НЕПРИСЪСТВЕНО РЕШЕНИЕ
№
Гр. Лом, 21.09.2017 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Районен съд гр.Лом, VІІ – ми съдебен състав
в публично съдебно заседание на деветнадесети септември, две хиляди и седемнадесета
година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Соня Камарашка
при секретаря Анетка Рангелова, като
разгледа докладваното от съдията Камарашка, гр.дело № 1195 по описа за 2017 год.,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно
основание - чл. 422 ал.1
във връзка с чл. 415 ал.1 от ГПК във вр. с чл.79 от ЗЗД и
акцесорен иск за лихви по чл.86 от ЗЗД.
Предявени
са обективно съединени искове – положителен установителен иск от „В и К” ООД, гр. Монтана, ЕИК № 821152916, със
седалище и адрес на управление – гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски № 11,
представлявано от управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, срещу П.А.М. с ЕГН ********** ***, за неизплатена стойност на консумирана вода.
Твърди се, че ответникът е неизправен длъжник – потребител на дружеството, съгласно Закона за
водите.
Твърди,
че за периода от 09.01.2014 год. до 07.02.2017год.,
ответникът дължи на ищеца главницата по исковата сума, представляваща
неизплатната стойност на консумираната вода, както и лихва, съгласно извлечение
от сметка 411 «Клиенти» на дружеството, ведно със законната лихва, считано от
датата на предявяване на иска до окончателното изплащане на сумата.
Задълженията,
включващи главница и лихва са за имот, находящ се на адрес: гр. Лом, обл.
Монтана, *с
абонатен № * вписан в карнет книга под №1208 и
представляват неизплатената стойност на консумираната вода, съгл. извлечението
от сметка 411 «Клиенти» на дружеството - ищец.
Съгласно
разпоредбата на чл.8 от Наредба №4/2014год. получаването на услуги В и К се
осъществява при публично известни общи условия. Общите условия на „В и К” ООД
гр.Монтана са одобрени от ДКЕВР с Решение №ОУ-09/11.08.2014год.
Иска се: Да бъде признато от съда за установено, че
ответника следва да заплати на ищеца, сумата от 73,24лв.,
която представлява неизплатната стойност на консумираната вода, от които
главница 64,40 лв. и лихва – 8,64 лв., към 03.04.2017
год., съгласно извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството, ведно със
законната лихва, считано от датата на предявяване на иска до окончателното
изплащане.
Претендират
се и направените разноски.
В подкрепа на иска са ангажирани
писмени доказателства - извлечение от сметка № 411 «Клиенти» - за
недобора на частен потребител от 01.01.2014год. до 28.02.2017год. и
извлечение от партидната книга на дружеството за имот находящ се в гр.Лом, *Писмен
отговор от ответника не е постъпил в срока по чл. 131, ал. 1 от ГПК.
Ответникът не е изразил становище по
искането, не прави възражения и не ангажира доказателства.
Ищецът редовно призован в срока по
чл.56, ал.3 от ГПК се представлява от надлежно упълномощеният адвокат К.Ц.от
МАК, която поддържа исковата претенция и развива доводи в насока, че същата е
доказана по основание и размер.
Ответникът П.А.М. редовно призован в
срока по чл.56, ал.3 от ГПК, в срока за отговор на исковата молба не взема
становище по иска, не прави възражения, не посочва и не представя доказателства
и не е поискал събирането на такива. Редовно призован е и за участие в съдебно
заседание по реда на чл.45, изр. първо от ГПК, не се явява и не се представлява.
Направено
е искане от процесуалният представител на ищеца за постановяване на
неприсъствено решение.
Съгласно разпоредбата на
чл.238, ал.1 от ГПК, ако ответникът не е представил в срок отговор на исковата
молба и не се яви в първото заседание по делото, без да е направил искане за
разглеждането му в негово отсъствие, ищецът може да поиска постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника или да оттегли иска. Нормата на чл.239, ал.1
от ГПК предвижда, че съдът постановява неприсъствено решение, когато: на първо
място на страните са указани последиците от неспазването на сроковете за
размяна на книжа и от неявяването им в съдебно заседание; на второ място искът
вероятно е основателен с оглед на посочените в исковата молба обстоятелства и
представените доказателства или вероятно е неоснователен с оглед на направените
възражения и подкрепящите ги доказателства.
Съдът намира, че са налице
процесуалноправните и материалноправните предпоставки за постановяване на
неприсъствено решение срещу ответника – П.А.М. по предявения иск – ответника е получил съобщение по
чл.131 от ГПК лично и не е представил в срок отговор на исковата молба, същият
е редовно призован, но не се е явил в съдебното заседание и не е направил
искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, не са направени никакви
възражения и не са представени доказателства в тази връзка е приложим чл.238,
ал.1 от ГПК. С връчените на ответника съобщение за връчване на препис от
исковата молба и подаване на писмен отговор /чл.131 от ГПК/, което е получил
лично на 26.06.2017год. и призовка за страна за открито съдебно заседание /чл. 45,
изр. първо от ГПК/, ведно с Определение от 27.07.2017 г. по чл. 140 от ГПК, изрично
са му указани последиците от неспазването на сроковете за размяна на книжа и от
неявяването в съдебно заседание.
Предявеният иск е с правно основание чл.415, ал.1 от ГПК
и има за предмет да се установи съществуването на вземането, за което е
издадена заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д. 750/2017год. по
описа на ЛРС.
За
успешното провеждане на установителния иск в тежест на ищеца е да докаже
твърдението си, че ответникът му дължи сумите, за които е издадена заповед за
изпълнение. Ищецът следва да докаже качеството си на кредитор, падежа и
изискуемостта на вземането си, а ответникът /длъжник/ следва да докаже
възраженията си, респ. факта на плащането.
Въз
основа на представените доказателства от ищеца, съдът приема за доказано
наличието на договор между страните и изпълнението на договора от страна на
ищеца за посоченият по делото период. С този договор ищецът
в качеството си на доставчик се е задължил да достави на ответника вода за
задоволяване на питейно – битовите нужди, както и да отвежда чрез
канализационната си мрежа отпадните води.
Спорно
по делото не е това, а дали ответникът дължи посочените в исковата молба суми,
доколкото последният по същество не твърди недоказаност на претенцията по размер.
Спорно по делото е дали е изтекла погасителната давност за предявяване на иск
за това вземане, което ответникът изрично прави, като възражение за изтекла
давност, което се явява допустимо и в случаите, в който ответникът не е подал
отговор на исковата молба и не е направил подобни възражения в срока на
отговор, съгл. т.11а от ТР №4 от 18.06.2014год. на ВКС.
В
случая, ищецът претендира от ответника сумата от 73,24лв., която
представлява неизплатната стойност на консумираната вода, от която главница 64,40 лв. и лихва в
размер на 8,64 лв., към
03.04.2017 год., съгласно
извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството, ведно със законната лихва,
считано от датата на предявяване на иска до окончателното изплащане.
От
представените от ищеца писмени доказателства – извлечение от сметка 411
„Клиенти” за недобора на частен потребител: П.А. Маренов, с абонатен № 1208843
на адрес – гр. Лом, ул. Липа№ 36, както и карнет книга се установява, че същият
има натрупани задължения по процесната партида в размер на 64,60лв. за
използвана, но незаплатена консумирана вода за периода от 09.01.2014 год. до
07.02.2017 год. Представените от ищеца
извлечения от сметка и карнети са частни свидетелстващи документи, не са
оспорени от ответника, като същите кореспондират с останалите събрани по делото
доказателства, поради което съдът ги цени като доказателство, удостоверяващо
извършеното отчитане. Съгласно разпоредбите на чл. 32 от Наредба № 4 от 14.09.2004г. за
условията и реда за присъединяване на потребителите и за ползване на
водоснабдителните и канализационните системи, В и К услугите се заплащат въз
основа на измереното количество изразходвана вода, а отчетните данни се
установяват чрез отбелязване в карнета, заедно с датата на отчитане и подпис на
потребителя или негов представител, освен ако отчитането става по електронен
път.
С оглед на
горното, съдът намира, че в случая е доказано наличието на облигационна връзка
между страните по делото, доказаха се и останалите предпоставки за уважаване на
предявеният установителен иск.
Искът
се явява основателен и доказан досежно претенцията за установяване задължението
за заплащане на потребената вода за абонатен №* чиито титуляр е ответника.
Депозираното
от ответникът възражение, досежно недължимост на претендираната сума поради
изтекла давност, настоящият състав на съда, намира за частично основателно, по
следните съображения: Съгласно чл. 31 от Общите условия за предоставяне на ВИК услуги на
потребителите, „ВиК операторът издава ежемесечни фактури, освен при изрична
договореност за различен период на фактуриране. Потребителите са длъжни да
заплащат дължимите суми за ползваните от тях ВиК услуги в 30-дневен срок след
датата на фактуриране”. Съгласно ТР №3/18.05.2012год. по тълк. дело №3/2011год.
на ОСГТК на ВКС месечните сметки за ползвани
ВиК услуги представляват задължения за „периодични плащания”, по смисъла на чл.
111, б. „в” от ЗЗД и се характеризират с изпълнение на повтарящи се задължения
за предаване на пари или заместими вещи, имащи единен правопораждащ факт, чиито
падеж настъпва през предварително определен интервал от време, а размерите на
плащанията са изначално определени или определяеми, без да е необходимо
периодите да са равни и плащанията да са еднакви. Изрично е посочено в ТР, че
вземанията на водоснабдителните дружества съдържат изброените признаци на
понятието периодично плащане, поради което за тях се прилага тригодишна
давност, която тече отделно за всяка вноска. В подкрепа на периодичния
характер на вземанията на ищцовото дружество е и обстоятелството, че лихвата,
претендирана от ищеца е начислена периодично, започвайки от края на всеки
предходен месечен период за заплащане на съответното задължение. С изтичане на
предвидения в закона срок се погасява не самото материално право, а
възможността за принудителното му упражняване, в частност - погасява се правото
на иск.
С
оглед изложеното, съдът намира, че всички вземания на ищеца за периода преди 06.04.2014год. са погасени по давност, тъй като на 06.04.2017год. е
подадено Заявлението за издаване заповед за
изпълнение по чл. 410 ГПК, по което е образувано ч.гр.д. № 750/2017 год.
Ето защо, ищцовата
претенция следва да бъде отхвърлена за задълженията, възникнали преди 06.04.2014
год., като погасена по давност и да бъде уважена за задълженията, чиито падеж е
настъпил след тази дата, като размерът на последните, изчислено съобразно
правилото на 162 от ГПК, чрез просто пресмятане, е 66,82 лв., от които: 59,50
лв. – главница за периода от 25.04.2014 год. до 07.02.2017год., и 7,32 лв. – законната
лихва за същия период.
На основание горното, съдът намира, че
с оглед наличието на предвидените в чл. 238, ал.1 и чл. 239, ал.1 от ГПК
предпоставки, следва да се постанови неприсъствено решение, като ПРИЗНАЕ ЗА УСТАНОВЕНО по отношение
на П.А.М. с ЕГН ********** ***, че същият
дължи на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на
управление – гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски № 11, ЕИК № 821152916,
представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, сумата 66,82 лв., от които: 59,50
лв. – главница за периода от 25.04.2014 год. до 07.02.2017год., и 7,32 лв. – законната
лихва за същия период, съгласно извлечение от сметка 411 «Клиентии» на
дружеството, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 06.04.2017
год. до окончателното изплащане, за
които има издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК №
586 от 06.04.2017 год., по ч.гр.д.№ 750/2017 г. по описа на ЛРС, като отхвърли предявените от „В и К” ООД, гр. Монтана, ЕИК № 821152916, със седалище и
адрес на управление – гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски № 11, представлявано от
Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, срещу П.А.М. с ЕГН **********,***, искове за признаване за установено че същият дължи на «В и К” ООД, гр.
Монтана, сума в размер над уваженият от 66,82 лв., от които: 59,50
лв. – главница за периода от 25.04.2014 год. до 07.02.2017год., и 7,32 лв. – законната
лихва за същия период, до претендираният размер от общо 73,24 лв. за използвана, но
незаплатена консумирана вода за периода от 09.01.2014 год. до 07.02.2017 год.,
от които Главница в размер на 64,60 лв. и лихва в размер на 8,64 лв., за
периода от 10.02.2014 год. до 05.04.2014 год., като погасени по давност.
Съгласно задължителната практика на
съдилищата, т. 12 от ТР№ 4/2013 год. от 18.06.2014 год., ОСГТК, ВКС, съдът,
разглеждащ исковото производство следва да се произнесе и по разноските,
сторени в заповедното, с осъдителен диспозитив.
Направените от ищеца разноски по
делото за тази инстанция в общ размер на 100.00 лв., от които – 25.00 лв.
държавна такса за заповедното и 75.00 лв. държавна такса за исковото
производство.
Мотивиран
от горните съображения и на осн.чл. 239 ГПК съдът,
Р
Е Ш И :
ПРИЗНАВА
ЗА УСТАНОВЕНО по
отношение на П.А.М. с ЕГН ********** ***, че същият
дължи на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на управление
– гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски № 11, ЕИК № 821152916, представлявано от
Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, сумата 66,82 лв., от които: 59,50 лв. – главница
за периода от 23.04.2014 год. до 07.02.2017год., и 7,32 лв. – законната лихва за същия период, съгласно
извлечение от сметка 411 «Клиентии» на дружеството, ведно със законната лихва
върху главницата, считано от 06.04.2017 год. до окончателното изплащане, за които има издадена Заповед за
изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК № 586 от 06.04.2017 год., по
ч.гр.д.№ 750/2017 г. по описа на
ЛРС, като
ОТХВЪРЛЯ предявените искове от „В и К” ООД, гр. Монтана, ЕИК №
821152916, със седалище и адрес на управление – гр. Монтана, ул. Ал.
Стамболийски № 11, представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН ********** срещу
П.А.М. с ЕГН **********,***, за
признаване за УСТАНОВЕНО, че същият дължи на «В и К” ООД, гр. Монтана, сума в
размер над уваженият от 66,82 лв., от които: 59,50
лв. – главница за периода от 23.04.2014 год. до 07.02.2017год., и 7,32 лв. – законната
лихва за същия период, до претендираният размер от
общо 73,24 лв. от които главница в размер на 64,60
лв. за използвана, но незаплатена консумирана вода за периода от 09.01.2014
год. до 07.02.2017 год. и лихва в размер на 8,64 лв., за периода от 10.02.2014
год. до 05.04.2014 год. за които има издадена Заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 от ГПК по ч.гр.д.№ 750/2017 г. по описа на ЛРС, като погасени по давност.
ОСЪЖДА П.А.М. с ЕГН ********** ***, да
заплати на „В и К” ООД, гр. Монтана, със седалище и адрес на
управление – гр. Монтана, ул. Ал. Стамболийски № 11, ЕИК № 821152916,
представлявано от Управителя, инж. В.Д.И., ЕГН **********, направени
по делото разноски
за заповедното и исковото производство представляващи държавни такси, в общ
размер от 100.00 лв. /сто лева/.
Решението
подлежи на обжалване пред Окръжен съд гр.Монтана в частта, с която искът се
отхвърля, в двуседмичен срок от връчването му на ищеца, а в останалата част
като неприсъствено не подлежи на обжалване, съгл. чл.239, ал.4 от ГПК.
Препис от решението да бъде връчен на
страните, като ответника при наличието на основанията по чл. 240, ал.1 от ГПК,
има право да иска неговата отмяна.
Председател: