказ за образуване на наказателно производство срещу ответницата тъй като се касае за гражданско правен спор.

Това е основанието и предявеният иск да бъде предявен за неплатени арендни вноски за периода 2012 – 2016 г..

По делото има представено копие от сключен аренден договор на земеделска земя за следните имоти: – Нива с площ от 10.519 дка. ЕКАТТЕ №22945, Нива с площ 5.715 дка с ЕКАТТЕ 22945 и Нива от 8.510 дка , ЕКАТТЕ 22945, всички в землището на с. Д., сключен между Л.П.Ц. с ЕГН ********** *** и ЗП С.Д.Н. с ЕГН ********** ***.06.2012год. вписан в Служба по вписванията гр.Лом, на 13.06.2012 г. за срок от 4 години, считано от 01.10.2012 г. до 30.09.2016 г.

Независимо от устните уговорки между страните и извършени плащания между тях по делото няма ангажирани доказателства арендатора - С.Д. Н. да е плащала на арендодателя - Л.П.Ц., арендни вноски по договора за процесните години а именно: от 01.10.2012 г. до 30.09.2016 г.

Разпитаните по делото свидетели – Р. С.и св. Д. П. и Ц. П. установиха,че между страните е имало договор за аренда, и че е имало между тях проблеми. Св. Ц. П. твърди, че сключеният договор касае само субсидии, които са плащани на ищеца, но не са оформяни никакви документи за тези плащания. Съдът, не кредитира тези негови и на брат му твърдения св. Д. П., тъй като ответницата е живяла на съпружески начала с Ц.. Очевидно, е че това е тяхна защитна теза, която е без значение, тъй като има валиден сключен договор за аренда е между Л. и С.. Не се представиха доказателства за договорка между страните по отношение на получените субсидии.

Според разбирането на съда не сериозно е да се приеме, че ще се дават пари, без да имаш писмени доказателства за това, какви суми и за какво даваш на друго лице, независимо какви са отношенията в случая на ищеца и синът му.Още повече, че ответницата твърди, че са субсидии, а не аренда, която е следвало да заплаща.

По делото бе допусната и изслушана съдебно счетоводна експертиза, която съда прие като обективна и безпристрастна. Вещото лице даде заключение, че има сключен Договор за аренда на земеделска земя за следните имоти: – Нива с площ от 10.519 дка. ЕКАТТЕ №22945, Нива с площ 5.715 дка с ЕКАТТЕ 22945 и Нива от 8.510 дка , ЕКАТТЕ 22945, всички в землището на с. Д., сключен между Л.П.Ц. с ЕГН ********** *** и ЗП С.Д.Н. с ЕГН ********** ***.06.2012год. вписан в Служба по вписванията гр.Лом, на 13.06.2012 г. за срок от 4 години, считано от 01.10.2012 г. до 30.09.2016 г.

Ответницата дължи за стопанска 2012-2013 г. 494.88 лв. рента и лихва за закъснение на плащане в размер на 170.80 лв.

За стопанска 2013 – 2014 г. г. дължи за рента 544.37 лв. и лихва за закъснение на плащането 132.56 лв.

Ищецът Л.П. Ц. е продал част от процесната земеделска земя дадена под аренда на лицето Д. А. А. на 21.10.2014 г. 14.225 дка земеделска земя , представляваща имот № 517011 от 8.510 дка и имот№ 501043 от 5.715 дка. / нот.акт№ 76/2014 г./ както и с нот.акт № 199/2015 г. на лицето Р. Д. А. е продал нива от 10.519 дка, представляваща имот № 508011 в землището на с. Дондуково ,считано от 01.06.2015 г.

При така изложеното продадените земеделски земи не са обработвани от ответницата С.Д., но тя не и дължи рента на Л. Ц. за съответните стопански години.

Съдът счита за ирелевантно обстоятелството дали наемателя по процесния договор – ответник в настоящото производство, е обработвал наетите земеделски земи, дали ги е очертавал за подпомагане, дали ги е преотдавал на трети лица. При наличието на валиден наемен договор между наемодател и наемател, и при установено изпълнение на задължението на наемодателя да предаде имотите, за наемодателя остава задължението да плати наемната цена, каквито доказателства в хода на съдебното дирене ответникът не е ангажирал, а именно върху него лежи тежестта на доказване на това обстоятелство.

Предвид изложеното съдът счита, че са налице предпоставките на чл.232, ал.2 вр.чл.79 и сл. от ЗЗД, а именно: между страните по делото съществува валидно облигационно отношение, произтичащо от договор за наем на земеделска земя от 11.06.2012 г., като ответникът не е изпълнил задължението си да заплати дължимата се наемна цена за периода 2012- 2014 г. съгласно договора , върху земеделската земя е с площ 24.744 дка ., а наемната цена за стопанската година е 20,00 лева на декар дължима сума е в размер на 494.88 лева. За стопанска 2013-2014 г. върху 22 .00 лв. рента дължимата сума е в размер на 544.37 лв. или за двете стопански години дължи за рента общо сумата от 1039.25 лв. и лихва за закъснение на плащането общо 303.36 лв. / 170.80 лв. + 132.56 лв./

Предявеният осъдителен иск се явява основателен и следва да бъде уважен в размер, 1039.25 ведно със законната лихва върху нея, считано от датата на подаване на исковата молба до окончателното й изплащане, лихва в размер на 303.36 лв. като до предявения размер на сумата от 1638.03лева бъде отхвърлен като неоснователен.

С оглед изхода на делото съдът намира, че ответникът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сумата от 560,00 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, депозит за в.л. и заплатено адвокатско възнаграждение.

Водим от горното, съдът

Р Е Ш И :

ОСЪЖДА на основание чл.232, ал.2 вр.чл.79, ал.1 от ЗЗД С.Д.Н. с ЕГН ************ *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 1039.25 лв. лева, представляваща неизпълнено задължение по договор за наем на земеделска земя от 11.06.2012 г., ведно със законната лихва върху тази сума, считано от датата на подаване на исковата молба – 20.02.2017 г., до окончателното изплащане на сумата ,сумата 303.36 лв. лв. представляваща лихва за забава на плащането, за периода от 2012-2014 г., като отхвърля предявеният иск в останалата част до предявения размер като неоснователен.

ОСЪЖДА на основание чл.78, ал.1 от ГПК ЗЗД С.Д.Н. с ЕГН ************ *** ДА ЗАПЛАТИ на Л.П.Ц. с ЕГН ********** *** сумата от 560,00 лева, представляваща направени по делото разноски за държавна такса, депозит за вещо лице и заплатено адвокатско възнаграждение.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Монтанският Окръжен съд в двуседмичен срок, считано от датата на получаване на съобщението, че е изготвено и обявено.

Препис от решението да се изпрати на страните.

РАЙОНЕН СЪДИЯ: