Р Е Ш
Е Н И Е
№
29.09.2017г.
В
И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Районен съд гр.Лом, четвърти граждански
състав, в открито съдебно заседание на единадесети юли две хиляди и
седемнадесета година в състав:
при секретаря Д.Ценкова, като разгледа докладваното от съдия Славчева
гр.д. № 547/2017г. по описа на ЛРС, за да се произнесе взе предвид следното:
Предявени са обективно съединени искове от „АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК **** гр. ****** със законен представител Н.Т.С.,
чрез пълномощника : И.С.С.–юрисконсулт против Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, с
правно основание чл.422, ал.1 във вр. с чл.415 от ГПК във вр. с чл.79, ал.1 от
ЗЗД и по чл.86 от ЗЗД.
В
Исковата молба се твърди, че между ответника Д.Г.И. *** и «Изи Мениджмънт» АД е
сключен на 27.03.2015г. Договор за паричен заем с № 2276990, съгласно който на И.
в качеството на заемател е предоставен заем в размер на 600лв.
Кредитът е следвало да се погасява
съгласно приложен към договора погасителен план, на 8 равни месечни вноски,
всяка с размер в 86,68лв, като падежа на първата погасителна вноска е
26.04.2015г., а падежа на последната погасителна вноска е 22.11.2015г
Ответникът
/кредитополучател/ не е изпълнил задължението си за заплащане на погасителните
вноски съгласно Погасителният план и поради това при изтичане срока на договора
дължимите към момента на изтичане суми са станали изискуеми.
На
16.11.2010г. «Изи Мениджмънт» АД сключва Рамков договор за продажба и
прехвърляне на вземания с «АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ» ЕАД, а на
01.04.2016г. е подписано Приложение № 1 към Договора за цесия, по силата на
които вземанията на «Изи Мениджмънт» АД срещу Д.Г.И. са прехвърлени изцяло на
ищеца – «АСВ» ЕАД.
Твърди
се в ИМ, че ответникът е уведомен за встъпването на ищеца в правата на
кредитора.
Поради
неизпълнение на задължението за плащане от страна на ответника, е било подадено
заявлението за издаване на заповед за незабавно изпълнение на осн. чл. 410 ГПК,
по което е образувано ч.гр.д. № 2319/2016 год. на ЛРС. По
издадената Заповед за изпълнение ответникът е подал възражение. Това обуславя
правният интерес на ищеца от предявяването на настоящият иск, с който се иска : да бъде признато от съда за установено по отношение на
ответника, че последният дължи на ищеца сумата от 983,95лв /деветстотин
осемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, от които главница 464,42лв
/четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинкии/, договорна
лихва 55,66лв /петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/, дължима за
периода от 25.06.2015г. до 22.11.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/,
неустойка за неизпълнение 403,38лв /четиристотин и три лева и тридесет и осем
стотинки/ дължима за периода от 25.06.2015г. до 22.11.2015г. /падеж на последна
погасителна вноска/, обезщетение за забава в размер на 60,39лв /шестдесет лева
и тридесет и девет стотинки/ дължимо за периода от 26.06.2015г. до датата на
подаване на заявлението в съда, и такса разходи в размер на 36лв /тридесет и
шест лева/.
Претендират
се и направените разноски по настоящото производство, както и юрисконсултско
възнаграждение.
Ответникът
е подал писмен отговор в срока по чл.131, ал. 1 ГПК, в който счита исковете за
недопустими, неоснователни и недоказани, като твърди, че ищеца не е представил
доказателства, че е титуляр на вземането, както и че вземането не е предсрочно
изискуемо.
В с.з. страните са редовно призовани и не изпращат
процесуални представители.
В писмено становище пълномощникът на ищеца, юрисконсулта И.С. не възразява делото да се разгледа в нейно
отсъствие, като поддържа исковете, счита ги за основателни и доказани, поради
което моли да бъдат уважени. Възразява срещу изготвения Проекто-доклад в частта, касаеща приетия от съда
отговор на ответника, който намира за неотносим към процесното вземане и моли
съда същия да бъде променен.
Претендира разноски, като представя списък по чл. 80
ГПК. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК по отношение на претендираните от
ответника разноски в случай на отхвърляне на исковете.
Ответникът, депозира молба в която не възразява делото да се гледа в негово отсъствие. Поддържа становището, заявено с писмения
отговор и претендира разноски.
С изготвеният Проекто-доклад по делото
съдът е приел подаденият Отговор от ответника по чл.131 от ГПК, но впоследствие
е уважил направеното искане от процесуалният представител на ищеца и е обявил
изготвеният Проекто-доклад за окочателен, без да приема отговора, с ожглед на
обстоятелството, че последният има за предмет вземане на «Микро кредит» АД,
което не е предмет на настоящето прозиводство.
Съдът, като анализира и прецени доказателствата по
делото поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и
правна страна следното:
От фактическа страна:
По ч.гр.д. № 2319/2016г.
на РС гр.Лом е издадена на осн. чл.410 ГПК Заповед за
изпълнение на парично задължение от 23.12.2016г. в полза на заявителя-настоящ ищец, против ответника Д.Г.И. за главница в размер на 464,42лв
/четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две стотинки/, договорна
лихва в размер на 55,66лв /петдесет и пет лева и шестдесет и шест стотинки/ за
периода от 25.06.20155г. до 22.11.2015г., неустойка за неизпълнение на
договорно задължение в размер на 403,48лв /четиристотин и три лева и
четиридесет и осем стотинки/ за периода от 25.06.2015г. до 22.11.2015г.,
обезщетение за забава в размер на 60,39лв /шестдесет лева и тридесет и девет
стотинки/ за периода от 26.06.2015г. до 22.12.2016г., ведно със законната
лихва, начиная от 22.12.2016г. до окончателното изплащане, както и 25лв
държавна такса и 300лв – юрисконсултско възнаграждение.
Заповедта е връчена на ответника на 03.01.2017г. чрез неговата
съпруга, която е поела задължение да я предаде.
По заповедното производство от ответника е подадено
Възражение вх.№ 715 от 17.01.2017г. и съдът, с Разпореждане
от същата дата е указал на заявителя правото да предяви иск относно вземането
си в едномесечен срок от съобщението.
Съобщението е получено от заявителя, ищец в настоящото
производство на 06.02.2017г.
Искът на Заявителя, основан на чл.415, ал.1 вр. чл.422 ГПК е подаден в указания срок /на 28.02.2017 год/.
Видно от писмените доказателства по
делото, между ответника Д.Г.И. *** и «Изи Мениджмънт» АД е сключен на
27.03.2015г. Договор за паричен заем с № 2276990, съгласно който на И. в
качеството на заемател е предоставен заем в размер на 600лв. Заемателят се е
задължил да изплати на заемодателя предоставеният заем, ведно с договорна лихва
в размер на 93,44лв, или страните са договорили общата стойност на плащанията
по кредите да е в размер на 693,44лв. Кредитът е следвало да се погасява съгласно приложен
към договора погасителен план, на 8 равни месечни вноски, всяка с размер в
86,68лв, като падежа на първата погасителна вноска е 26.04.2015г., а падежа на
последната погасителна вноска е 22.11.2015г
На 16.11.2010г., е подписан Рамков
договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/, между „Изи Асет Мениджмънт” АД, като цедент и „Агенция за събиране на
вземания” ООД– цесионер. Вземането е
индивидуализирано в Приложение 1 от 10.04.2016г. към Рамковия договор за
продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
Предмет на
договора е регулярно прехвърляне от цедента на цесионера свои вземания по
сключени договори за заем, дължими от неизправни длъжници по станали ликвидни и
изискуеми парични заеми, съгласно опис – Приложение № 1 към договора. За дата
на прехвърляне е определена датата, на която цесионерът потвърди получаването
от цедента опис, съгл. Приложение № 1, което има силата на допълнително
споразумените към договора.
Съгл. Параграф 4, т.4.1. моментът на потвърждаване
приемането на съответното Приложение № 1 в електронната информационна система
на купувача се счита за надлежна дата, на която вземанията са валидно
прехвърлени. От този момент съответното Приложение № 1 става неразделна част от
Рамковия договор.
На
л.21-24 от делото е приложено и пълномощно, с което „АСВ” АД,е упълномощено от
цедента да уведомява длъжниците по Рамковия договор от 16.11.2015г., както и Уведомително писмо до длъжника и обратна разписка, от които е
видно, че на 19.04.2016г. ответника по делото е получил уведомителното писмо от
07.04.2016г. за извършената цесия.
Конкретното вземане на цедента към ответника Д.Г.И. е прехвърлено на ищеца с Приложение № 1 от 01.04.2016г. към сключен договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 16.11.2010г.
От заключението на Съдебно-счетоводната
експертиза, изготвена от вещото лице Н.П., което съдът
кредитира като неоспорено, обективно и компетентно се установява, че на 27.03.2015г. е сключен Договор
за паричен заем № 2276990 между ответника по делото Д.Г.И. и „Изи Асет
мениджмънт” гр.София за сумата от 600лв, която следва за бъде върната съобразно
погасителен план за 8бр. равни месечни вноски, всяка в размер на 154,82лв. Кредитополучателят
се задължава да върне договорената сума ведно с обезщетение по чл.2, т.6, 7, 8,
фиксиран годишен лихвен процент на заема 40%, лихвен процент на ден при отказ
от договора – 0,11% и годишен процент на разходите на заема 49,03%. С подписването на погасителния план
кредитополучателят се е задължил да върне 600лв – главница, 93,44лв – договорна
лихва, както и неустойка за неизпълнение – 545,12лв. На 22.11.2015г. ответника
по делото е следвало да погаси цялото задължение по договора. Последната
направена вноска в размер на 154,82лв е на 26.05.2015г., като след това е
останала неизплатена главница в размер на 464,42лв. Съгласно чл.2, т.2 от
договора върху тази сума кредитополучателят дължи за периода от 25.06.2015г. до
22.11.2015г. договорна лихва в размер на 55,64лв, обезщетение за забава от
26.06.2015г. до 22.12.2016г. – 61,25лв, неустойка за неизпълнение на договорно
задължение при договорено 545,12лв и изплатени 141,62лв – върха остатъка от
403,48лв за периода от 25.06.2015г. до 22.11.2015г.
При
така установеното се налагат следните правни изводи:
Предявени са установителни искове по чл.422, ал.1 във вр. с чл.415, ал.1 от ГПК във вр. с чл.430 от ТЗ във вр. с чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр. с чл. 99 от ЗЗД и
чл.86, ал.1 от ЗЗД.
Иска се: да бъде признато от съда за
установено по отношение на ответника, че последният дължи на ищеца сумата от
983,95лв /деветстотин осемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, от
които главница 464,42лв /четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет и
две стотинкии/, договорна лихва 55,66лв /петдесет и пет лева и шестдесет и шест
стотинки/, дължима за периода от 25.06.2015г. до 22.11.2015г. /падеж на
последна погасителна вноска/, неустойка за неизпълнение 403,38лв /четиристотин
и три лева и тридесет и осем стотинки/ дължима за периода от 25.06.2015г. до
22.11.2015г. /падеж на последна погасителна вноска/, обезщетение за забава в
размер на 60,39лв /шестдесет лева и тридесет и девет стотинки/ дължимо за
периода от 26.06.2015г. до датата на подаване на заявлението в съда, и такса
разходи в размер на 36лв /тридесет и шест лева/.
Претендират
се и направените разноски по настоящото производство в размер 275лв /двеста
седемдесет и пет лева/ – 175лв /доплатена дъ ржавна такса/ и 100лв /депозит за
вещо лице/, както и юрисконсултско възнаграждение в размер на 300лв /триста
лева/.
Исковете са допустими, т.к. са предявени в срока по чл.414, ал.2 от ГПК, от лице, притежаващо процесуална и
материалноправна легитимация.
За да бъдат уважени предявените искове, е необходимо по делото да бъде
установено наличието на определените в закона предпоставки: валидно
облигационно отношение между ответника и третото лице Договор за банков кредит, размера на този кредит, както и че същият е
усвоен, настъпването на изискуемост на кредита, уговорената с него
възнаградителна лихва, както и нейният размер за процесния период, валиден
договор за цесия, с който процесното вземане е прехвърлено от
цедент, на „АСВ” ЕАД, цесионер, настъпилото
универсално правоприемство между първоначалния цесионер „АСВ” ЕООД, и правоприемника-ищец „АСВ” ЕАД, получено
от длъжника/ответник уведомяване за извършената цесия, както и че цедента е
упълномощил цесионера да извърши уведомяването на длъжника за цесията от негово
име.
В настоящия случай, от събраните по делото доказателства безспорно се
установява наличието на валидна облигационна връзка между страните по делото, съгласно сключен Договор
за паричен заем от 27.03.2015г. между „Изи Асет Мениджмънт” АД /заемодател/ и Д.Г.И. /заемател/ за сумата
от 600лв.
Установява се от закрюмението на вещото
лице изготвило назначената по делото Съдебно-счетоводната експертиза и
задължението по тези договори към датата на подаване на заявлението по чл. 410 ГПК.
Ангажирани са от ищеца доказателства, че е
правоприемник на първоначалния цесионер, както и, че ответникът е бил редовно
уведомен за извършената цесия от ищеца-цесионер въз основа на изричното му
упълномощаване, като уведомлението е получено лично от ответника.
Договорът за цесия е валиден, а възраженията на процесуалния
представител на ответника в тази насока са неоснователни, предвид
обстоятелството, че се касае за рамков договор, в който изрично е уговорено, че
прехвърлянето на отделните вземания на цедента към цесионера ще се извършва
регулярно, ежемесечно, по силата на съответни Приложения № 1. Конкретно
вземането към ответника е прехвърлено с Приложение № 1 от 01.04.2016г. към Рамковия договор
за прехвърляне на вземания /цесия/ от
16.11.2010г.
От
доказателствата по делото се обосновава несъмнен извод, че претенцията за
главницата в размер
на 464,42лв е основателна и доказана и следва да бъде
уважена в цялост.
Претенциите за лихви са за акцесорни задължения,
спрямо главните задължения и съобразно уважаването на главния иск, следва да
бъде уважена и претенцията за лихви. След изтичане на падежа, ответникът – длъжник, съгласно чл.
84, ал. 1 от ЗЗД е изпаднал в забава за сумите на месечните задължения и същия
дължи обезщетение, съобразно чл. 86 от ЗЗД.
В този смисъл исковете следва да се уважат в предявения размер.
Съгласно задължителната практика на
съдилищата, т.12 от ТР № 4/2013г. на ОСГТК, ВКС, съдът, разглеждащ исковото
производство следва да се произнесе и по разноските, сторени в заповедното, с
осъдителен диспозитив.
При този
изход на делото на ищеца следва да се присъдят и направените във връзка с
настоящото производство разноски, които от доказателствата по делото /и
представен списък по чл. 80 ГПК/ се установяват на 625лв /шестстотин двадесет и пет лева/, от
които 300лв за процесуално представителство, 100лв – за вещо лице и 175лв –
доплатена ДТ, както и разноските по ч.гр.д.
№ 2319/16г. на РС гр.Лом, в размер на 325лв
/триста двадесет и пет лева/.
Водим от горното, съдът
ПРИЗНАВА ЗА
УСТАНОВЕНО по отношение на Д.Г.И. с ЕГН ********** ***, че същият дължи на „АГЕНЦИЯ
ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК *****
гр. ***** със законен представител Н.Т.С., сумата от 983,95лв /деветстотин
осемдесет и три лева и деветдесет и пет стотинки/, от която главница
в размер на 464,42лв /четиристотин шестдесет и четири лева и четиридесет и две
стотинки/, договорна лихва в размер на 55,66лв /петдесет и пет лева и шестдесет
и шест стотинки/ за периода от 25.06.20155г. до 22.11.2015г., неустойка за
неизпълнение на договорно задължение в размер на 403,48лв /четиристотин и три
лева и четиридесет и осем стотинки/ за периода от 25.06.2015г. до 22.11.2015г.,
обезщетение за забава в размер на 60,39лв /шестдесет лева и тридесет и девет
стотинки/ за периода от 26.06.2015г. до 22.12.2016г., ведно със законната
лихва, считано от 22.12.2016г. до окончателното изплащане, за които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК от
23.12.2016г. по ч.гр.д. № 2319/16г. по
описа на гр. Лом.
ОСЪЖДА
Д.Г.И. с ЕГН ********** *** ДА ЗАПЛАТИ на
„АГЕНЦИЯ ЗА СЪБИРАНЕ НА ВЗЕМАНИЯ“ ООД, ЕИК
***** със законен представител Н.Т.С.
направените във връзка с настоящото производство разноски, които от
доказателствата по делото /и представен списък по чл. 80 ГПК/ се установяват
на 625лв /шестстотин двадесет и пет
лева/, от които 300лв за процесуално представителство, 100лв – за вещо лице и 175лв
– доплатена ДТ, както и разноските по ч.гр.д. № 2319/16г. на РС гр.Лом, в размер на 325лв /триста двадесет и пет
лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в двуседмичен срок от съобщението.
РАЙОНЕН СЪДИЯ :